Не мога да си позволя да спася и двамата близнаци: Войната в Судан остави една майка с невъзможен избор
Тума не е яла от дни. Тя седи безмълвно, очите й са замъглени, до момента в който гледа напразно из болничното поделение. В ръцете й, неподвижна и мощно недохранена, лежи тригодишната й щерка Масаджед. Тума наподобява безчувствена към рева на другите дребни деца към нея, съобщи.
„ Иска ми се да заплаче “ , споделя 25-годишната майка, гледайки щерка си. „ Не е плакала от дни. “
Болницата „ Башаер “ е една от последните функциониращи лечебни заведения в суданската столица Хартум, опустошена от гражданската война, която бушува от април 2023 година Мнозина са пътували с часове, с цел да стигнат тук за профилирани грижи. Отделението за недохранване е цялостно с деца, прекомерно слаби, с цел да се борят с заболяванията, а майките им са до леглата им, безпомощни. Плачът тук не може да бъде укротен и всеки зов реже надълбоко.
'I can't afford to save both twins': Sudan's war left one mother with an impossible choice
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Тума и фамилията й били принудени да избягат, откакто конфликтите сред суданската войска и паравоенните Сили за бърза поддръжка (RSF) достигнали дома им на към 200 км югозападно от Хартум. „ [RSF] взеха всичко, което имахме – парите и добитъка ни – напряко от ръцете ни “ , споделя тя. „ Избягахме единствено с живота си. “
Без пари и храна децата на Тума почнали да страдат. Тя наподобява зашеметена, до момента в който споделя за остарелия им живот. „ В предишното домът ни беше цялостен с добрина. Имахме добитък, мляко и фурми. Но в този момент нямаме нищо. “
Судан сега претърпява една от най-тежките филантропични рецесии в света. Според Организация на обединените нации три милиона деца под петгодишна възраст са остро недохранени . Останалите лечебни заведения са претрупани. Болницата „ Башаер “ предлага грижи и главно лекуване гратис. Въпреки това животоспасяващите медикаменти, нужни за децата в отделението за недохранване, би трябвало да бъдат платени от фамилиите им.
Масаджед е близначка, тя и сестра й Манахил били доведени в болничното заведение дружно. Но фамилията можело да си разреши антибиотици единствено за едно дете. Тума трябвало да направи невъзможния избор – избрала Манахил.
„ Иска ми се и двете да се възстановят и да порастват “, гласът й се пречупва от тъга, „ и да мога да ги виждам по какъв начин вървят и играят дружно, както преди. Просто желая и двете да оздравеят “, споделя Тума, прегръщайки умиращата си щерка. „ Сама съм. Нямам нищо. Имам единствено Бог. “
Процентът на оцеляване тук е невисок. За фамилиите в това поделение войната е лишила всичко. Те са останали без нищо и без средства да купят медикаментите, които биха избавили децата им. Докато си тръгваме, лекарят споделя, че нито едно от децата в това поделение няма да оцелее.
Războiul din Sudan a lăsat o mamă în fața unei alegeri imposibile: „ Nu îmi permit să salvez ambii gemeni ”.
— TVR Info (@StirileTVR)
В целия Хартум животът на децата е пренаписан от гражданската война. Това, което стартира като експлоадиране на боеве сред сили, лоялни на двама генерали – началникът на армията ген. Абдел Фатах ал-Бурхан и водачът на RSF Мохамед Хамдан Дагало , прочут като Хемедти – скоро обхвана града. В продължение на две години – до март предходната година, когато армията си върна контрола – градът беше вцепенен от война, до момента в който съперничещите бойци се сблъскваха.
Хартум, в миналото център на просвета и търговия на крайбрежията на река Нил, се трансформира в полесражение. Танкове навлязоха в кварталите. Изтребители ревяха над главите. Цивилните бяха хванати сред пресечен огън, артилерийски обстрели и удари с дроновежа както недоволство за изгубеното, по този начин и тиха вяра, че един ден може в действителност да се върне вкъщи.
„ Иска ми се да заплаче “ , споделя 25-годишната майка, гледайки щерка си. „ Не е плакала от дни. “
Болницата „ Башаер “ е една от последните функциониращи лечебни заведения в суданската столица Хартум, опустошена от гражданската война, която бушува от април 2023 година Мнозина са пътували с часове, с цел да стигнат тук за профилирани грижи. Отделението за недохранване е цялостно с деца, прекомерно слаби, с цел да се борят с заболяванията, а майките им са до леглата им, безпомощни. Плачът тук не може да бъде укротен и всеки зов реже надълбоко.
'I can't afford to save both twins': Sudan's war left one mother with an impossible choice
— BBC News (World) (@BBCWorld)
Тума и фамилията й били принудени да избягат, откакто конфликтите сред суданската войска и паравоенните Сили за бърза поддръжка (RSF) достигнали дома им на към 200 км югозападно от Хартум. „ [RSF] взеха всичко, което имахме – парите и добитъка ни – напряко от ръцете ни “ , споделя тя. „ Избягахме единствено с живота си. “
Без пари и храна децата на Тума почнали да страдат. Тя наподобява зашеметена, до момента в който споделя за остарелия им живот. „ В предишното домът ни беше цялостен с добрина. Имахме добитък, мляко и фурми. Но в този момент нямаме нищо. “
Судан сега претърпява една от най-тежките филантропични рецесии в света. Според Организация на обединените нации три милиона деца под петгодишна възраст са остро недохранени . Останалите лечебни заведения са претрупани. Болницата „ Башаер “ предлага грижи и главно лекуване гратис. Въпреки това животоспасяващите медикаменти, нужни за децата в отделението за недохранване, би трябвало да бъдат платени от фамилиите им.
Масаджед е близначка, тя и сестра й Манахил били доведени в болничното заведение дружно. Но фамилията можело да си разреши антибиотици единствено за едно дете. Тума трябвало да направи невъзможния избор – избрала Манахил.
„ Иска ми се и двете да се възстановят и да порастват “, гласът й се пречупва от тъга, „ и да мога да ги виждам по какъв начин вървят и играят дружно, както преди. Просто желая и двете да оздравеят “, споделя Тума, прегръщайки умиращата си щерка. „ Сама съм. Нямам нищо. Имам единствено Бог. “
Процентът на оцеляване тук е невисок. За фамилиите в това поделение войната е лишила всичко. Те са останали без нищо и без средства да купят медикаментите, които биха избавили децата им. Докато си тръгваме, лекарят споделя, че нито едно от децата в това поделение няма да оцелее.
Războiul din Sudan a lăsat o mamă în fața unei alegeri imposibile: „ Nu îmi permit să salvez ambii gemeni ”.
— TVR Info (@StirileTVR)
В целия Хартум животът на децата е пренаписан от гражданската война. Това, което стартира като експлоадиране на боеве сред сили, лоялни на двама генерали – началникът на армията ген. Абдел Фатах ал-Бурхан и водачът на RSF Мохамед Хамдан Дагало , прочут като Хемедти – скоро обхвана града. В продължение на две години – до март предходната година, когато армията си върна контрола – градът беше вцепенен от война, до момента в който съперничещите бойци се сблъскваха.
Хартум, в миналото център на просвета и търговия на крайбрежията на река Нил, се трансформира в полесражение. Танкове навлязоха в кварталите. Изтребители ревяха над главите. Цивилните бяха хванати сред пресечен огън, артилерийски обстрели и удари с дроновежа както недоволство за изгубеното, по този начин и тиха вяра, че един ден може в действителност да се върне вкъщи.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ