Мистика и реалност се преплитат в светилището Демир баба теке
Тук вярващи от разнообразни религии и страни извършват ритуали за здраве и мощ.
Едно от най-мистичните и обгърнато с митове светилище в Историко-археологическия резерват „ Сборяново “ е Демир баба теке. Мястото, на което е издигнато при започване на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този регион разнообразни племена и нации повече от 2000 година преди този момент. От многочислените постройки до наши дни е оживяло единствено тюрбето – гробница на алианския светец Демир баба.
Седмоъгълната сграда с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток е издигната на мястото на антично тракийско светилище (VІ в пр.Хр. – ІІ в. сл.Хр.). По времето на траките са били почитани хтоническите божества – на земята, на водата, на подземното царство.
Част от големите скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите му 1,2 – 1,5 м стени. До наши дни е непокътната и скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке, и улеите, вдълбани в нея. Те пазят загатна за възлияния с вода, вино и жертвена кръв, която се е стичала в бездънен глинен съд, вкопан в основите й.
И през днешния ден заболели, бездетни или нещастно влюбени хора от разнообразни религии извършват тук ритуали за здраве, благополучие и обич. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в „ очите на дявола “, мятат камъче към процепите в стената, с цел да схванат дали ще имат рожба. Полягат на двуметрово, наклонено каменно легло за здраве и мощ. След това се изкачват по пътеката на тестването, минават през дупката на лъжата и в случай че съумеят – значи животът им е правоверен.. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба.
Дърветата и храстите в местността са накичени със стотици кърпи, облекла и парцалчета, които съгласно поверието подсигуряват, че светецът ще извърши желанията на посетителите. Дървеният ковчег на Демир баба също е покрит от блага.
Демир баба (Железният баща) и до момента е най-почитаният светец измежду алианското население на Североизточна България. Тюрбето му се посещава от многочислени вярващи от цялата страна и чужбина. Има денонощна защита от чиновници на Историческия музей – Исперих. Отворено е целогодишно през светлата част на денонощието.
До него може да се стигне по асфалтиран път, благоустроена алея и стълбище, започващи от паркинга на хижа Ахинора в Сборяново. Може да се посети независимо или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
През огромната врата се влиза в първия двор на текето. Вляво от вратата е карстовият извор Бешпармак – Петте пръста.
Според една от легендите през времената, когато страшният цар Джид-Джиневиз запушил изворите в Лудогорието и Добруджа, се появил Железният татко, именуван още Демир баба (Великанът на великаните и Заповедникът на водата и огъня).
Той извадил огън от кремъка и донесъл на хората желязото, от което ги научил да вършат оръжия и оръдия на труда. Той се появил с стоманени обувки на краката, с желязна костура-касатура на пояса и с желязна секира на рамото, с едната страна на която сечал вековните дървета, а с другата дялал камъни от скалите.
Дето стъпел, стоманените му обуща потъвали в камъка, та дирите му и в този момент могат да се видят по плочите на хълма Камен хълм. Дето ударел с желязната си секира, проломвал проходи сред скалите и просичал път в гъстите гори, а като замахнел с желязната си костура- касатура отсичал изведнъж главата на мечка или глиган.
Първата работа на Железния татко, откакто решил да остане тук, била да си направи къща. И той обул стоманените си обувки, запасал желязната си костура-касатура, нарамил желязната си секира и отишъл да сече дървета към хълма Малкия нос. Сякъл до обед, уморил се и ожаднял. Но вода нямало на никое място. Хванал тогава Железния татко брадвата си откъм острилото, обърнал дръжката й към рида и натиснал под скалата при Иманярския бунар. От дупката бликнала бистра и студена вода. Напил се той и благословил извора, в никакъв случай да не пресъхва и да се назовава извор Дръжката на брадвата (Наджак сапъ).
Като насякъл задоволително дървета и пръти, Железният татко ги повлякъл по долината към каменната пазва под канарите на Камен хълм, където решил да си направи къщата.
Набил коловете и почнал да оплита прътите на стените, само че още веднъж ожаднял, а не му се желало да върви до извора Дръжката на брадвата.
Обърнал дланта си, разперил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнали студените води на извора Петте пръста. Пил Железния татко и благословил водата да лекува, да утолява жаждата на хора и животни и в никакъв случай да не пресъхва!
В книгата за Железния татко на Борис Илиев се споделя, че за финален път Железният татко се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си оказват помощ като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под различен лик и под друго име.
Едно от най-мистичните и обгърнато с митове светилище в Историко-археологическия резерват „ Сборяново “ е Демир баба теке. Мястото, на което е издигнато при започване на ХVІІ век текето Демир баба, е било свещено за населявалите този регион разнообразни племена и нации повече от 2000 година преди този момент. От многочислените постройки до наши дни е оживяло единствено тюрбето – гробница на алианския светец Демир баба.
Седмоъгълната сграда с купол и четириъгълно преддверие с вход на изток е издигната на мястото на антично тракийско светилище (VІ в пр.Хр. – ІІ в. сл.Хр.). По времето на траките са били почитани хтоническите божества – на земята, на водата, на подземното царство.
Част от големите скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите му 1,2 – 1,5 м стени. До наши дни е непокътната и скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке, и улеите, вдълбани в нея. Те пазят загатна за възлияния с вода, вино и жертвена кръв, която се е стичала в бездънен глинен съд, вкопан в основите й.
И през днешния ден заболели, бездетни или нещастно влюбени хора от разнообразни религии извършват тук ритуали за здраве, благополучие и обич. Туристите хвърлят пари за здраве в лечебния извор, бъркат в „ очите на дявола “, мятат камъче към процепите в стената, с цел да схванат дали ще имат рожба. Полягат на двуметрово, наклонено каменно легло за здраве и мощ. След това се изкачват по пътеката на тестването, минават през дупката на лъжата и в случай че съумеят – значи животът им е правоверен.. На високото са отпечатани и стъпките на Демир Баба.
Дърветата и храстите в местността са накичени със стотици кърпи, облекла и парцалчета, които съгласно поверието подсигуряват, че светецът ще извърши желанията на посетителите. Дървеният ковчег на Демир баба също е покрит от блага.
Демир баба (Железният баща) и до момента е най-почитаният светец измежду алианското население на Североизточна България. Тюрбето му се посещава от многочислени вярващи от цялата страна и чужбина. Има денонощна защита от чиновници на Историческия музей – Исперих. Отворено е целогодишно през светлата част на денонощието.
До него може да се стигне по асфалтиран път, благоустроена алея и стълбище, започващи от паркинга на хижа Ахинора в Сборяново. Може да се посети независимо или с екскурзовод от Приемния център при Свещарската гробница.
През огромната врата се влиза в първия двор на текето. Вляво от вратата е карстовият извор Бешпармак – Петте пръста.
Според една от легендите през времената, когато страшният цар Джид-Джиневиз запушил изворите в Лудогорието и Добруджа, се появил Железният татко, именуван още Демир баба (Великанът на великаните и Заповедникът на водата и огъня).
Той извадил огън от кремъка и донесъл на хората желязото, от което ги научил да вършат оръжия и оръдия на труда. Той се появил с стоманени обувки на краката, с желязна костура-касатура на пояса и с желязна секира на рамото, с едната страна на която сечал вековните дървета, а с другата дялал камъни от скалите.
Дето стъпел, стоманените му обуща потъвали в камъка, та дирите му и в този момент могат да се видят по плочите на хълма Камен хълм. Дето ударел с желязната си секира, проломвал проходи сред скалите и просичал път в гъстите гори, а като замахнел с желязната си костура- касатура отсичал изведнъж главата на мечка или глиган.
Първата работа на Железния татко, откакто решил да остане тук, била да си направи къща. И той обул стоманените си обувки, запасал желязната си костура-касатура, нарамил желязната си секира и отишъл да сече дървета към хълма Малкия нос. Сякъл до обед, уморил се и ожаднял. Но вода нямало на никое място. Хванал тогава Железния татко брадвата си откъм острилото, обърнал дръжката й към рида и натиснал под скалата при Иманярския бунар. От дупката бликнала бистра и студена вода. Напил се той и благословил извора, в никакъв случай да не пресъхва и да се назовава извор Дръжката на брадвата (Наджак сапъ).
Като насякъл задоволително дървета и пръти, Железният татко ги повлякъл по долината към каменната пазва под канарите на Камен хълм, където решил да си направи къщата.
Набил коловете и почнал да оплита прътите на стените, само че още веднъж ожаднял, а не му се желало да върви до извора Дръжката на брадвата.
Обърнал дланта си, разперил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнали студените води на извора Петте пръста. Пил Железния татко и благословил водата да лекува, да утолява жаждата на хора и животни и в никакъв случай да не пресъхва!
В книгата за Железния татко на Борис Илиев се споделя, че за финален път Железният татко се появява по време на Плевенската епопея. Тогава той оставя завет – мюсюлманите и християните от Лудогорието да си оказват помощ като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва с обещанието да се появи в усилни години под различен лик и под друго име.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ