Цяла седмица бях много зает и затова чак сега намирам

Цяла седмица бях доста ангажиран и по тази причина чак в този момент намирам време да се заема с фундаменталното изявление на водача на групата, наричаща себе си „ Съюз на демократичните сили ”, направено след сключването на съюза с ГЕРБ за локалните избори. Изложените от него тези желаят сериозен разбор, защото обясняват подтекста на почналите душевни драми измежду така наречен „ градска десница ” в навечерието на изборите в София.
Човекът ни заяви две неща. Първо, дълг било на „ десницата ” - т.е., на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, да се пребори за огромните градове, защото, второ, главната цел на „ десницата ” била да не допусне Българска социалистическа партия до властта. Не да ръководи добре и да развива някакви неща, а да не „ допусне ”.
" Махаме комунистите - и готово! "  
Както споделяше преди две десетилетия един деятел на Съюз на демократичните сили: „ Няма нищо комплицирано в цялата работа. Махаме комунистите, на тяхно място слагаме наши хора - и готово! ”. Беше по време на конференция за противопоставяне на зараждащата се тогава корупция.
Ако беше толкоз елементарно, нямаше да следим разногласията измежду „ градската десница ” във връзка кандидатурата на Манолова за кмет на София. Или да го кажа по различен метод: днешната предизборна теза на Съюз на демократичните сили е тъкмо толкоз вярна, колкото и изказванието на техния деятел преди 20 години във връзка с корупцията. Ако той беше прав тогава, корупцията от дълго време щеше да е изкоренена. Но той не беше и по тази причина тя не е.
Предлаганата ни „ ляво-дясна ” структура има ясна тактическа цел, изцяло съвпадаща с нормалната предизборна изразителност на Борисов: „ десните ” да гласоподават за „ дясната ” Фандъкова (и за нейните еквиваленти по места), с цел да не бъдат позволени „ комунистите ” (и в частност Манолова) до властта. А в действителност разногласието „ кой е по-най-десен ” е освен извънредно скучен, само че и фундаментална архаика. Все едно да разчитаме на египетските пирамиди при управленето на галактически кораби.
От разграниченията - кое е едно нещо, кое е друго нещо - има изгода единствено тогава, когато ни правят работа. А в днешния свят от дълго време към този момент не се вземат решение въпроси, при които мисленето в категориите „ ляво-дясно ” е потребно. Напротив: това е мислене, целеустремено култивирано от тези, които не желаят да виждаме света пред себе си, камо ли да разполагаме със сечивата за неговата смяна. Това е прословутият „ воал на Майя ”, който, съгласно хиндуистите, забулва света. Именно езикът, думите са инструментът, с който този воал може да бъде отместен, с цел да забележим нещата такива, каквито са.
Елементарно е в действителност
А нещата - и в България, и по света - са елементарни. На единия полюс имаме себични и капсулирани властови елити, в здрав съюз с монополи и банки, които присвояват неща, принадлежащи на всички. Превръщат общото богатство в свое лично и по този начин се саморазкриват като олигархии по дефиницията на Аристотел. На другия полюс са ощетените жители, които, вместо да са действителен суверен, са превърнати в овце за стригане. Олигархичните елити включват и леви, и десни. Ощетените жители - също. Пукнатината е сред жителите и властта. А „ ляво ” и „ дясно ” са просто шарени димки, пускани от властта за комплициране на жителите.
Примерите по света са към този момент десетки. И в България е същото. ГЕРБ, Българска социалистическа партия и всички парламентарно показани сили са част от тази олигархия по дефиницията на Аристотел, в която отлично си съжителстват с всякакви човеци, присвояващи неща, които са на всички. А жителите - те са на открито, където ги стрижат и притискат. С други думи: ГЕРБ не са десни, Българска социалистическа партия не са леви, Вътрешна македонска революционна организация не са патриоти и така нататък
На едни локални избори тези безспорни истини са изключително видни. Защото каква ти е изгодата от „ десен ” кмет, който краде от твоите налози и в това време разсипва града ти? И каква ти е вредата от „ ляв ” кмет, който не краде и развива града?
Каква е да вземем за пример изгодата на Пловдив от „ десния ” кмет Тотев, провалил гръмотевично шанса, даден му от статута „ Културна столица ”? Каква беше вредата за Севлиево от кмета-„ болшевик ” Йовков, който трансформира града от една прашна улица с кози в съвременен промишлен център?
Каква е изгодата на „ десните ” софиянци от „ дясната ” Фандъкова? И каква би била вредата от някой не-„ десен ” кмет, който да изправи града на крайници и да спре кражбите?
" Ако Хитлер нахлуе в Ада… "  
В момента драмите на „ градската десница ” се въртят към това, което Рейгън предлага като метод още преди едно потомство: “На вас и на мен ни се споделя, че би трябвало да изберем сред лявото или дясното, само че аз допускам, че няма такова нещо като ляво или дясно. Има единствено горе и долу. Нагоре - към отколешната фантазия за оптималната самостоятелна независимост, съчетана с ред. Или надолу - към незначителността на обособения човек при тоталитаризма ”.
Ако сменяем „ тоталитаризма ” с „ олигархията ”, получаваме изложение на днешния ни ден. Но някаква драма за „ градската десница ” тук въпреки всичко има. На нея обаче, най-малко в София, ѝ следва още по-голяма драма. А именнно: на 28 октомври да разгадае посланието, съдържащо се в следното умозаключение на Чърчил. Когато през 1941 го питат за какво показва Сталин за съдружник във войната, откакто в последните 20 години е бил най-яростният антикомунист в света, той отвръща: „ Ако Хитлер нахлуе в Ада, все ще намеря една добра дума за Дявола ”.
Що се отнася до мен самия - оказвам се късметлия:по персонална карта съм селяндур и по този начин съм избавен от участта да бъда „ градска ” каквото и да било...
 
Автор: Евгений Дайнов, Дойче веле