Тук всеки мрази всеки и никой не се радва на

Тук всеки ненавижда всеки и никой не се радва на непознатите достижения! ”- прочитам някъде в обществените мрежи.  Обградена от себеподобни, отхвърлям да допускам, че това е допустимо.

Самата аз се научих да споделям „ Браво ”, „ Благодаря! ”, „ Чудесна работа! ” и знам, че това дава на другите криле, разкрива Ива Екимова пред edna.bg

Оказва се, че броят на хората, в чиито всекидневен речник участват тези думи и словосъчетания, се смалява с всеки минал ден.

Свидетели сме на невиждана експанзия по пътищата, в учебно заведение, вболниците, на детската площадка, на всички места към нас.

Простащината, неналичието на обикновено образование и низките пристрастености безжалостно отхапват от добрината, емпатията, удовлетворението, спокойствието и нормалността.

Приятелските кръгове се стесняват и даже умните и красивите към този момент не ни носят това задоволство да се асоциираме с достиженията и добрините на другите. Психолозите ни убеждават, че лошотията, негативността и експанзията са образците, на които децата ни подражават и подписват обществено констативния протокол, без да ни дават проект Б.

Човешкият живот коства 50 лв., а мизерията превзема пространствата, които родителите ни са градили с обич и безрезервност.

Споровете и конфликтите стават все по-арогантни, а заканите са на ръба на реализирането си, прекрачвайки тънката алена линия на действителността.

Благотврителността и грижата за благосъстоянието на другите се трансформира във вайръл наличие, което безропотно харесваме, повлечени от вълната „ 2,4К ” гледания и през разум не ни минава, че можем да използван това във личния си живот, без значение в коя точка на картата се намираме.

Възрастна жена не може да си отвори вратата, оказва помощ й млад мъж, дама колабира на улицата – дете й подава вода, мъж моли служители на реда да му оказват помощ, секунди преди да припадне, обществено отговори компании образоват деца от отдалечени региони в обич и почитание към учебното заведение -  образци, които на рулетен принцип попадат в медиите, промъквайки се през иглените уши на скандалното, оповестено от знайни и незнайни „ герои ”.

Търсим решение и помощ от  страна, институции, обществени платформи и организации, без да си даваме сметка, че решението на казуса сме ние.

Всички ние! Ние, които караме в жегата, ние, които гласуваме, ние, които възпитаваме децата си, ние, които даваме образец, ние, които подминаваме страдащите, ние, които споделяме скандални видеа, в които деца бият животни, ние, които, глухи и слепи подминаваме страданието, ние, които не можем да се зарадваме на непознатия триумф!

Ние! Не той, тя, различен...

Този текст е отдаден на всички, които познавам, които влагат в личното си развиване, и в това на дребните и по-големи общности.

Гордея се с вас! Вие си знаете кои сте!