Цял живот общуваме с хора и без значение от какъв

Цял живот поддържаме връзка с хора и без значение от какъв тъкмо вид са, всеки ни учи на нещо.

Дори оня, който написа в 2 през нощта “kp bepce ” ни подарява цели два скъпи житейски урока – не бъди скучен и че прекараните дванадесет години в учебно заведение, учейки българската граматика, са от извънредно значимо значение.

И тъй като не можем да живеем единствено със себе си, ето кои са десетте най-чести вида хора, с които се сблъскваме през живота ни.

1. Безхарактерният

Философията го назовава конформист. В учебно заведение – Пещо, който кима на всяка интелигентна и тъпа концепция. Тази порода хора са в своя разцвет и числеността им от ден на ден нараства. Те, в действителност, наподобяват напълно обикновено. Не се отличават по нищо от другите, приказват като тях, обличат се по същия начин… Извинявай, че те преустановявам, но Пещо от нашия клас ли беше?

2. Деспотичният

Противоположността на упоменатия горе е точно властният. Неговите лидерски качества са първото, което виждаш. Те се виждат още преди да си видял лицето му. Приятна компания е, тъй като е самонадеян, и умее да кара хората да го гледат с удивление като че ли Бог им е слязъл на крайници. Когато обаче изиска кафе, реверанс или да препише курсовата ти работа, би трябвало да си по-верен от куче лидер. Ако не, отговорността е твоя…

3. Докачливият

Чувството за комизъм тук е табу. „ Ей, огромно си прасе ”, побутвайки го другарски, задето се е полял с кафе. Нормалната реакция на всеки различен би била да се разсмее, (освен в случай че не си е полял белия панталон, тогава всяка друга невменяема реакция е напълно в реда на нещата) само че този човек по-скоро би си извадил ограничаваща заповед против теб. При него границата сред безусловно и преносно значение на изрече е съвсем напълно стопена.

4. Непукистът

Котето ти е направило пакости на килима в хола? Гаджето те е зарязало? Завалял е киселинен дъжд? Мъртъв си? „ Ще ти мине. ” Непукистът е като Iron man. Не се трогва от кученца, сълзливи драми, само че най-лошото е, че и от твоите проблеми също. Може по принцип да е радостен, когато става дума за личното му благоденствие, само че опре ли се до непознат проблем той изключва всяка мисловна активност в главата си. Ако е по-възпитан, естествено, би попитал от нравственос, само че не считам за нужна сходна игра.

5. Моралистът

Не кради, не неистини, бит близък си и не носи пола над коляното. Като изключим забележките по отношение на външния тип и всички съвсем арабски разбирания, консервативният вид обича да осъжда всяка твоя постъпка. Той е като шепот в мрака, острият глас на съвестта и ангелчето на дясното ти рамо. При всички положения е скучен и гледаш да го избягваш.

6. Лицемерът

Той се характеризира с постоянно премерена не доста необятна усмивка и лукаво общителен взор. Възпитан с тънко изразено мнение и постоянно подготвен да влезе в ролята на нахален лицемер. Може да те накара да се чувстваш като най-специалният човек на света, само че в случай че някой запише на диктофон същия този какво приказва за теб пред различен човек, ще се почудиш по какъв начин е допустимо даже майка ти и татко ти да те гледат, в случай че тези думи в действителност бяха правилни.

7. Вечно радостният

Гледа на живота през най-грозно розовото (онова цикламеното) платно. Всичко е цветя, рози, птички, пчелички. В различен собствен материал бях дала изчерпателно мнение за този тип хора – камуфлаж за злощастие или неразрешени вещества. От друга страна, когато се запознаваш с някого е в действителност хубаво да представяш себе си като ухилен и радостен човек… пък по-късно, който те опознае, ще откри и съществуването на всички тресчици за дялане.

8. Депресарът

Не е нужно да наподобява като последовател на „ емо ” течението, което беше известно преди десетина години, да си реже вените и да слуша ръмжащ метъл. Това по-скоро го гледаме по филмите, които са ни забавлявали до не по-късно от седми клас. На депресарът все не му доближават пари, животът е прогнил, страната, леличката пред магазина и тя, тъй като не му е продала цигари, макар че очевидно несъмнено и шестнайсет няма. Всичко и всички са скапани. За него няма приблизително състояние – всичко или нищо.

9. Философът

Това е Аристотел младши, който може и да няма такава брада, нито да се носи в тога, само че постоянно е там, когато имаш житейско раздвояване. Ако не си в въодушевление, добродушно ще ти изясни, че смисълът на живота в действителност е в болката, която би трябвало да бъде преодоляна, не в самото превъзмогване. Така че няма проблем, в случай че си останал без пари, ще би трябвало да свикнеш, че и идващия месец ще е по този начин. Такъв е смисълът на нежното ни съществуване.

10. Съвършеният облик – твоят

Да, да знаем, че ти правиш всичко вярно, не дразниш никого, като ядеш чесън не миришеш след това и евентуално стъпваш по вода… да, знаем това. Всъщност в действителността всички сме хибридна версия на изброените горе типове. Да, случва се да бъдем непукисти или болно депресирани, само че стига тези неща да не са систематични и да не стигат до прекаленост, всичко е ОК. Можем да си позволим от време на време да бъркаме, тъй като нашият личен облик е надалеч не толкоз съвършен, в сравнение с от време на време считаме, че е.