Колко са били жертвите на Тунгуския метеорит – НАСА изчисли
Тунгуският астероид – считан и до през днешния ден за една от огромните загадки в историята на планетата и мотив за най-различни версии и тайни теории е бил значителен. Това настояват учени от НАСА на база направени от тях компютърни модели, излиза наяве от обява в списание Icarus.
За цялото си битие, човечеството е съумяло да наблюдава прекомерно малко огромни астероиди и затова нямаме задоволително познания по какъв начин метеоритите се разпадат в атмосферата и какви опустошения могат да провокират. Падането на Челябинския астероид през 2013 година и новите софтуерни благоприятни условия за компютърно моделиране и работа с данни обаче ни помагнаха да задълбочим нашите показа за държанието им, споделя Лориън Уилър от Научния център Еймс на НАСА.
Малко предистория...
В края на юни Тунгуският астероид означи самобитен празник. Преди 111 години, той пада в необитаем регион в Сибир, унищожавайки голяма горска повърхност, съпоставима по размери с сегашен Хонконг. Това остава най-голямата естествена злополука в историята на човечеството, породена от астероид.
Падането на Челябинския астероид през февруари, 2013 година накара учените да си спомнят за Тунгуския астероид и да стартират наново да изследват следствията от рухването му на планетата Земя. Тези данни, споделят планетолозите, са от решаващо значение за съставянето на оценка какъв брой постоянно сходни небесни тела попадат на нашата планета. Тъй като в предишното не са провеждани съществени наблюдения за Тунгуския астероид, астрономите са можели да преценяват неговия размер и да локализират хипотетичното място на неговия генезис единствено почти. Но, както отбелязва Уилър, актуалните компютърни технологии разрешават този проблем да бъде решен.
Базирайки се на разказите на очевидци, мащабите на опустошения и отсъствието на кратер, учените на НАСА построили компютърен модел на събитията, разиграли се на 30 юни, 1908 година в региона на река Подкаменная Тунгуска и пресметнали 50 милиона вероятни сюжети. Тези калкулации са основани на един от най-новите математически модели, реалистично описващи по какъв начин метеоритите се разпадат и изгарят в атмосферата.
В резултат на това астрономите съумяват да обмислен приблизителната мощ на детонацията, скоростта на метеорита, неговия размер и маса, както и плътността му. Така стигат до заключенията, че Тунгуският астероид е бил малко по-голям, в сравнение с се считало до момента - евентуалният му диаметър е бил към 75 метра, а силата на детонацията е била съизмерима с най-мощните руски и американски термоядрени бомби - повече от 20 мегатона.
Най-вероятно астероидът се е разпаднал и експлодирал на височина от към 12-17 километра, тъй че диаметърът на засегнатия регион е бил впечатляващ - в радиус от 5 до 2 километра. Такива събития се случват рядко, само че съгласно учените тази необичайност е „ обезщетена с лихвите ” от разрушителния капацитет. Човечеството е имало същински шанс, че небесната бомба е паднала в относително необитаем регион на тогавшната Руска империя, пишат учени от американския Институт SETI и техни сътрудници от Института по астрономия и Института по динамичност на геосферата на Руската академия на науките. Жертви въпреки всичко е имало, споделят от НАСА, и броят им също е изчислен с компютърните симулации.
За да създадат това, откривателите анализирали всички налични мемоари на разкази на очевидци, в това число историите на локални пастири на елени, събрани и архивирани в годините от съветски откриватели.
Проучени били над седемстотин истории, в които се загатват имената на съвсем две хиляди поданици на този регион в Източен Сибир. Така учените стигат до извода, че сега на рухването на астероида, в зоната на провалянето е имало окоро три дузини хора. По разказите на очевидци, при конфликта със земята, доста хора са изгубили схващане и са били съществено ранени, най-малко трима са починали или по време на детонацията на метеорита, или няколко дни след него. Причината за гибелта била или самата взривна вълна, или изгаряния, породени от рухването на небесно тяло, и провокираните от това след това горски пожари.
Американските и съветските откриватели се надяват, че тези калкулации и наблюдения ще оказват помощ да се разбере по-добре до каква степен неголемите метеорити заплашват човешката цивилизация като цяло и обособените градове, а също и по какъв начин да се пазиме от тях.
За цялото си битие, човечеството е съумяло да наблюдава прекомерно малко огромни астероиди и затова нямаме задоволително познания по какъв начин метеоритите се разпадат в атмосферата и какви опустошения могат да провокират. Падането на Челябинския астероид през 2013 година и новите софтуерни благоприятни условия за компютърно моделиране и работа с данни обаче ни помагнаха да задълбочим нашите показа за държанието им, споделя Лориън Уилър от Научния център Еймс на НАСА.
Малко предистория...
В края на юни Тунгуският астероид означи самобитен празник. Преди 111 години, той пада в необитаем регион в Сибир, унищожавайки голяма горска повърхност, съпоставима по размери с сегашен Хонконг. Това остава най-голямата естествена злополука в историята на човечеството, породена от астероид.
Падането на Челябинския астероид през февруари, 2013 година накара учените да си спомнят за Тунгуския астероид и да стартират наново да изследват следствията от рухването му на планетата Земя. Тези данни, споделят планетолозите, са от решаващо значение за съставянето на оценка какъв брой постоянно сходни небесни тела попадат на нашата планета. Тъй като в предишното не са провеждани съществени наблюдения за Тунгуския астероид, астрономите са можели да преценяват неговия размер и да локализират хипотетичното място на неговия генезис единствено почти. Но, както отбелязва Уилър, актуалните компютърни технологии разрешават този проблем да бъде решен.
Базирайки се на разказите на очевидци, мащабите на опустошения и отсъствието на кратер, учените на НАСА построили компютърен модел на събитията, разиграли се на 30 юни, 1908 година в региона на река Подкаменная Тунгуска и пресметнали 50 милиона вероятни сюжети. Тези калкулации са основани на един от най-новите математически модели, реалистично описващи по какъв начин метеоритите се разпадат и изгарят в атмосферата.
В резултат на това астрономите съумяват да обмислен приблизителната мощ на детонацията, скоростта на метеорита, неговия размер и маса, както и плътността му. Така стигат до заключенията, че Тунгуският астероид е бил малко по-голям, в сравнение с се считало до момента - евентуалният му диаметър е бил към 75 метра, а силата на детонацията е била съизмерима с най-мощните руски и американски термоядрени бомби - повече от 20 мегатона.
Най-вероятно астероидът се е разпаднал и експлодирал на височина от към 12-17 километра, тъй че диаметърът на засегнатия регион е бил впечатляващ - в радиус от 5 до 2 километра. Такива събития се случват рядко, само че съгласно учените тази необичайност е „ обезщетена с лихвите ” от разрушителния капацитет. Човечеството е имало същински шанс, че небесната бомба е паднала в относително необитаем регион на тогавшната Руска империя, пишат учени от американския Институт SETI и техни сътрудници от Института по астрономия и Института по динамичност на геосферата на Руската академия на науките. Жертви въпреки всичко е имало, споделят от НАСА, и броят им също е изчислен с компютърните симулации.
За да създадат това, откривателите анализирали всички налични мемоари на разкази на очевидци, в това число историите на локални пастири на елени, събрани и архивирани в годините от съветски откриватели.
Проучени били над седемстотин истории, в които се загатват имената на съвсем две хиляди поданици на този регион в Източен Сибир. Така учените стигат до извода, че сега на рухването на астероида, в зоната на провалянето е имало окоро три дузини хора. По разказите на очевидци, при конфликта със земята, доста хора са изгубили схващане и са били съществено ранени, най-малко трима са починали или по време на детонацията на метеорита, или няколко дни след него. Причината за гибелта била или самата взривна вълна, или изгаряния, породени от рухването на небесно тяло, и провокираните от това след това горски пожари.
Американските и съветските откриватели се надяват, че тези калкулации и наблюдения ще оказват помощ да се разбере по-добре до каква степен неголемите метеорити заплашват човешката цивилизация като цяло и обособените градове, а също и по какъв начин да се пазиме от тях.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ