Топ 10 най-слаби треньори в историята на Висшата лига
Тудор влетя в топ 3
Това не е просто класиране на мениджърите с най-лоши проценти победи, а по-скоро на тези, които са се показали надалеч под упованията дотам, че това е съвсем впечатляващо, разкрива Goal.com в собствен материал, отдаден на Висшата лига. Например, Киърън Маккена има най-лошия % победи от всеки управител във Висшата лига, водил цялостен сезон от 38 мача – 10.5%, само че дали в действителност някой е очаквал тим на Ипсуич Таун, който беше спечелил две следващи промоции, да се задържи?
10. Реми Гард (Астън Вила)
Спадът на Астън Вила и възможното им изпадане от Висшата лига през 2016 година в действителност стартира с назначението на Тим Шерууд година по-рано, само че, хей, той съумя да ги насочи надалеч от зоната на изпадащите в края на сезон 2014-15 и ги изведе до малко евентуален край за ФА Къп. Когато някогашният състезател на Арсенал Реми Гард беше притеглен като негов заместител, имаше същинска вяра и религия, че той може да събере една група от разнородни играчи.
Този тим на Вила включваше имена като Джак Грийлиш, Идриса Гей, Жордан Верету и Жордан Амави, които щяха да имат положителни кариери другаде, само че в последна сметка на тима му липсваше задоволително качество към тях, както Гард щеше да открие. Въпреки че реализира тъждество 0-0 против любимеца за купата Манчестър Сити в първия си мач отпред, Гард излезе победител единствено в два от своите 20 мача във Висшата лига, като автоголове бяха маркирани и в двата случая, с цел да подобрят възможностите на Вила.
Този къс престой в Западен Мидландс обаче на процедура го направи негоден още веднъж в Европа, като идната – и към днешна дата последна – работа му пристигна в МЛС с Монреал Импакт от 2017 до 2019 година.
9. Дейвид Мойс (Манчестър Юнайтед)
Чуйте, заслужено ли е Дейвид Мойс да попадне в този лист, като се има поради какъв брой едва се показва всеки управител на Манчестър Юнайтед след неговия интервал? Да, само че също по този начин би трябвало да помним по какъв начин се усещаше неговият престой в оня миг.
Червените дяволи бяха настоящите първенци. Не беше загадка, че те са желали други мениджъри да наследят сър Алекс Фъргюсън – Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Пеп Гуардиола бяха измежду имената, които се загатваха – и по този начин Мойс влезе в обстановка, която не беше идеална още през цялото време. Това също леко понижи тежестта на упованията върху него, само че той въпреки всичко съумя да мине под тази летва.
Философията на Юнайтед при Фъргюсън беше „ печели непременно “. Тя надхвърляше обединения и състав. При Мойс те като че ли се опитваха да вършат противоположното и това беше първото от дълга поредност провали на „ Олд Трафорд “.
8. Рой Ходжсън (Уотфорд)
Рой Ходжсън си е спечелил заслужена известност на човек, който извежда тимове до избавление и ги прави конкурентоспособни против топ противници. Можем да разберем за какво Уотфорд се насочиха към него през януари 2022 година, откакто към този момент бяха уволнили Шиско Муньос и Клаудио Раниери, като тимът се намираше на ръба на зоната на изпадащите.
Планът изглеждаше задоволително елементарен. Ходжсън, на този стадий към този момент подобряващ личния си връх като най-възрастния управител в историята на Висшата лига, щеше да внесе постоянни правила в тим, който имаше потребност от непоклатимост, и те щяха да съберат задоволително точки, с цел да се отдалечат от изпадането. Звучеше ужасно на доктрина, само че не толкоз на процедура.
Опитният управител не съумя да сплоти разпокъсана съблекалня и в случай че не друго, утежни връзките сред клуба и почитателите. След загубата с 1-0 от неговия някогашен (и бъдещ) клуб Кристъл Палас, Ходжсън приветства публиката на „ Селхърст Парк “, само че подцени гостуващия бранш, като съобщи, че бил прекомерно надалеч, с цел да го поздрави.
Забележително е, че Ходжсън, който не съумя да завоюва нито един домашен мач с Уотфорд, остана до лятото, преди да бъде освободен, като изглеждаше, че ще се пенсионира, преди да се върне още веднъж в Палас.
7. Пол Джуел (Дарби Каунти)
Един от най-големите „ надскачащи упованията “ мениджъри във Висшата лига също ще бъде запомнен като един от най-лошите. Как е допустимо това? Нека разгледаме случая на Пол Джуел.
Като млад управител в средата на трийсетте си години, Джуел изведе Брадфорд до елита през 1998 година и даже ги резервира в него в последния ден на първия им сезон във Висшата лига. По-късно той се завърна в топ равнището като управител на Уигън Атлетик през 2005 година, извеждайки ги до най-високото им класиране в историята още в първия им сезон там и едвам заобикаляйки изпадане година по-късно, преди да подаде оставка.
Отборът на Дарби Каунти от сезон 2007-08 повика Джуел да ги избави през ноември на този сезон, като до този миг те бяха спечелили единствено един мач във Висшата лига. Джуел добави тъкмо нула победи към тази численост, а овните изпаднаха с рекордно ниския актив от 11 точки. Той беше уволнен по средата на идващия сезон в Чемпиъншип и след напускането на „ Прайд Парк “ пое единствено още един мениджърски пост – в Ипсуич от 2011 до 2012 година
6. Нейтън Джоунс (Саутхемптън)
Нито един управител не е давал толкоз доста „ наличие “ на Висшата лига за толкоз малко време, колкото някогашният ментор на Саутхемптън Нейтън Джоунс. Той имаше задоволително цитати, с цел да изпълни книга.
Това е управител, който сподели, че неговият тим е изпуснал преднина от 1-0 против Уулвс с човек повече, тъй като напрежението от това да имат числено преимущество било прекомерно огромно. Това е управител, който непрекъснато призоваваше Бог и Исус с вярата тактиката му да проработи. Това е управител, който настояваше, че е един от най-хубавите в Европа, когато Саутхемптън го взеха от Лутън Таун. Това е управител, който споделяше, че се любува на треньорската работа, тъй като да стои у дома и да „ се ожени за хубаво уелско момиче “ би било прекомерно елементарно.
Е, една победа в осем мача в лигата очерта много сурова действителност, Саутхемптън се срина до дъното на таблицата и там щеше да приключи сезон 2022-23.
5. Алън Шиърър (Нюкасъл)
Горкият Алън Шиърър. Един способен клуб не би сложил човек без опит отпред на тим, който обезверено се бори да избегне една от най-изненадващите изпадания. Въпреки това той одобри работата и заплати цената.
Феновете на Нюкасъл обичат Шиърър повече от всеки различен по тази причина Майк Ашли се опита да повдигне настроението на „ Сейнт Джеймсис Парк “ с това обезверено предопределение през април 2009 година, когато оставаха единствено осем мача до края на сезона. Отборът стартира акцията с Кевин Кийгън, който напусна при започване на септември, до момента в който Джо Киниър пое краткотрайно преди здравословни проблеми да го принудят да се отдръпна. Крис Хютън се намеси като краткотраен треньор на два пъти, само че беше подценен за непрекъснатата работа преди отборът да изпадне в Чемпиъншип.
Шиърър реализира една победа – 1-0 против противника за оцеляване Мидълзбро, воден от Гарет Саутгейт, а неговият обичан Нюкасъл изпадна в последния ден след беззъба загуба с 1-0 като посетител на Астън Вила. Когато почитателите приказват за неговата легенда, те внимават да пропуснат тази глава.
4. Феликс Магат (Фулъм)
Изключително изобретателен състезател, който беше значима част от европейските триумфи на Хамбургер в края на 70-те и началото на 80-те, Феликс Магат по-късно се радваше на самопризнание като треньор в Германия, където завоюва трофеи в Бундеслигата с Байерн Мюнхен и Волфсбург. Само пет години след този успех с Един Джеко и компания той пое Фулъм.
Магат в действителност завоюва три от 12-те си мача във Висшата лига, което не е чак толкоз неприятен резултат за тим, борещ се за оцеляване, само че той оказа толкоз отрицателно въздействие отвън терена, че трябваше да попадне в този лист. Бреде Хангеланд споделя по какъв начин треньорът му предложил да маже сирене върху бедрото си, с цел да лекува мускулна контузия. Излишно е да се споделя, че Магат изгуби връзката с играчите във Фулъм и след няколко мача в Чемпиъншип, когато тимът беше на дъното, остана без работа.
3. Игор Тудор (Тотнъм)
Най-новият участник в този лист Игор Тудор беше първият човек, претрупан със задачата просто да избави Тотнъм от изпадане в Чемпиъншип през сезон 2025-26 след уволнението на Томас Франк. Всичко, което направи обаче, беше да форсира пропадането им.
Тудор беше назначен като „ пожарникар “, с известност, че реализира резултати в кратковременен проект. Ключовото обаче беше, че той в никакъв случай не беше работил в Англия и подцени какъв брой тежко е ситуацията. Едва след първия си мач – загуба с 4-1 от Арсенал – той осъзна какво го чака. „ Това е обстановка, която в никакъв случай не съм виждал “, беше неговият коментар.
За да сме почтени, той пое тима в разгара на невиждана рецесия с травми – имаше единствено 13 здрави полеви играчи в първия си мач. В рамките на 44 дни обаче не завоюва нито един мач и загуби съблекалнята.
2. Анге Постекоглу (Нотингам Форест)
Анге Постекоглу съвсем несъмнено ще бъде запомнен с това, че завоюва Лига Европа и приключи 17-и с Тотнъм в един и същи сезон. Скептиците обаче ще показват престоя му в Нотингам Форест.
Без предсезонна подготовка, напрегнато в клуба и липса на поддръжка, той загуби четири от пет мача и устоя едвам 39 дни. Уволнението му беше оповестено единствено 18 минути след загуба с 3-0 от Челси.
1. Франк де Бур (Кристъл Палас)
Ако Жозе Моуриньо счита, че си най-лошият управител в историята на Висшата лига, евентуално си подобен.
Кристъл Палас назначиха нидерландеца с концепцията да трансформират стила си на игра. След загуба с 3-0 от Хъдърсфийлд в първия кръг, последвана от още три загуби без маркиран гол, опитът беше преустановен.
До през днешния ден Де Бур остава единственият непрекъснат управител във Висшата лига, който е изгубил всичките си мачове, без тимът му да означи нито един гол.
Превод :
Това не е просто класиране на мениджърите с най-лоши проценти победи, а по-скоро на тези, които са се показали надалеч под упованията дотам, че това е съвсем впечатляващо, разкрива Goal.com в собствен материал, отдаден на Висшата лига. Например, Киърън Маккена има най-лошия % победи от всеки управител във Висшата лига, водил цялостен сезон от 38 мача – 10.5%, само че дали в действителност някой е очаквал тим на Ипсуич Таун, който беше спечелил две следващи промоции, да се задържи?
10. Реми Гард (Астън Вила)
Спадът на Астън Вила и възможното им изпадане от Висшата лига през 2016 година в действителност стартира с назначението на Тим Шерууд година по-рано, само че, хей, той съумя да ги насочи надалеч от зоната на изпадащите в края на сезон 2014-15 и ги изведе до малко евентуален край за ФА Къп. Когато някогашният състезател на Арсенал Реми Гард беше притеглен като негов заместител, имаше същинска вяра и религия, че той може да събере една група от разнородни играчи.
Този тим на Вила включваше имена като Джак Грийлиш, Идриса Гей, Жордан Верету и Жордан Амави, които щяха да имат положителни кариери другаде, само че в последна сметка на тима му липсваше задоволително качество към тях, както Гард щеше да открие. Въпреки че реализира тъждество 0-0 против любимеца за купата Манчестър Сити в първия си мач отпред, Гард излезе победител единствено в два от своите 20 мача във Висшата лига, като автоголове бяха маркирани и в двата случая, с цел да подобрят възможностите на Вила.
Този къс престой в Западен Мидландс обаче на процедура го направи негоден още веднъж в Европа, като идната – и към днешна дата последна – работа му пристигна в МЛС с Монреал Импакт от 2017 до 2019 година.
9. Дейвид Мойс (Манчестър Юнайтед)
Чуйте, заслужено ли е Дейвид Мойс да попадне в този лист, като се има поради какъв брой едва се показва всеки управител на Манчестър Юнайтед след неговия интервал? Да, само че също по този начин би трябвало да помним по какъв начин се усещаше неговият престой в оня миг.
Червените дяволи бяха настоящите първенци. Не беше загадка, че те са желали други мениджъри да наследят сър Алекс Фъргюсън – Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Пеп Гуардиола бяха измежду имената, които се загатваха – и по този начин Мойс влезе в обстановка, която не беше идеална още през цялото време. Това също леко понижи тежестта на упованията върху него, само че той въпреки всичко съумя да мине под тази летва.
Философията на Юнайтед при Фъргюсън беше „ печели непременно “. Тя надхвърляше обединения и състав. При Мойс те като че ли се опитваха да вършат противоположното и това беше първото от дълга поредност провали на „ Олд Трафорд “.
8. Рой Ходжсън (Уотфорд)
Рой Ходжсън си е спечелил заслужена известност на човек, който извежда тимове до избавление и ги прави конкурентоспособни против топ противници. Можем да разберем за какво Уотфорд се насочиха към него през януари 2022 година, откакто към този момент бяха уволнили Шиско Муньос и Клаудио Раниери, като тимът се намираше на ръба на зоната на изпадащите.
Планът изглеждаше задоволително елементарен. Ходжсън, на този стадий към този момент подобряващ личния си връх като най-възрастния управител в историята на Висшата лига, щеше да внесе постоянни правила в тим, който имаше потребност от непоклатимост, и те щяха да съберат задоволително точки, с цел да се отдалечат от изпадането. Звучеше ужасно на доктрина, само че не толкоз на процедура.
Опитният управител не съумя да сплоти разпокъсана съблекалня и в случай че не друго, утежни връзките сред клуба и почитателите. След загубата с 1-0 от неговия някогашен (и бъдещ) клуб Кристъл Палас, Ходжсън приветства публиката на „ Селхърст Парк “, само че подцени гостуващия бранш, като съобщи, че бил прекомерно надалеч, с цел да го поздрави.
Забележително е, че Ходжсън, който не съумя да завоюва нито един домашен мач с Уотфорд, остана до лятото, преди да бъде освободен, като изглеждаше, че ще се пенсионира, преди да се върне още веднъж в Палас.
7. Пол Джуел (Дарби Каунти)
Един от най-големите „ надскачащи упованията “ мениджъри във Висшата лига също ще бъде запомнен като един от най-лошите. Как е допустимо това? Нека разгледаме случая на Пол Джуел.
Като млад управител в средата на трийсетте си години, Джуел изведе Брадфорд до елита през 1998 година и даже ги резервира в него в последния ден на първия им сезон във Висшата лига. По-късно той се завърна в топ равнището като управител на Уигън Атлетик през 2005 година, извеждайки ги до най-високото им класиране в историята още в първия им сезон там и едвам заобикаляйки изпадане година по-късно, преди да подаде оставка.
Отборът на Дарби Каунти от сезон 2007-08 повика Джуел да ги избави през ноември на този сезон, като до този миг те бяха спечелили единствено един мач във Висшата лига. Джуел добави тъкмо нула победи към тази численост, а овните изпаднаха с рекордно ниския актив от 11 точки. Той беше уволнен по средата на идващия сезон в Чемпиъншип и след напускането на „ Прайд Парк “ пое единствено още един мениджърски пост – в Ипсуич от 2011 до 2012 година
6. Нейтън Джоунс (Саутхемптън)
Нито един управител не е давал толкоз доста „ наличие “ на Висшата лига за толкоз малко време, колкото някогашният ментор на Саутхемптън Нейтън Джоунс. Той имаше задоволително цитати, с цел да изпълни книга.
Това е управител, който сподели, че неговият тим е изпуснал преднина от 1-0 против Уулвс с човек повече, тъй като напрежението от това да имат числено преимущество било прекомерно огромно. Това е управител, който непрекъснато призоваваше Бог и Исус с вярата тактиката му да проработи. Това е управител, който настояваше, че е един от най-хубавите в Европа, когато Саутхемптън го взеха от Лутън Таун. Това е управител, който споделяше, че се любува на треньорската работа, тъй като да стои у дома и да „ се ожени за хубаво уелско момиче “ би било прекомерно елементарно.
Е, една победа в осем мача в лигата очерта много сурова действителност, Саутхемптън се срина до дъното на таблицата и там щеше да приключи сезон 2022-23.
5. Алън Шиърър (Нюкасъл)
Горкият Алън Шиърър. Един способен клуб не би сложил човек без опит отпред на тим, който обезверено се бори да избегне една от най-изненадващите изпадания. Въпреки това той одобри работата и заплати цената.
Феновете на Нюкасъл обичат Шиърър повече от всеки различен по тази причина Майк Ашли се опита да повдигне настроението на „ Сейнт Джеймсис Парк “ с това обезверено предопределение през април 2009 година, когато оставаха единствено осем мача до края на сезона. Отборът стартира акцията с Кевин Кийгън, който напусна при започване на септември, до момента в който Джо Киниър пое краткотрайно преди здравословни проблеми да го принудят да се отдръпна. Крис Хютън се намеси като краткотраен треньор на два пъти, само че беше подценен за непрекъснатата работа преди отборът да изпадне в Чемпиъншип.
Шиърър реализира една победа – 1-0 против противника за оцеляване Мидълзбро, воден от Гарет Саутгейт, а неговият обичан Нюкасъл изпадна в последния ден след беззъба загуба с 1-0 като посетител на Астън Вила. Когато почитателите приказват за неговата легенда, те внимават да пропуснат тази глава.
4. Феликс Магат (Фулъм)
Изключително изобретателен състезател, който беше значима част от европейските триумфи на Хамбургер в края на 70-те и началото на 80-те, Феликс Магат по-късно се радваше на самопризнание като треньор в Германия, където завоюва трофеи в Бундеслигата с Байерн Мюнхен и Волфсбург. Само пет години след този успех с Един Джеко и компания той пое Фулъм.
Магат в действителност завоюва три от 12-те си мача във Висшата лига, което не е чак толкоз неприятен резултат за тим, борещ се за оцеляване, само че той оказа толкоз отрицателно въздействие отвън терена, че трябваше да попадне в този лист. Бреде Хангеланд споделя по какъв начин треньорът му предложил да маже сирене върху бедрото си, с цел да лекува мускулна контузия. Излишно е да се споделя, че Магат изгуби връзката с играчите във Фулъм и след няколко мача в Чемпиъншип, когато тимът беше на дъното, остана без работа.
3. Игор Тудор (Тотнъм)
Най-новият участник в този лист Игор Тудор беше първият човек, претрупан със задачата просто да избави Тотнъм от изпадане в Чемпиъншип през сезон 2025-26 след уволнението на Томас Франк. Всичко, което направи обаче, беше да форсира пропадането им.
Тудор беше назначен като „ пожарникар “, с известност, че реализира резултати в кратковременен проект. Ключовото обаче беше, че той в никакъв случай не беше работил в Англия и подцени какъв брой тежко е ситуацията. Едва след първия си мач – загуба с 4-1 от Арсенал – той осъзна какво го чака. „ Това е обстановка, която в никакъв случай не съм виждал “, беше неговият коментар.
За да сме почтени, той пое тима в разгара на невиждана рецесия с травми – имаше единствено 13 здрави полеви играчи в първия си мач. В рамките на 44 дни обаче не завоюва нито един мач и загуби съблекалнята.
2. Анге Постекоглу (Нотингам Форест)
Анге Постекоглу съвсем несъмнено ще бъде запомнен с това, че завоюва Лига Европа и приключи 17-и с Тотнъм в един и същи сезон. Скептиците обаче ще показват престоя му в Нотингам Форест.
Без предсезонна подготовка, напрегнато в клуба и липса на поддръжка, той загуби четири от пет мача и устоя едвам 39 дни. Уволнението му беше оповестено единствено 18 минути след загуба с 3-0 от Челси.
1. Франк де Бур (Кристъл Палас)
Ако Жозе Моуриньо счита, че си най-лошият управител в историята на Висшата лига, евентуално си подобен.
Кристъл Палас назначиха нидерландеца с концепцията да трансформират стила си на игра. След загуба с 3-0 от Хъдърсфийлд в първия кръг, последвана от още три загуби без маркиран гол, опитът беше преустановен.
До през днешния ден Де Бур остава единственият непрекъснат управител във Висшата лига, който е изгубил всичките си мачове, без тимът му да означи нито един гол.
Превод :
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ