Фотограф без ръце снима и остъклява тераси
Цветан Маджаров може и да не е най-известният в Родопите, само че пък има фотография на съвсем всички родопчани, които е срещнал в живота си. 82-годишният фотограф няма по какъв начин да остане неусетен години наред и от пришълците в планината, защото снима без ръце до китките и постоянно е по улиците.
Цветан е прочут с хумора си и желанието си за диалог, постоянно в положително въодушевление. Фотографията му е такава пристрастеност, че към този момент има над 280 000 цветни фотоси и в пъти повече черно-бели. Освен тях неизвадени остават фрагментите и в над 10 хиляди ленти, които пази. Преди време мерили на касетки какъв брой му тежат фотосите и излезли към 140 кг, в този момент са доста повече.
Цветан не признава фотография, в случай че не е на хартия, защото
единствено тогава, споделя той, е „ безконечен “ спомен.
И пази фотоси на знайни и незнайни хора, на които с наслада ги подарява, в случай че ги види.
Съдбата му не е лека, само че пък намерил сили в себе си да се пребори с нея. Най-вече го държало желанието да поддържа връзка. То го предиздвикало още на 10 години и да стартира да снима. Досега е сменил 16 фотоапарата, бил е фоторепортер на разнообразни издания, най-много на районния вестник „ Отзвук “ в Смолян, бил е фоторепортер за малко и на „ Марица “. Снима с направени от него кожени съоръжения, прикрепени към фотоапаратите.
В фрагментите му може да се наблюдава най-новата история на България. Любимец като млад му бил Антон Горчев, с който били другари. Гордее се, че е направил може би най-хубавите фотоси на Катя Паскалева, с която се познават от 1966 година Снимал е всички политици, които е видял през живота си - от Тодор Живков с гайда, през Царя, Бойко Борисов, та до Асен Василев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Мая Манолова. Има фотоси с президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, десетки министри, военни и учени.
Много благи са му фотосите, на които се е запечатал дружно с известни създатели - Лили Иванова, Николай Хайтов, Стоянка Мутафова, Мая Бежанска, Васил Петров, Хилда Казасян, Руслан Мъйнов, Владимир Карамазов, певиците Дара, Камелия, Росица Пейчева и доста други. Покрай фотосите си станал другар и с двамата последни китайски посланици. Има писма от италианския дипломат и президента Първанов. Печелил е интернационалните състезания с фрагментите си, правил е галерия в Смолян, негови фрагменти са взели участие на изложения в София.
Цветан губи ръцете си на 24 март 1981 година при взривяване на канара
в региона на каскада „ Въча “. Роден е през юни, само че споделя че от злополуката натам има два рождени дни. От гърмежа остава с откъснати ръце, има рани по цялото тяло, нарушено е зрението му, откъснато му е и половин ухо. Лекарите били сигурни, че няма да оцелее, защото изгубил доста кръв. Но Цветан ги изненадва с дух. Освен че оцелява, избавят и зрението на едното му око.
„ 2 месеца след злополуката започнах да фотографирам и самичък си докарах колата на обзор в Смолян, карах автомобила без никакви съоръжения. Още бях с превръзките на ръцете “, споделя Цветан.
Той е родом от село Бориково, в което отбелязва, че в този момент живеят едвам 5-6 души. Сключил брак с жена от девинското село Триград и работел като бомбаджия на строящата се наоколо каскада, когато станала белята. Преди нея той е бил в бригадата, която правила взривните работи за вход на пещерата „ Дяволското гърло “, заварявал е и стълбите вътре в утробата на бележитото с легендите си подземие. Гордее се, че след злополуката самичък се справял с всичко, не чакал на други, и до момента се оправя самичък с пране, готвене и личното си обслужване.
„ Без ръце се прочух с правенето на баници, качамаци,
мога да работя с бормашина, ъглошлайф и резачка за дърва, бил съм и планинар, не се опасявам от високо “, споделя Цветан.
Развел се преди злополуката, само че останал в положителни връзки с някогашната си жена Елица. От нея има две дъщери - Надя и Димка, има и внучка Радка, и внук Асен. За внучката приказва с особена любов и боязън. Голямата му дъщеря дълги години е учителка в Рудозем, другата работи в Англия с внучката. Казва, че не е блъснал нито един път в живота си децата си и те го обичат. Най-голямата му болежка е, че нищо не чува.
„ В ушите ми е гробна тишина. Смених 4 слухови апарата, за всички даваха гаранция, че ще имам съвършен слух, само че никой от тях не прави работа. Казват ми, че има слухови апарати по 30 000 лева, с които съм можел да слушам, само че нямам доверие към този момент. Човек от Смолян, който към този момент е мъртвец, ми подари преди време 4500 лева да си купя слухов уред, само че ми откраднаха парите “, споделя Цветан. Това обаче не го натъжава, постоянно е ухилен и не стопира да снима и поддържа връзка. Освен със фотоси си е вадил хляба и с остъкляване на тераси, обтягане на простори и каквото изникне. Обирали са му жилището, крали са пари от него, само че не се озлобява и самосъжалява. И всеки ден години наред продължава да носи над 15 кг чанта с техника и фотоси. Защото може да срещне някой сниман и да му подари кадър. Предизвиква всеки ден ориста, бягайки от хленченето и мрънкането на всеки. Защото, както споделя той: „ Със сакати ръце може, със саката душа - не “.
Отказва хонорар от 160 000 $
Най-удивителната преживелица от живота му за страничните хора е като отхвърля 160 000 $ хонорар. През 1999 година американец му предложил баснословната сума, като го уговарял да отиде с него в Съединени американски щати да снимат филм за жестоката му орис. Цветан му споделил, че не се вижда да живее в Съединени американски щати и си обича Родопите. Филм за живота на Цветан въпреки всичко е изработен, печели специфичната премия на конкурс в Оберхоф.
Царят му подари фотоапарат, Първанов - мълния
Цветан почнал да снима със " Смяна - 2 ", последвали разнообразни апарати, а от 2005 година е с фотоапарат " Канон ", подарен му от Симеон Сакскобургготски и мълния, подарена му от президента Георги Първанов. Засега не е решил какво ще прави с неповторимата си колекция от фрагменти. Сигурен е, че в случай че се предложи тя на „ Рекордите на Гинес “, незабавно ще бъде победител в категорията най-вече фотоси на хартия, направени от един човек в света. Това обаче не го топли, повече го вълнува да зарадва някого, като му подари фотография.
Цветан е прочут с хумора си и желанието си за диалог, постоянно в положително въодушевление. Фотографията му е такава пристрастеност, че към този момент има над 280 000 цветни фотоси и в пъти повече черно-бели. Освен тях неизвадени остават фрагментите и в над 10 хиляди ленти, които пази. Преди време мерили на касетки какъв брой му тежат фотосите и излезли към 140 кг, в този момент са доста повече.
Цветан не признава фотография, в случай че не е на хартия, защото
единствено тогава, споделя той, е „ безконечен “ спомен.
И пази фотоси на знайни и незнайни хора, на които с наслада ги подарява, в случай че ги види.
Съдбата му не е лека, само че пък намерил сили в себе си да се пребори с нея. Най-вече го държало желанието да поддържа връзка. То го предиздвикало още на 10 години и да стартира да снима. Досега е сменил 16 фотоапарата, бил е фоторепортер на разнообразни издания, най-много на районния вестник „ Отзвук “ в Смолян, бил е фоторепортер за малко и на „ Марица “. Снима с направени от него кожени съоръжения, прикрепени към фотоапаратите.
В фрагментите му може да се наблюдава най-новата история на България. Любимец като млад му бил Антон Горчев, с който били другари. Гордее се, че е направил може би най-хубавите фотоси на Катя Паскалева, с която се познават от 1966 година Снимал е всички политици, които е видял през живота си - от Тодор Живков с гайда, през Царя, Бойко Борисов, та до Асен Василев, Кирил Петков, Корнелия Нинова, Мая Манолова. Има фотоси с президентите Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, Румен Радев, десетки министри, военни и учени.
Много благи са му фотосите, на които се е запечатал дружно с известни създатели - Лили Иванова, Николай Хайтов, Стоянка Мутафова, Мая Бежанска, Васил Петров, Хилда Казасян, Руслан Мъйнов, Владимир Карамазов, певиците Дара, Камелия, Росица Пейчева и доста други. Покрай фотосите си станал другар и с двамата последни китайски посланици. Има писма от италианския дипломат и президента Първанов. Печелил е интернационалните състезания с фрагментите си, правил е галерия в Смолян, негови фрагменти са взели участие на изложения в София.
Цветан губи ръцете си на 24 март 1981 година при взривяване на канара
в региона на каскада „ Въча “. Роден е през юни, само че споделя че от злополуката натам има два рождени дни. От гърмежа остава с откъснати ръце, има рани по цялото тяло, нарушено е зрението му, откъснато му е и половин ухо. Лекарите били сигурни, че няма да оцелее, защото изгубил доста кръв. Но Цветан ги изненадва с дух. Освен че оцелява, избавят и зрението на едното му око.
„ 2 месеца след злополуката започнах да фотографирам и самичък си докарах колата на обзор в Смолян, карах автомобила без никакви съоръжения. Още бях с превръзките на ръцете “, споделя Цветан.
Той е родом от село Бориково, в което отбелязва, че в този момент живеят едвам 5-6 души. Сключил брак с жена от девинското село Триград и работел като бомбаджия на строящата се наоколо каскада, когато станала белята. Преди нея той е бил в бригадата, която правила взривните работи за вход на пещерата „ Дяволското гърло “, заварявал е и стълбите вътре в утробата на бележитото с легендите си подземие. Гордее се, че след злополуката самичък се справял с всичко, не чакал на други, и до момента се оправя самичък с пране, готвене и личното си обслужване.
„ Без ръце се прочух с правенето на баници, качамаци,
мога да работя с бормашина, ъглошлайф и резачка за дърва, бил съм и планинар, не се опасявам от високо “, споделя Цветан.
Развел се преди злополуката, само че останал в положителни връзки с някогашната си жена Елица. От нея има две дъщери - Надя и Димка, има и внучка Радка, и внук Асен. За внучката приказва с особена любов и боязън. Голямата му дъщеря дълги години е учителка в Рудозем, другата работи в Англия с внучката. Казва, че не е блъснал нито един път в живота си децата си и те го обичат. Най-голямата му болежка е, че нищо не чува.
„ В ушите ми е гробна тишина. Смених 4 слухови апарата, за всички даваха гаранция, че ще имам съвършен слух, само че никой от тях не прави работа. Казват ми, че има слухови апарати по 30 000 лева, с които съм можел да слушам, само че нямам доверие към този момент. Човек от Смолян, който към този момент е мъртвец, ми подари преди време 4500 лева да си купя слухов уред, само че ми откраднаха парите “, споделя Цветан. Това обаче не го натъжава, постоянно е ухилен и не стопира да снима и поддържа връзка. Освен със фотоси си е вадил хляба и с остъкляване на тераси, обтягане на простори и каквото изникне. Обирали са му жилището, крали са пари от него, само че не се озлобява и самосъжалява. И всеки ден години наред продължава да носи над 15 кг чанта с техника и фотоси. Защото може да срещне някой сниман и да му подари кадър. Предизвиква всеки ден ориста, бягайки от хленченето и мрънкането на всеки. Защото, както споделя той: „ Със сакати ръце може, със саката душа - не “.
Отказва хонорар от 160 000 $
Най-удивителната преживелица от живота му за страничните хора е като отхвърля 160 000 $ хонорар. През 1999 година американец му предложил баснословната сума, като го уговарял да отиде с него в Съединени американски щати да снимат филм за жестоката му орис. Цветан му споделил, че не се вижда да живее в Съединени американски щати и си обича Родопите. Филм за живота на Цветан въпреки всичко е изработен, печели специфичната премия на конкурс в Оберхоф.
Царят му подари фотоапарат, Първанов - мълния
Цветан почнал да снима със " Смяна - 2 ", последвали разнообразни апарати, а от 2005 година е с фотоапарат " Канон ", подарен му от Симеон Сакскобургготски и мълния, подарена му от президента Георги Първанов. Засега не е решил какво ще прави с неповторимата си колекция от фрагменти. Сигурен е, че в случай че се предложи тя на „ Рекордите на Гинес “, незабавно ще бъде победител в категорията най-вече фотоси на хартия, направени от един човек в света. Това обаче не го топли, повече го вълнува да зарадва някого, като му подари фотография.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ