ЦРУ се опитало да наеме сър Уинстън Чърчил, за да

ЦРУ се пробвало да наеме сър Уинстън Чърчил, с цел да излъчва агитация в Съветския съюз, разкрива в. " Дейли Телеграф ".

Новопубликувани документи демонстрират, че „ Радио Свобода “, подкрепяна от Централно разузнавателно управление на САЩ станция в Източна Европа, която излъчваше в Съюз на съветските социалистически републики, се надяваше да употребява английския министър-председател от времето на войната, с цел да настрои слушателите против техните комунистически водачи.

През 1958 година ръководителите на станцията осведомиха шефовете на Централно разузнавателно управление на САЩ в Лангли, Вирджиния, че приготвят специфична поредност от стратегии във връзка 75-годишнината от гибелта на Карл Маркс.

По това време Русия беше обхваната от разпространяването на „ ревизионизма “ – интелектуално отклоняване от марксизма-ленинизма на ранния Съюз на съветските социалистически републики.

Американските разузнавачи бяха подготвени да се възползват от ревизионистките мислители, които се противопоставяха на съществуването на един руски блок, воден от Москва, в интерес на обособени комунистически страни.

Програмите на Радио „ Свобода ” бяха предопределени да „ употребяват климата на свежо и неортодоксално политическо мислене ”, като разпространяваха западни мислители, които биха помогнали за подкопаването на руската страна.                             

В осведомителна записка, оповестена от Централно разузнавателно управление на САЩ според законите за независимост на информацията, се показва, че ръководителите на станцията са стартирали специфична пропагандна интервенция сред 14 март и 5 май 1958 година

Програмите имаха за цел да „ подтикват еретичното мислене “ и да „ подкопаят доверието във всяка форма на марксизъм, като внушават, че неговите съществени предпоставки, исторически способ и прогнози са погрешни “.

Въпреки че по това време това не е било ясно за руските слушатели, станцията е била финансирана от Централно разузнавателно управление на САЩ и дейно следена от Вашингтон.

Чърчил е бил измежду няколко английски персони, от които станцията се е надявала да излъчват излъчвания, макар че съгласно специалисти няма доказателства, че той е приел поканата им.

Информационната записка за Чърчил не съдържа детайлности за плануваното му предаване, само че отбелязва, че „ личният състав за специфични събития в Мюнхен ще написа на следните лица и ще се свърже с някои от тях персонално “.

Други лица, препоръчани за пропагандни излъчвания, са Клемент Атли, Анеурин Беван и Хю Гейтскел, трима значими фигури от лейбъристката партия след войната, както и Артур Кьостлер и Арнолд Тойнби, двама изтъкнати леви интелектуалци.

В бележката са изброени и евентуални посетители от други страни – философът Сидни Хук и журналистът от съветски генезис Юджийн Лайонс, и двамата от Съединени американски щати, дружно с някогашния френски президент Винсент Ориол и вицеканцлера на Австрия Бруно Питерман.

Радио „ Свобода “ се представяше на слушателите си като емигрантска радиостанция, предлагаща на руските жители друга позиция за международните събития.

Тя беше скрито финансирана от Централно разузнавателно управление на САЩ сред 1951 и 1972 година и се сля с Радио „ Свободна Европа “, което се фокусираше върху сателитните страни на Съветския съюз. Станцията продължава да излъчва и към момента се финансира от държавното управление на Съединени американски щати.

Пропагандната акция имаше три цели, които бяха ориентирани към добиване на изгода от зараждащото ляво мислене в Съюз на съветските социалистически републики, като за предлог беше употребена годишнината от гибелта на Маркс.

Първата задача беше да „ подтиква еретичното мислене, като покаже, че отвън Съветския съюз марксизмът не е статична, догматична система от хрумвания, която пренебрегва актуалните обществени и стопански действителности “.

Централно разузнавателно управление на САЩ се опитваше също да „ подкопае доверието във всяка форма на марксизъм, като внушава, че неговите съществени предпоставки, исторически способ и прогнози са неправилни “ и „ покаже, че бъдещето не принадлежи на комунистическата концепция и руската държавна конструкция “.

Чърчил познаваше Алън Дълес, именития шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ по това време, и Джон Фостър Дълес, неговия брат и тогавашен държавен секретар на Съединени американски щати, с който е бил сниман неведнъж във Вашингтон и Лондон.

През пролетта на 1958 година, по същото време, когато беше избран за пропагандна стратегия, той отклони покана да посети Вашингтон по здравословни аргументи.

Бившият министър-председател, тогава на 83 години, съумя да направи единствено още едно пътешестване до Америка през идната година, с цел да посети президента Айзенхауер, и не се върна преди гибелта си през 1965 година

Проф. Рори Кормак, професор по интернационалните връзки и история на разузнаването в Университета в Нотингам, съобщи, че опитът на Централно разузнавателно управление на САЩ да вербува Чърчил е характерен за тактиката на организацията по отношение на Съюз на съветските социалистически републики през 50-те години.

„ Пропагандните интервенции по време на Студената война бяха предопределени да подкопаят престижа, да разклатят ортодоксалните хрумвания и да насърчат слагането под въпрос “, сподели той пред The Telegraph.

Той съобщи, че американското държавно управление е търсело „ достоверни посланици “ за своето послание към Съветския съюз и „ от време на време е работило непряко “ посредством Радио Свобода и други канали, в това число вестници.