Градовете, които вече ги няма. Университетският преподавател Цветелина Тунтева разказва от Адана - Интервю
Цветелина Тунтева е музикант и академични учител. Тя и брачният партньор ѝ работят от съвсем четвърт век в Държавната консерватория в Адана. По стичане на събитията Цветелина и брачният партньор ѝ се прибират от почивка в България няколко часа преди земетресението в Турция.
В последните дни Цветелина непредпазливо се трансформира в сътрудник на доста български медии. Тя споделя от първо лице какво се случва сега в Адана.
Цвети, да стартираме по този начин...Ти и брачният партньор ти сте преподаватели в Държавната консерватория в Адана...
Да, в университета " Чукурова ", където сме към този момент 24 години. Съпругът ми в действителност преподава от 24, а аз - от 23.
Доколкото разбирам, в деня на земетресението вие се прибирате с полет от България.
Точно по този начин. Върнахме се за началото на втория учебен срок в университета. Кацнахме в 1 часа след среднощ. Точно в 4,17 часа стартира земетресението. Ние към момента бяхме будни. Разтоварихме багажа след пътуването и малко откакто си легнахме, земетресението стартира.
Можеш ли да опишеш вашия конфликт с този смут?
Знаеш ли, доста е мъчно да се опише този боязън и тази беззащитност. Много дълго продължи първото земетресение. Не го назовавам " първи трус ", тъй като се оказа, че са били две обособени трусове. Трая повече от една минута... Но тази мунута в такава обстановка ти се коства безкрайна. Около теб всичко бучи, люлее се, вратите се удрят...Просто беше толкоз мощно, че ние се вцепенихме и не можахме да реагираме. Дори не ни пристигна на разум да излезем на открито. Седяхме като вцепенени...
След първичния потрес излязохте ли на открито? И какво беше първото нещо, с което се сблъскахте?
Всъщност не излязохме на открито. Ние живеем в едноетажна къща. Бързо обходихме цялата къща, видяхме, че е здрава. Това ни успокои и взехме решение, че няма потребност да излизаме на улицата. Но съвсем всичките ни съседи излязоха на открито.
А по-късно? По някое време въпреки всичко сте излезли. Какво видяхте, когато за първи път излязохте на открито?
Имай поради, че в същата довечера на земетресението валеше доста пороен дъжд. Валеше толкоз мощно, че излязохме чак на сутринта. Първото, което видяхме, бяха колите. Адски доста коли по улиците. В двора на учебното заведение, зад което ние живеем, беше цялостно с коли. Хората просто под паника бяха избягали от блоковете и се бяха концентрирали тук-там с открити пространства.
От това, което видя, по какъв начин изглеждаха събитията на сутринта след земетресението. Имаше ли организация или цареше по-скоро суматоха?
Нямам визия каква е била организацията в самото начало. Само че имаше едно вцепенение у хората. Нищо не работеше. Представи си - ние преди малко сме се прибрали от България. Хладилникът е празен, нямаме дори макарони, а всички магазини са затворени. Всичко беше замряло. Нямаше от кое място да си купиш дори един самун. Това беше първоначално...Впрочем по обяд тукашно време последва второто земетресение. То беше с доста малко по-слаб магнитуд. Просто със същата мощ ни удари, единствената разлика бе, че бе по-кратко. Но това беше голям стрес още веднъж. Целият първи ден мина в едно вцепенение, в едно знамение какво да вършим, какво се случва. После потегли първата информация какво става. На процедура беше огромна суматоха...
И по-късно пристигна вашият конфликт с разрушенията, както се споделя, от упор... Видяли сте избавителните интервенции онлайн.
Най-напред гледахме по малкия екран. Всъщност ние 3 дни не излязохме от вкъщи си. Най-накрая взехме решение, че би трябвало да забележим какво става в града, в който живеем. И отидохме да забележим местата, за които знаехме, че са съсредоточени по-големите провали. Мащабите на провалите обаче се оказаха доста по-големи, ние не чакахме тъкмо това. Имаше изцяло разрушени блокове, само че ни направи усещане, че са ужасно доста полуразрушените или отчасти разрушените жилищни здания. Тук са обезлюдени цели големи жилищни квартали, които по принцип са доста гъсто обитаеми. Блоковете са многоетажни, близо един до различен, а вътре няма един човек. Всичко е мрачно, мъртво...Много е необичайно да го гледаш. Когато отидохме да забележим какво в действителност се случва, попаднахме на една избавителна интервенция и видяхме съгласно мен отлична организация...
Можеш ли да опишеш какво съставлява една избавителна интервенция?
Най-напред тежка техника разкопава всички огромни парчета. След като това бе свършено, ни накараха всички, които бяхме в близост, да млъкнем и да не се движим. Спасителните екипи имат някаква система, която не разбрах тъкмо какво съставлява - дали е лъч, дали е нещо като радар... С помощта на тази система се открива и най-малкото придвижване под руините. И това се прави от време на време. Премахва се идващ слой парчета, след това още веднъж се качват хора. От един необикновен автомобил се отварят капаците и нещо се спуска в руините. Всички мълчим, с цел да могат избавителните екипи да открият следи от оживели. Видях, че в профил стоят хора, очевидно от потърпевшите, от живеещите в срутените здания. За тях бяха проведени полеви лагери, раздаваше се топла храна, вода, топъл чай. Имаше напалени огньове. Какво да кажа - покруса...
На процедура Адана не е от най-пострадалите градове в Турция...
Ами...доста пострада и Адана. В началото чухме за някоя и друга разрушена постройка, само че до момента в който обикаляхме града, осъзнахме, че има цели квартали, които не стават за живеене. Не можеш да си представиш каква страховита панорама...Цели блокове, които са сцепени от горната страна до долу...
Когато се връщахме към колата след обхода на града и, по този начин да се каже, ни " падна жетона " какво се случва и къде се намираме, си дадохме сметка, че сме безусловно луди, че се намираме тук, тъй като всеки миг, при положение на второстепенен трус тези блокове мога да се срутят върху нас. Вървяхме по средата на улицата, оглеждахме се. И вървешком към колата, от лявата ни страна рухна блок. Представи си - на към 50 метра от нас. Това безусловно ни остави без думи от смут. Тръгнахме да бягаме, само че малко по-надолу ни спря полицията. Там разбрахме, че това е следено опустошение на рисковата постройка.
Кажи ми какво е ситуацията с останалата инфраструктура при вас - ток, вода, мобилни телефони. Виждам, че имате интернет...
С придвижване на времето осъзнаваме какъв огромен шанс сме имали тук. Първо, че другите градове, които са в епицентъра на земетресението, вече ги няма. А те са прелестни, аз съм ходила там. Ако знаеш какви музеи имаше...Хатай, Газиантеп, Кахраманмараш...Хатай е прелестно място, там е първата черква в света - " Свети Петър ". Тя е под закрилата на ЮНЕСКО. Има музеи...Имаше. Нищо не е останало. Там е една смесена просвета от доста религии, националности. Този град постоянно е бил образец за добросъседство, за взаимопомощ, за това по какъв начин в естетика могат да живеят разнообразни религии...
Но да се върнем при нас. От самото начало в Адана нямаше проблеми с тока и водата. Имахме и интернет, с помощта на което незабавно успяхме да се свържем с околните си. И в този момент, с придвижване на времето съзнавам какъв брой леко сме се разминали...
Мислите ли да се приберете в България, или ще останете в Турция, в Адана?
Неяснотата е доста огромна. Честно казано се чудим какво да вършим. Мислехме да се прибираме, само че няма полети. В момента летището е ангажирано най-много с интернационалната помощ. Аз имам другарка, която работи там. Това летище е доста малко, а за 3 дни е приело над 500 самолета с интернационална помощ. Натовареността е голяма, за пасажери съвсем няма късмет да излетят отсам...
Вчера наши доброволци, които са в Турция, споделиха в българските медии, че има и проблем с горивото. Бензиностанциите на процедура не работят...
Така е, брачният партньор ми се реди няколко дни за бензин. Всъщност имаше гориво, само че опашките бяха в действителност големи. Това е по този начин, тъй като хората под паника напущат града.
Консерваторията, в която работите със брачна половинка ти, не работи...
Не работи. Пълно е с хора, които са приютени в конгресния център на нашия университет. Той се намира в средата на едно поле, там има кампус. Представи си един полуостров от разнообразни факултети, които се намират на разстояние между тях. Там е безвредно сега и са приютени доста хора.
А къде са настанени хората, останали без дом. Доколкото знам и при вас температурите не са по никакъв начин високи...
Има палаткови лагери, само че на мен ми е доста жалост за тия хора в палатковите лагери. Има, несъмнено и други разновидности за хората. Ние също приютихме едно семейство в дома си. Хората тук са отворили и частните си домове.
Цвети, в края желая да ти задам един доста значим въпрос. Според това, което ти виждаш, каква помощ е нужна за хората при вас?
Според мен занапред ще е нужна доста помощ, тъй като хората останаха без домове.Представяш ли си - цялостен един живот си събирал пари, с цел да си купиш дом и оставаш без покрив. И това към този момент са стотици хиляди хора тук. Според мен преди всичко помощта, от която има потребност, е техническата помощ. Не по-малко значима е и здравната помощ. В тези първи дни това съгласно мен е най-важното. Постоянно идва помощ. Доколко тя е задоволителна, не знам, тъй като другите градове са доста по-пострадали. Но това, което виждам тук, е че се работи доста добре. Важна е и филантропичната помощ - облекла, одеала. Но това и турците доста добре го провеждат. Но по какъв начин ще се решат финансовите проблеми и бездомността на хората - това занапред ще разберем. Аз нямам визия.
В последните дни Цветелина непредпазливо се трансформира в сътрудник на доста български медии. Тя споделя от първо лице какво се случва сега в Адана.
Цвети, да стартираме по този начин...Ти и брачният партньор ти сте преподаватели в Държавната консерватория в Адана...
Да, в университета " Чукурова ", където сме към този момент 24 години. Съпругът ми в действителност преподава от 24, а аз - от 23.
Доколкото разбирам, в деня на земетресението вие се прибирате с полет от България.
Точно по този начин. Върнахме се за началото на втория учебен срок в университета. Кацнахме в 1 часа след среднощ. Точно в 4,17 часа стартира земетресението. Ние към момента бяхме будни. Разтоварихме багажа след пътуването и малко откакто си легнахме, земетресението стартира.
Можеш ли да опишеш вашия конфликт с този смут?
Знаеш ли, доста е мъчно да се опише този боязън и тази беззащитност. Много дълго продължи първото земетресение. Не го назовавам " първи трус ", тъй като се оказа, че са били две обособени трусове. Трая повече от една минута... Но тази мунута в такава обстановка ти се коства безкрайна. Около теб всичко бучи, люлее се, вратите се удрят...Просто беше толкоз мощно, че ние се вцепенихме и не можахме да реагираме. Дори не ни пристигна на разум да излезем на открито. Седяхме като вцепенени...
След първичния потрес излязохте ли на открито? И какво беше първото нещо, с което се сблъскахте?
Всъщност не излязохме на открито. Ние живеем в едноетажна къща. Бързо обходихме цялата къща, видяхме, че е здрава. Това ни успокои и взехме решение, че няма потребност да излизаме на улицата. Но съвсем всичките ни съседи излязоха на открито.
А по-късно? По някое време въпреки всичко сте излезли. Какво видяхте, когато за първи път излязохте на открито?
Имай поради, че в същата довечера на земетресението валеше доста пороен дъжд. Валеше толкоз мощно, че излязохме чак на сутринта. Първото, което видяхме, бяха колите. Адски доста коли по улиците. В двора на учебното заведение, зад което ние живеем, беше цялостно с коли. Хората просто под паника бяха избягали от блоковете и се бяха концентрирали тук-там с открити пространства.
От това, което видя, по какъв начин изглеждаха събитията на сутринта след земетресението. Имаше ли организация или цареше по-скоро суматоха?
Нямам визия каква е била организацията в самото начало. Само че имаше едно вцепенение у хората. Нищо не работеше. Представи си - ние преди малко сме се прибрали от България. Хладилникът е празен, нямаме дори макарони, а всички магазини са затворени. Всичко беше замряло. Нямаше от кое място да си купиш дори един самун. Това беше първоначално...Впрочем по обяд тукашно време последва второто земетресение. То беше с доста малко по-слаб магнитуд. Просто със същата мощ ни удари, единствената разлика бе, че бе по-кратко. Но това беше голям стрес още веднъж. Целият първи ден мина в едно вцепенение, в едно знамение какво да вършим, какво се случва. После потегли първата информация какво става. На процедура беше огромна суматоха...
И по-късно пристигна вашият конфликт с разрушенията, както се споделя, от упор... Видяли сте избавителните интервенции онлайн.
Най-напред гледахме по малкия екран. Всъщност ние 3 дни не излязохме от вкъщи си. Най-накрая взехме решение, че би трябвало да забележим какво става в града, в който живеем. И отидохме да забележим местата, за които знаехме, че са съсредоточени по-големите провали. Мащабите на провалите обаче се оказаха доста по-големи, ние не чакахме тъкмо това. Имаше изцяло разрушени блокове, само че ни направи усещане, че са ужасно доста полуразрушените или отчасти разрушените жилищни здания. Тук са обезлюдени цели големи жилищни квартали, които по принцип са доста гъсто обитаеми. Блоковете са многоетажни, близо един до различен, а вътре няма един човек. Всичко е мрачно, мъртво...Много е необичайно да го гледаш. Когато отидохме да забележим какво в действителност се случва, попаднахме на една избавителна интервенция и видяхме съгласно мен отлична организация...
Можеш ли да опишеш какво съставлява една избавителна интервенция?
Най-напред тежка техника разкопава всички огромни парчета. След като това бе свършено, ни накараха всички, които бяхме в близост, да млъкнем и да не се движим. Спасителните екипи имат някаква система, която не разбрах тъкмо какво съставлява - дали е лъч, дали е нещо като радар... С помощта на тази система се открива и най-малкото придвижване под руините. И това се прави от време на време. Премахва се идващ слой парчета, след това още веднъж се качват хора. От един необикновен автомобил се отварят капаците и нещо се спуска в руините. Всички мълчим, с цел да могат избавителните екипи да открият следи от оживели. Видях, че в профил стоят хора, очевидно от потърпевшите, от живеещите в срутените здания. За тях бяха проведени полеви лагери, раздаваше се топла храна, вода, топъл чай. Имаше напалени огньове. Какво да кажа - покруса...
На процедура Адана не е от най-пострадалите градове в Турция...
Ами...доста пострада и Адана. В началото чухме за някоя и друга разрушена постройка, само че до момента в който обикаляхме града, осъзнахме, че има цели квартали, които не стават за живеене. Не можеш да си представиш каква страховита панорама...Цели блокове, които са сцепени от горната страна до долу...
Когато се връщахме към колата след обхода на града и, по този начин да се каже, ни " падна жетона " какво се случва и къде се намираме, си дадохме сметка, че сме безусловно луди, че се намираме тук, тъй като всеки миг, при положение на второстепенен трус тези блокове мога да се срутят върху нас. Вървяхме по средата на улицата, оглеждахме се. И вървешком към колата, от лявата ни страна рухна блок. Представи си - на към 50 метра от нас. Това безусловно ни остави без думи от смут. Тръгнахме да бягаме, само че малко по-надолу ни спря полицията. Там разбрахме, че това е следено опустошение на рисковата постройка.
Кажи ми какво е ситуацията с останалата инфраструктура при вас - ток, вода, мобилни телефони. Виждам, че имате интернет...
С придвижване на времето осъзнаваме какъв огромен шанс сме имали тук. Първо, че другите градове, които са в епицентъра на земетресението, вече ги няма. А те са прелестни, аз съм ходила там. Ако знаеш какви музеи имаше...Хатай, Газиантеп, Кахраманмараш...Хатай е прелестно място, там е първата черква в света - " Свети Петър ". Тя е под закрилата на ЮНЕСКО. Има музеи...Имаше. Нищо не е останало. Там е една смесена просвета от доста религии, националности. Този град постоянно е бил образец за добросъседство, за взаимопомощ, за това по какъв начин в естетика могат да живеят разнообразни религии...
Но да се върнем при нас. От самото начало в Адана нямаше проблеми с тока и водата. Имахме и интернет, с помощта на което незабавно успяхме да се свържем с околните си. И в този момент, с придвижване на времето съзнавам какъв брой леко сме се разминали...
Мислите ли да се приберете в България, или ще останете в Турция, в Адана?
Неяснотата е доста огромна. Честно казано се чудим какво да вършим. Мислехме да се прибираме, само че няма полети. В момента летището е ангажирано най-много с интернационалната помощ. Аз имам другарка, която работи там. Това летище е доста малко, а за 3 дни е приело над 500 самолета с интернационална помощ. Натовареността е голяма, за пасажери съвсем няма късмет да излетят отсам...
Вчера наши доброволци, които са в Турция, споделиха в българските медии, че има и проблем с горивото. Бензиностанциите на процедура не работят...
Така е, брачният партньор ми се реди няколко дни за бензин. Всъщност имаше гориво, само че опашките бяха в действителност големи. Това е по този начин, тъй като хората под паника напущат града.
Консерваторията, в която работите със брачна половинка ти, не работи...
Не работи. Пълно е с хора, които са приютени в конгресния център на нашия университет. Той се намира в средата на едно поле, там има кампус. Представи си един полуостров от разнообразни факултети, които се намират на разстояние между тях. Там е безвредно сега и са приютени доста хора.
А къде са настанени хората, останали без дом. Доколкото знам и при вас температурите не са по никакъв начин високи...
Има палаткови лагери, само че на мен ми е доста жалост за тия хора в палатковите лагери. Има, несъмнено и други разновидности за хората. Ние също приютихме едно семейство в дома си. Хората тук са отворили и частните си домове.
Цвети, в края желая да ти задам един доста значим въпрос. Според това, което ти виждаш, каква помощ е нужна за хората при вас?
Според мен занапред ще е нужна доста помощ, тъй като хората останаха без домове.Представяш ли си - цялостен един живот си събирал пари, с цел да си купиш дом и оставаш без покрив. И това към този момент са стотици хиляди хора тук. Според мен преди всичко помощта, от която има потребност, е техническата помощ. Не по-малко значима е и здравната помощ. В тези първи дни това съгласно мен е най-важното. Постоянно идва помощ. Доколко тя е задоволителна, не знам, тъй като другите градове са доста по-пострадали. Но това, което виждам тук, е че се работи доста добре. Важна е и филантропичната помощ - облекла, одеала. Но това и турците доста добре го провеждат. Но по какъв начин ще се решат финансовите проблеми и бездомността на хората - това занапред ще разберем. Аз нямам визия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ