На 19-ти април е роден авторът на съвременния химн на България - Цветан Радославов
Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог и създател на актуалния химн на България " Мила Родино “.
Той е роден в град Свищов на 19-ти април 1863 година Майка му е щерка на възрожденския книгоиздател и образован деятел Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович. Тя израства в фамилията на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан.
Цветан Радославов се учи изначало при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов.
След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово, той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година – в Мъжката гимназия в Русе, а след това – в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Цветан Радославов взе участие като доброволец, той композира песента „ Горда Стара планина “, която по-късно през 1905 година е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се трансформира в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията, Радославов е употребявал известното в родния му край „ Свищовско хоро “. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на чеха Карел Махан.
Текстът на песента е променян неведнъж. Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на новата Конституция на страната, песента „ Мила Родино “ отново е одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи, дружно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт.
Той отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където способства за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност.
В София, Цветан Радославов живее в дребна мансарда на улица „ Ангел Кънчев “ № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Авторът на българския Национален химн умира в края на октомври 1931 година в София./По материали от Уикипедия/
Той е роден в град Свищов на 19-ти април 1863 година Майка му е щерка на възрожденския книгоиздател и образован деятел Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович. Тя израства в фамилията на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан.
Цветан Радославов се учи изначало при Емануил Васкидович и пораства в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов.
След довеждане докрай на Априловската гимназия в Габрово, той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 година пази докторска купа по философия в Лайпциг, Германия. Между 1888 и 1893 година е гимназиален преподавател в Габрово, след 1897 година – в Мъжката гимназия в Русе, а след това – в Трета мъжка гимназия в София.
През 1885 година, по пътя към бойното поле на Сръбско-българската война, в която Цветан Радославов взе участие като доброволец, той композира песента „ Горда Стара планина “, която по-късно през 1905 година е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 година се трансформира в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията, Радославов е употребявал известното в родния му край „ Свищовско хоро “. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на чеха Карел Махан.
Текстът на песента е променян неведнъж. Последните промени датират от 1990 година, а след приемането на новата Конституция на страната, песента „ Мила Родино “ отново е одобрена като народен химн на Република България.
Освен основател на българския химн, Цветан Радославов е и ослепителен академик. Той е един от тримата българи, дружно с доктор Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев, които са защитили доктората си при бащата на актуалната научна логика на психиката – Вилхелм Вунт.
Той отхвърля всички предложения за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където способства за съграждането на модерна България, като учи младите българи на западни и антични езици, логика на психиката, нравственос и логичност.
В София, Цветан Радославов живее в дребна мансарда на улица „ Ангел Кънчев “ № 3, където през днешния ден има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.
Авторът на българския Национален химн умира в края на октомври 1931 година в София./По материали от Уикипедия/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ