Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст
Цунеко Сасамото е родена на 1 септември 1914 година в Токио. Баща й е търговец на кимона, само че тя самата постоянно е имала артистични заложби. Като дребна е желала да стане публицист или художник, само че консервативните възгледи на татко й я стопират да последва тези фантазии.
За малко учи в лицей, само че не приключва. После стартира работа в локален вестник като илюстратор. Когато е 25-годишна се ориентира към фотожурналистиката, което по това време е било самоуверено начинание за жена. Тя се сблъсква с не малко предубеждения и сексизъм, само че даже упътванията на фамилията й да се откаже от специалността и да се омъжи, не я стопират.
Въпреки неравностите по пътя си, тя не се отхвърля от пристрастеността си да снима и до през днешния ден, когато е на преклонната възраст от 105 години, което я прави освен първата жена-фотограф на Япония, само че и тази с най-дълга процедура. През десетилетията на нейната кариера камерата й постоянно е в била в центъра на събитията. Сасамото не остава равнодушна към пристрастеностите на времето. Тя отразява ситуацията в следвоенна Япония и прехода й от тоталитарна страна към икономическа суперсила. Пред обектива й застават видни политически фигури, както и артистичният хайлайф на това време. Но тъй като тези турболентни времена неизбежно засягат живота на всяка каста, Сасамото не се свени да покаже болните места на обществото като документира студентските митинги, стачките на миньорите и всекидневната битка за оцеляване на дребния човек.
Редом със своята социална ангажираност Цунеко Сасамото осъществя и собствен план, от който е толкоз въодушевена, че постоянно го финансира сама. Тя портретира разнообразни дами, от който се възхищава и посредством тези фотографии желае да сложи акцент върху дамата като самостоятелна, борбена и способна персона. Така тя се възправя против половата дискриминация, на която сама е била жертва. С това персоналните планове на Сасамото не завършват. През 2011 година бе оповестена нейната фотокнига „ Търсач на столетници ”. За стогодишния си празник пък провежда галерия с определени произведения. А с последната си самодейност „ Сиянието на цветето ”, по която стартира работа до момента в който се възвръща от фрактури на едната ръка и двата крайници, отдава респект на своите починали близки и другари.
За всеки, който се удивлява от триумфа й и пита каква е тайната, Цунеко Сасамото споделя, че философията й е простичка: „ Никога не се отдавай на мързела. Бъди положителен и в никакъв случай не се отхвърляй.
За малко учи в лицей, само че не приключва. После стартира работа в локален вестник като илюстратор. Когато е 25-годишна се ориентира към фотожурналистиката, което по това време е било самоуверено начинание за жена. Тя се сблъсква с не малко предубеждения и сексизъм, само че даже упътванията на фамилията й да се откаже от специалността и да се омъжи, не я стопират.
Въпреки неравностите по пътя си, тя не се отхвърля от пристрастеността си да снима и до през днешния ден, когато е на преклонната възраст от 105 години, което я прави освен първата жена-фотограф на Япония, само че и тази с най-дълга процедура. През десетилетията на нейната кариера камерата й постоянно е в била в центъра на събитията. Сасамото не остава равнодушна към пристрастеностите на времето. Тя отразява ситуацията в следвоенна Япония и прехода й от тоталитарна страна към икономическа суперсила. Пред обектива й застават видни политически фигури, както и артистичният хайлайф на това време. Но тъй като тези турболентни времена неизбежно засягат живота на всяка каста, Сасамото не се свени да покаже болните места на обществото като документира студентските митинги, стачките на миньорите и всекидневната битка за оцеляване на дребния човек.
Редом със своята социална ангажираност Цунеко Сасамото осъществя и собствен план, от който е толкоз въодушевена, че постоянно го финансира сама. Тя портретира разнообразни дами, от който се възхищава и посредством тези фотографии желае да сложи акцент върху дамата като самостоятелна, борбена и способна персона. Така тя се възправя против половата дискриминация, на която сама е била жертва. С това персоналните планове на Сасамото не завършват. През 2011 година бе оповестена нейната фотокнига „ Търсач на столетници ”. За стогодишния си празник пък провежда галерия с определени произведения. А с последната си самодейност „ Сиянието на цветето ”, по която стартира работа до момента в който се възвръща от фрактури на едната ръка и двата крайници, отдава респект на своите починали близки и другари.
За всеки, който се удивлява от триумфа й и пита каква е тайната, Цунеко Сасамото споделя, че философията й е простичка: „ Никога не се отдавай на мързела. Бъди положителен и в никакъв случай не се отхвърляй.
Прочети още:
Животът стартира на 100 години
Дагни Карлсон се научава да работи с компютър на 99 година и след това става блогърка
Харесва ми да съм остаряла, по този начин се усещам свободна
Не бих желала да се върна в младежките си години
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ