Вълна от бежанци заля Гърция. Какво цели Либия?
Туристическият сезон в Гърция е в разгара си и тъкмо в този миг броят на бежанците, идващи от Либия през Средиземно море, набъбна внезапно. В момента най-засегнати са остров Крит и дребният остров Гавдос – най-южната точка на Гърция. Там натискът пораства в следствие от всекидневно възходящия брой бежанци по маршрута от Либия, която е на 350 км на юг. Само тази седмица на Крит и Гавдос са пристигнали към 1 500 бежанци.
Местните управляващи са в доста сложна обстановка. Стотици хора чакат под палещото слънце в пристанищата на Крит – Ханя, Ретимно и Ираклион. През последните няколко дни към 500 души са били откарани в пристанището Лаврио край Атина.
Гръцкото държавно управление под управлението на премиера Кириакос Мицотакис не се забави с реакцията си: наложена бе една оспорвана законова смяна, според която най-малко за период от три месеца настояванията за леговище на бежанци, пристигнали от Либия, няма да се обработват. Освен това на Крит ще бъде построен нов лагер.
Бежанците ги чака арест
Приетият закон планува бежанците от Северна Африка на Крит първо да бъдат арестувани - без да получават непосреден достъп до процедура за леговище. След три месеца се възнамерява ускорена депортация. Тези разпореждания влизат в несъгласие с интернационалните и европейските правила като Европейската спогодба за човешки права, Хартата за главните права на Европейски Съюз, както и с гръцкото законодателство – всички те подсигуряват правото на обективна процедура за леговище.
Някои гръцки специалисти не са уверени в съвместимостта на закона с годните досега правила и считат, че на европейско равнище може да бъде заведено дело против Гърция. Освен това има въпроси във връзка с практическото приложение и времевата рамка на тези разпореждания – да вземем за пример от кой момент ще бъдат спрени процедурите за даване на леговище и най-много при какви условия ще бъдат настанявани бежанците, достигнали Гърция.
Отклоняване на вниманието от други проблеми
В резултат от внезапно повишения брой новопристигащи, гръцкото държавно управление е сложено пред висок публичен и политически напън да се оправи с спешната обстановка. Законовата смяна може да се схваща като реакция на този напън. А нейното предопределение е освен да отблъсне бежанците – евентуално става дума и за отклонение на вниманието от други вътрешнополитически проблеми.
От края на юни 2025 да вземем за пример в центъра на вниманието на медиите е спекулация с нелегално получени земеделски дотации от Европейски Съюз. Цели две години след влаковата злополука в Темпи аргументите още не са изяснени. Промените в бежанската политика се обосновават с изключителната обстановка, която съгласно държавното управление изисква бърза и решителна реакция. Много специалисти допускат, че ограниченията няма да устоят пред съда.
Драматична обстановка на остров Гавдос
Около една пета от бежанците стига до Европейски Съюз през дребния остров Гавдос, на 35 км южно от Крит. Островът има доста лимитирани инфраструктурни запаси и няма задоволително благоприятни условия за настаняване на бежанците. Запасите от вода са малко и са предопределени най-вече за локалното население и туристите. Местните управляващи не разполагат с задоволително личен състав, също така до острова може да се стигне единствено с ферибот от Крит.
Поради това за бежанците се поставят най-малко грижи с задачата те оптимално бързо да бъдат трансферирани другаде. Гавдос получава финансова и логистична поддръжка от гръцкото министерство по миграцията и от краткотрайно основаните кораби на Фронтекс, които се намесват при положение на нужда.
Нарастваща опозиция
Цялостно отпадане на процедурата за леговище в Гърция до момента е имало единствено по време на пандемията и в изключителни случаи на река Еврос (Марица) на границата с Турция в североизточната част на страната. Планираните в този момент ограничения са с доста наказателен темперамент и насочат съществени въпроси по отношение на правилата на правовата страна. Особено противоречиви са депортациите в несигурни страни на генезис или директни страни, които може да съставляват нарушаване на интернационалните стандарти за отбрана и да крият филантропични опасности.
В самата Гърция има опозиция против новия закон и по други аргументи – за мнозина той не отива задоволително надалеч. Местни митинги затрудняват построяването или разширението на приемателните центрове за бежанците. Съпротива против строителството на нови приемателни центрове на Крит има и от страна на множеството партии, в това число ръководещата Нова народна власт на премиера Мицотакис. Гръцкият туристически отрасъл на собствен ред се притеснява от отрицателно въздействие върху имиджа на известния курортен остров. Общото сред митингите е, че те отхвърлят приемането на бежанци на Крит – само че в същото време оставят открит въпроса какво да се прави с идващите хора.
Как реагира Европейски Съюз?
Европейската комисия бе осведомена за законовата смяна и прояви схващане по отношение на натоварването на външните граници на Европейски Съюз в Гърция. Публична рецензия от Брюксел съвсем не се чува. Особено като се има поради геополитическият подтекст на последната бежанска вълна: военачалник Халифа Хафтар, който ръководи Източна и Южна Либия, явно желае да ускори натиска върху Европейски Съюз да признае неговия режим, изпращайки бежанци в Гърция. Предвидените за началото на отминаващата седмица договаряния с представители на Европейски Съюз се провалиха – членовете на делегацията на Европейски Съюз, измежду които австрийският еврокомисар Маркус Брунер и италианският министър на вътрешните работи Матео Пиантедоси, бяха оповестени при идването си в Бенгази за личност нон грата и бяха неотложно отпратени.
Автор: София Клефтаки
