Академичната школовка е рискова, но нужна инвестиция
--цитати--
" Живописта постоянно ще има своите благоприятни условия "
" Компютърът е спомагателен инструмент, само че всичко би трябвало да спре дотук "
---визитка---
Мартина Караиванова живее и работи във Велико Търново. Завършва Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Специализира и по-късно преподава в същото образователно заведение живопис, а през 2010 година се образова в Сите-дез-ар, Париж. Автор е на няколко независими изложения, а със свои картини взе участие допълнително от 80 национални и интернационалните планове. Носител е на над 25 награди, сред които и тази за млад създател от Биеналето на дребните форми в Плевен през 2014 година Творческите й търсения са свързани с надникването оттатък материята в опит да бъде открит универсалният изящен език, който да свърже индивида със заобикалящия го свят.
---
- Г-жо Караиванова, живописният ви фасон е колкото различим, толкоз и непредвидим в другите му изяви. Класически жанрове като пейзажа и натюрморта се надграждат със знаци и знаци, граничещи със сюрреалистичната хармония, тя пък ви води към нереалната трактовка на образа… Каква е крайната цел на това креативно пътешестване?
- Оттам потеглих и полека-лека тази сюжетност се премисли и трансформира в нещо, което продължи пътя си отвън съответното. Храната престана да бъде натюрморт, а природата мина оттатък пейзажа. Пътуването докара до срещи с имагинерни или съответни пространства, в които заглавията са по-скоро метафори. А крайната цел е към момента оттатък хоризонта.
- Наричате „ графомания “ разказването посредством картините и го отчитате като неумение на художника да съобщи посредством визията посланията си. Това значи ли, че изобразителното изкуство на бъдещето изцяло ще отхвърли сюжета като медиатор сред авторския план и публиката?
- Нещата към нас са съответни и ясни, тъй като, както и да ги назоваваме, са отражение на живот, предизвикан от човешката природа. Художникът е този, който има потребността да търси, да намира, да развива по безконечен метод посоките на своя креативен капацитет и въпреки всичко той остава единственият „ деспот “ на комплицираните взаимоотношения създател – аудитория. Всяко приветстване или отказване е част от осъществената връзка.
- Последната ви галерия е от голямоформатни произведения. Как се осъществят те на арт пазара? Търсят ли колекционерите творби с монументални размери?
- „ Реализират се “ на арт територията, което може би се разминава от пазарната територия в класическия ѝ смисъл. А и тук нещата са взаимно обусловени. За да разбере, а и с цел да има нужда след това от подобен тип картини, фенът би трябвало да има идентичен или най-малко подобен интелектуален код със създателя.
- Защо голямоформатната живопис не съумява да се настани в публичните здания, където може би ще бъде оценена най-добре?
- По този въпрос обърнете се към мисленето на жителите на огромните здания. По-скоро към манталитета им на притежатели на нещо огромно, само че физически бездушно. И в което те очевидно проектират потребността си да господстват като „ огромни “ към дребните и по-незначителни за тях неща – малкоформатните картини очевидно са най-удобният интелектуален спаринг за това.
- Като академични учител по живопис по какъв начин виждате бъдещето на младежите, записали тази компетентност, която в близкото минало беше съвсем недостижима, а през днешния ден отстъпва по рейтинг на приложните изкуства?
- Живописта постоянно ще има своите благоприятни условия както в класическия си прочит, по този начин и в концептуалните си измерения и това е потвърдено през другите интервали от нейното развиване. В по-мащабно измерение тя е еквивалент на разнообразието на живота, който всеки един от нас гради независимо. В този смисъл, в случай че младият сътрудник не се научи да твори нещо самичък, то и в живота ще бъде жертван да подражава, да копира. Съвместната връзка допуска почтеност и откровени отговори. Това е единственото вярно образование на бъдещия създател. Художественото обучение е рискова и не всеки път обоснована инвестиция, само че тя е нужна. С цялата отговорност на вложеното в нея и реализацията ѝ в бъдеще. Дълбоко съм уверена, че бягството от изкуство, без значение от аргументите, не трябва да се позволява. Защото там светът, въпреки и сложен, си заслужава. А изборът… остава персонален.
- Конкурира ли се това класическо изкуство с новите технологии и изобщо ще отнеме ли компютърът четката и палитрата на художника?
- Ако нещата са в плоскостта на демократичния плурализъм, би трябвало да потвърдя допълнението, надграждането или дежурното „ дообогатяване “ на пластичната медия посредством един спомагателен контрагент – компютъра. Съвременното образно изкуство посредством своя прославен плурализъм позволява, даже насърчава това. Компютърът е спомагателен инструмент, може би нужният приближен сподвижник в генерирането на изображението. Но всичко би трябвало да спре дотук. Защото след тази фаза навлизаме в една територия, която, в случай че следваме компютърната терминология, би трябвало да се назова инфлексна точка. Имам поради инфлексна от позиция на самоуважаващия се създател точка. Защото в случай че компютърът надвиши „ прерогативите “ си, и от посредник на концепцията (с помощта на компютърните стратегии постоянно генерираните изображения подсказват развиването на идеята) целият креативен развой става зависим на тази взаимозависимост, т.е. свободата е сменена с удобно настойничество. Тук е и отговорът ми: за човек, предназначен да се занимава с изкуство, няма сходна алтернатива. Да подмениш сериозния градеж с неговия ЛЕГО еквивалент, нагледно казано. Когато обаче компютърните „ протагонисти “ са предумишлено търсени нови лексикални герои, когато не са самоцел и подкрепят художествените внушения, апелирам, дано заповядат на сцената!
" Живописта постоянно ще има своите благоприятни условия "
" Компютърът е спомагателен инструмент, само че всичко би трябвало да спре дотук "
---визитка---
Мартина Караиванова живее и работи във Велико Търново. Завършва Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ " Св. св. Кирил и Методий ". Специализира и по-късно преподава в същото образователно заведение живопис, а през 2010 година се образова в Сите-дез-ар, Париж. Автор е на няколко независими изложения, а със свои картини взе участие допълнително от 80 национални и интернационалните планове. Носител е на над 25 награди, сред които и тази за млад създател от Биеналето на дребните форми в Плевен през 2014 година Творческите й търсения са свързани с надникването оттатък материята в опит да бъде открит универсалният изящен език, който да свърже индивида със заобикалящия го свят.
---
- Г-жо Караиванова, живописният ви фасон е колкото различим, толкоз и непредвидим в другите му изяви. Класически жанрове като пейзажа и натюрморта се надграждат със знаци и знаци, граничещи със сюрреалистичната хармония, тя пък ви води към нереалната трактовка на образа… Каква е крайната цел на това креативно пътешестване?
- Оттам потеглих и полека-лека тази сюжетност се премисли и трансформира в нещо, което продължи пътя си отвън съответното. Храната престана да бъде натюрморт, а природата мина оттатък пейзажа. Пътуването докара до срещи с имагинерни или съответни пространства, в които заглавията са по-скоро метафори. А крайната цел е към момента оттатък хоризонта.
- Наричате „ графомания “ разказването посредством картините и го отчитате като неумение на художника да съобщи посредством визията посланията си. Това значи ли, че изобразителното изкуство на бъдещето изцяло ще отхвърли сюжета като медиатор сред авторския план и публиката?
- Нещата към нас са съответни и ясни, тъй като, както и да ги назоваваме, са отражение на живот, предизвикан от човешката природа. Художникът е този, който има потребността да търси, да намира, да развива по безконечен метод посоките на своя креативен капацитет и въпреки всичко той остава единственият „ деспот “ на комплицираните взаимоотношения създател – аудитория. Всяко приветстване или отказване е част от осъществената връзка.
- Последната ви галерия е от голямоформатни произведения. Как се осъществят те на арт пазара? Търсят ли колекционерите творби с монументални размери?
- „ Реализират се “ на арт територията, което може би се разминава от пазарната територия в класическия ѝ смисъл. А и тук нещата са взаимно обусловени. За да разбере, а и с цел да има нужда след това от подобен тип картини, фенът би трябвало да има идентичен или най-малко подобен интелектуален код със създателя.
- Защо голямоформатната живопис не съумява да се настани в публичните здания, където може би ще бъде оценена най-добре?
- По този въпрос обърнете се към мисленето на жителите на огромните здания. По-скоро към манталитета им на притежатели на нещо огромно, само че физически бездушно. И в което те очевидно проектират потребността си да господстват като „ огромни “ към дребните и по-незначителни за тях неща – малкоформатните картини очевидно са най-удобният интелектуален спаринг за това.
- Като академични учител по живопис по какъв начин виждате бъдещето на младежите, записали тази компетентност, която в близкото минало беше съвсем недостижима, а през днешния ден отстъпва по рейтинг на приложните изкуства?
- Живописта постоянно ще има своите благоприятни условия както в класическия си прочит, по този начин и в концептуалните си измерения и това е потвърдено през другите интервали от нейното развиване. В по-мащабно измерение тя е еквивалент на разнообразието на живота, който всеки един от нас гради независимо. В този смисъл, в случай че младият сътрудник не се научи да твори нещо самичък, то и в живота ще бъде жертван да подражава, да копира. Съвместната връзка допуска почтеност и откровени отговори. Това е единственото вярно образование на бъдещия създател. Художественото обучение е рискова и не всеки път обоснована инвестиция, само че тя е нужна. С цялата отговорност на вложеното в нея и реализацията ѝ в бъдеще. Дълбоко съм уверена, че бягството от изкуство, без значение от аргументите, не трябва да се позволява. Защото там светът, въпреки и сложен, си заслужава. А изборът… остава персонален.
- Конкурира ли се това класическо изкуство с новите технологии и изобщо ще отнеме ли компютърът четката и палитрата на художника?
- Ако нещата са в плоскостта на демократичния плурализъм, би трябвало да потвърдя допълнението, надграждането или дежурното „ дообогатяване “ на пластичната медия посредством един спомагателен контрагент – компютъра. Съвременното образно изкуство посредством своя прославен плурализъм позволява, даже насърчава това. Компютърът е спомагателен инструмент, може би нужният приближен сподвижник в генерирането на изображението. Но всичко би трябвало да спре дотук. Защото след тази фаза навлизаме в една територия, която, в случай че следваме компютърната терминология, би трябвало да се назова инфлексна точка. Имам поради инфлексна от позиция на самоуважаващия се създател точка. Защото в случай че компютърът надвиши „ прерогативите “ си, и от посредник на концепцията (с помощта на компютърните стратегии постоянно генерираните изображения подсказват развиването на идеята) целият креативен развой става зависим на тази взаимозависимост, т.е. свободата е сменена с удобно настойничество. Тук е и отговорът ми: за човек, предназначен да се занимава с изкуство, няма сходна алтернатива. Да подмениш сериозния градеж с неговия ЛЕГО еквивалент, нагледно казано. Когато обаче компютърните „ протагонисти “ са предумишлено търсени нови лексикални герои, когато не са самоцел и подкрепят художествените внушения, апелирам, дано заповядат на сцената!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ