Цветанов:Правителството няма дългосрочна концепция за подобряване условията на живот и търсене на възможности за компенсиране доходите на хората в тази спирала на инфлация
Цветан Цветанов, ръководител на Политическа партия „ Републиканци за България “, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус ” „ Това е България ”
На срещата на страните членки на НАТО от Югоизточна Европа, в която участваха министър-председателите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора Кирил Петков, Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич, която по предварителна поръчка трябваше да бъде отдадена на съгласуваност и съгласуваност най-много и на първо място в региона на енергетиката, направи усещане пренебрегването на два детайла – отсъствието на Турция и Гърция, които са основни за енергетиката на Балканите и не се загатна самодейността „ Три морета “. Казвам добър вечер на нашия посетител ръководителя на политическата партия „ Републиканци за България “ Цветан Цветанов, за който тази тематика е съществена, и който постави доста старания планът да бъде придвижен в България. Г-н Цветанов, с какво си обяснявате, че самодейността „ Триморие “ въобще не се загатна на тази среща, а на нея отсъстваха Турция и Гърция? Що за среща бе това?
Първо желая да направя едно конкретизиране – аз дружно с Евро-атлантическия център за сигурност акцентирахме върху „ Три морета “ и направихме една конференция през 2019 година, с което да дадем повече публичност. Иначе, самодейност от 2016 година е на 12 президенти от Прибалтика, Адриатика и Черно море, в която взе участие и България. И фактически съм безусловно склонен с вас, че когато приказваме за някакъв тип съгласуваност, изключително с изолирането на съветската взаимозависимост, това няма по какъв начин да бъде осъществено, в случай че не можем да включим „ Триморието “ и страни, като Турция и Гърция. Защото знаем, че в „ Триморието “ Румъния играе основна роля, само че това, което се обрисува като предстоящ небосвод, в „ Триморието “ по всяка възможност ще влезе и Гърция, а също по този начин имат упоритост да бъдат част от „ Триморието “ и да се причислят страните от Западните Балкани. Това, което за мен е извънредно значимо и би трябвало да се разясни, е, че тази среща, която в понеделник беше извършена, ние не чухме никаква стратегическа рамка или някакви стратегически цели, които да се слагат в дневния ред или в някакъв кратковременен и дълготраен небосвод. Говорим за съгласуваност, само че тази съгласуваност, тя може да бъде дружно с Европейския съюз и с всички възможни финансови донори, които могат да осъществят такава самодейност. И тъкмо по тази причина още веднъж се връщам на самодейността „ Три морета “, тъй като централният конгрес е среща на върха на президентите. В нея те играят съществена роля за гъвкавата политическа платформа за районен разговор за усилване на съдействието сред членовете и увеличението на политическия ангажимент. Това, което се случи в последните 2 години, и България имаше опцията да бъде хазаин – предходната година знаете, че България беше хазаин на „ Триморието “, към този момент се приказва за фронт, който е основан, и всяка от тези страни дружно с спомагателни донори, като Съединени американски щати, Европейската комисия, Европейската банка за възобновяване и развиване и други финансови институции, са подготвени да поддържат такава самодейност, тъй като това ще ни даде опция фактически да реализираме тази самостоятелност. А и най-важното е, че ще можем да доближим и задачите си в страните от Прибалтика, Адриатика и Черно море, да създадем добавена стойност към кохезионната политика на Европейския съюз. И тъкмо тук аз считам, че е извънредно значимо да се каже, че държавното управление има основна роля към този момент в уговорките, които са по оперативната част на реализирането на плановете на „ Триморието “, а президентите са тези, които са водещи в политическите послания и задачите, които се чертаят, само че без оперативната активност на изпълнителната власт няма по какъв начин да се получи нужната успеваемост. И тъкмо по тази причина съм малко заинтригуван, че в понеделник нямаше безусловно никакво споменаване за „ Триморието “. Само да загатна, че Румъния и Полша, знаем сега какъв е резултатът от войната в Украйна, и това, което прави режимът на Путин, Полша ще играе доста основна роля както и до момента в „ Триморието “ с всичко, което ще бъде обвързвано с изключение на с тази съгласуваност, по този начин и с останалото по възобновяване в Украйна. Също по този начин, Румъния знаем, че е част от основаването и генерирането на този финансов запас. Знаем, че Полша и Румъния внесоха към 500 млн. евро, с цел да се сътвори този фонд. Само да дам за образец, че България заради недоумение от държавното управление, тъй като постоянно приемаше това като някаква конкуренция политическа или някаква друга междуличностна, само че държавното управление съумя предходната година да обезпечи не повече от 20 млн. евро, което е извънредно незадоволително за упоритостите, които си слагаме като добавена стойност от реализирането на всички тези планове в „ Триморието “.
Дали самодейността „ Триморие “ не остава пострадала от следващото съревнование сред министър председател и президент, тъй като като се замисли човек, контрапункт на президентите ли е издирван в срещата в понеделник с координацията сред министър-председателите?
Ако се върнем в 2016 година, също имаше някаква ревнивост за този политически конгрес, който се правеше от президентите на 12 страни. Изпълнителната власт постоянно по този начин се отнасяше не с нужното ангажиране по поддръжката, която трябваше да получава самодейността на 12-те президента. Но това, което споделих доскоро, е, че последните 2 години след срещата в Талин и срещите в София, към този момент се приказва за секретариат, към този момент се приказва за фонд, към този момент се приказва за действителни планове, и доста действително и съществено включване на хората от бизнеса. Защото знаем, че във всяка инфраструктура – транспортна, цифрова и газова, постоянно се ангажират представители на бизнеса, с цел да може да се осъществя всичко това. И от тази позиция мисля, че фактически има някаква ревнивост, само че самият факт, че не се загатна нищо обвързвано с „ Триморието “, аз съм уверен, че от диалози, които съм провел с доста представители от ангажирани неправителствени организации в страните от 12-те и Съединени американски щати, „ Триморието “ ще бъде съществена самодейност, която ще сплотява всички тези страни, тъй като замисълът и философията на „ Триморието “ е да противодейства на съветското въздействие и на китайското наличие в района, и тези зависимости, които знаем, че би трябвало да отпадат, а да сътворяваме фактически конкурентоспособен пазар, само че на база помощта и поддръжката, която се осъществят посредством такива планове.
Г-н Цветанов, поправете ме, в случай че бъркам, само че след 6-та среща на 8-9 юли предходната година, за самодейността „ Триморие “ повече съвсем нищо не се чу в общественото пространство у нас. Вие говорите за планове, вие говорите за планове, за начинания, обаче това беше упоменато в двата дни, и оттова нататък някак тематиката заглъхна в пространството. А в последно време въобще никой не приказва за нея и би трябвало ли да се изненадваме, че балканските министър председатели и българският министър председател не я загатват?
Да, и трябваше да се направи анонс, че част от тази съгласуваност, както се показва министър председателят Кирил Петков, само че за мен по-голям е тази бъдеща съгласуваност, която ще има по газовите, транспортните и цифровите коридори, считам, че трябваше да се направи всичко допустимо, че президентите на страните, участващи в „ Триморието “, а това са Румъния и България, идната среща е в Рига, трябваше да се постави акцент, че ще се приказва и ще се търси опция за разширението на страните, които да се причисляват към „ Триморието “ и да бъдат част от тази съгласуваност, с което фактически ще можем да противодействаме и на съветското въздействие.
За мен беше необичайно също, че в диалозите за газовите, транспортните и цифровите коридори не вземат участие Гърция и Турция. Защо те не бяха поканени на срещата, и за какво не пристигнаха, в случай че са били поканени? Това не излиза наяве.
Ние не знаем, дали са поканени. Но от това, което придобиваме като информация, и от това, което се разгласява в осведомителния поток по медиите, мога изрично да заявя, че преди година и половина, когато сме дискутирали по тематики, свързани с „ Триморието “, с страни, които вземат участие интензивно в реализирането на тази самодейност, Гърция ще бъде включена и е въпрос на време, с цел да бъде към този момент официализирана в „ Триморието “, тъй като тя ще играе основна роля за тази газова съгласуваност, и несъмнено, транспортните коридори. И тук, несъмнено, считам, че министър председателят трябваше фактически да подчертава както това, че в случай че през вчерашния ден не са били Гърция и Турция, най-малко за Гърция при всички положения ще се причислят към „ Триморието “ и ще бъдат част от тази съгласуваност, за която те през вчерашния ден приказваха. Но за мен неналичието на стратегическа рамка и небосвод, който да дава някакви интервали за предстоящи резултати, за мен тази среща беше повече като пиар, в сравнение с като някаква успеваемост в бъдещи интервали.
Дали тя обаче не беше някакъв пиар воал, зад който да се пробута някак си задължението на нашия министър председател за скорошно начало на договаряния на Северна Македония за Европейския съюз? Защото той няма по какъв начин да си разреши повдигането на ветото на България, загърбвайки публичното мнение и решението на Народното събрание.
Консултативният съвет, извършен единствено преди 2 месеца при президента, на който участваха безусловно всички политически парламентарно показани сили, бяха дружно, когато президентът очерта рамката, която в общи линии стана като ангажимент за българското държавно управление. И от там знаем, какви са периодите и какви са задачите, които си слага България, с цел да поддържа еврочленството на Северна Македония. За всички политически сили е ясно, че тази рамка би трябвало да се съблюдава, в това число и от премиера на страната, без значение кой е той. И тук желая също по този начин да подчертая, че всички политически обединения, изключително при тази експанзия, която показва Русия, по-специално режимът на Путин към Украйна, и от всичко, което се случва в съседство, със Сърбия, знаем, какъв брой е мощно въздействието на съветската агитация. И от тази позиция всички сме наясно, че би трябвало фактически да има европейска вероятност за Западните Балкани, несъмнено, защитавайки националните ни ползи. Това е хоризонтът, към който би трябвало да се стремим. Но това става с един доста мощен политически консенсус. И допускам, че едно такова решение би трябвало да премине през спор в българския парламент, с решение, което да бъде неоспоримо за всяка последваща управническа позиция, която ще заема някой политик. И несъмнено, считам, че рамката, която беше доказана на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от всички парламентарно показани сили, дават добра основа, на която може да се работи задоволително доста.
Каква е ролята на самодейността „ Триморие “ в подтекста на войната на Русия в Украйна? И какво може да бъде потребно в тази самодейност за България и с какво страната ни може да бъде потребна в нея?
За мен най-важно е, че от всичко, което се случва, от войната в Украйна, всички сме наясно към този момент, че тази 80-100-процентова взаимозависимост, която има България и страните от района, и над 40% взаимозависимост, която има и Европейският съюз, значи, че сходни свързаности с самостоятелни източници ще бъдат от изгода, с цел да не се употребява енергийният запас за реализиране на дадени политически или стопански цели. И от тази позиция считам, че „ Триморието “ е нещо, което ще има доста резистентен напредък. И аз съм уверен, че на срещата, която следва да бъде в Рига, ще има фактически доста по-ясни цели, с явен небосвод и с доста сериозен финансов механизъм, в който ще бъде подкрепено всичко това, за което приказваме сега. Ние знаем, че с навлизането на 5G мрежите, знаем също, че това е част от националната сигурност на всяка страна, само че също по този начин и част от сигурността на съюзническите сили от НАТО. И по тази причина считам, че това ще бъде самодейност, която може да бъде надградена. И самият факт, че единствено преди 2 години имаше доста мощна поръчка от американската страна в лицето на някогашния държавен секретар Майк Помпео на Мюнхенската конференция, когато сподели, че Съединени американски щати са подготвени посредством фонд да обезпечат 1 милиарда щатски $, хубаво е, че това всичкото, което беше споделено тогава и някои терзания, че това е може би единствено самодейност на президента Тръмп, се оказа, че това е самодейност, която се поддържа и от сегашната администрация на Джо Байдън, тъй като знаем, какви са уговорките и това, което се случи на началния стадий на неговото встъпване в служба, за потвърждаване, за поддръжка на „ Триморието “. И за мен по-важното е, че в самия начален стадий на тази самодейност Германия беше много резервирана и имаше по-дистанцирано отношение, аз също съм имал диалози с представители на Бундестага, когато сме говорили, те споделяха, че на първо място на експертно равнище се изпращат хора, с цел да участват и да се осведомят за всичко това, което се случва, само че считам, че в последните 18 месеца към този момент има доста сериозна ангажираност от страна на Германия. Самият факт, че на срещата, на която беше София хазаин, имаше опция да направи своето ревю и президентът на Германия, значи, че това към този момент дава спомагателен политически подтик на тази самодейност на тези 12 страни, в които Съединени американски щати, и Германия не вземат участие като членки, само че са страните, които биха могли да дадат доста сериозна добавена стойност. И като включим и Европейската комисия и всички финансови институции, които биха могли да поддържат реализирането на тези планове, с дейното присъединяване на изпълнителната власт и с опцията бизнесът да осъществя всички тези планове, това значи, че вършим нещо, с което догонваме Централна Европа с изоставането, което сме натрупали десетилетия обратно.
И тъй като сме още на тематиката войната на Русия в Украйна – у нас върви мълчалив, само че към този момент задоволително обществен и ангажиращ от ден на ден и повече разнообразни обществени групи спор „ за “ и „ срещу “ даването на военна помощ за Украйна. По въпроса се произнесе и министърът на защитата, който заяви, че България не може да даде военна помощ на който и да било, тъй като армията ни не била в уместно положение. Обаче общественици, някогашни военни министри упорстват за такова даване. Каква е вашата позиция, какво е вашето мнение?
Позицията ми е в общи линии такава, каквато показват всички демократично мислещи специалисти в тази посока. Защото в случай че погледнем действително, България и сега подкрепя с нужната военна техника Украйна, тъй като знаем, какво е решението на Европейската комисия – с финансов запас да бъдат предоставени съответните военни оръжия, с цел да може фактически Украйна да отбрани своя суверенитет. И от тази позиция, ние сме част от Европейския съюз и всяко решение на Европейската комисия ни прави съпричастни към реализирането и България не е изразила безусловно никакво блокиране на сходна самодейност. Що се отнася до национална позиция, единствено България и Унгария към сегашния миг не са дали военна помощ. Но тук желая да кажа, че България ще търпи съществени загуби от тази колебливост. И аз считам, че когато има сходен спор, когато има война, в която почтени хора умират, и когато се знае, кой е агресорът, а това е режимът на Путин, ние трябваше доста ясно и изрично да застанем в поддръжка на цялата евроатлантическа общественост и всички страни, даже и отвън НАТО и Европейския съюз, които също подкрепят Украйна с въоръжение. Забележете, това въоръжение не е за нахлуване, това е въоръжение за защита и това при всички положения държи спора по-далече от държавите-членки на НАТО, тъй като знаем, че в случай че има посягане върху държава-членка на НАТО, тогава незабавно сработва член 5 от Вашингтонския контракт. И считам, че всеки би трябвало да си направи тази равносметка, че когато ние сме влезнали в НАТО, когато ние сме влезнали в Европейския съюз, не би трябвало да възприемаме Европейския съюз като финансов контракт и не би трябвало да възприемаме НАТО като снабдител на сигурност. А ние имаме своите задължения за така наречен оперативна съгласуемост на всички наши сили, с цел да може фактически да защитим както националните си ползи, само че по този начин също да защитим и да имаме защитна опция на държавите-членки от НАТО. Точно по тази причина считам, че е неверна позицията на българското държавно управление, само че ние няма по какъв начин да чакаме нещо по-различно, тъй като и Радев, и Корнелия Нинова, и сегашният министър на защитата, те в действителност произлизат от едно и също място и в общи линии постоянно са били бранители на това да няма наказания против Русия. А ние знаем какво се случи в демократичния свят от дейностите на съветското държавно управление, анексирането на Крим, нарушение на интернационалните контракти, отравянето на Скрипал и куп други безобразия, които се направиха на територията на демократичния свят. И от тази позиция, аз считам, че би трябвало фактически да бъдем доста поредни и да бъдем същински съдружници, с цел да отстояваме правила и да вървим напред, и да можем да се употребява тази евроатлантическа принадлежност в бъдещи интервали като добавена стойност и към нашите благоприятни условия да осъществяваме и избрани други планове.
Нагаждането на държавното управление към кремълските опорни точки като че ли не му оказва помощ изключително. Вече неколкократно представителят на президента Дмитрий Песков разгласи, че който не си заплати газа в рубли, няма да го получи, без значение каква е позицията на българския вицепремиер, че ние ще си го плащаме по този начин, както сме го правили до момента.
Ами, най-малко към този момент излизат информации, че ще си плащаме, както е било до момента.
Обаче Песков твърди противоположното.
Песков твърди противоположното. Знаем, че през днешния ден имаше една извънредно значима среща. И тук въпреки всичко дано да подчертаем, че Турция сега играе и се пробва да играе, само че тя го играе и задоволително сполучливо към сегашния миг, за това да бъде мястото за ходатайство сред Русия и Украйна за прекъсване на войната и това, което прави усещане е, че Турция е много съответна в позицията си, само че тя доста ясно и изрично зае страната на Украйна и с дейностите си демонстрира, че желае фактически да се покаже като същински благонадежден съдружник в НАТО, защитавайки териториалната целокупност и сигурността на други страни.
Как оценявате 100-те дни на държавното управление? С какво ще ги запомним? С двата следващи заема по половин милиард, с арести на опозицията, с неизпълнени обещания, с превъзбуден пиар и може би с доста обещания, които от ден на ден звучат като неистини?
По принцип 100 дни от ръководството постоянно би трябвало да бъдат регистрирани с действителни резултати. Но няма по какъв начин да бъдат регистрирани действителни резултати, тъй като към момента на стотния ден държавното управление няма своята управническа стратегия, която да е призната от Министерски съвет, в която да са заложени неотложни краткосрочни, дълготрайни цели, и в същото време да бъдат разказани съответните периоди, с цел да може фактически да следим и за тази отчетност, за която приказваме. Аз мога да кажа, че и към сегашния миг няма стратегическа рамка. И към сегашния миг няма законодателни промени, свързани с по този начин прокламираните административни промени, които би трябвало да се създадат. И тук, несъмнено, е проблем, че държавното управление, а ние знаем, че някои от членовете на този кабинет бяха част от служебния кабинет на Румен Радев – първия, никой нищо не направи, с цел да запълни този недостиг и тази пробойна, която остави ГЕРБ в края на мандата си. Защото в случай че погледнем действително, 30 април 2021 година трябваше да бъде импортиран Планът за възобновяване и резистентност от Томислав Дончев и от Борисов. Не беше импортиран. Споразумението с Европейската комисия за новия финансов програмен интервал, който започва от 1 януари 2021 година, също не беше контрактувано. И имаме пропиляно време, с което страната ни се лишава 2021-2022 година от всевъзможни вероятни финансови средства по оперативните стратегии, а ние знаем какъв брой е значимо в изискванията на недостиг, в изискванията на последици от пандемията. Ние даже не можем да се възползваме и предплатено от тези средства, които са по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като той още не е признат и не е утвърден. Което значи, че ние имаме държавно управление, което не извърши главния си ангажимент – да търси финансови благоприятни условия за страната ни без да се товари задлъжнялостта на страната. А сега това, което е планувано в бюджета, е за тази година да имаме 7,3 милиарда държавен дълг, към този момент от него за 1,5 милиарда е осъществена и извървяна процедурата, следва единствено завършването на последните половин милиард, които да бъдат усвоени, само че това значи, че ние в действителност усилваме задълженията си, а не се възползваме от европейската взаимност. И като държава-член в Европейския съюз, като най-бедната страна в Европейския съюз ние сега сме донор на богатите страни, тъй като ние не сме си написали домашното, не е утвърдено и ние не можем да предприемем никакви стъпки, с цел да се възползваме от тази европейска взаимност. Ето това са проблемите и за мен най-важното е неналичието на стратегическа рамка за съответни политики, които би трябвало да дадат съответните резултати, с цел да може да се търси и съответната политическа отговорност, когато влезем в една нова предизборна обстановка. Аз считам, че може би това държавно управление няма да има четиригодишен небосвод и по тази причина би трябвало да има доста ясни параметри за краткосрочните цели, които да могат да бъдат регистрирани и да може фактически да бъдем по-взискателни ние като гласоподаватели и като жители на страната ни.
Началникът на кабинета на министър-председателя Кирил Петков Лена Бориславова заяви на брифинг, че главната причина за неприемане на Плана за възобновяване и резистентност е била неналичието на задоволително решителни и значими поръчки за промени по отчетността и отговорността на основния прокурор и българската прокуратура. Като публицист, следящ проблематиката, мъчно бих могла да кажа, дали това е по този начин или не, тъй като не съм виждала проекта. Не зная последния вид кой го е виждал, с изключение на може би министър председателят, финансовият министър и екипът, работил по него.
Засега няма такива рекомендации, които да са излезли от Европейската комисия. И аз считам, че там са доста по-различни главните цели, които са в Плана за възобновяване и резистентност. Така че от тази позиция считам, че тук акцентът ще падне върху енергетиката, тук ще падне акцентът върху дигитализацията и тази промяна, която би трябвало да се извърши в администрацията на страната ни, с цел да може фактически жителите да получават електронни административни услуги. И считам, че част от тези финансови средства са тъкмо за енергетика и за цифровизация. А що се отнася до върховенството, ние знаем, че върховенството на закона е част от усвояването на средства по оперативните стратегии за новия финансов програмен интервал. Знаем, че имаше тъжба, която беше импортирана, беше заведено дело за Унгария и Полша и знаем какъв е резултатът. Така че от тази позиция, всяка една страна в Европейския съюз би трябвало фактически да кореспондира с действителното господство на закона и то е преобладаващо за отпущането и усвояването на средства. Тук не би трябвало да вършим изключения за една или друга страна, тъй като аз имах опция да участвам на една териториална среща с представители от неправителствения бранш, които разясниха тъкмо следствията от решението на Европейския съд, и там се визираше за Унгария и за Полша, и несъмнено, се обрисуваше вероятно под този знаменател да влезе още една страна – не е България тази страна. И от тази позиция, считам, че повече би трябвало да се подчертава върху политиките и секторите, в които имат отношение към Плана за възобновяване и резистентност. И несъмнено, върховенството на закона е основно за всички държави-членки за усвояването по новия финансов програмен интервал.
Предвиждате, че държавното управление няма да изкара мандата си. Кога се обрисуват съгласно вас предварителните парламентарни избори и по какъв начин и жителите, а и другите политически структури би трябвало да се готвят за тях?
Аз считам, че тези диаметрално противоположни позиции, които виждаме съвсем ежедневно от четирите партии, които образуват парламентарното болшинство и вземат участие в съдружния формат, напрежението ще нараства. Но тук въпреки всичко би трябвало да имаме поради, че от 1 април към този момент влиза в действие новият бюджет, който беше признат единствено преди няколко седмици, което значи, че заложените разноски, които са в бюджета, може би под една или друга форма ще успокоят дадените съдружни сътрудници, тъй като ще има пари за харчене.
Е, има си хас, на два пъти по половин милиард заем се взе в границите на месец и половина, и да няма пари за харчене!
Но за мен това, което е по-важно, е, че няма дълготрайна идея за възстановяване изискванията на живот и търсене благоприятни условия за компенсиране приходите на хората в тази серпантина на инфлация, която следим в последните няколко месеца. Разбира се, за инфлационния показател има доста фактори, които въздействат. И тук, несъмнено, е и войната в Украйна, и всичко, което е обвързвано с енергийните доставки, рефлектира върху ценообразуването и това, което се случва в действителността, в живота през днешния ден.
На срещата на страните членки на НАТО от Югоизточна Европа, в която участваха министър-председателите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора Кирил Петков, Николае Чука, Димитър Ковачевски и Здравко Кривокапич, която по предварителна поръчка трябваше да бъде отдадена на съгласуваност и съгласуваност най-много и на първо място в региона на енергетиката, направи усещане пренебрегването на два детайла – отсъствието на Турция и Гърция, които са основни за енергетиката на Балканите и не се загатна самодейността „ Три морета “. Казвам добър вечер на нашия посетител ръководителя на политическата партия „ Републиканци за България “ Цветан Цветанов, за който тази тематика е съществена, и който постави доста старания планът да бъде придвижен в България. Г-н Цветанов, с какво си обяснявате, че самодейността „ Триморие “ въобще не се загатна на тази среща, а на нея отсъстваха Турция и Гърция? Що за среща бе това?
Първо желая да направя едно конкретизиране – аз дружно с Евро-атлантическия център за сигурност акцентирахме върху „ Три морета “ и направихме една конференция през 2019 година, с което да дадем повече публичност. Иначе, самодейност от 2016 година е на 12 президенти от Прибалтика, Адриатика и Черно море, в която взе участие и България. И фактически съм безусловно склонен с вас, че когато приказваме за някакъв тип съгласуваност, изключително с изолирането на съветската взаимозависимост, това няма по какъв начин да бъде осъществено, в случай че не можем да включим „ Триморието “ и страни, като Турция и Гърция. Защото знаем, че в „ Триморието “ Румъния играе основна роля, само че това, което се обрисува като предстоящ небосвод, в „ Триморието “ по всяка възможност ще влезе и Гърция, а също по този начин имат упоритост да бъдат част от „ Триморието “ и да се причислят страните от Западните Балкани. Това, което за мен е извънредно значимо и би трябвало да се разясни, е, че тази среща, която в понеделник беше извършена, ние не чухме никаква стратегическа рамка или някакви стратегически цели, които да се слагат в дневния ред или в някакъв кратковременен и дълготраен небосвод. Говорим за съгласуваност, само че тази съгласуваност, тя може да бъде дружно с Европейския съюз и с всички възможни финансови донори, които могат да осъществят такава самодейност. И тъкмо по тази причина още веднъж се връщам на самодейността „ Три морета “, тъй като централният конгрес е среща на върха на президентите. В нея те играят съществена роля за гъвкавата политическа платформа за районен разговор за усилване на съдействието сред членовете и увеличението на политическия ангажимент. Това, което се случи в последните 2 години, и България имаше опцията да бъде хазаин – предходната година знаете, че България беше хазаин на „ Триморието “, към този момент се приказва за фронт, който е основан, и всяка от тези страни дружно с спомагателни донори, като Съединени американски щати, Европейската комисия, Европейската банка за възобновяване и развиване и други финансови институции, са подготвени да поддържат такава самодейност, тъй като това ще ни даде опция фактически да реализираме тази самостоятелност. А и най-важното е, че ще можем да доближим и задачите си в страните от Прибалтика, Адриатика и Черно море, да създадем добавена стойност към кохезионната политика на Европейския съюз. И тъкмо тук аз считам, че е извънредно значимо да се каже, че държавното управление има основна роля към този момент в уговорките, които са по оперативната част на реализирането на плановете на „ Триморието “, а президентите са тези, които са водещи в политическите послания и задачите, които се чертаят, само че без оперативната активност на изпълнителната власт няма по какъв начин да се получи нужната успеваемост. И тъкмо по тази причина съм малко заинтригуван, че в понеделник нямаше безусловно никакво споменаване за „ Триморието “. Само да загатна, че Румъния и Полша, знаем сега какъв е резултатът от войната в Украйна, и това, което прави режимът на Путин, Полша ще играе доста основна роля както и до момента в „ Триморието “ с всичко, което ще бъде обвързвано с изключение на с тази съгласуваност, по този начин и с останалото по възобновяване в Украйна. Също по този начин, Румъния знаем, че е част от основаването и генерирането на този финансов запас. Знаем, че Полша и Румъния внесоха към 500 млн. евро, с цел да се сътвори този фонд. Само да дам за образец, че България заради недоумение от държавното управление, тъй като постоянно приемаше това като някаква конкуренция политическа или някаква друга междуличностна, само че държавното управление съумя предходната година да обезпечи не повече от 20 млн. евро, което е извънредно незадоволително за упоритостите, които си слагаме като добавена стойност от реализирането на всички тези планове в „ Триморието “.
Дали самодейността „ Триморие “ не остава пострадала от следващото съревнование сред министър председател и президент, тъй като като се замисли човек, контрапункт на президентите ли е издирван в срещата в понеделник с координацията сред министър-председателите?
Ако се върнем в 2016 година, също имаше някаква ревнивост за този политически конгрес, който се правеше от президентите на 12 страни. Изпълнителната власт постоянно по този начин се отнасяше не с нужното ангажиране по поддръжката, която трябваше да получава самодейността на 12-те президента. Но това, което споделих доскоро, е, че последните 2 години след срещата в Талин и срещите в София, към този момент се приказва за секретариат, към този момент се приказва за фонд, към този момент се приказва за действителни планове, и доста действително и съществено включване на хората от бизнеса. Защото знаем, че във всяка инфраструктура – транспортна, цифрова и газова, постоянно се ангажират представители на бизнеса, с цел да може да се осъществя всичко това. И от тази позиция мисля, че фактически има някаква ревнивост, само че самият факт, че не се загатна нищо обвързвано с „ Триморието “, аз съм уверен, че от диалози, които съм провел с доста представители от ангажирани неправителствени организации в страните от 12-те и Съединени американски щати, „ Триморието “ ще бъде съществена самодейност, която ще сплотява всички тези страни, тъй като замисълът и философията на „ Триморието “ е да противодейства на съветското въздействие и на китайското наличие в района, и тези зависимости, които знаем, че би трябвало да отпадат, а да сътворяваме фактически конкурентоспособен пазар, само че на база помощта и поддръжката, която се осъществят посредством такива планове.
Г-н Цветанов, поправете ме, в случай че бъркам, само че след 6-та среща на 8-9 юли предходната година, за самодейността „ Триморие “ повече съвсем нищо не се чу в общественото пространство у нас. Вие говорите за планове, вие говорите за планове, за начинания, обаче това беше упоменато в двата дни, и оттова нататък някак тематиката заглъхна в пространството. А в последно време въобще никой не приказва за нея и би трябвало ли да се изненадваме, че балканските министър председатели и българският министър председател не я загатват?
Да, и трябваше да се направи анонс, че част от тази съгласуваност, както се показва министър председателят Кирил Петков, само че за мен по-голям е тази бъдеща съгласуваност, която ще има по газовите, транспортните и цифровите коридори, считам, че трябваше да се направи всичко допустимо, че президентите на страните, участващи в „ Триморието “, а това са Румъния и България, идната среща е в Рига, трябваше да се постави акцент, че ще се приказва и ще се търси опция за разширението на страните, които да се причисляват към „ Триморието “ и да бъдат част от тази съгласуваност, с което фактически ще можем да противодействаме и на съветското въздействие.
За мен беше необичайно също, че в диалозите за газовите, транспортните и цифровите коридори не вземат участие Гърция и Турция. Защо те не бяха поканени на срещата, и за какво не пристигнаха, в случай че са били поканени? Това не излиза наяве.
Ние не знаем, дали са поканени. Но от това, което придобиваме като информация, и от това, което се разгласява в осведомителния поток по медиите, мога изрично да заявя, че преди година и половина, когато сме дискутирали по тематики, свързани с „ Триморието “, с страни, които вземат участие интензивно в реализирането на тази самодейност, Гърция ще бъде включена и е въпрос на време, с цел да бъде към този момент официализирана в „ Триморието “, тъй като тя ще играе основна роля за тази газова съгласуваност, и несъмнено, транспортните коридори. И тук, несъмнено, считам, че министър председателят трябваше фактически да подчертава както това, че в случай че през вчерашния ден не са били Гърция и Турция, най-малко за Гърция при всички положения ще се причислят към „ Триморието “ и ще бъдат част от тази съгласуваност, за която те през вчерашния ден приказваха. Но за мен неналичието на стратегическа рамка и небосвод, който да дава някакви интервали за предстоящи резултати, за мен тази среща беше повече като пиар, в сравнение с като някаква успеваемост в бъдещи интервали.
Дали тя обаче не беше някакъв пиар воал, зад който да се пробута някак си задължението на нашия министър председател за скорошно начало на договаряния на Северна Македония за Европейския съюз? Защото той няма по какъв начин да си разреши повдигането на ветото на България, загърбвайки публичното мнение и решението на Народното събрание.
Консултативният съвет, извършен единствено преди 2 месеца при президента, на който участваха безусловно всички политически парламентарно показани сили, бяха дружно, когато президентът очерта рамката, която в общи линии стана като ангажимент за българското държавно управление. И от там знаем, какви са периодите и какви са задачите, които си слага България, с цел да поддържа еврочленството на Северна Македония. За всички политически сили е ясно, че тази рамка би трябвало да се съблюдава, в това число и от премиера на страната, без значение кой е той. И тук желая също по този начин да подчертая, че всички политически обединения, изключително при тази експанзия, която показва Русия, по-специално режимът на Путин към Украйна, и от всичко, което се случва в съседство, със Сърбия, знаем, какъв брой е мощно въздействието на съветската агитация. И от тази позиция всички сме наясно, че би трябвало фактически да има европейска вероятност за Западните Балкани, несъмнено, защитавайки националните ни ползи. Това е хоризонтът, към който би трябвало да се стремим. Но това става с един доста мощен политически консенсус. И допускам, че едно такова решение би трябвало да премине през спор в българския парламент, с решение, което да бъде неоспоримо за всяка последваща управническа позиция, която ще заема някой политик. И несъмнено, считам, че рамката, която беше доказана на Консултативния съвет по национална сигурност при президента от всички парламентарно показани сили, дават добра основа, на която може да се работи задоволително доста.
Каква е ролята на самодейността „ Триморие “ в подтекста на войната на Русия в Украйна? И какво може да бъде потребно в тази самодейност за България и с какво страната ни може да бъде потребна в нея?
За мен най-важно е, че от всичко, което се случва, от войната в Украйна, всички сме наясно към този момент, че тази 80-100-процентова взаимозависимост, която има България и страните от района, и над 40% взаимозависимост, която има и Европейският съюз, значи, че сходни свързаности с самостоятелни източници ще бъдат от изгода, с цел да не се употребява енергийният запас за реализиране на дадени политически или стопански цели. И от тази позиция считам, че „ Триморието “ е нещо, което ще има доста резистентен напредък. И аз съм уверен, че на срещата, която следва да бъде в Рига, ще има фактически доста по-ясни цели, с явен небосвод и с доста сериозен финансов механизъм, в който ще бъде подкрепено всичко това, за което приказваме сега. Ние знаем, че с навлизането на 5G мрежите, знаем също, че това е част от националната сигурност на всяка страна, само че също по този начин и част от сигурността на съюзническите сили от НАТО. И по тази причина считам, че това ще бъде самодейност, която може да бъде надградена. И самият факт, че единствено преди 2 години имаше доста мощна поръчка от американската страна в лицето на някогашния държавен секретар Майк Помпео на Мюнхенската конференция, когато сподели, че Съединени американски щати са подготвени посредством фонд да обезпечат 1 милиарда щатски $, хубаво е, че това всичкото, което беше споделено тогава и някои терзания, че това е може би единствено самодейност на президента Тръмп, се оказа, че това е самодейност, която се поддържа и от сегашната администрация на Джо Байдън, тъй като знаем, какви са уговорките и това, което се случи на началния стадий на неговото встъпване в служба, за потвърждаване, за поддръжка на „ Триморието “. И за мен по-важното е, че в самия начален стадий на тази самодейност Германия беше много резервирана и имаше по-дистанцирано отношение, аз също съм имал диалози с представители на Бундестага, когато сме говорили, те споделяха, че на първо място на експертно равнище се изпращат хора, с цел да участват и да се осведомят за всичко това, което се случва, само че считам, че в последните 18 месеца към този момент има доста сериозна ангажираност от страна на Германия. Самият факт, че на срещата, на която беше София хазаин, имаше опция да направи своето ревю и президентът на Германия, значи, че това към този момент дава спомагателен политически подтик на тази самодейност на тези 12 страни, в които Съединени американски щати, и Германия не вземат участие като членки, само че са страните, които биха могли да дадат доста сериозна добавена стойност. И като включим и Европейската комисия и всички финансови институции, които биха могли да поддържат реализирането на тези планове, с дейното присъединяване на изпълнителната власт и с опцията бизнесът да осъществя всички тези планове, това значи, че вършим нещо, с което догонваме Централна Европа с изоставането, което сме натрупали десетилетия обратно.
И тъй като сме още на тематиката войната на Русия в Украйна – у нас върви мълчалив, само че към този момент задоволително обществен и ангажиращ от ден на ден и повече разнообразни обществени групи спор „ за “ и „ срещу “ даването на военна помощ за Украйна. По въпроса се произнесе и министърът на защитата, който заяви, че България не може да даде военна помощ на който и да било, тъй като армията ни не била в уместно положение. Обаче общественици, някогашни военни министри упорстват за такова даване. Каква е вашата позиция, какво е вашето мнение?
Позицията ми е в общи линии такава, каквато показват всички демократично мислещи специалисти в тази посока. Защото в случай че погледнем действително, България и сега подкрепя с нужната военна техника Украйна, тъй като знаем, какво е решението на Европейската комисия – с финансов запас да бъдат предоставени съответните военни оръжия, с цел да може фактически Украйна да отбрани своя суверенитет. И от тази позиция, ние сме част от Европейския съюз и всяко решение на Европейската комисия ни прави съпричастни към реализирането и България не е изразила безусловно никакво блокиране на сходна самодейност. Що се отнася до национална позиция, единствено България и Унгария към сегашния миг не са дали военна помощ. Но тук желая да кажа, че България ще търпи съществени загуби от тази колебливост. И аз считам, че когато има сходен спор, когато има война, в която почтени хора умират, и когато се знае, кой е агресорът, а това е режимът на Путин, ние трябваше доста ясно и изрично да застанем в поддръжка на цялата евроатлантическа общественост и всички страни, даже и отвън НАТО и Европейския съюз, които също подкрепят Украйна с въоръжение. Забележете, това въоръжение не е за нахлуване, това е въоръжение за защита и това при всички положения държи спора по-далече от държавите-членки на НАТО, тъй като знаем, че в случай че има посягане върху държава-членка на НАТО, тогава незабавно сработва член 5 от Вашингтонския контракт. И считам, че всеки би трябвало да си направи тази равносметка, че когато ние сме влезнали в НАТО, когато ние сме влезнали в Европейския съюз, не би трябвало да възприемаме Европейския съюз като финансов контракт и не би трябвало да възприемаме НАТО като снабдител на сигурност. А ние имаме своите задължения за така наречен оперативна съгласуемост на всички наши сили, с цел да може фактически да защитим както националните си ползи, само че по този начин също да защитим и да имаме защитна опция на държавите-членки от НАТО. Точно по тази причина считам, че е неверна позицията на българското държавно управление, само че ние няма по какъв начин да чакаме нещо по-различно, тъй като и Радев, и Корнелия Нинова, и сегашният министър на защитата, те в действителност произлизат от едно и също място и в общи линии постоянно са били бранители на това да няма наказания против Русия. А ние знаем какво се случи в демократичния свят от дейностите на съветското държавно управление, анексирането на Крим, нарушение на интернационалните контракти, отравянето на Скрипал и куп други безобразия, които се направиха на територията на демократичния свят. И от тази позиция, аз считам, че би трябвало фактически да бъдем доста поредни и да бъдем същински съдружници, с цел да отстояваме правила и да вървим напред, и да можем да се употребява тази евроатлантическа принадлежност в бъдещи интервали като добавена стойност и към нашите благоприятни условия да осъществяваме и избрани други планове.
Нагаждането на държавното управление към кремълските опорни точки като че ли не му оказва помощ изключително. Вече неколкократно представителят на президента Дмитрий Песков разгласи, че който не си заплати газа в рубли, няма да го получи, без значение каква е позицията на българския вицепремиер, че ние ще си го плащаме по този начин, както сме го правили до момента.
Ами, най-малко към този момент излизат информации, че ще си плащаме, както е било до момента.
Обаче Песков твърди противоположното.
Песков твърди противоположното. Знаем, че през днешния ден имаше една извънредно значима среща. И тук въпреки всичко дано да подчертаем, че Турция сега играе и се пробва да играе, само че тя го играе и задоволително сполучливо към сегашния миг, за това да бъде мястото за ходатайство сред Русия и Украйна за прекъсване на войната и това, което прави усещане е, че Турция е много съответна в позицията си, само че тя доста ясно и изрично зае страната на Украйна и с дейностите си демонстрира, че желае фактически да се покаже като същински благонадежден съдружник в НАТО, защитавайки териториалната целокупност и сигурността на други страни.
Как оценявате 100-те дни на държавното управление? С какво ще ги запомним? С двата следващи заема по половин милиард, с арести на опозицията, с неизпълнени обещания, с превъзбуден пиар и може би с доста обещания, които от ден на ден звучат като неистини?
По принцип 100 дни от ръководството постоянно би трябвало да бъдат регистрирани с действителни резултати. Но няма по какъв начин да бъдат регистрирани действителни резултати, тъй като към момента на стотния ден държавното управление няма своята управническа стратегия, която да е призната от Министерски съвет, в която да са заложени неотложни краткосрочни, дълготрайни цели, и в същото време да бъдат разказани съответните периоди, с цел да може фактически да следим и за тази отчетност, за която приказваме. Аз мога да кажа, че и към сегашния миг няма стратегическа рамка. И към сегашния миг няма законодателни промени, свързани с по този начин прокламираните административни промени, които би трябвало да се създадат. И тук, несъмнено, е проблем, че държавното управление, а ние знаем, че някои от членовете на този кабинет бяха част от служебния кабинет на Румен Радев – първия, никой нищо не направи, с цел да запълни този недостиг и тази пробойна, която остави ГЕРБ в края на мандата си. Защото в случай че погледнем действително, 30 април 2021 година трябваше да бъде импортиран Планът за възобновяване и резистентност от Томислав Дончев и от Борисов. Не беше импортиран. Споразумението с Европейската комисия за новия финансов програмен интервал, който започва от 1 януари 2021 година, също не беше контрактувано. И имаме пропиляно време, с което страната ни се лишава 2021-2022 година от всевъзможни вероятни финансови средства по оперативните стратегии, а ние знаем какъв брой е значимо в изискванията на недостиг, в изискванията на последици от пандемията. Ние даже не можем да се възползваме и предплатено от тези средства, които са по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като той още не е признат и не е утвърден. Което значи, че ние имаме държавно управление, което не извърши главния си ангажимент – да търси финансови благоприятни условия за страната ни без да се товари задлъжнялостта на страната. А сега това, което е планувано в бюджета, е за тази година да имаме 7,3 милиарда държавен дълг, към този момент от него за 1,5 милиарда е осъществена и извървяна процедурата, следва единствено завършването на последните половин милиард, които да бъдат усвоени, само че това значи, че ние в действителност усилваме задълженията си, а не се възползваме от европейската взаимност. И като държава-член в Европейския съюз, като най-бедната страна в Европейския съюз ние сега сме донор на богатите страни, тъй като ние не сме си написали домашното, не е утвърдено и ние не можем да предприемем никакви стъпки, с цел да се възползваме от тази европейска взаимност. Ето това са проблемите и за мен най-важното е неналичието на стратегическа рамка за съответни политики, които би трябвало да дадат съответните резултати, с цел да може да се търси и съответната политическа отговорност, когато влезем в една нова предизборна обстановка. Аз считам, че може би това държавно управление няма да има четиригодишен небосвод и по тази причина би трябвало да има доста ясни параметри за краткосрочните цели, които да могат да бъдат регистрирани и да може фактически да бъдем по-взискателни ние като гласоподаватели и като жители на страната ни.
Началникът на кабинета на министър-председателя Кирил Петков Лена Бориславова заяви на брифинг, че главната причина за неприемане на Плана за възобновяване и резистентност е била неналичието на задоволително решителни и значими поръчки за промени по отчетността и отговорността на основния прокурор и българската прокуратура. Като публицист, следящ проблематиката, мъчно бих могла да кажа, дали това е по този начин или не, тъй като не съм виждала проекта. Не зная последния вид кой го е виждал, с изключение на може би министър председателят, финансовият министър и екипът, работил по него.
Засега няма такива рекомендации, които да са излезли от Европейската комисия. И аз считам, че там са доста по-различни главните цели, които са в Плана за възобновяване и резистентност. Така че от тази позиция считам, че тук акцентът ще падне върху енергетиката, тук ще падне акцентът върху дигитализацията и тази промяна, която би трябвало да се извърши в администрацията на страната ни, с цел да може фактически жителите да получават електронни административни услуги. И считам, че част от тези финансови средства са тъкмо за енергетика и за цифровизация. А що се отнася до върховенството, ние знаем, че върховенството на закона е част от усвояването на средства по оперативните стратегии за новия финансов програмен интервал. Знаем, че имаше тъжба, която беше импортирана, беше заведено дело за Унгария и Полша и знаем какъв е резултатът. Така че от тази позиция, всяка една страна в Европейския съюз би трябвало фактически да кореспондира с действителното господство на закона и то е преобладаващо за отпущането и усвояването на средства. Тук не би трябвало да вършим изключения за една или друга страна, тъй като аз имах опция да участвам на една териториална среща с представители от неправителствения бранш, които разясниха тъкмо следствията от решението на Европейския съд, и там се визираше за Унгария и за Полша, и несъмнено, се обрисуваше вероятно под този знаменател да влезе още една страна – не е България тази страна. И от тази позиция, считам, че повече би трябвало да се подчертава върху политиките и секторите, в които имат отношение към Плана за възобновяване и резистентност. И несъмнено, върховенството на закона е основно за всички държави-членки за усвояването по новия финансов програмен интервал.
Предвиждате, че държавното управление няма да изкара мандата си. Кога се обрисуват съгласно вас предварителните парламентарни избори и по какъв начин и жителите, а и другите политически структури би трябвало да се готвят за тях?
Аз считам, че тези диаметрално противоположни позиции, които виждаме съвсем ежедневно от четирите партии, които образуват парламентарното болшинство и вземат участие в съдружния формат, напрежението ще нараства. Но тук въпреки всичко би трябвало да имаме поради, че от 1 април към този момент влиза в действие новият бюджет, който беше признат единствено преди няколко седмици, което значи, че заложените разноски, които са в бюджета, може би под една или друга форма ще успокоят дадените съдружни сътрудници, тъй като ще има пари за харчене.
Е, има си хас, на два пъти по половин милиард заем се взе в границите на месец и половина, и да няма пари за харчене!
Но за мен това, което е по-важно, е, че няма дълготрайна идея за възстановяване изискванията на живот и търсене благоприятни условия за компенсиране приходите на хората в тази серпантина на инфлация, която следим в последните няколко месеца. Разбира се, за инфлационния показател има доста фактори, които въздействат. И тук, несъмнено, е и войната в Украйна, и всичко, което е обвързвано с енергийните доставки, рефлектира върху ценообразуването и това, което се случва в действителността, в живота през днешния ден.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ