Тук не става дума за рушене, не става дума за

Тук не става дума за рушене, не става дума за възмездие към предишното, а за за осмисляне

В началото на петия месец от годината, когато люлякът се разцъфтява, морският въздух в Бургас носи мемоари и очаквания, а доста хора и организации приготвят разнообразни събития за 9 май (едни проруски, други проевропейски), непроменяемо се надига една и съща остаряла тематика – какво да вършим с паметниците от комунистическото минало? Тази пролет не прави изключение.

Анкета на „ Флагман “, извършена тези дни, още веднъж разбуни духовете. 369 души обявиха, че паметникът на руския боец на площад „ Тройката “ би трябвало да бъде отстранен. 218 желаят да остане. 

Ако за Альоша към момента е рано, както демонстрират резултатите, дано стартираме отнякъде другаде. От това, което даже не поражда спор. 

В Морската градина на Бургас – туптящото зелено сърце на града – се издига монумент, на който никой не обръща внимание. Той е на Велислав Драмов – партизанин от Враца, пълководец на Сливенския отряд " Смърт на фашизма ", умрял край Карнобат.

И тук поражда естественият въпрос: каква е връзката му с Бургас? Исторически, културно, даже символно – такава изцяло липсва. Google не предлага отговор, архивите мълчат. Най-вероятно и самата локална организация на Българска социалистическа партия не би могла да изрече повече от две фрази за него. А паметникът му стои там – без внимание, без обръщение, без памет.

Тук не става дума за рушене. Не става дума за възмездие към предишното. Става дума за осмисляне. Затова, дано го кажем ясно – бюстът на Велислав Драмов може умерено да бъде изместен. Враца е естественият му дом, а в случай че и там не го желаят, дано се трансформира в първия експонат на един предстоящ тукашен музей на социалистическото изкуство навън. Например в парк „ Росенец “, където е пространно, умерено и надалеч от градския център. Там бюстът може да бъде преосмислен не като обект на давност, а като част от един по-голям роман за ера, която би трябвало да се познава, а не да се не помни.

На негово място в Морската градина можем да сложим нещо по-бургаско. Не просто статуя, а знак. Предлагам това да бъде именитата „ Бургаска четворка “ – Вили Цанков, Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов. Четирима титани на българската просвета и постановка, чиито първи триумфи и музи са свързани точно с нашия град. Тяхната групова памет заслужава да бъде измежду днешните и утрешните хора, на слънце, в сърцето на Бургас.

Промяната на паметниците не е акт на давност, а акт на пренареждане на целите. В един град, където изкуството е част от неговото ДНК, е изцяло разумно паметта за създатели от подобен диаметър да измести забравените знаци на идеологическо минало.

Така ще създадем първата крачка. Не с чук, а с мисъл. Не в яд, а с усет. Не в давност, а с преподредба. 

Старите седесари на Бургас заслужават този жест. Но още повече го заслужават децата на този град, които да порастват, разхождайки се измежду облиците на хора, които са оставили смисъл.

Готов ли е Бургас за подобен диалог? За първата скромна, само че почтена смяна? 

Може би в този момент е точното време.