Тук, вече при мен в студиото е Георги Блажев -

Тук, към този момент при мен в студиото е Георги Блажев - обичаният актуален български публицист и сполучлив и виновен пред почитателите си инфлуенсър. Георги Блажев работи като създател в българските версии на няколко списания, работил е като ефирен редактор в предаванията " Стани богат ", " Фермата " и " Мастър началник ".  Той е създател и на плана " Пощенска кутия за приказки ", един по този начин обичан план. През 2017 година излиза книгата му " Произход на типовете ", от 2020 година е част от панелистите в предаването “На кафе ". Той умее да показа действителността, част от която са и всички неволи, несъмнено, с комизъм, и подигравка, а хората обожават гения му да се надсмива на несполуките. Добър вечер. 

Добър вечер, леле какво показване. 

Хареса ли ти? 

Много ми хареса, единствено за дамите, които ни слушат - зодия Близнаци изпусна, това е доста значимо. 

Добре, изпуснах, мой пропуск, по този начин е, благодаря ти първо, че се съгласи да дойдеш, и че одобри поканата.  

За мен е безусловно наслаждение. Знам, че ще си приказваме за готини, за значими неща, плюс това ти носиш розов топ, и си красива, и ти е финален работен ден, доколкото разбрах. 

Да, финален работен ден и бенефиса ми е прелестен. Благодаря.  

И аз благодаря. 

Много от наличието, което споделяш в обществените мрежи е обвързано точно с отношението сред мъжете и дамите. Аз дадох обещание на нашите слушатели, че ще си приказваме и за това, а пък част от написаното в книгите ти - също. И доста постоянно твоите почитатели откриват себе си и някакви неща, които са им се случили в твоите постове, и в това, което споделяш. Кое те въодушевява да пишеш, и по какъв начин виждаш ти тези връзки сред мъжа и дамата?  

Според мен, един публицист или умее да написа за неща, които не са му се случвали, просто тъй като има някаква божествена парченце в себе си, която може да открие - при мен случая, за жалост не е подобен, или пък умее да написа за неща, които са му се случили, както е при мен, всеки човек е имал връзка или дай Боже, пък има връзка. И аз съм разкрил за себе си, че съм доста бдителен по отношение на дамите, с които съм бил. И за мен, просто обстановките, в които изпадате двама души, когато сте влюбени, или пък не сте, или пък се разделяте, допускат доста комизъм. Реално вие сте двама души, които занапред остъргват характерите си във връзка с хигиена, на персонално пространство, на общуване и от тези искри се раждат доста приятни смехории. Отделно хората се разпознават в тях, тъй като това, което му се случва на всеки един човек, ти би трябвало да имаш очите да го уловиш, и да го презентираш под малко по- изобретателна форма, и смешките стават много съответстващи за голяма публика. 

Да, безусловно и някак си към този момент пристигна модата на инфлуенсърите, по този начин да го кажа, и на хората, които споделят в действителност персоналния опит, по-земните. Да си по-близо до хората, в сравнение с да споделяш фотосите, на които не всеки може да си разреши да бъде. 

Да, да, безусловно е съвременно и да си съзнателно уязвим, което пък някои хора се възползват от него и от немай къде си измислят проблеми и плачат пред камерата, единствено и единствено да могат да са по-достъпни до аудиторията. Но считам, че хората са към този момент много по-хитри, интелигентни, могат да разпознаят фалша, в множеството случаи. 

Понеже говорихме за връзките сред мъжете и дамите, ти имаш една страхотна връзка, най-малко която ние виждаме, в действителност чиста във всеки един аспект. Каква е формулата за здравословни връзки сред мъжа и дамата?  

Тя може би не е универсална, по-скоро е като мусака, на всяка баба е най-хубавата. Всъщност е доста просто, би трябвало да сте най-хубави другари, да сте доста почтени един с различен, да имате шанса да има химия посред ви, и да се получават във физическо отношение нещата, което също е шанс, няма какво да се лъжем. От там нататък е доста значимо да не изпадате в рутина, тъй като съм допускал тази неточност, виждал съм и други хора да я позволяват, живеем в доста динамично време. Да кажем, ти имаш някакъв проблем на работа, и решаваш, че в този момент тези 6 месеца, аз ще натисна кариерно, ще изкарам едни огромни пари, а няма да обръщам толкоз огромно внимание на жена ми и след 6 месеца всичко ще бъде същото. Да обаче, ти след 6 месеца, когато посегнеш към тази жена, тя към този момент е на такова разстояние, че ти не можеш да я достигнеш, а някак си си се успал и нещата са неспасяеми. Затова моят съвет е дребни, не доста скъпи жестове, които да карат индивида насреща той да се усеща специфичен. Не е нужно да купиш новия модел “Тесла ", оня ден разбрах от Ива, кой е обичаният й чипс, просто тя го показа в диалог, на мен незабавно ми светна лампичката, същата вечер вземам от въпросната марка чипсове, поставям го извън на входната врата с едно тиксо, някакъв къс, шеговит текст, тя се усеща чута, тя се усеща видяна и това си проличава по очите. 

Абсолютно, и постоянството е доста значимо нещо и аз на няколко пъти съм си го мислила, и съм го казвала това, че в действителност както работим за нещо, което желаеме да ни се случи, кариерно, да кажем, или каквото и да било, фантазия имаме и ние работим да я реализираме. По същия метод, в случай че желаеме да задържим здравословна връзката си, това е непрекъсната и всекидневна работа.  

Абсолютно, тъй като може би детските приказки едно време ни подведоха, тъй като те по какъв начин приключват: “И заживели щастливо ". Ние сме научени, че целунат ли се принца и принцесата, те до края на дните живеят щастливо. Да обаче, Снежанка може да качи някой и различен кг, може принцът да тръгне по други дами, а може да осъзнаят, че те в действителност те въобще не харесват едни и същи книги и едни и същи филми. Това нещо, с цел да се отстрани, би трябвало работа, работа, работа. 

Сега ще си поговорим за един случай от Стара Загора, той доста нашумя, всички знаем защо приказваме, за насилието над момиче, което имаше 400 шева, и това надалеч не е единственият сходен случай у нас. Къде, съгласно теб, се корени казусът и какви са неговите измерения, той би трябвало да се гледа от доста страни?  

Аз, почтено казано, не мога да кажа какви са измеренията, тъй като и аз и ти, доколкото не се познаваме доста, само че мога образно да преценява, живеем действително в някакви балони, в които популярност Богу поддържаме връзка най-вече с интелигентни, с хора попиващи непозната просвета, които не биха направили това, за което четем и гледаме  в медиите. Но изключително по дребните обитаеми места, съм си мислил, че човек е артикул на средата си, човек е артикул на това, което му е обещано, да речем душа, плюс това, което му се случва в неговия живот. Ти, когато си виждала твоя татко да се отнася надменно с майка ти, да й зашлевява една плесница, когато ракията и салатата закъснеят с 10 минути, когато слушаш деветдесетарска музика, в която се обясняваше по какъв начин “в моята квартира падне ли ми гадже, не я запитвам желае или не ". Един различен пък реализатор споделя: “Няма не желая, няма недей ", ти се набива в главата, че това е естественото. Нормалното е дамата да бъде побивана понякога, че това са някакви лигави евроатлантически полезности да възприемаме дамата като пол, който е еднакъв на мъжкия. Да, на мен и на теб, тъй като виждам учудването в очите ти, ни наподобява необичайно, само че просто се пробвам да обмислям и аз разбирам от кое място идва този проблем. И считам, че през последните години, колкото и тежко да ни наподобява ситуацията, ние вършим огромни крачки напред, тъй като доста съм благополучен от тази реакция, която имаше след случая с Дебора. И живот и здраве,  не мога да направя последна прогноза, несъмнено, само че имам вяра, че вървим към едно по-нормално българско общество, тъй като към днешна дата ние дебатираме за неща, от които на Запад биха им настръхнали косите. И не желая да давам образец, тъй като въпреки всичко са ми сътрудници, и не е напълно редно, само че и по малките екрани има водещи, които се държат леко несъответстващо с дами. Виждал съм засмукани кичури, едно опипване, което в действителност на Запад е милиони правосъдни искове, тук минава някак си сред капките. 

Минава и в действителност, както сподели и ти - на  Запад е безусловно неразрешено. Както сподели и ти видя учудването, тъй като някак си, до момента в който го разказваш, може би доста се топвам в тази обстановка, която ти разказа  и не мога да си я показва за действителна, уповавам се да не ми се случва и да не го виждам. Но все си мислех, че сме достигнали едно друго равнище, в което това е безусловно минало, че патриархатът е минало, и че има безусловно тъждество сред мъжа и дамата, приказвам не във всеки един аспект, а в това, че даже тя да е по-слабия пол физически, въпреки, това да е по този начин, то към този момент никой не се възползва от това предимство. 

Това е по-скоро пожелателно мислене от твоя страна. Но отново ти споделям, има места в тази страна, в които въобще не биха ни разбрали защо си приказваме с теб. Достатъчно е да отвориш коментарните секции на някои от новинарските източници във Facebook, да видиш изпод какво пишат хората по тематика коронавирус, по тематика ваксини, по тематика домашно принуждение. Наистина се замисляш, че това са живи същества, с които населявате една и съща страна, просто не ги виждаш всеки ден, не им влизаш в главите, само че те са същински и не са малко. 

И популярност Богу, че не ги виждам, дори неотдавна си приказвах с някого, че може би, аз съзнавам, че съм с розовите очила и те ми споделиха,  че очевидно съм се капсуловала и съм решила от кое място да виждам страната на живота - от хората, които са до мен и с които поддържам връзка.  И някак си, може би от време на време отхвърляме да забележим какво се случва на открито, което от една страна не е редно, само че пък от друга, знаем, че не желаеме да ни се случва и да поддържаме връзка с такива хора.  

Аз в този момент желая да те попитам, възпитанието от начална детска възраст, знаем че играе голяма роля във образуването на личността на човек, в това число и по тази тематика, която разясняваме. Ти си родител, на какво се стремиш да научиш детето си? Ти си татко на момче. 

Да, той Боян е още дребен, на 4,5 години и се пробвам да го науча на доста простички неща, които обаче виждам какъв брой са комплицирани за асимилиране. На първо време - на почтеност. На децата им е извънредно мъчно да бъдат почтени. И второто, това е да умее да се извинява, което даже е още по-сложно от първото. Детето ми, популярност  Богу, моето гардже е най-хубаво, само че е извънредно съчувствено, в никакъв случай не основава проблеми по детски площадки. Но неотдавна се случи, без да желае, в игра с едно момиченце, с което доста се бяха харесали, той без да желае да я удари през лицето. Момиченцето се разплака, родителите реагираха доста съответно, не са се разсърдили. И аз споделих “Боби, тати, извини се на момиченцето ", при което той се разтрепера, ужаси се, прегърна ме, сподели “тати, тати, тати ", и след това говорихме, оказа се, че той изпитва позор от това да се извини. И стартирам да си мисля, дали това е типично момчешка, след това мъжка линия, или човешка да се срамуваш да се извиниш, и да се страхуваш да покажеш уязвимост. И се пробвам да го науча, че не е срамно да се разплачеш, да си признаеш, когато си позволил неточност, тъй като по тематиката за домашното принуждение, това си мислех, в България като че ли имаме неверна визия какво е мъжкарство. Имам възприятието, че множеството мъже, непрекъснато желаят да го потвърждават това мъжкарство. Ти в опита си да го доказваш, то престава да бъде такова просто. Истинският мъж, по мое наблюдаване е, човек, който е учтив, естествен, добър, угрижен, на който можеш да разчиташ, с който можеш да изпиеш чаша вино и в случай че си жена, която го харесва, след това да ви се случи нещо друго. Докато в България към момента се счита, че ти би трябвало да имаш ей такива бицепси, би трябвало да караш избран модел кола, би трябвало да имаш избран надпис върху гърдите, надали не би трябвало да си защита на тази жена, от която тя да изпитва някаква комбинация сред боязън и по-скоро смут и благоговение. 

Да, по този начин е. На мен обаче, ми прави усещане, че от ден на ден девойки започнаха да търсят този мъж. Възможно е и с популяризирането на разнообразни хора, персони, на инфлуенсърите, какъвто си и ти, ти споделяш тъкмо  такова наличие, което демонстрира, че мъжът не е нужно да бъде защита, а по-скоро да бъде любящ, да бъде грижлив, да бъде съчувствен, нещо доста значимо и да не се срами от това да е подобен. И някак си, виждам, че има девойки, които към този момент го търсят точно това. Даже имам приятелки, които търсеха тотално различен вид, за този, който говорехме доскоро и към този момент споделят “да, окей, обаче тези видове нищо не ми оферират ". 

Това е, съгласно мен, един бъг в софтуера на българската жена, по-скоро от 90.-те да си търси неприятно момче, момче отново с мускули, с избрани финансови качества. Докато в този момент, в последно време, може би тъй като се навъдиха различен вид мъже, за които ти приказваш, за които изисквам аз да съм един от тях, и те видяха, че това също е съвременно и по тази причина се живее по-сигурно, живее се по-спокойно, и в последна сметка, никой не желае безусловно, или съгласно мен, не би трябвало да желае да бъде в най-скъпата кола, а да бъде в най-хубавите ръце.  Никой не желае безусловно да бъде на Айфеловата кула трагичен, по-добре да си на равнищата благополучен. Нали всички желаеме да сме щастливи, в последна сметка. 

Да, и това е най-важното. Обаче, ми направи усещане за нещо, което ми сподели, което ти се опитваш да възпиташ в твоето дете, това да не се срами, да не му е неловко да се извини, или да се разплаче, или да бъде съчувствен.  И в действителност, тук опираме, най-малко съгласно мен, до прочувствена просветеност, тъй като знаем, че желанието на всеки родител е да научи детето си да бъде образовано, да се образова добре в учебно заведение, да е добър по предметите. Но обръща ли се задоволително внимание на тази прочувствена просветеност и тя възпитава ли се или се учи с времето? 



Ако зависеше от мен, незабавно от учебната стратегия бих премахнал няколко от часовете по алгебра и по геометрия, с изключение на, в случай че детето не е посочило необикновен интерес и заложби в тези науки. И бих вкарал нещо, което условно да назоваваме прочувствена просветеност. Защото имам вяра, че тя по-скоро е ниска измежду масата хора, доста прочувствено, наивно реагираме на моменти, оставяме гнева, оставяме експанзията и най-много егото да води доста от нашите избори.  Включително домашно принуждение се случва доста постоянно след разлъка, ти когато не си прочувствено образован, гледаш да реагираш бурно, гледаш да предпазиш егото си след една разлъка, вместо да се прибереш добродушно, да помислиш какво си объркал, да си кажеш, че тази глава от живота ми завършва, само че можеш да започнеш нова. Не, ти се отдаваш на бесовете си и това води до доста неприятни последствия. Така, че тази прочувствена просветеност, изключително при децата, може да пристигна най-вече от родителите, само че въпросът е, те самите да я имат. Аз за жалост, минавайки по детски площадки, вчерашен образец, една майка сподели на детето си: “Затваряй си устата, гледай си работата ". Очевидно детето беше направило някаква беля, не мога да кажа каква, само че това, тази имитация е неуспех на родителя. Да, на мен също ми идва от време на време да кресна на Боян, да аз сигурно не съм съвършеният родител и съм имал изцепки, само че постоянно се пробвам да броя до три и да обмислям, че думите, които споделям аз през днешния ден, на следващия ден ще довеждат до в душата на това дете и в неговите дейности. 

Те в действителност са като гъби и попиват безусловно всичко, и постоянно можеш да му покажеш, че не е прав, само че концепцията е в действителност да подбереш най-правилните думи, които той да схване по най-правилния метод и да му оказват помощ. Така че в действителност прочувствената просветеност е извънредно значима за това, каква персона ще се образува. Говорим си за възпитанието, което в действителност е най-важната част при образуването на личността на индивида, още от доста ранна детска възраст. И си говорихме, че ти искаш да научиш твоя наследник да бъде съчувствен, и да може да се извинява и да не се усеща зле от това.  

Искам да го науча, колкото и условно да звучи, да бъде добър и да бъде благополучен. Знам, че това не зависи напълно от мен, и в случай че не е подобен, не би трябвало да упреквам себе си, това неточност, съгласно мен, която доста постоянно българските родители позволяват. Ние не сме виновни нито за щастието, нито за нещастието на децата си, просто можем да им покажем пътя. Но се замислих, до момента в който течеше паузата, че в България с какво се хвалят родителите, когато срещнат други родители, когато срещнеш родителите на друго дете и попиташ “Как е Митко? " “Митко е доста добре, доста сполучлив, печели еди какъв брой си паунда в Англия, в университет ". Никой няма да каже “Митко е доста благополучен. Митко е доста спокоен. Митко е доста бодър. " И ние толкоз сме се фиксирали в триумфа, че той се показва в материалното. Всички знаем кой е най-богатият човек в света, въпреки, че те непрекъснато се менят. Чували сме за Бернар Арно, чували сме за Марк Зукърбърг и за Йлон Мъск, обаче никой не знае кой е най-щастливият човек на тази планета. И аз до неотдавна не знаех, и даже съзнателно го написал в Google и се оказа, колкото и комплицирано да се пресметна, че е някакъв човек от Непал. Той е най-щастливият човек на света, обаче никой не му знае името, тъй като просто щастието не е скъпа валута в днешно време, което е доста тъжно. 

Така е, и другото за което се замислих е, че никой не знае кой е най-хубавият човек на света. Не знам дали може по някакъв метод да се пресметна, само че не считам, че и някой се интересува от това нещо.  

Не, моята баба, е прочее, само че това занапред би трябвало да се потвърди, само че аз го знам. 

Както сподели и ти, моето си е най, само че в действителност може би мислим доста повече за материалното, в сравнение с за нещата, които в действителност са скъпи. Колкото и неприятно да звучи, само че един ден в действителност, хората са си го споделили, че си отиваме не с парите, а с това, което носим и с мнението на хората за нас, това, което сме създали за тях. 

Абсолютно е по този начин. 

Това в действителност е нещо доста значимо, за което би трябвало да се приказва повече с децата, в сравнение с това, че би трябвало да има шестици по математика и по български език. Но в този момент ще разведрим малко ситуацията и ще си поговорим за иронията, хумора и надсмиването над несполуките, които в действителност са присъща линия в твоя почерк и са познати за теб похвати, които несъмнено доста се харесват на хората и хората още веднъж се припознават в тях. По-лесен ли е животът, когато действителността е показана под хумористична шапка и по комичен метод? 

Наскоро прочетох един откъс, който доста си харесах, за жалост не мога да изтъквам създателя, че “Животът е покруса за тези, които усещат и комедия за тези, които мислят ". Аз съм доста прочувствен, и до преди 3-4 години по-скоро бях от сензитивните хора. Когато ми се случи нещо неприятно, виждам да изконсумирам безусловно докрай, бутилката със самосъжаление, даже втора бутилка си поръчвам, тъй като не ми стига първата. Обаче, откогато ми се случи нещо в персонален проект, няма потребност да укривам, бракоразвод претърпях, звучи все едно бомбардировка съм претърпял, ето това отново българската народопсихология, “милият той, разведен, по какъв начин може ". 

Случи ти се. 

Случи ми се бракоразвод и около него се научих да се надсмивам над проблемите си, тъй като възприятието за комизъм ти разрешава да направиш една дисекция на казуса, да го разделиш на съставните му елементи и да го погледнеш по-отвисоко, и по този метод, можеш да си направиш някак си по-реалистичен проект по какъв начин да се измъкнеш от това тресавище. Много е елементарно, доста е изкушаващо да си кажеш, когато преживееш любовно отчаяние: “Край, аз завърших с любовта, всички мъже и дами са идентични ". А действително на тази планета, забравих към този момент, те до неотдавна май станаха 8 ли 9 милиарда души са към този момент. Да кажем има 4-5 милиарда дами и не се е получило с една, и ти ще кажеш, че всички дами са идентични. Не съм доста добър по математика, само че това чисто математически е безспорна нелепост. И възприятието за комизъм сигурно оказва помощ. Да, в окото на бурята, не можеш постоянно да се пресегнеш към него, само че да кажем втора, трета, четвърта седмица към този момент, е много положително лекарство. 

Точно това желаех да те попитам ти по кое време го научи? Каза, че това е мотивът, само че допускам на момента, когато се е случвало, не си мислил по този метод, а това е като поуката от обстановката.  

Знаеш ли, то пък ще се окаже, че мен единствено ме зарязват дамите. Но когато най-дългогодишната ми другарка ме остави преди към този момент 5-6 години, възприятието за комизъм, най-малко това, което употребявам в постовете си, се роди може би на втори, трети месец, не пристигна доста бързо. Но когато, аз действително започнах единствено да се оправям с бита и да се узнавам да разделям бяло, цветно пране, да се изучавам по какъв начин надали не работи пералнята, изпадах в някакви такива нелепи битови обстановки и си споделих, че това в действителност е грубо смешно, което може да ме въодушеви. И че действително, аз толкоз дълго пострадвам за нещо, не чак толкоз основно, кой не е бил изоставян? Това също по себе си е смешно, и разреших и на останалите хора да упражняват това възприятие за комизъм върху мен и просто по този начин ставаш по-силен. 

И несъмнено работи. И другото, което се замислих по този начин, до момента в който си приказваме. Почти всички са претърпели раздели, зарязвания, първи любови, несъмнено. Това се замислих и аз, след моята такава, огромно страдалчество на 17-18 години, това е изцяло обикновено, не искаш да живееш, казваш си " то стопира живота “. Обаче, в един миг се замисляш, че това е извънредно егоистично, мен може би това ме изкара, тъй като си споделих, има хора, които не могат да вървят, от които доста неща не зависят от тях. А пък аз споделям, че не ми се живее и спирам към този момент с безусловно всичко, което съм правила досега, за едната разлъка.  

По-скоро на тази възраст, за която ти загатна 17-18 година, съгласно мен, човек е доста прочувствено некадърен и освен със себе си, ами към останалите. И от време на време ние сме безспорни слонове в стъкларски магазин. Наскоро гледах един доста прелестен сериал, беше ми излязъл от полезрението този миг, “Нормал пийпъл ", който споделя за една тийнеджърска обич в която двама души се обичат, само че просто от боязън да бъдат същински един с различен, се нараняваха по най-ужасен метод. И си давам сметка, че аз когато съм бил на тази възраст, съм го правил по отношение на индивида към мен, и съм считал, че съм безспорен пич, че не съм гадняр, а съм бил. 

Когато го виждаш от различен ъгъл. 

Да, само че когато мине време, ти можеш да погледнеш встрани, към този момент със съзнанието на по-зрял, по-интелигентен човек, и ти си даваш сметка: “Ей, това не беше крепко. " Аз не бих желал синът ми да се отнася по този начин с дъщерята на някой различен. Но по тази причина би трябвало да умееш да се анализираш. С теб си говорихме отново, че сме овър тинкъри, което носи доста проблеми и на нас, и на сътрудниците ни. Но хубавото да си овър тинкър е, че ти можеш да се поставиш на мястото на другия, можеш да си помислиш по какъв начин се усеща той сега, по отношение на твоите думи. А доста хора не го умеят, и след това се чудят за какво индивидът насреща е афектиран, за какво е трагичен. 

Според мен, това е най-важното умеене, което би трябвало да придобие безусловно всеки един човек на тази земя, тъй като постоянно преди да направя нещо, постаравам се, всички сме хора, всички бъркаме, само че безусловно постоянно преди да направя каквото и да било, се пробвам да се слага в обувките на индивида до мен. И в случай че той го направи към мен, по какъв начин ще се усещам?  

Това е за мен, най-ценното качество в една връзка, хората, които имат шанса да са с такива хора във връзка, в действителност имат шанс. 

Да го чуе моят другар, късметлия е заплашителен. 

Абсолютен е. 

Добре, за нещо друго да си поговорим, това е за младото потомство. Всъщност, от какво се интересува то, по твоите наблюдения, теб те следват и доста младежи и на кое място се подреждат в техните ползи културата, четенето на книги, тези неща, които не са маловажни по никакъв начин? 

Пак зависи от местоположението на която се намираш, не приказва даже единствено за разнообразни градове, ами за разнообразни квартали в еднакъв град.  Наскоро имах шанса да чета мои разкази и да се срещна с деца от две разнообразни столични учебни заведения, няма да загатна имената, не е правилно. Но в едното, имам възприятието, че попаднах в радикално друг биологичен тип от децата в другото. Докато децата в едното учебно заведение не демонстрираха никаква заинтригуваност и обикновен почит към моята персона, ядяха закуски, мляскаха, викаха, крещяха.  То във второто, дете от IV клас ме попита, “Ако можех да вечерям с една умряла историческа персона, коя би била тя? " Получих още много интелигентни въпроси, и си дадох сметка, че не можем да сложим младите под общ знаменател.  Ако мога да дам една песимистична версия на нещата, младите доста се интересуват от визия, тъй като в днешно време, светът е извънредно образен, всички непрекъснато са в обществените мрежи, опаковката измести наличието. Ти виждаш по какъв начин един инфлуенсър, може да не напише 2 реда в поста си, може да не съобщи безусловно никакво обръщение, той няма мъдрост, той няма ентусиазъм, той няма обучение, само че просто се снима ухилен по какъв начин пие коктейл, по-късно снима плажа, по-късно снима някакъв артикул, Марк Зукърбърг му е дал принадлежности, да стане и той пишман монтажист с риловете, които стават ефектни по извънредно елементарен метод. И най-после му се дава немалка сума. Тази машина работи, тази машина ражда, съгласно мен, много посредствени така наречен “джигитъл крийтъри ". И младите, това им е доста елементарен и наличен метод да си изкарват прехраната. Нямат задоволително интерес, съгласно мен, да погледнат към по-добри модели на подражателство. Има, разбир се, положителни образци, само че ми се желае да са много повече. 

Силно се надяваме на това, тъй като в действителност хубостта сама по себе си не е неприятна, само че пък не би трябвало да е единственото качество, което работи, и което да те издигне на по-високи равнища. Нужно е доста повече.  

Абсолютно. Аз не си представям по какъв начин ти може да си да кажем в любовта благополучен, с човек, който е просто хубав, само че не те схваща, държи се хладно с теб, не можеш да се засмееш с него, чувстваш се запустял и самичък в леглото до него. И в последна сметка, имаш една красива обвивка, никой не го желае това нещо, единствено си мислим, че го желаеме. 

Надяваме се доста хора да схванат посланията, които оставихме, тъй като то не е едно.  И още веднъж доста ти благодаря за това, че одобри поканата. И както споделих, бенефисът го вършим тук и в този момент, тъй като това е моят финален ден. Благодарна съм на целия екип на “Фокус ". Аз ви споделям да бъдете обичани, да обичате, да мечтаете, да бъдете щастливи, да бъдете много-много положителни, тъй като в действителност това е най-важното нещо.