Коледа е! Какви са обичаите и традициите в българския дом?
Цялото семейство е събрано към отрупана софра, блещукаща елха и доста дарове. Така единствено накратко можем да опишем коледното знамение, което превзема домовете през днешния ден. Празничният дух се носи по улиците, настроението е приповдигнато и празнично.
Прочетете още
Роди се Божият наследник! Всички християни по света честват чудото, новото начало, завладени са от вяра за едни по-добри дни. Празникът е застъпен от епохи във фолклорния празничен календар на българина, само че истината е, че денят е бил специфичен и преди християнството.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата „ календе “). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания.
Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като „ слънце на правдата “.
А каква си българските коледни обичаи?
И на днешния ден, като Бъдни вечер се върти към трапезата. Отрупана маса с най-различни изкушения. В доста региони у нас се подготвя пуйка със зеле, а в други свинско. Нещо повече, в доста обитаеми места тъкмо през днешния ден се коли угоеното през годината прасе.
На масата участват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да подготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се поставят наложително в глинен съд и се готвят доста дълго на муден огън – най-малко няколко часа. Съдът се затваря с тесто, с цел да може да се задуши месото добре.
За празничната софра се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с претекстове от раждането на Христос или пък с фолклорни претекстове – листа, венци, клони, птичета и други
Според националните вярвания празнуването е било единствено по ярко. Вечерта в дните сред 25 декември и 7 януари не се излиза. Вярвало се е, че тези дни са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв мотив, до момента в който не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е обвързвано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.
12-те дни били наричани още „ мръсни “, „ погани “ или „ караконджовски “, тъй като злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората освен не излизали на открито по мрачно, само че дамите не перели, не тъчели и не лимити.
На доста места в страната празникът се назовава Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, по този начин и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.
Коледарите
Определено, когато приказваме за Коледа това е най-българската традиция, само че за жалост все по-рядко се извършва. Трудно е да се пресъздаде по този начин, както в миналото, изключително в огромния град. Представете си по какъв начин група неомъжени момчета потеглят от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има обитаеми места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година огромна група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се извършва на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – нормално вино, плодове или единствено парички. В множеството къщи няма и пшеница, нито решето – тъй че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде обещано на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за изобилие.
Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а денем. Традицията и тук е изменена по разбираеми аргументи.
В националните показа през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Иначе коледарите би трябвало да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „ шарени тояги “. Обикновено групите от коледари се състоят от дъртак, баба, трохобер, гайдар и четници артисти. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои региони коледарите се вършат на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за огромен мраз, какъвто нормално е, с калпаци, окичени с гердан пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.
А какво е коледа без елхата?
Традицията с коледното дръвче стартира от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – обилната декорация. Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В цялостен контраст с християнските полезности, съгласно които украсата би трябвало да бъде скромна.
Коледа по света!
В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в фамилията облича бяла рокля с червен колан. На главата си поставя венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се провеждат в църквите по време на празничната работа. По Коледа в Швеция козелът е доста почитано животно, тъй като точно той раздава в панер подаръците. На Бъдни вечер някой от фамилията се маскира като Коледен гном, който сякаш излиза от мазетата и плевните и раздава дарове.
Руската трапеза за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява съветските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до през днешния ден се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият наследник.
Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, фасул или жито в памук, пропит с вода. Поливат ги всеки ден, с цел да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се употребяват за декорация на макети на яслата, в която се ражда Исус.
Испанската Коледа се назовава Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да следят танцьори на характерен танц, наименуван хота. Хората в Испания почитат кравите, тъй като съгласно преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.
Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро честват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия наложително идва със сърф.
Екипът на TrafficNews.bg ви пожелава светли празници!
Прочетете още
Роди се Божият наследник! Всички християни по света честват чудото, новото начало, завладени са от вяра за едни по-добри дни. Празникът е застъпен от епохи във фолклорния празничен календар на българина, само че истината е, че денят е бил специфичен и преди християнството.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата „ календе “). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на Рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едвам в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания.
Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като „ слънце на правдата “.
А каква си българските коледни обичаи?
И на днешния ден, като Бъдни вечер се върти към трапезата. Отрупана маса с най-различни изкушения. В доста региони у нас се подготвя пуйка със зеле, а в други свинско. Нещо повече, в доста обитаеми места тъкмо през днешния ден се коли угоеното през годината прасе.
На масата участват сарми, пържоли, баница, туршия. По-добрите кулинари могат да подготвят тиква, пълнена с месо, капама със свинско или телешко месо. Капамата съдържа кисело зеле, кайма, сарми с месо, наденица или луканка, кървавица, сланина. Перфектната капама се състои от всичко това. Продуктите се поставят наложително в глинен съд и се готвят доста дълго на муден огън – най-малко няколко часа. Съдът се затваря с тесто, с цел да може да се задуши месото добре.
За празничната софра се приготвя питка или цяла погача. Тя може да бъде украсена с претекстове от раждането на Христос или пък с фолклорни претекстове – листа, венци, клони, птичета и други
Според националните вярвания празнуването е било единствено по ярко. Вечерта в дните сред 25 декември и 7 януари не се излиза. Вярвало се е, че тези дни са белязани от зли демони, които витаят в тъмното. Заради това хората не излизали по никакъв мотив, до момента в който не изгрее слънцето. Смята се, че поверието е обвързвано с кръщението на Иисус, което се случва на 7 януари, когато Йоан Кръстител го покръства в река Йордан.
12-те дни били наричани още „ мръсни “, „ погани “ или „ караконджовски “, тъй като злите демони вилнеели с нечистите си сили. За да се предпазят от тях хората освен не излизали на открито по мрачно, само че дамите не перели, не тъчели и не лимити.
На доста места в страната празникът се назовава Божик или Божич. Както на Бъдни вечер, по този начин и на Коледа най-важна е трапезата. Хлябът и виното са най-важни – те символизират кръвта и тялото на Христос и препращат към тайната вечеря.
Коледарите
Определено, когато приказваме за Коледа това е най-българската традиция, само че за жалост все по-рядко се извършва. Трудно е да се пресъздаде по този начин, както в миналото, изключително в огромния град. Представете си по какъв начин група неомъжени момчета потеглят от блок на блок и чакат някой да им отвори пред всеки вход. Все още, обаче има обитаеми места, в които тази традиция е жива. Пример за това е пловдивското село Първенец, където всяка година огромна група обикаля от врата на врата. Мъжете са облечени с носии и пеят коледарски песни. Обичаят не се извършва на Коледа, а няколко дни по-рано(тъй като на самия празник е по-трудно да се събере групата). Стопаните не ги посрещат с кравай и забодена на него пара, а с каквото имат в дома – нормално вино, плодове или единствено парички. В множеството къщи няма и пшеница, нито решето – тъй че и това отпада. Обичаят повелява това да бъде обещано на коледарите от домакинята, а мъжете да наръсят цялата къща – за изобилие.
Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а денем. Традицията и тук е изменена по разбираеми аргументи.
В националните показа през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Иначе коледарите би трябвало да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „ шарени тояги “. Обикновено групите от коледари се състоят от дъртак, баба, трохобер, гайдар и четници артисти. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои региони коледарите се вършат на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за огромен мраз, какъвто нормално е, с калпаци, окичени с гердан пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.
А какво е коледа без елхата?
Традицията с коледното дръвче стартира от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – обилната декорация. Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В цялостен контраст с християнските полезности, съгласно които украсата би трябвало да бъде скромна.
Коледа по света!
В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в фамилията облича бяла рокля с червен колан. На главата си поставя венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се провеждат в църквите по време на празничната работа. По Коледа в Швеция козелът е доста почитано животно, тъй като точно той раздава в панер подаръците. На Бъдни вечер някой от фамилията се маскира като Коледен гном, който сякаш излиза от мазетата и плевните и раздава дарове.
Руската трапеза за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява съветските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до през днешния ден се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият наследник.
Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, фасул или жито в памук, пропит с вода. Поливат ги всеки ден, с цел да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се употребяват за декорация на макети на яслата, в която се ражда Исус.
Испанската Коледа се назовава Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да следят танцьори на характерен танц, наименуван хота. Хората в Испания почитат кравите, тъй като съгласно преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.
Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро честват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия наложително идва със сърф.
Екипът на TrafficNews.bg ви пожелава светли празници!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ