Цялата територия на Луганск вече е окупирана от руснаците, след

Цялата територия на Луганск към този момент е окупирана от руснаците, откакто техните войски превзеха Северодонецк и Лисичанск. В момента най-тежките сражения се водят на запад и на юг, като основният залог са основните градове в региона на Донецк, които са под контрола на Киев: Славянск, Краматорск и Бахмут. И трите града имат както стратегическо, като и алегорично значение за двете воюващи страни.

Славянск има стратегическо местонахождение

Китният град Славянск беше съвсем незнаен отвън рамките на Донбас. Той се намира в Източна Украйна, в него живеят към 100 000 души, а медиите са го споменавали в най-хубавия случай поради целебните извори. Нещата внезапно се трансформираха през април 2014 година, когато Славянск попадна в международните вести: той беше първият източноукраински град, високомерен от локални сепаратисти благодарение на съветските секрети служби. Тогава Москва настойчиво отхвърляше, че е имало съветско присъединяване, а Славянск се трансформира в първата база на проруските сепаратисти.

На въпроса „ за какво тъкмо Славянск “, специалистите дават отговор, че причина е неговото стратегическо разположение: надалеч от огромните градове, прикрит измежду полята, само че в това време напълно покрай стратегически значимото шосе, което от Киев минава през Харков, доближава съветската граница и оттова продължава към Ростов на Дон.

Славянск падна в ръцете на сепаратистите, откакто шепа въоръжени мъже щурмуваха полицейското ръководство, превзеха общината и сложиха града под собствен надзор. Оглавяваше ги някогашният съветски офицер от военното разузнаване Игор Гиркин с прякор Стрелков. В многочислени изявленията Гиркин обясняваше по-късно, че той и другарите му пристигнали от преди малко анексирания Крим. Също както в Крим, и в Славянск хората на Гиркин носеха лицеви маски, с цел да не ги разпознават. Кметицата на Славянск поддържа сепаратистите, а Гиркин се самообяви за „ министър на защитата на Народна република Донецк “.

Украинската войска и тайните служби се пробваха да освободят града, а сраженията за Славянск през април 2014 се трансфораха в първите борби на войната в Донбас. Украинците не съумяха да си върнат града, изгубиха бойци и тежка бойна техника, в това число един хеликоптер.

Тъкмо в Славянск Киев за пръв път мъчително откри какво е да водиш борби против един агресор на личната си територия. Особено яростни бяха сраженията за телевизионната кула. В последна сметка сепаратистите изключиха украинските канали и пуснаха съветска телевизия. Украинските войски си върнаха града едвам в границите на една атака през юли същата година. Гиркин и повече от 1000 сепаратисти тогава избягаха в Донецк. Оттогава до през днешния ден Славянск остава под украински надзор.

Краматорск е значим индустриален център

И прилежащият град Краматорск беше високомерен от сепаратистите напролет на 2014 – и също освободен към три месеца по-късно. Сраженията се водеха основно към едно военно летище, което украинците съумяха да задържат. През есента на 2015 година 150-хилядният Краматорск беше разгласен за регионален център на Донецк, като региона се намираше под контрола на Киев. Украинската държавна администрация се изтегли от окупирания от сепаратистите Донецк и се реалокира в Краматорск. Украинските войски в Донбас също настаниха основното си командване в този град.

Краматорск се счита за един от най-важните промишлени центрове в Източна Украйна. Там се намира машиностроителният цех НКМЗ, който се саморекламира като „ най-големият цех за произвеждане на тежки машини в Европа “. НКМЗ произвеждаше най-много уреди за минодобива, а до 2014 година основният клиент на завода беше Русия. След началото на съветската експанзия против Украйна през февруари т.г. производството спря. През април светът беше покъртен от една страшна вест, пристигнала от Краматорск: съветска ракета умъртви на гарата над 50 души, основно бежанци, в това число и деца, които се опитваха да изоставен града.

Бахмут - тук се произвеждаше сол за Украйна

Третият доста значим град в района се споделя Бахмут. Той е ситуиран на шосето, което води към Лисичанск и се счита за основна снабдителна артерия на украинските войски. През 2014-2015 година там се водиха тежки сражения. По руско време, та чак до 2016 година градът се споделяше Артемивск, на името един болшевишки деятел. Историческото му име Бахмут беше възобновено в хода на по този начин наречената „ декомунизация “.

През 2014 година и този град за малко беше под контрола на проруските сепаратистите, само че украинската войска съумя да го освободи. В Бахмут живеят към 70 000 души, само че градът е значим – изключително за украинската стопанска система. Тук се намира една от най-големите винарни за пенливо вино в Източна Европа – известното „ кримско шампанско “. Край града се добива и готварска сол, като компанията „ Артемсил “, известна по целия свят, задоволяваше 90% от потребностите на Украйна. След съветското нахлуване обаче доставките бяха спрени заради съображения за сигурност. В резултат: цената на солта в Украйна внезапно скочи. Сега украинците, паралелно с други хранителни артикули, са принудени да внасят и сол, в това число и от Германия.

Автор: Роман Гончаренко