Цветница е един от най-чаканите пролетни празници. Отбелязва се винаги

Цветница е един от най-чаканите пролетни празници. Отбелязва се постоянно в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се постоянно една седмица преди Великден, в деня след Лазаровден.

Празникът е отдаден на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клончета. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клончета, китки от здравец и други пролетни цветя. След като свещеникът освети върбовите венчета, те се отнасят у дома и се слагат пред домашната икона. С тях дамите баят срещу уроки и заболявания. Често, когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки вълшебен заклинания, гледат през тях облака, с цел да се разнесе той далеко.

Обикновено на Цветница се извършва и последният лазарски бит – кумиченето. Преди обед всички лазарки се насочат заедно към реката. Всяка госпожица носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано кукла. Момите се подреждат една до друга около брега или на моста над реката и по едно и също време пускат китката, венеца или хлебчето. Онази госпожица, чийто венец или самун бъде повлечен най-бързо от водата и излезе на първо време, се избира за кумица или кръстница на лазарките. От този миг тя се трансформира в обект на особено почитание и респект от страна на останалите девойки.