Д-р Маджуров: Достъпът до лекар в България е по-лесен
„ Тук е по-лесно. В Германия е по-трудно, тъй като системата е закостеняла, бюрокрацията е сериозна, разпоредбите са стоманени, не могат да се нарушат “. Така разяснява пред Българска национална телевизия достъпа до доктор в двете страни неврохирургът, който работи в Германия и гостува у нас.
Поводът за визитата му дружно с екип от неврохирурзи е определяне на продължително съдействие с УМБАЛ „ Софиямед “ за обмяна на опит сред експертите в региона на последните постижения на актуалните и новаторски неврохирургични интервенции. Те също по този начин ще съветват и оперират български пациенти и ще образоват младите си сътрудници.
Пред Българска национална телевизия доктор Маджуров описа повече за себе си. „ Бях стипендиант, изпратен от МУ – Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин и след 10 месеца трябваше да се прибера. На 3-4-ия месец шефът ми предложи да остана, аз отхвърлих, тъй като желаех да се прибера в родината, тук имах семейство. Моите сътрудници асистенти споделиха – боже, той ти предлага, тук има цялостен куп със заявки и молби за работа, а ти отказваш. Тогава беше и смутно политическо време, Лукановата зима. Казах – добре, ще остана за две години, да науча повече неща. И по този начин от 10 месеца, 2 години – станаха 33 години “, показа неврохирургът.
Д-р Маджуров, който работи във военна болница в Германия, разяснява и част от образованието си и плюсовете на рутината.
„ Участвал съм в три задачи в Афганистан и нещо, което оптимално ме ядосваше, беше седмичната подготовка за когато дойдат доста ранени. Това се повтаряше, повтаряше и на мен ми се струваше ненужно.
Една хубава коледна вечер бях поканил моите сътрудници на вечеря до болничното заведение. Стана атентат и ние получихме много сериозен брой ранени едновременно и по чиста случайност неврохирургичният екип беше първи в болничното заведение. Бях очарован от това по какъв начин всеки по този начин беше възприел тези ежедневни тренировки – тъй като всички сме минали през Афганистан – мога да кажа, бях горделив с моята болница и с моите сътрудници, тъй като всеки си знаеше мястото “, спомни си доктор Маджуров и добави: „ И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били непотребни. И може би това е отговор на въпроса – тази военщина има и позитивен смисъл: дава сигурност, дава самообладание, дава организационно успокоение “.
По отношение на мотива за визитата си в България пък експертът изрази вяра това да е „ едно камъче от цялата сграда “. Той показа, че концепцията за сходно съдействие съществува от дълго време и дълго време е премисляно по какъв метод да бъде осъществена. „ Виждам това българо-немско поделение или клиника по неврохирургия, която се основава, като едно камъче от цялата сграда. Разчитам доста на колегиалност, на съдействие с сътрудниците от София, от Пловдив. Смятам, че има синергийни резултати, когато се работи в един тим, и се надявам, че това ще е обстановката тук “, сподели още доктор Маджуров.
Поводът за визитата му дружно с екип от неврохирурзи е определяне на продължително съдействие с УМБАЛ „ Софиямед “ за обмяна на опит сред експертите в региона на последните постижения на актуалните и новаторски неврохирургични интервенции. Те също по този начин ще съветват и оперират български пациенти и ще образоват младите си сътрудници.
Пред Българска национална телевизия доктор Маджуров описа повече за себе си. „ Бях стипендиант, изпратен от МУ – Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин и след 10 месеца трябваше да се прибера. На 3-4-ия месец шефът ми предложи да остана, аз отхвърлих, тъй като желаех да се прибера в родината, тук имах семейство. Моите сътрудници асистенти споделиха – боже, той ти предлага, тук има цялостен куп със заявки и молби за работа, а ти отказваш. Тогава беше и смутно политическо време, Лукановата зима. Казах – добре, ще остана за две години, да науча повече неща. И по този начин от 10 месеца, 2 години – станаха 33 години “, показа неврохирургът.
Д-р Маджуров, който работи във военна болница в Германия, разяснява и част от образованието си и плюсовете на рутината.
„ Участвал съм в три задачи в Афганистан и нещо, което оптимално ме ядосваше, беше седмичната подготовка за когато дойдат доста ранени. Това се повтаряше, повтаряше и на мен ми се струваше ненужно.
Една хубава коледна вечер бях поканил моите сътрудници на вечеря до болничното заведение. Стана атентат и ние получихме много сериозен брой ранени едновременно и по чиста случайност неврохирургичният екип беше първи в болничното заведение. Бях очарован от това по какъв начин всеки по този начин беше възприел тези ежедневни тренировки – тъй като всички сме минали през Афганистан – мога да кажа, бях горделив с моята болница и с моите сътрудници, тъй като всеки си знаеше мястото “, спомни си доктор Маджуров и добави: „ И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били непотребни. И може би това е отговор на въпроса – тази военщина има и позитивен смисъл: дава сигурност, дава самообладание, дава организационно успокоение “.
По отношение на мотива за визитата си в България пък експертът изрази вяра това да е „ едно камъче от цялата сграда “. Той показа, че концепцията за сходно съдействие съществува от дълго време и дълго време е премисляно по какъв метод да бъде осъществена. „ Виждам това българо-немско поделение или клиника по неврохирургия, която се основава, като едно камъче от цялата сграда. Разчитам доста на колегиалност, на съдействие с сътрудниците от София, от Пловдив. Смятам, че има синергийни резултати, когато се работи в един тим, и се надявам, че това ще е обстановката тук “, сподели още доктор Маджуров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ