Цветан Йончев е легенда на ЦСКА в истинския смисъл. Роденият

Цветан Йончев е легенда на ЦСКА в същинския смисъл. Роденият на 15 февруари 1956 година деец блестеше с аления екип по дясното  крило. Петкратен първенец на България, повторен притежател на Купата на България, полуфиналист за КЕШ (1982 година). Голям любим на " армейската " аудитория, спечелил сърцето й с техниката, бързината, асистенциите и головете си. Йончев, който сега е за малко в България, даде изявление за " Блиц ".

Г-н Йончев, какъв брой години към този момент сте в Съединени американски щати и с какъв бизнес се занимавате?

- Вече 24 години съм там. Живея си на същото място, покрай Чикаго. Занимавал съм се с разнообразни неща, а в този момент с шофиране - карам камион.  Получих артроза на тазобедрената става и заради тази причина съм надалеч от треньорството и футбола. Ставата би трябвало да бъде заменена, само че не бързам. Ще изчакам година-две да се пенсионирам. Тогава ще се оперирам, с цел да имам време да се възстановя.

Имате ли желание да се приберете дефинитивно в България?

- Няма да се прибирам. Нямам такива проекти. Ще продължа да пребивавам в Съединени американски щати, в случай че не се наложи. Семейството ми е там. Децата са ми там. Синът ми е в Калифорния, щерка ми с внука във Флорида.

В момента сте в България - какъв брой време ще останете?

- Около месец, по-късно се прибирам в Щатите.

Имате ли опция да следите българското състезание по футбол?

- Имам, само че не го проследявам постоянно поради часовата разлика. В множеството случаи виждам ЦСКА и то най-вече мачовете с водещите тимове.

Бяхте през вчерашния ден на финала за Купата на България сред ЦСКА 1948 и Лудогорец?

- Да, аз поддържам ЦСКА, само че имам доста другари от ФК ЦСКА 1948. Поканиха ме и се видяхме. Беше ми доста прелестно да се видя с някогашните ми съотборници. В съблекалнята дружно сме се радвали и плакали при победи и загуби. Животът ни е минал дружно доста години. Постигнахме огромни резултати.  

ЦСКА има ли късмет за купата?

- Да, има, само че не зависи всичко от тима. Лудоигорец е с преимущество - с точка повече. Трябва разградчани да сбъркат, а ЦСКА да завоюва всичко до края.

А националния тим по какъв начин го виждате?

- За националния тим или положително, или нищо. Оптимизмът ще настъпи, когато се появят наши футболисти, които са огромно равнище.  

Нека се върнем обратно в години. Какво беше вашето детство във Враца и по кое време се влюбихте във футбола?

- Детството ми мина на улицата. Израснах с топка в краката. Футболът ме сграбчи със своята магия и към никакви други спортове нямах интерес. По сергиите продаваха фотоалбуми на футболни тимове и футболисти и аз постоянно си купувах.

На кой тим симпатизирахте като дребен?

- Първо бях цесекар, само че след това брат ми, лека му пръст, който беше по-голям от мен, ме възпламени по Левски. Той беше огромен почитател на " сините ". След това отново станах цесекар. Моите кумири бяха Димитър Якимов и Георги Аспарухов-Гунди. А когато заиграх в Ботев (Враца), се възхищавах на звездата на Локо (Пловдив) Христо Бонев.

Как се стигне до прехвърлянето ви в ЦСКА през 1975 година?

- ЦСКА прояви огромен интерес към мен. Искам да уточня, че прекосих на " Армията " още преди да вляза в казармата. Аз към този момент бях натрупал известност с екипа на Ботев (Враца), а и с юношеския народен тим станахме европейски първенци. Един ден ме извика тогавашният ръководител на Ботев (Враца), с цел да ми заяви, че ЦСКА ме желае. Интерес имаше и от Левски, само че " армейците " бяха доста по-настоятелни. И по този начин облякох алената фланелка.

С ЦСКА имате исторически мачове на европейската сцена. Да поговорим за дуела с Реал Сосиедад в София през септември 1981 година. Испанският отбор беше мощ - повторен първенец подред на страната си, изпреварвайки Реал и Барса. Вие вкарахте гола за крайното 1:0 в последната минута и получихте доста тежка травма. Разкажете какво се случи?

- Скочих да ударя топката с глава, нанесох удара, само че се сблъсках грубо със бранител на Реал Сосиедад. Смътно чух по какъв начин публиката извика, само че не разбрах, че съм вкарал гол, тъй като изпаднах в безсъзнание. Свестих се чак в болничното заведение след към 5-6 часа. Жена ми и един мой доста непосредствен другар бяха с мен. Разбрах, че съм вкарал гол и че ЦСКА е победил. Оказа се,че травмата ми е сериозна - счупена зигоматична кост, която е част от лицевата част на черепа. Наложи се интервенция. Възстановяването ми продължи месец и половина, а първоначално не можех да вардя равновесие. Радвам се, че по-късно съотборниците ми приключиха 0:0 реванша в Сан Себастиян и по този начин елиминирахме доста мощния отбор, в който блестяха вратарят Луис Арконада, Бакеро, Лопес Уфарте и още звезди.

Година по-рано ЦСКА отстрани сегашния тогава повторен притежател на КЕШ Нотингам Форест след 1:0 в София и 1:0 там. Вие бяхте героят в първия мач, когато вкарахте единственото попадение.

- Това беше първата популярна европейска победа на нашето славно потомство в ЦСКА. Ние освен отстранихме Нотингам, само че и го надиграхме. И то два пъти - тук и в Англия. Бях извънредно благополучен, че съумях да вкарам гол, който ни успокои и ни вдъхна още по-голяма убеденост.

Премии имаше ли?

- Даваха единствено обща - към 100 и няколко лв.. И я получавахме само при елиминиране на противник в Европа. Персонални награди за голове нямаше.

Вкарахте два гола във вратата на Байерн в изключителния полуфинал за КЕШ, игран на 7 април 1982 година в София и извоюван с 4:3. Поведохте с 3:0 в 18-ата минута, само че след това... Какво се случи след това?

- Изпаднахме в обстановка, в която никой до момента в България не беше попадал на това равнище - да поведеш с 3:0 в 18-ата минута в полуфинал за КЕШ. И то против Байерн. Нямахме нужния опит, не си повярвахме, че можем да успеем. Помислихме си, че Байерн е съкрушен, което се оказа илюзия. Дадохме самодейността на германците и те ни върнаха два гола. Хубавото е, че въпреки всичко спечелихме с 4:3.

На реванша обаче какво се случи?

- ЦСКА беше порязан грубо от съдиите. През първото полувреме мачът беше изцяло равносилен. Но в края Байерн вкара неточен гол. Румениге центрира към Брайтнер, който извърши недодялан фаул против мен. Удари ме с коляно и бе вкара с топката във вратата. Нямаше съдийска реакция и по този начин резултатът стана 1:0. Второто полувреме стартира с дузпа за германците, което беше много противоречива. Така че аргументите за невъзможността да стигнем до финала са две - нашата нерешителност в София и съдийството в Мюнхен. Винаги ще скърбя за пропуснатия късмет, тъй като тогава бяхме по-добри и от Байерн, и от Астън Вила, който завоюва трофея.

През същата пролет на 1982 година,  сред двата мача  с Ливърпул, вкарахте два гола на Левски. Помните ли безконечното дерби от 13 март, извоювано от ЦСКА с 2:1?

- Да, отлично си припомням. Даже помня, че изпуснах още два чисти гола.

Това ли е най-силният ви мач против Левски?

- Не. Има и други. Особено оня, след който се ражда един рефрен...

Да, да. Рефренът " Цецо Йончев по крилото, името му на таблото засия като алена звезда ". Мачът е на 3 декември 1978 година.

- Именно. Тогава отново бихме с 2:1.  Хубави мемоари са това, прелестни мемоари.

Имало ли е в мощния ви интервал интерес и предложения за вас от чужбина?

- Имаше, само че ги криеха, тъй като такива бяха времената. След дуелите с Байерн Михаил Касабов ме уведоми, че баварците са ме набелязали. Но нищо не е имало повече. Как в тези години някой ще те пусне тъкмо в Западна Германия. Няма по какъв начин. През 1984 година обаче се появи сериозен интерес от Бенфика. Тогава неща може да се случат. Футболният управител Дочо Нанов ме осведоми за интереса. Португалците подготвяха оферта, която щяха да пратят до ЦСКА. Но за жалост малко по-късно Дочо Нанов, Наско Хаджийски и шефът на българската футболна федерация Димитър Николов бяха задържани и съдени за финансови злоупотреби. Покрай цялата тази история прехвърлянето ми в Бенфика пропадна. Впоследствие в ЦСКА стартира подмладяване на тима и аз дружно с други опитни играчи като Спас Джевизов и Пламен Марков се оказах непотребен. Спас беше пратен в Кипър да оказва помощ на Омония - тима на комунистическата партия на страната. Марков беше махнат, а след това върнат в отбора. Аз пък прекосих в Славия. И ще ви кажа, че не съжалявах - предложиха ми доста положително жилище, а за мен беше значимо да устроя фамилията си.  

Малцина знаят, че сте били футболист на... Лудогорец? Как и за какво заиграхте в Разград?

- Трансферът се случи в края на кариерата ми. Преди това бях в Португалия и Кипър една година. През 1989 година се върнах и настанаха политическите промени в България. Иван Зафиров бе станах треньор на Лудогорец. Срещнахме се в кафенето ва " Армията " и той ме предложения в Разград. Приех и играх половин сезон там - напролет на 1990 година. Много малко хора знаят този любопитен факт за мен - професионалната ми кариера завърши като футболист на Лудогорец, който тогава бе във второто равнище на футбола ни.   

Бяхте и треньор на ЦСКА? Какви мемоари пазите?

- Те са спорни. Първо станах първенец през 1992 година като асистент на Аспарух Никодимов. После като старши треньор завоювах с ЦСКА Купата на България през 1993 година, когато победихме с 1:0 Ботев (Пловдив) на финала в Благоевград. През пролетта на 1994 година бях състезателен шеф на ЦСКА. През септември 1994 година отново бях старши треньор, само че за малко - единствено три мача. Поех тима в придвижване - без да съм правил селекция. Нито бях упражнявал, нито бях селектирал ЦСКА. Нямахме  мощен отбор и по този начин се стигна до загубата ни с 1:7 от Левски. " Сините " имаха доста мощен тим, формиран от качествени футболисти, които бяха станали четвърти в света с националния тим. А ние бяхме разрушена команда.

След години тогавашният вицепрезидент на ЦСКА Евгени Горанов разгласи, че е имало хванати ваши играчи от страна на Левски...

- Да, чух за това, аз също имах някакви подозрения. Но главно ви споделих за какво се стигна до този резултат.

Започнахме изявлението със САШ и ще го приключим със Съединени американски щати. Как се стигне до " бягството " в Америка?

- Видях, че тук футболът няма да се развива и постепенно, само че несъмнено ще стигне до настоящето си положение. И нещо значимо и значително - ръководителите във футбола имаха потребност не от треньори, а от послушници. Това ме принуди а диря по-добър път. Моята  цел не е била да избягам от България. Мисля, че не сбърках, като отпътувах за Съединени американски щати. Мой другар играше за зелена карта и ми предложи да вземам участие в лотарията. Две години подред участвахме с жена ми и най-после спечелихме.  Когато отидох в Съединени американски щати, не знаех грам британски и започнах безусловно от нулата. Днес самоуверено мога да кажа, че съумях - пребивавам порядъчен живот с добър стандарт и се веселя на фамилията. Най-хубавото е, че имам прелестен внук, който е на 3 години и половина.