Тур Хейердал се ражда през 1914, недалеч от Осло, Норвегия

Тур Хейердал се ражда през 1914, близо до Осло, Норвегия и още от напълно дребен демонстрира интерес към природата. Вдъхновен от своята майка, организатор в локален музей, стартира да се интересува от зоология и още в началното учебно заведение провежда зоологически музей  в стаята си. Впоследствие се записва в университета в Осло, с цел да учи география и зоология, след което се отдава на невероятните си завършения, толкоз невероятни, че за елементарния човек е мъчно да повярва до къде може да стигне човешкото „ свещено любознание “.

Построява копие на потребления в древността сал от балсови трупи, който назовава „ Кон-Тики “ и за 101 дни изминава 8000 км в Тихия океан, от Перу до Полинезия. Той е екипажът му се хранят с морска храна, а единствената модерна технология, която употребяват е информационната инсталация. Салът се оказва безусловно кадърен да издържи подобен огромен преход и демонстрира, че хората от древността са били изцяло способни да изминават големи морски дистанции по този метод. Документалният филм за експедицията печели Оскар пред 1952, а книгата му за приключението е преведена на съвсем 70 езика.

Норвежецът с необикновен дух, прави и други знакови пътешествия, с които потвърждава контактите сред античните култури. Непоправим идеалист, странник, академик, надарен публицист, човек, който прекатурва господстващите хипотези на времето си, с елементарен тръстиков сал, съумява да прекоси и времето, и пространството, оставяйки ярък образец за силата на човешкия дух.

Човекът е плебей на дребен механизъм, който споделя: „ Време е да направиш това, това и това. Хващай се на работа и не се бави! “

Прогресът е способността на индивида да усложнява опростеното.

За да не се напрягаме, слагаме мотори върху колела, лодки, сенокосачки, четки за зъби. След това работим изключително, с цел да успеем да платим за всички тези неща и най-после посещаваме лекаря, тъй като сме се преработили, преяли и страдаме от стрес.

Има напредък тогава, когато древен дъб е отсечен, с цел да се направи място за пътен знак.

Има напредък тогава, когато оръжията се вършат по този начин, че да убиват повече хора от по-далечно разстояние.

Щастието може да се срещне по-рядко у човек, заобиколен от чудесата на актуалната технология, в сравнение с у жителите на пустините и джунглите, които по стандартите на нашето общество би трябвало да се смятат за живеещи в последна нището, надалеч оттатък границите на бедността.

Съдейки по персоналния си опит, същински благополучен човек е по-трудно да се откри измежду милионерите, в сравнение с измежду скитниците.

Не е героично да следваш заповеди. Героизъм е, когато хората поради личната си воля и мощ са подготвени, да жертват живота си за една концепция.

Когато лежиш с някого под звездите и знаеш, че дружно ще се отправите към дъното на океана или ще доплавате до далечни крайбрежия, ти става по-лесно да проявиш приемливост към гледната точка на другия, в сравнение с когато седите от двете страни на границата, забили взор във вестника или тв приемника и поглъщайки деликатно подбрани изречения.

Всяка една минута бъдещето се трансформира в минало.

Когато си самичък измежду природата, няма нито време, нито бъдеще.

Човек може да завоюва всички борби с природата, с изключение на последната. Ако завоюва и нея, той ще погине.

Телевизорите, реактивните самолети, космонавтите ни оказват помощ да свием нашата плането до такава дребна сферичка, че скоро народът няма да има място да се обърне. Земното кълбо на нашите предшественици от дълго време го няма. Някога светът е изглеждал неограничен, а през днешния ден можем да го облетим за девет минути.

Безполезно е да се пробвате да потушите пламъка на суеверието благодарение на разсъдъка.

Да се научиш да пишеш е елементарно, да изобретиш книжовност – доста мъчно.

Слушащият научава повече от говорещия. И както вятъра, по този начин и хората, продължаващи да живеят измежду природата, могат да ни опишат такива неща, каквито в никакъв случай няма да научим зад стените на университета.

Историята на човечеството може да се показа в преиначен тип единствено тъй като по-ранните хора не са могли задоволително деликатно да съхраняват документите си.

Не имам вяра, че войната е решение, на който и да е спор.

Омразата е за тези, които изпитват възприятие за виновност.

Учените изучиха звездите се телескоп и разнищиха атомите с микроскоп, само че на никое място не откриха нито Рая, нито Ада. Затова и никоя просвета не може да каже каква е разликата сред положителното и злото.

Аз съм срещу това хората да се разделят на положителни и неприятни според от политическите си възгледи или религията, която изповядват. Хората би трябвало да живеят свободно, без да усещат никакви граници.

Ако мога да си пожелая нещо за бъдещето, ще помоля всички различия поради вярата да приключат бързо и всички, които имат вяра в неведомата съзидателна мощ, да се възползват от интелекта, съвестта, интуицията, Светия Дух и всичко, с което разполагаме, с цел да съхраним природата, до момента в който не е станало прекомерно късно и до момента в който продължава Седмият ден на отдиха...

Ние всички сме в една лодка.

Снимки: Giornalettismo, NRK, bajanthings.com,