ВМРО да питат Борисов за Македония, а не да кряка срещу ЕП
Цяла седмица Ангел Джамбазки обикаля медиите и ругатни от Радан Кънев и Елена Йончева, до Екологичен потенциал и протестиращите, че са национални предатели България по тематиката за Скопие и джендерството - посредством Истанбулската спогодба. „ Темите “ незабавно бяха превърнати в опорки на ГЕРБ, с цел да изместят фокуса от битката с корупцията, чекмеджето на премиера, безконтролността на основния прокурор, неналичието на следствия и присъди за корумпирани властници, медиите и прочие
Много звук, само че в неверната посока.
През 2017 година Борисов подписа контракт за добросъседство със Зоран Заев, тогава министър председател в Скопие. Борисов толкоз се гордееше с триумфа, че се похвали гръмогласно: Като политик си свърших работата, оттук насетне думата е на историците и комисията по двустранните въпроси от историята.
Толкова беше главозамаян от личната си значителност, че даже не намерения за македонското общество, което десетилетия е живяло в състава на Югославия и е следвало политиките на Белград. Вместо това Борисов се размечта на глас, по какъв начин щял автомагистрала „ Струма “ щяла да свързва София със Солун, а македонците щели да я ползват; заприказва за железопътни връзки и нови пътни планове. Историята той остави на учените, тъй като в нея няма бизнес и спекулация – дай му инфраструктурни планове на него. Там му е силата. Лично той извади от оперативната политика проблемите с македонския език, кражбата на българска история от Скопие и нападателната антибългарска агитация. „ Някой като каже: историята ще ни вземат! Коя история ще ни вземат? „ Тодор Александров “ няма да е бул. в София ли? Вдигаме подобен звук и нервност за неща, които в всекидневието нямат никакво значение “. След това нервно отсече: „ Какво желаете? Да се сбием ли?! “
Вътрешна македонска революционна организация тогава мълчаха като миди.
През 2018 година още веднъж Борисов тръбеше от заран до вечер, че той – от името на България – работи за евроинтеграцията на Западните Балкани. Това бе мото и по време на европредседателството на София. Някой знае ли, какви тъкмо сделки и отстъпки е правил по тематиката по отношение на Скопие и Брюксел. Чуваме единствено шумът, кото подвига, с цел да се популяризира като изтъкнат международник, само че детайлите, които са най-важни – се пазят в загадка. Видяхме какви сделки е сключвал с Ердоган за връщане на неуместни на режима в Анкара хора от българска територия. Каква е гаранцията, че няма сходни „ покупко-продажби “ и със Скопие?
Вътрешна македонска революционна организация, Джамбазки и Каракачанов мълчаха като…
Българските учени неведнъж предупреждаваха – внимателно и не напълно, - че основаната българо-македонска комисия не реализира резултати и не взема решение проблеми, поради пасивността, неразбирането или нежеланието на политиците. Тези в София – тези в Скопие са ясни.
Послучай 3 години от подписването на Договора през лятото на 2020 година Борисов още веднъж съобщи: „ Ние сме страната, която първа стартира и с Договора за добросъседство направи допустимо да се приказва въобще за присъединението към Европейски Съюз на нашити благи братя и сестри. Направихме всичко допустимо, с цел да ги подкрепяме, по-късно потегли и процесът с Гърция. Защитавал съм ви по всевъзможен метод в Европейски Съюз, когато не желаеха изобщо да ви включат в договарянията “.
Вътрешна македонска революционна организация и националистическата агитация още веднъж мълчаха и се спотайваха под „ чадъра “ на Борисов, на топличко във властта.
На 8 октомври 2020 година Европарламентът одобри Резолюцията за България, която разбуни толкоз духовете. И ето ви абсурд – на идващия ден Бойко Борисов съобщи: „ Много се надявам Република Северна Македония да получи нужните уверения от нас и да върви по пътя за присъединение към Европейския съюз. Трябва да се създадат нужните взаимни отстъпки, както доста други направиха. Ние сме длъжни за сегашните и за бъдещите генерации да създадем по този начин, че по никакъв метод Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз “.
Думите на българския министър председател са от срещата му с министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.
Малко по-късно още веднъж Борисов веч декларира, че е доста угрижен от вкарването на ОМО Илинден и " македонско малцинство " в България в резолюцията на Екологичен потенциал.
Оказва се, че напън за взаимни отстъпки по отношение на претенциите на Скопие идват от Германия. Немският историк Улф Брунбауер от дълго време приканва София да се откаже от редица искания в общата българо-македонска история. Неотдавна Брунбауер настоял Берлин, както и Брюксел, да окажат напън на София: „ Това, по какъв начин македонските историци и политици третират историята на своя народ и своя език, нервира българските националисти. Само че този въпрос няма никакво отношение с Копенхагенските, а и с други критерии, които би трябвало да извърши една държава-кандидат за член на Европейски Съюз “. Ученият дава образец, по какъв начин Германия не упорства австрийците да бъдат считани за немци.
Припомнянето на казаното от Борисов не значи, че той не е бил прав. Развитието на събитията по приемане на Скопие в Европейски Съюз ще покажат. Но е необичайно държанието на така наречен патриоти, които се нахвърлят на резолюцията на Екологичен потенциал, само че не обелват дума за изявите и дейностите на Борисов. А и нали Вътрешна македонска революционна организация е част от настоящето ръководство?
И като са толкоз развълнувни от Вътрешна македонска революционна организация за ориста на България, дано кажат за чекмеджето с милионите, златните кюлчета и револвера, да разясняват изтеклите записи, в които министър председателят изяснява на вицето си Дончев по какъв начин „ н…л с 200 “ европейски водачи, а Караянчева е „ елементарна кърджалийска п…а “, да разясняват последното място на страната ни откогато сме в Европейски Съюз по всички индикатори без смъртност, корупция, неначетеност и заболеваемост, по които сме първи. С Република Северна Македония все ще стигнем до някакъв консенсус, само че в случай че не сменим мафиотския модел на ръководство, това ще е без значение, тъй като просто ще се превърнем в територия. Външната политика се образува, управлява и осъществя от изпълнителната власт. Опозоцията може да разяснява и опонира - нищо повече. Брюксел може и показва мнение. Правителството в София взема решение. Вътрешна македонска революционна организация да не трансферира отговорностите на други. Самият Борисов да се замисли за антиевропейската реторика на своите сътрудници, колкото й малко да му остава да е във властта. Последствията са за всички българи.
Дамян Данчев
Много звук, само че в неверната посока.
През 2017 година Борисов подписа контракт за добросъседство със Зоран Заев, тогава министър председател в Скопие. Борисов толкоз се гордееше с триумфа, че се похвали гръмогласно: Като политик си свърших работата, оттук насетне думата е на историците и комисията по двустранните въпроси от историята.
Толкова беше главозамаян от личната си значителност, че даже не намерения за македонското общество, което десетилетия е живяло в състава на Югославия и е следвало политиките на Белград. Вместо това Борисов се размечта на глас, по какъв начин щял автомагистрала „ Струма “ щяла да свързва София със Солун, а македонците щели да я ползват; заприказва за железопътни връзки и нови пътни планове. Историята той остави на учените, тъй като в нея няма бизнес и спекулация – дай му инфраструктурни планове на него. Там му е силата. Лично той извади от оперативната политика проблемите с македонския език, кражбата на българска история от Скопие и нападателната антибългарска агитация. „ Някой като каже: историята ще ни вземат! Коя история ще ни вземат? „ Тодор Александров “ няма да е бул. в София ли? Вдигаме подобен звук и нервност за неща, които в всекидневието нямат никакво значение “. След това нервно отсече: „ Какво желаете? Да се сбием ли?! “
Вътрешна македонска революционна организация тогава мълчаха като миди.
През 2018 година още веднъж Борисов тръбеше от заран до вечер, че той – от името на България – работи за евроинтеграцията на Западните Балкани. Това бе мото и по време на европредседателството на София. Някой знае ли, какви тъкмо сделки и отстъпки е правил по тематиката по отношение на Скопие и Брюксел. Чуваме единствено шумът, кото подвига, с цел да се популяризира като изтъкнат международник, само че детайлите, които са най-важни – се пазят в загадка. Видяхме какви сделки е сключвал с Ердоган за връщане на неуместни на режима в Анкара хора от българска територия. Каква е гаранцията, че няма сходни „ покупко-продажби “ и със Скопие?
Вътрешна македонска революционна организация, Джамбазки и Каракачанов мълчаха като…
Българските учени неведнъж предупреждаваха – внимателно и не напълно, - че основаната българо-македонска комисия не реализира резултати и не взема решение проблеми, поради пасивността, неразбирането или нежеланието на политиците. Тези в София – тези в Скопие са ясни.
Послучай 3 години от подписването на Договора през лятото на 2020 година Борисов още веднъж съобщи: „ Ние сме страната, която първа стартира и с Договора за добросъседство направи допустимо да се приказва въобще за присъединението към Европейски Съюз на нашити благи братя и сестри. Направихме всичко допустимо, с цел да ги подкрепяме, по-късно потегли и процесът с Гърция. Защитавал съм ви по всевъзможен метод в Европейски Съюз, когато не желаеха изобщо да ви включат в договарянията “.
Вътрешна македонска революционна организация и националистическата агитация още веднъж мълчаха и се спотайваха под „ чадъра “ на Борисов, на топличко във властта.
На 8 октомври 2020 година Европарламентът одобри Резолюцията за България, която разбуни толкоз духовете. И ето ви абсурд – на идващия ден Бойко Борисов съобщи: „ Много се надявам Република Северна Македония да получи нужните уверения от нас и да върви по пътя за присъединение към Европейския съюз. Трябва да се създадат нужните взаимни отстъпки, както доста други направиха. Ние сме длъжни за сегашните и за бъдещите генерации да създадем по този начин, че по никакъв метод Република Северна Македония, Албания и страните от Западните Балкани да не бъдат спирани по пътя към Европейския съюз “.
Думите на българския министър председател са от срещата му с министъра на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.
Малко по-късно още веднъж Борисов веч декларира, че е доста угрижен от вкарването на ОМО Илинден и " македонско малцинство " в България в резолюцията на Екологичен потенциал.
Оказва се, че напън за взаимни отстъпки по отношение на претенциите на Скопие идват от Германия. Немският историк Улф Брунбауер от дълго време приканва София да се откаже от редица искания в общата българо-македонска история. Неотдавна Брунбауер настоял Берлин, както и Брюксел, да окажат напън на София: „ Това, по какъв начин македонските историци и политици третират историята на своя народ и своя език, нервира българските националисти. Само че този въпрос няма никакво отношение с Копенхагенските, а и с други критерии, които би трябвало да извърши една държава-кандидат за член на Европейски Съюз “. Ученият дава образец, по какъв начин Германия не упорства австрийците да бъдат считани за немци.
Припомнянето на казаното от Борисов не значи, че той не е бил прав. Развитието на събитията по приемане на Скопие в Европейски Съюз ще покажат. Но е необичайно държанието на така наречен патриоти, които се нахвърлят на резолюцията на Екологичен потенциал, само че не обелват дума за изявите и дейностите на Борисов. А и нали Вътрешна македонска революционна организация е част от настоящето ръководство?
И като са толкоз развълнувни от Вътрешна македонска революционна организация за ориста на България, дано кажат за чекмеджето с милионите, златните кюлчета и револвера, да разясняват изтеклите записи, в които министър председателят изяснява на вицето си Дончев по какъв начин „ н…л с 200 “ европейски водачи, а Караянчева е „ елементарна кърджалийска п…а “, да разясняват последното място на страната ни откогато сме в Европейски Съюз по всички индикатори без смъртност, корупция, неначетеност и заболеваемост, по които сме първи. С Република Северна Македония все ще стигнем до някакъв консенсус, само че в случай че не сменим мафиотския модел на ръководство, това ще е без значение, тъй като просто ще се превърнем в територия. Външната политика се образува, управлява и осъществя от изпълнителната власт. Опозоцията може да разяснява и опонира - нищо повече. Брюксел може и показва мнение. Правителството в София взема решение. Вътрешна македонска революционна организация да не трансферира отговорностите на други. Самият Борисов да се замисли за антиевропейската реторика на своите сътрудници, колкото й малко да му остава да е във властта. Последствията са за всички българи.
Дамян Данчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ