Живко Георгиев: Политическият живот се превърна във виц
" Цялата цялост от ръководещи институции не могат да реалокират обществото от точка А до точка В. Всичко е на автопилот и инерционни придвижвания, само че по инерция се върви единствено надолу ". Това съобщи в предаването " Преди всички " социологът Живко Георгиев, който разяснява следващите политически кавги:
" Такова е положението на политическата ни класа сега. Стана трайна характерност от 2010-2012-2015 година, през последното съвсем десетилетие, така наречен " политически живот " е тъкмо това, което следим – един политически анекдот, където така наречен " политици " се занимават не с нещо значително (което е прерогатив и отговорност на политиците), а с къде по-удачно, къде по-неудачно показване на частни ползи като всеобщи. Оттам поражда и огромното заболяване на тази политическа система – обвързаността сред висшите етажи на политиката и така наречен " нова бизнес класа ", която без политически чадър е обречена на малко съществуване. И в двете системи – това е нещастието на България - се задейства, в случай че употребявам метафорите на Чарлз Дарвин, не натурален асортимент, а отрицателен асортимент. И това е една комфортна скица. И без това лимитираните запаси на страната да се трансферират от бизнеса в политиката, от политиката да се връщат в бизнеса и едно разширено възпроизводство на разцвет за 4-5% от българското население ".
Започвам да си мисля, че политиците не просто не знаят какво бъдеще желаят за България, само че и не имат вяра, че има положително бъдеще за тази страна, акцентира Живко Георгиев:
" Затова тематиката за по-далечните вероятности на страната е тематика табу. Това е огромният боязън на всички нас. Това кара и толкоз доста хора да напущат страната не поради проблемите в сегашното, а поради липса на обикновено бъдеще и откакто го няма, откакто се мисли в кратковременен времеви небосвод - най-вече до идващите избори, тук и в този момент, живот напълно в сегашното, главно занятие на ръководещия сегмент, най-малко от политическата класа, е каквото можем да осребрим от ситуативния си властови статус ".
Трупащите се проблеми са безчет и няма социална подсистема, в която дълбинните трендове да не са отрицателни, уточни социологът:
" Като стартираме от демографската политика, растящото обществено и районно разграничение, които обричат българското общество да се развива на три скорости (немалка част даже на задна скорост към деградация), трупащите се проблеми с неконкурентоспособността на българската стопанска система, натрупат се проблеми в образованието, в опазването на здравето да не приказваме, натрупат се проблеми на пазара на труда... ".
" Такова е положението на политическата ни класа сега. Стана трайна характерност от 2010-2012-2015 година, през последното съвсем десетилетие, така наречен " политически живот " е тъкмо това, което следим – един политически анекдот, където така наречен " политици " се занимават не с нещо значително (което е прерогатив и отговорност на политиците), а с къде по-удачно, къде по-неудачно показване на частни ползи като всеобщи. Оттам поражда и огромното заболяване на тази политическа система – обвързаността сред висшите етажи на политиката и така наречен " нова бизнес класа ", която без политически чадър е обречена на малко съществуване. И в двете системи – това е нещастието на България - се задейства, в случай че употребявам метафорите на Чарлз Дарвин, не натурален асортимент, а отрицателен асортимент. И това е една комфортна скица. И без това лимитираните запаси на страната да се трансферират от бизнеса в политиката, от политиката да се връщат в бизнеса и едно разширено възпроизводство на разцвет за 4-5% от българското население ".
Започвам да си мисля, че политиците не просто не знаят какво бъдеще желаят за България, само че и не имат вяра, че има положително бъдеще за тази страна, акцентира Живко Георгиев:
" Затова тематиката за по-далечните вероятности на страната е тематика табу. Това е огромният боязън на всички нас. Това кара и толкоз доста хора да напущат страната не поради проблемите в сегашното, а поради липса на обикновено бъдеще и откакто го няма, откакто се мисли в кратковременен времеви небосвод - най-вече до идващите избори, тук и в този момент, живот напълно в сегашното, главно занятие на ръководещия сегмент, най-малко от политическата класа, е каквото можем да осребрим от ситуативния си властови статус ".
Трупащите се проблеми са безчет и няма социална подсистема, в която дълбинните трендове да не са отрицателни, уточни социологът:
" Като стартираме от демографската политика, растящото обществено и районно разграничение, които обричат българското общество да се развива на три скорости (немалка част даже на задна скорост към деградация), трупащите се проблеми с неконкурентоспособността на българската стопанска система, натрупат се проблеми в образованието, в опазването на здравето да не приказваме, натрупат се проблеми на пазара на труда... ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ