Под мостовете, без Караянчева, не шумят реки и е като цяло тъжно
Цвета Караянчева освен, че няма по какъв начин да бъде ръководител на идващото Народното събрание, но да бъде народен представител в него. Това е не просто тежка загуба за парламентарния живот, а загуба за самия живот, за самото съществуване. Както знаем от слабата литература, когато с основния воин стане нещо неприятно, пейзажът към него стартира да посивява и помрачава, тъй като няма по какъв начин да пекне слънце и пропеят птички без този човек.
Ходенето пеш да вземем за пример - още веднъж ще бъде единствено и само вървене. Същата физическа досада, в която слагането на единия край пред другия и непрекъснатото им периодично повтаряне те водят до едно място. За едни щастливи месеци Караянчева бе направила по този начин, че да промени коренно пешачеството и да го извиси като политически акт. Да тръгнеш пеш и да не се качиш в метрото на Борисов (то, несъмнено, е негово, по този начин както дете получава за рождения си ден шеметна влакова конструкция) бе същинско опозиционно политическо пътешствие. Тъкмо да стигнем до оня миг, в който картата за метрото да се замести от членска карта в ГЕРБ, само че пропуснахме и това. Сега с празен взор слушаме механичния глас, който да каже - последваща спирка, Джеймс Баучър: какво е този сънен глас пред мощното възклицание - еми върви пеш бе!
Нататък по пейзажа: килимите в Министерския съвет. Тяхното радостно ромолене и текстилна подготвеност да се насочат към разнообразни точки в провинцията - свършено е и с тази работа. Те към този момент няма да могат да бъдат дарявани, когато са напълно износени, и вместо да се доизносват, ще зеносват. Грижливата ръка, която ги местеше изобретателно по отношение на стадия им на живот към все по-обезлюдени места, където да не им се чумерят на вехто, а да стъпват бодро по тях, също няма да упражнява районния си фън шуй. Не е фън тая работа. Само огромен шуй.
Нататък: какво става с архаичните календари от две и някоя, които бяха командировани към старческите домове? Как хубаво беше измислено: хем деменция, която да не разбере, че календарите са от 2005-та, хем красиви пейзажи, които са непреходни, тъй като таман в тези години човек има потребност да почувства някаква безкрайност. И за това няма кой да намерения. Хвърляйте, хвърляйте...Изхвърлете всеки отпадък от Министерски съвет и Народното събрание, дайте го на безжалостната чистачка, която, оставена без надзора на Караянчева, да прави каквото си ще.
Накрая, идва краят на абревиатурите. Човек таман да схване малко дефиниции от премиера, а в този момент нито той, нито дефинираните. Ще би трябвало да се привиква на нов парламентарен живот, в случай че това е живот изобщо. Под мостовете не шумят...И така нататък.
Автор: Райко Байчев
Ходенето пеш да вземем за пример - още веднъж ще бъде единствено и само вървене. Същата физическа досада, в която слагането на единия край пред другия и непрекъснатото им периодично повтаряне те водят до едно място. За едни щастливи месеци Караянчева бе направила по този начин, че да промени коренно пешачеството и да го извиси като политически акт. Да тръгнеш пеш и да не се качиш в метрото на Борисов (то, несъмнено, е негово, по този начин както дете получава за рождения си ден шеметна влакова конструкция) бе същинско опозиционно политическо пътешствие. Тъкмо да стигнем до оня миг, в който картата за метрото да се замести от членска карта в ГЕРБ, само че пропуснахме и това. Сега с празен взор слушаме механичния глас, който да каже - последваща спирка, Джеймс Баучър: какво е този сънен глас пред мощното възклицание - еми върви пеш бе!
Нататък по пейзажа: килимите в Министерския съвет. Тяхното радостно ромолене и текстилна подготвеност да се насочат към разнообразни точки в провинцията - свършено е и с тази работа. Те към този момент няма да могат да бъдат дарявани, когато са напълно износени, и вместо да се доизносват, ще зеносват. Грижливата ръка, която ги местеше изобретателно по отношение на стадия им на живот към все по-обезлюдени места, където да не им се чумерят на вехто, а да стъпват бодро по тях, също няма да упражнява районния си фън шуй. Не е фън тая работа. Само огромен шуй.
Нататък: какво става с архаичните календари от две и някоя, които бяха командировани към старческите домове? Как хубаво беше измислено: хем деменция, която да не разбере, че календарите са от 2005-та, хем красиви пейзажи, които са непреходни, тъй като таман в тези години човек има потребност да почувства някаква безкрайност. И за това няма кой да намерения. Хвърляйте, хвърляйте...Изхвърлете всеки отпадък от Министерски съвет и Народното събрание, дайте го на безжалостната чистачка, която, оставена без надзора на Караянчева, да прави каквото си ще.
Накрая, идва краят на абревиатурите. Човек таман да схване малко дефиниции от премиера, а в този момент нито той, нито дефинираните. Ще би трябвало да се привиква на нов парламентарен живот, в случай че това е живот изобщо. Под мостовете не шумят...И така нататък.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ