Цветното зрение е голям дар за хората и дори сме

Цветното зрение е огромен подарък за хората и даже сме определили като кусур неналичието му - така наречен „ цветна слепота”

Понякога мислим, че цветът е обективно свойство на предметите, както формата и размера, само че редица проучвания откриват, че хората възприемат цветовете по друг метод. Причините може да са две - полът и един различен фактор, който от своя страна се дефинира от националността, етноса и географското местонахождение – т.е., езикът, който приказваме.

Но по този начин или другояче, става известно, че в оценката ни за цветовете няма особена обектиност и уеб сайтът psychologytoday.com предлага някои пояснения за какво за едни светът е по-шарен в сравнение с за други, написа

Всъщност, би било чудно, в случай че не е по този начин. Броят на фоторецепторите в ретината ни не е непрекъснат. Понякога са в огромни количества, различен път съвсем ги няма. И тази разлика се следи при хора с обикновено зрение, които реагират по един и същи метод на цветовете.

Този факт допуска, че мозъкът би трябвало да може автоматизирано да контролира сигналите от ретината, т.е., цветовото усещане може да не е въпрос единствено на броя фоторецептори, а и на това, че особеното им количество води и до друг вид сигнализация към мозъка.

И тук идва преимуществото на нежния пол. При проучвания и проби, които целят да проучат цветното зрение, е открита забележителна вариантност в един ген, ситуиран в Х-хромозомата, който кодира протеин, откриващ светлина в дългите талази на цветовия набор (червено/оранжево). Тъй като дамите имат две Х хромозоми, допустимо е да имат две разнообразни версии на този ген и затова да са надарени с по-фина дарба да разграничават дългите талази в цветовия набор, т.е., в червено-жълтата гама.

Освен това е открито, че има разнообразни типове фоторецептори, като дамите още веднъж са облагодетелствани - множеството дами разполагат с три разновидности, а огромна част от мъжете и по-малък % от дамите – единствено с две. И още по-изненадващо е, че това се наследява!

Вариантността в оценката на цветовите категории в другите езици е различен индикатор за вариантността в цветното зрение. Много езици нямат друга лексика за синьо и зелено – да вземем за пример виетнамският, някои езици на коренното население в Австралия и Южна Африка, в това число езикът на огромната група зулу. Други езици вършат разлика сред синьо и зелено, само че имат термини, които обобщават други двойки цветове, преобладаващи в междинната и къса дължина на светлинните талази. Такива са китайският, корейският и японският езици.

При някои езици няма лексика, която отличава тъмната гама на синьото от тъмните тонове сиво или черно, а други езици имат единствено две думи – една за мрачно и една за ярко, които се използват при всички цветове - да вземем за пример новогвинейският и индонезийският.

От друга страна има и езици, които имат повече цветни термини да вземем за пример от британския. Българският да вземем за пример прави разлика в степените на синьо посредством „ небесно синьо”, „ гълъбово”, "модро " и така нататък - в това отношение българските диалекти са изключително богати. Така че наред с пола, езиковите разлики, избрани от народност, етнос и географско състояние внасят сериозна разлика в метода, по който възприемаме пъстрия свят към нас.