Цветан Савов: Тодор Ненов изстискваше максимума от състезателките, искаме ми се в Пловдив отново да имаме силен женски баскетбол
Цветан Савов е едно от огромните имена в пловдивския баскетбол. Бил е помощник-треньор на именития треньор Тодор Ненов в женския тим на баскетболната Марица с едни от най-хубавите баскетболистки в Пловдив. Треньор на огромна част от последното потомство на мощни пловдивски баскетболистки като Екатерина Димитрова, Златина Калоферова, Катя Кордова, Нина Костова и други, с които става първенец до 14 година през 2000г. С девойките има още няколко призови класирания. След гибелта на Тодор Ненов е ръководител на Марица Кършияка сега е и учител по физическо в ЕГ " Иван Вазов ".
Прочетете още
Вижте изявлението на Цветан Савов пред TrafficNews за годините, в които имаше пловдивски дербита в женския баскетбол, за разделянето на двете Марици, за какво към този момент няма толкоз аудитория в залите, за Тодор Ненов и Пенка Стоянов, какъв брой е мъчно да се подържа клуб и има ли оптимизъм за бъдещето на пловдивския женски баскетбол.
- Господин Савов когато пристигате в Марица тимът е един от центровете на женския баскетбол в Пловдив. Как се почувствахте?
- Почувствах се доста неловко, тъй като отговорността беше доста огромна. Марица беше огромен фактор в българския баскетбол. Когато пристигнах през 1988г. тимът беше в тежко положение и играеше квалификации за оставане в групата. Спечелиха квалификациите и останахме в елита. Истинският напредък тогава потегли с връщането на Тодор Ненов в тима. Когато ме предложения да бъда негов помощник-треньор беше ужасно и успяхме да възродим тима. Имаме доста хубави моменти и победи като посетители в София, Ямбол, Перник. В тима бяха Рени Димитрова, Цонка Вайсилова, Мариана Манавска, Елена Мрянова, Поля Гешева, Краси Лефтерова и други. Имаше една последователност. Девойките знаеха къде ще играят, тъй като имаше женски тим. Сега обаче това го няма и се къса връзката с привличането на непознати играчи. Това не е единствено в баскетбола и във футбола е по този начин.
- Разкажете ни за интересни случки с тима?
- Сериозни бяха дуелите с Миньор Перник през сезон 1995-1996. Тогава аз не бях треньор в женския тим. Двата тима се бориха за Купата и шампионата. За Купата успяхме да ги победим в Перник. В борбата за купата победихме със сериозна преднина първия мач в Пловдив, само че във втория загубихме, а по-късно взеха двете си семейства и станаха първенци. В един от мачовете в Стара Загора ни изкараха с полиция и се прибираме с рейса, само че ни нападнаха противниковите почитатели с камъни. Счупиха стъклата на автобуса, а Цонка Вайсилова пострада и ѝ беше счупена челюстта. Веднага отидохме в болничното заведение и тя не съумя да приключи сезона. В Перник също ни изкарваха с полиция. В Силистра също имахме сложни мачове. От една врата влизат състезатели, аудитория, съдии, служители на реда. Затваря се залата и до момента в който не бие Силистра няма приключване на мача. Има и друга паметна преживелица, когато играем с Левски плейоф за третото място. Двата тима бяхме осъдени да домакинстваме в друга зала. Тогава треньор на Левски беше Петкана Макавеева и Тошко Ненов ѝ се обади и предложи Левски да е алегоричен хазаин в Пловдив, а Марица да е хазаин в Сливница - там домакинстваше Левски и по този начин двата тима да си изтърпят наказването. Когато се обади на федерацията те се хванаха за главите. Не разрешиха това да стане и ние играехме в Сопот, а те в Ботевград. Друга забавна преживелица е когато пътуваха за мач с мерцедеси. Развали ни се рейса и трябваше да се търси вид. Спонсорът ни тогава ни предложи да пътуваме с мерецедеси и по този начин и стана пътувахме с три мерцедеса за мача.
- Какви бяха пловдивските дерби сред Марица и Академик?
- Имаше много напрежение в мачовете сред Марица и Академик. Нямаше значение кой е по-напред в класирането. Взимахме ги мачовете. Не помня да сме губили в " Строител ", само че ние сме взимали в " Академик ". Имаше и плейофи сред двата тима и спечелихме и двата мача. Дербитата бяха под съществено напрежение. Тодор Ненов и Тодорка Николова имаха съществено почитание по сред си, само че по време на мач всеки държеше да победи. Тодор Ненов споделяше, че по време на мач би трябвало всичко допустимо да го спечелиш, а по-късно в случай че би трябвало ще се извиняваш. Трябваше да играем с Академик за трето място, само че тогава спонсорът им се оттегли и действително спечелихме служебно бронзовите медали.
Марица печели Купата през 1996г. с триумф във финала против Миньор в Перник
- Феновете са на всички места с вас тогава
- Феновете бяха на всички места с нас. Зала " Строител " се пълнеше до краен лимит. Феновете пътуваха и с нас при гостуванията. За страдание в този момент това го няма. Отдавам го най-много на това, че няма толкоз пловдивчани. В тимовете всеобщо са чужденци и играчи отвън Пловдив, а пловдивчаните са доста малко. Тогава цялото семейство на баскетболистката идваше за мачовете, а всички бяха локални. По този метод се губи духа и към този момент няма отборна игра. Всеки гледа да направи добър коефициент и не мисли толкоз доста за клуба, а за себе си.
- Каква беше повода за разделянето и да има два клуба Марица?
- Тодор Ненов искаше да работи в Марица, само че не съумяха да се реализиран съглашение и се направиха два клуба. Той не води тима на мачовете в Перник, не успяхме да станем първенци и може би това беше основата на спора. След това той сътвори новия клуб Марица Кършияка и ме предложения и аз още веднъж му станах помощник-треньор. Имаше миг, в който двата клуба играеха в А група, само че ние бяхме по-класните. Тогава бихме и Академик Тест в най-силните им години в зала " Строител ". Те бяха с някогашни националки на Съюз на съветските социалистически републики, както и с сегашни националки. Марица играеше от 16:00ч., а ние от 17:30ч. След един мач почитатели питат Тодор Ненов за какво другият тим играе постоянно преди нас. Тодор Ненов сподели, че е като на концерт на Лили Иванова - първо излизат подгряващите, а по-късно главните.
- Какви хора бяха Тодор Ненов и Пенка Стоянова?
- Тодор Ненов имаше ужасно отношение като треньор и човек. Почнеше ли подготовка постоянно съм се чувствал като новобранец, макар че сме били доста години дружно. Той доста четеше. Особено книги на персони. Казваше, че е по-добре войска от зайци да бъде предвождана от лъв, в сравнение с заек да предвожда войска от лъвове. Изстискваше максимума от състезателките и треньорския щаб. Няколко пъти даже съм си мислил да се откажа, само че по-късно сядахме и всичко се оправяше. Бяхме доста близки с него до последно. Беше праволинеен към баскетбола. Имали сме оферти да продадем мач от другите тимове, само че той беше безапелационен, че това няма по какъв начин да стане. Винаги споделяше на съдиите да внимават с него, тъй като е най-големият спонсор на федерацията. Казваше, че с три баскетболистки ще се получи, само че имаш ли две е невероятно. Казваше на баскетболистките, че би трябвало да са щастливи, че са избрали екипен спорт, тъй като постоянно можеше да вкараш, да даде асистенция, да се пребориш под коша даже и да не играеш най-хубавия си мач. Ако обаче си боксьор и те нокаутират 2-3 пъти ще се замислиш дали да продължиш.
Пенка Стоянова беше доста огромен човек. За страдание не съм я гледал като състезателка. Тя беше доста учтив човек. Много хора я уважаваха. Имаше един интервал, в който тя събираше деца за гребане. Недопустимо беше такава баскетболна легенда като нея да оказва помощ на гребането, а да не работи в баскетболен клуб в Пловдив. Тъжно ми е, че и нея и Тошко Ненов ги оцениха повече, когато починаха, а не приживе.
- Защо се стигна до това положение на женския ни баскетбол?
- Първото нещо е, че преди имаше две Б групи. Сега има една група и всички са в елита. Не мога да схвана за какво една Монтана може да развива сполучливо три групови спорта – мъжки футбол и волейбол, както и женски баскетбол, а в Пловдив това не може да стане. Общината е намерила формулата по какъв начин да направи трите спорта. Пловдив и единствено още един град в България тимовете заплащат наема за тренировки и мачове в баскетбола. Това ми го споделиха от федерацията. Това е огромно перо в бюджета на клубовете. Най ни тежат наема и разхода на мачовете, с цел да съществуваме. Трябва да се отделят самостоятелните спортове от отборните. Така както се отделят при финансирането по този начин и при оповестяването за състезател на Пловдив. Не бяхме подготвени и за разтурването на ДФС-та. Тогава ДФС Марица имахме шест разногласието и бяхме с ръководител, двама заместител ръководители, една счетоводителка и една касиерка. След разделянето всеки клуб трябваше да си бъде обособен и да има същите длъжности, само че те към този момент станаха шест, а не една.
Тодор Ненов и Цветан Савов
- Ще има ли още веднъж силен женския баскетбол в Пловдив?
- Аз постоянно съм оптимист, само че доста ще е мъчно. Според мен още веднъж ще има мощен женски баскетбол в Пловдив, само че когато ще се случи... Както волейбола го вършат по този начин би трябвало и ние да го създадем. Женската част е добра, тъй като те порастват до 7-8 клас, а по-късно по-малко, до момента в който при мъжете би трябвало да ги чакаш 20 години. Много бързо може да се даде вероятност дали ще се получат нещата. Надявам се да се откри някой да поведе женското направление.
- Разкажете ни какво е актуалното положение на Марица Кършияка
- През 2011-а година, откакто умря Тодор Ненов нямаше кой да се занимава с клуба и взех решение да поема аз нещата и да запазим клуба. Бях и треньор и всичко останало, само че е мъчно да се съвместяват нещата и в този момент към този момент не съм треньор. В момента имаме сред 55 и 60 деца. От 10 до 19 години имаме всички набори. На 16 годишните също имахме тим, само че единствено ние и Хебър бяхме подали поръчка и взеха решение да не се прави състезание. Те са в първа дивизия, което е по-долното направление. Ползваме две зали в учебните заведения " Пейо Яворов " и " Петър Берон ". Треньорите са Илия Хорозов 19 и 10 години, Димитър Хорозов – 14 и 12 годишни и Оля Карачомакова до 10 години. Женска на този стадий нямаме и не виждам по какъв начин може да я осъществяваме. Очакваме зала " Дунав " да стане подготвена и се надяваме да имаме достъп до нея. На този стадий се приказва единствено за волейболния клуб на Марица и баскетболния на Академик да употребяват зала " Строител ", а нашият дом беше тази зала много време, само че не ни загатват.
- Готвите мъжки тим през идващия сезон.
- Имаме планове от новия сезон да създадем мъжки баскетболен тим, който да играе във второто равнище на баскетбола ни ББЛ. Ще разчитаме на момчета от нашата школа и по-опитни баскетболисти, с които сме разговаряли. На този стадий главно ще разчитаме на Общината. За да притеглим спонсори би трябвало да имаме артикул и това нещо го чакаме от Общината. Не е елементарно, тъй като много постоянно се случва да играем с разнообразни сформира. Падаме веднъж, повторно, само че ще пристигна миг, в който ще се доближим до тях. Ако обаче поканим спонсор и той види единствено загуби ще се откаже, тъй като не знае същината на казуса.
Прочетете още
Вижте изявлението на Цветан Савов пред TrafficNews за годините, в които имаше пловдивски дербита в женския баскетбол, за разделянето на двете Марици, за какво към този момент няма толкоз аудитория в залите, за Тодор Ненов и Пенка Стоянов, какъв брой е мъчно да се подържа клуб и има ли оптимизъм за бъдещето на пловдивския женски баскетбол.
- Господин Савов когато пристигате в Марица тимът е един от центровете на женския баскетбол в Пловдив. Как се почувствахте?
- Почувствах се доста неловко, тъй като отговорността беше доста огромна. Марица беше огромен фактор в българския баскетбол. Когато пристигнах през 1988г. тимът беше в тежко положение и играеше квалификации за оставане в групата. Спечелиха квалификациите и останахме в елита. Истинският напредък тогава потегли с връщането на Тодор Ненов в тима. Когато ме предложения да бъда негов помощник-треньор беше ужасно и успяхме да възродим тима. Имаме доста хубави моменти и победи като посетители в София, Ямбол, Перник. В тима бяха Рени Димитрова, Цонка Вайсилова, Мариана Манавска, Елена Мрянова, Поля Гешева, Краси Лефтерова и други. Имаше една последователност. Девойките знаеха къде ще играят, тъй като имаше женски тим. Сега обаче това го няма и се къса връзката с привличането на непознати играчи. Това не е единствено в баскетбола и във футбола е по този начин.
- Разкажете ни за интересни случки с тима?
- Сериозни бяха дуелите с Миньор Перник през сезон 1995-1996. Тогава аз не бях треньор в женския тим. Двата тима се бориха за Купата и шампионата. За Купата успяхме да ги победим в Перник. В борбата за купата победихме със сериозна преднина първия мач в Пловдив, само че във втория загубихме, а по-късно взеха двете си семейства и станаха първенци. В един от мачовете в Стара Загора ни изкараха с полиция и се прибираме с рейса, само че ни нападнаха противниковите почитатели с камъни. Счупиха стъклата на автобуса, а Цонка Вайсилова пострада и ѝ беше счупена челюстта. Веднага отидохме в болничното заведение и тя не съумя да приключи сезона. В Перник също ни изкарваха с полиция. В Силистра също имахме сложни мачове. От една врата влизат състезатели, аудитория, съдии, служители на реда. Затваря се залата и до момента в който не бие Силистра няма приключване на мача. Има и друга паметна преживелица, когато играем с Левски плейоф за третото място. Двата тима бяхме осъдени да домакинстваме в друга зала. Тогава треньор на Левски беше Петкана Макавеева и Тошко Ненов ѝ се обади и предложи Левски да е алегоричен хазаин в Пловдив, а Марица да е хазаин в Сливница - там домакинстваше Левски и по този начин двата тима да си изтърпят наказването. Когато се обади на федерацията те се хванаха за главите. Не разрешиха това да стане и ние играехме в Сопот, а те в Ботевград. Друга забавна преживелица е когато пътуваха за мач с мерцедеси. Развали ни се рейса и трябваше да се търси вид. Спонсорът ни тогава ни предложи да пътуваме с мерецедеси и по този начин и стана пътувахме с три мерцедеса за мача.
- Какви бяха пловдивските дерби сред Марица и Академик?
- Имаше много напрежение в мачовете сред Марица и Академик. Нямаше значение кой е по-напред в класирането. Взимахме ги мачовете. Не помня да сме губили в " Строител ", само че ние сме взимали в " Академик ". Имаше и плейофи сред двата тима и спечелихме и двата мача. Дербитата бяха под съществено напрежение. Тодор Ненов и Тодорка Николова имаха съществено почитание по сред си, само че по време на мач всеки държеше да победи. Тодор Ненов споделяше, че по време на мач би трябвало всичко допустимо да го спечелиш, а по-късно в случай че би трябвало ще се извиняваш. Трябваше да играем с Академик за трето място, само че тогава спонсорът им се оттегли и действително спечелихме служебно бронзовите медали.
Марица печели Купата през 1996г. с триумф във финала против Миньор в Перник
- Феновете са на всички места с вас тогава
- Феновете бяха на всички места с нас. Зала " Строител " се пълнеше до краен лимит. Феновете пътуваха и с нас при гостуванията. За страдание в този момент това го няма. Отдавам го най-много на това, че няма толкоз пловдивчани. В тимовете всеобщо са чужденци и играчи отвън Пловдив, а пловдивчаните са доста малко. Тогава цялото семейство на баскетболистката идваше за мачовете, а всички бяха локални. По този метод се губи духа и към този момент няма отборна игра. Всеки гледа да направи добър коефициент и не мисли толкоз доста за клуба, а за себе си.
- Каква беше повода за разделянето и да има два клуба Марица?
- Тодор Ненов искаше да работи в Марица, само че не съумяха да се реализиран съглашение и се направиха два клуба. Той не води тима на мачовете в Перник, не успяхме да станем първенци и може би това беше основата на спора. След това той сътвори новия клуб Марица Кършияка и ме предложения и аз още веднъж му станах помощник-треньор. Имаше миг, в който двата клуба играеха в А група, само че ние бяхме по-класните. Тогава бихме и Академик Тест в най-силните им години в зала " Строител ". Те бяха с някогашни националки на Съюз на съветските социалистически републики, както и с сегашни националки. Марица играеше от 16:00ч., а ние от 17:30ч. След един мач почитатели питат Тодор Ненов за какво другият тим играе постоянно преди нас. Тодор Ненов сподели, че е като на концерт на Лили Иванова - първо излизат подгряващите, а по-късно главните.
- Какви хора бяха Тодор Ненов и Пенка Стоянова?
- Тодор Ненов имаше ужасно отношение като треньор и човек. Почнеше ли подготовка постоянно съм се чувствал като новобранец, макар че сме били доста години дружно. Той доста четеше. Особено книги на персони. Казваше, че е по-добре войска от зайци да бъде предвождана от лъв, в сравнение с заек да предвожда войска от лъвове. Изстискваше максимума от състезателките и треньорския щаб. Няколко пъти даже съм си мислил да се откажа, само че по-късно сядахме и всичко се оправяше. Бяхме доста близки с него до последно. Беше праволинеен към баскетбола. Имали сме оферти да продадем мач от другите тимове, само че той беше безапелационен, че това няма по какъв начин да стане. Винаги споделяше на съдиите да внимават с него, тъй като е най-големият спонсор на федерацията. Казваше, че с три баскетболистки ще се получи, само че имаш ли две е невероятно. Казваше на баскетболистките, че би трябвало да са щастливи, че са избрали екипен спорт, тъй като постоянно можеше да вкараш, да даде асистенция, да се пребориш под коша даже и да не играеш най-хубавия си мач. Ако обаче си боксьор и те нокаутират 2-3 пъти ще се замислиш дали да продължиш.
Пенка Стоянова беше доста огромен човек. За страдание не съм я гледал като състезателка. Тя беше доста учтив човек. Много хора я уважаваха. Имаше един интервал, в който тя събираше деца за гребане. Недопустимо беше такава баскетболна легенда като нея да оказва помощ на гребането, а да не работи в баскетболен клуб в Пловдив. Тъжно ми е, че и нея и Тошко Ненов ги оцениха повече, когато починаха, а не приживе.
- Защо се стигна до това положение на женския ни баскетбол?
- Първото нещо е, че преди имаше две Б групи. Сега има една група и всички са в елита. Не мога да схвана за какво една Монтана може да развива сполучливо три групови спорта – мъжки футбол и волейбол, както и женски баскетбол, а в Пловдив това не може да стане. Общината е намерила формулата по какъв начин да направи трите спорта. Пловдив и единствено още един град в България тимовете заплащат наема за тренировки и мачове в баскетбола. Това ми го споделиха от федерацията. Това е огромно перо в бюджета на клубовете. Най ни тежат наема и разхода на мачовете, с цел да съществуваме. Трябва да се отделят самостоятелните спортове от отборните. Така както се отделят при финансирането по този начин и при оповестяването за състезател на Пловдив. Не бяхме подготвени и за разтурването на ДФС-та. Тогава ДФС Марица имахме шест разногласието и бяхме с ръководител, двама заместител ръководители, една счетоводителка и една касиерка. След разделянето всеки клуб трябваше да си бъде обособен и да има същите длъжности, само че те към този момент станаха шест, а не една.
Тодор Ненов и Цветан Савов
- Ще има ли още веднъж силен женския баскетбол в Пловдив?
- Аз постоянно съм оптимист, само че доста ще е мъчно. Според мен още веднъж ще има мощен женски баскетбол в Пловдив, само че когато ще се случи... Както волейбола го вършат по този начин би трябвало и ние да го създадем. Женската част е добра, тъй като те порастват до 7-8 клас, а по-късно по-малко, до момента в който при мъжете би трябвало да ги чакаш 20 години. Много бързо може да се даде вероятност дали ще се получат нещата. Надявам се да се откри някой да поведе женското направление.
- Разкажете ни какво е актуалното положение на Марица Кършияка
- През 2011-а година, откакто умря Тодор Ненов нямаше кой да се занимава с клуба и взех решение да поема аз нещата и да запазим клуба. Бях и треньор и всичко останало, само че е мъчно да се съвместяват нещата и в този момент към този момент не съм треньор. В момента имаме сред 55 и 60 деца. От 10 до 19 години имаме всички набори. На 16 годишните също имахме тим, само че единствено ние и Хебър бяхме подали поръчка и взеха решение да не се прави състезание. Те са в първа дивизия, което е по-долното направление. Ползваме две зали в учебните заведения " Пейо Яворов " и " Петър Берон ". Треньорите са Илия Хорозов 19 и 10 години, Димитър Хорозов – 14 и 12 годишни и Оля Карачомакова до 10 години. Женска на този стадий нямаме и не виждам по какъв начин може да я осъществяваме. Очакваме зала " Дунав " да стане подготвена и се надяваме да имаме достъп до нея. На този стадий се приказва единствено за волейболния клуб на Марица и баскетболния на Академик да употребяват зала " Строител ", а нашият дом беше тази зала много време, само че не ни загатват.
- Готвите мъжки тим през идващия сезон.
- Имаме планове от новия сезон да създадем мъжки баскетболен тим, който да играе във второто равнище на баскетбола ни ББЛ. Ще разчитаме на момчета от нашата школа и по-опитни баскетболисти, с които сме разговаряли. На този стадий главно ще разчитаме на Общината. За да притеглим спонсори би трябвало да имаме артикул и това нещо го чакаме от Общината. Не е елементарно, тъй като много постоянно се случва да играем с разнообразни сформира. Падаме веднъж, повторно, само че ще пристигна миг, в който ще се доближим до тях. Ако обаче поканим спонсор и той види единствено загуби ще се откаже, тъй като не знае същината на казуса.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ