Пловдивчанката в Шонбрун оркестра: С четири деца и бляскава музикална кариера
Цигуларката Таня Джарова-Салюстио се завръща в родния си Пловдив за един трогателен концерт със световноизвестния оркестър на двореца Шонбрун. Той ще се организира на 10 декември от 19 часа в зала С.И.Л.А. и е част от турнето на музикантите в България, които ще свирят още във Варна (11 декември), Шумен (12 декември), Велико Търново (13 декември), Русе (14 декември) и София (16 декември).
Прочетете още
В обичайна коледна стратегия са подбрани безконечните творби на семейството Щраус, поднесени от един от най-известните оркестри в света, изпълнени с майсторство и пристрастеност.
С Таня Джарова-Салюстио беседваме за музиката, отговорността да бъде концерт-майстор и предизвикването да бъдеш майка на четири деца.
- Таня, какъв път изминахте, с цел да стигнете до това да бъдете концерт-майстор на " Виена Шонбрун оркестра "?
- Музикант, който се стреми към влиятелна кариера, би трябвало да предприеме няколко решаващи стъпки. Моят личен път стартира рано – още на пет години открих пристрастеността си към цигулката. Солидното музикално обучение е от значително значение и имах шанса да бъда подкрепена в реномирани музикални учебни заведения в Пловдив и София.
Стремежът към съвършенство ме води в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където усъвършенствах занаята си до майсторско равнище. Конкурсите играят значима роля по този път – те са предизвикателство, дават благоприятни условия за интернационалните контакти и дават скъпа противоположна връзка.
В последна сметка този път изисква неуморно посвещение, дисциплинираност, прочувствена дълбочина и дарба да вдъхновяваш публиката още веднъж и още веднъж. Моят музикален път е непрестанно развиване.
- Вие сте в оркестъра на Шонбрун през цялото време. Как се образува концепцията, помагаше ли австрийската страна или е напълно частна самодейност?
- Оркестърът беше учреден през 1997 година по самодейност на Петер Хосек, който дружно със своя бизнес сътрудник Саша Петрович сътвори Image Performing Arts Promotion GmbH. Целта беше да се сътвори поредност от концерти в историческата оранжерия на двореца Шьонбрун, които да показват богатото музикално завещание на Виена – изключително творбите на Моцарт и Йохан Щраус – в изискана конюнктура. Марката „ Концерти в Шьонбрун “ през цялото време е ориентирана както към туристите, по този начин и към локалните поданици, като предлага първокласно музикално преживяване.
Проектът беше и остава изцяло частно финансиран. Нямаше поддръжка от страната, а създателите сами финансираха наема за потреблението на оранжерията и управляваха цялата организация – от маркетинг до асортимент на реализатори. Оранжерията не се употребява единствено като място за типичен концерти, само че и като център за осъществяване на влиятелни интернационалните събития, като да вземем за пример посрещането на Бил Клинтън или церемония вечерята по време на визитата на Барак Обама и Ангела Меркел.
С времето оркестърът се трансформира в един от водещите камерни оркестри във Виена, който изнася концерти по целия свят и радва хиляди гости всяка година.
- Разкажете за времето в родния Пловдив – детството, хубавите мемоари и обичани места.
- Гордея се с моя роден град, градът на седемте тепета. Най-старият град в Европа и шестият от най-древните градове в света. Като малко момиче в Пловдив откривах света с любознание и авантюристичен дух. Едно от обичаните ми места беше Бунарджика. Там постоянно се усещах свободна и въодушевена – място, изпълнено с история и мир.
Река Марица също играеше значима роля в моето детство. На нейните крайбрежия прекарвах безчет часове, слушайки шума на водата и черпейки ентусиазъм от природата, а също и в игри с моите другари. Старият дървен мост, който се намираше покрай дома ми, беше друго мое обичано място. Там можех да бленувам и да следя по какъв начин животът в града тече.
През уикендите бях доста постоянно с моите родители на Острова. Спомням си за разходките към Гребната база, за зоологическата градина и пикниците в парка.
Тези места освен бяха фон на моето детство, само че и източник на креативност и ентусиазъм.
Атмосферата на Пловдив – със своята комбинация от история, природа и общественост – оформи моята персона и в последна сметка повлия на музикалния ми път.
- Кои бяха вашите учители?
- В живота си имах огромния шанс да бъда подкрепена от изключителни учители, които оформиха моето музикално развиване. Те бяха освен учители, само че и ментори, които разпалиха и поддържаха пристрастеността ми към музиката.
Първите си стъпки с цигулката направих в Пловдив под любящото, само че взискателно управление на Боянка Шопова и Пролет Ованесян. Те поставиха основите и ми демонстрираха какво значи да свържеш музиката с дисциплината и отдадеността.
По-късно в Музикалното учебно заведение в София моето образование беше продължено от проф. Елисавета Казакова, на която дължа безпределно доста. Тя беше най-хубавият възпитател в моят живот. Нейната изключителна безрезервност и суровост, съчетани с висок професионализъм, разкриха за мен нови вероятности и ме насърчиха да разгъна изцяло капацитета си.
За страдание, тя към този момент не е измежду нас, само че аз изпитвам до ден-днешен дълбока признателност и обич към нея и си припомням с най-топли усеща за прелестните моменти, претърпени дружно освен на професионално, само че и на персонално човешко равнище.
Следващата значима стъпка в моя път беше образованието ми в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където имах достойнството да бъда под управлението на проф. Едвард Циенковски.Той освен беше занаятчия в своята област, само че и този, който пробуди пристрастеността ми към виенската музика и династията Щраус.
- В детството си сте мечтаели за спортна кариера, по какъв начин се озовахте на международната музикална сцена?
- Спортните гени са завещание от моя татко. Като дете бях изпълнена с сила и възторг към спорта. Плуването и леката атлетика, изключително спринтовете, бяха моята огромна пристрастеност. Обичах скоростта, надпреварите и възприятието на триумф посредством спортните достижения. Всичко сочеше към спортна кариера.
Паралелно със спорта обаче свирих и на цигулка. В един избран миг трябваше да направя избор сред спорта и музиката. Моята майка, която също е музикант, рано разпозна гения ми и в действителност изборът беше изработен от нея.
Музикалното обучение в България през 70-те и 80-те години на 20 в. беше мощно повлияно от съветската школа – известна със своята суровост, точност и съвършенство. Моите учители в Пловдив и София ми предадоха освен механически умения, само че и дисциплината, нужна за преодоляване на инструмент като цигулката.
В последна сметка, това беше композиция от фамилна поддръжка, образци за подражателство в музиката и откритието, че посредством цигулката мога освен да изпитам наслада, само че и да намеря по-дълбока експресивност, която ме насочи към пътя на музиката.
- Вие сте освен осъществен музикант, само че и сполучлива жена – майка на 4 деца. Как се съчетават кариера и семейство и то многодетно?
- Въпросът по какъв начин човек съумява да съчетае четири деца – в това число тризнаци – и интернационална кариера като музикант, постоянно ме кара да се усмихвам. Истината е, че не го планираш, животът самичък написа най-красивите и от време на време най-хаотичните истории.
Първородната ми щерка ми сподели по какъв начин любовта и отговорността могат да разширят хоризонта ти. А когато се появиха тризнаците, животът мина на идващото равнище. Всеки ден стана майсторски клас по организация и импровизация. Научих, че триумфът не е в това да се справяш сама, а в умеенето да изграждаш мощна мрежа от поддръжка. На това място би трябвало да отбележа, че помощта на моя татко като един изключително безрезервен дядо, беше и към момента е извънредно скъпа. Той до ден сегашен поставя грижи за моите деца, когато аз съм на път.
Музиката също ми сподели, че хармонията поражда посредством взаимоотношението на разнообразни гласове.
Успешната кариера и огромното семейство не са солистично осъществяване – те са оркестрово произведение. Кръгът ми от семейство и другари е най-силната ми основа. Те са до мен, изключително в моментите, когато условията се припокриват.
- Някое от децата ви потеглиха ли по пътя на музиката?
- Въпреки че животът ми е надълбоко обвързван с музиката, този път при децата ми се разви в напълно друга посока. Те не са музикално ориентирани, само че са развили своя лична пристрастеност – спорта.
Най-голямата ми щерка откри сцената за себе си, само че не музикалната, а танцовата. Тя сполучливо танцува общоприети и латиноамерикански танци и взе участие в национални и интернационалните състезания.Нейната дисциплинираност, тренировки и насладата от изразяването ми припомнят на моите лични осъществявания, единствено че в друга креативна сфера.
Двамата ми синове са цялостни с сила и откриха пристрастеността си във футбола, карате и плуване. Те обичат надпреварите, динамичността и – несъмнено – колите! Тази пристрастеност към техниката и скоростта демонстрира, че техните гении са по-скоро в региона на физическите и техническите умения.
Дъщеря ми от тризнаците е нашата изобретателна душа. Тя обожава да създава неща от разнообразни материали и опитва с огромно наслаждение в кухнята. Тя демонстрира, че творчеството може да има доста форми – било то в изкуството, занаятите или кулинарните изобретения.
Изпълва ме с горделивост, че децата ми са намерили своя личен път. Музиката може би не ги е повлияла директно, само че пристрастеността, с която се обричам на специалността си, им е посочила, че всяко предопределение – било то на сцената, в спорта или в кухнята – може да докара до триумф, в случай че е изпълнено с отдаденост и наслада.
- Успявате ли в целия този претрупан темп на живот да отделите време за себе си и по какъв начин се зареждате, с цел да издържите?
-Животът на концерт-майстор, майка на четири деца и сътрудник е непрекъснат баланс сред театрални изяви, пътувания и фамилно всекидневие. Но с цел да остана сполучлива и уравновесена в този придирчив свят, е от значително значение да отстранявам умишлено време за личното си възобновяване. Тези моменти са необичайност, само че въпреки всичко съществуват.
Моята градина е място на мира и заземяване. Връзката с природата, грижата за растенията и елементарното наслаждение от чистия въздух ми подаряват вътрешен баланс. Едно кулинарно прекарване също играе значима роля. Независимо дали става дума за вечеря с моите деца и сътрудник, или уютно събиране с другари – такива моменти ми зареждат батериите и ми дават нови сили.
Истинската отмора обаче намирам на плажа, изключително когато имам опция да посетя Черно море в родната ми България. Нежният звук на вълните, ароматът на солената вода и слънцето върху кожата ми работят като медитация.
Когато не мога да отида на море, намирам успокоение в спокоен и комфортен СПА център. Тези моменти, споделени с моя сътрудник или близка другарка, ми оказват помощ да регенерирам тялото и мозъка си. В тези мигове изключвам всичко останало и зареждам сила, с цел да се върна на сцената с нова пристрастеност и креативност.
Прочетете още
В обичайна коледна стратегия са подбрани безконечните творби на семейството Щраус, поднесени от един от най-известните оркестри в света, изпълнени с майсторство и пристрастеност.
С Таня Джарова-Салюстио беседваме за музиката, отговорността да бъде концерт-майстор и предизвикването да бъдеш майка на четири деца.
- Таня, какъв път изминахте, с цел да стигнете до това да бъдете концерт-майстор на " Виена Шонбрун оркестра "?
- Музикант, който се стреми към влиятелна кариера, би трябвало да предприеме няколко решаващи стъпки. Моят личен път стартира рано – още на пет години открих пристрастеността си към цигулката. Солидното музикално обучение е от значително значение и имах шанса да бъда подкрепена в реномирани музикални учебни заведения в Пловдив и София.
Стремежът към съвършенство ме води в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където усъвършенствах занаята си до майсторско равнище. Конкурсите играят значима роля по този път – те са предизвикателство, дават благоприятни условия за интернационалните контакти и дават скъпа противоположна връзка.
В последна сметка този път изисква неуморно посвещение, дисциплинираност, прочувствена дълбочина и дарба да вдъхновяваш публиката още веднъж и още веднъж. Моят музикален път е непрестанно развиване.
- Вие сте в оркестъра на Шонбрун през цялото време. Как се образува концепцията, помагаше ли австрийската страна или е напълно частна самодейност?
- Оркестърът беше учреден през 1997 година по самодейност на Петер Хосек, който дружно със своя бизнес сътрудник Саша Петрович сътвори Image Performing Arts Promotion GmbH. Целта беше да се сътвори поредност от концерти в историческата оранжерия на двореца Шьонбрун, които да показват богатото музикално завещание на Виена – изключително творбите на Моцарт и Йохан Щраус – в изискана конюнктура. Марката „ Концерти в Шьонбрун “ през цялото време е ориентирана както към туристите, по този начин и към локалните поданици, като предлага първокласно музикално преживяване.
Проектът беше и остава изцяло частно финансиран. Нямаше поддръжка от страната, а създателите сами финансираха наема за потреблението на оранжерията и управляваха цялата организация – от маркетинг до асортимент на реализатори. Оранжерията не се употребява единствено като място за типичен концерти, само че и като център за осъществяване на влиятелни интернационалните събития, като да вземем за пример посрещането на Бил Клинтън или церемония вечерята по време на визитата на Барак Обама и Ангела Меркел.
С времето оркестърът се трансформира в един от водещите камерни оркестри във Виена, който изнася концерти по целия свят и радва хиляди гости всяка година.
- Разкажете за времето в родния Пловдив – детството, хубавите мемоари и обичани места.
- Гордея се с моя роден град, градът на седемте тепета. Най-старият град в Европа и шестият от най-древните градове в света. Като малко момиче в Пловдив откривах света с любознание и авантюристичен дух. Едно от обичаните ми места беше Бунарджика. Там постоянно се усещах свободна и въодушевена – място, изпълнено с история и мир.
Река Марица също играеше значима роля в моето детство. На нейните крайбрежия прекарвах безчет часове, слушайки шума на водата и черпейки ентусиазъм от природата, а също и в игри с моите другари. Старият дървен мост, който се намираше покрай дома ми, беше друго мое обичано място. Там можех да бленувам и да следя по какъв начин животът в града тече.
През уикендите бях доста постоянно с моите родители на Острова. Спомням си за разходките към Гребната база, за зоологическата градина и пикниците в парка.
Тези места освен бяха фон на моето детство, само че и източник на креативност и ентусиазъм.
Атмосферата на Пловдив – със своята комбинация от история, природа и общественост – оформи моята персона и в последна сметка повлия на музикалния ми път.
- Кои бяха вашите учители?
- В живота си имах огромния шанс да бъда подкрепена от изключителни учители, които оформиха моето музикално развиване. Те бяха освен учители, само че и ментори, които разпалиха и поддържаха пристрастеността ми към музиката.
Първите си стъпки с цигулката направих в Пловдив под любящото, само че взискателно управление на Боянка Шопова и Пролет Ованесян. Те поставиха основите и ми демонстрираха какво значи да свържеш музиката с дисциплината и отдадеността.
По-късно в Музикалното учебно заведение в София моето образование беше продължено от проф. Елисавета Казакова, на която дължа безпределно доста. Тя беше най-хубавият възпитател в моят живот. Нейната изключителна безрезервност и суровост, съчетани с висок професионализъм, разкриха за мен нови вероятности и ме насърчиха да разгъна изцяло капацитета си.
За страдание, тя към този момент не е измежду нас, само че аз изпитвам до ден-днешен дълбока признателност и обич към нея и си припомням с най-топли усеща за прелестните моменти, претърпени дружно освен на професионално, само че и на персонално човешко равнище.
Следващата значима стъпка в моя път беше образованието ми в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където имах достойнството да бъда под управлението на проф. Едвард Циенковски.Той освен беше занаятчия в своята област, само че и този, който пробуди пристрастеността ми към виенската музика и династията Щраус.
- В детството си сте мечтаели за спортна кариера, по какъв начин се озовахте на международната музикална сцена?
- Спортните гени са завещание от моя татко. Като дете бях изпълнена с сила и възторг към спорта. Плуването и леката атлетика, изключително спринтовете, бяха моята огромна пристрастеност. Обичах скоростта, надпреварите и възприятието на триумф посредством спортните достижения. Всичко сочеше към спортна кариера.
Паралелно със спорта обаче свирих и на цигулка. В един избран миг трябваше да направя избор сред спорта и музиката. Моята майка, която също е музикант, рано разпозна гения ми и в действителност изборът беше изработен от нея.
Музикалното обучение в България през 70-те и 80-те години на 20 в. беше мощно повлияно от съветската школа – известна със своята суровост, точност и съвършенство. Моите учители в Пловдив и София ми предадоха освен механически умения, само че и дисциплината, нужна за преодоляване на инструмент като цигулката.
В последна сметка, това беше композиция от фамилна поддръжка, образци за подражателство в музиката и откритието, че посредством цигулката мога освен да изпитам наслада, само че и да намеря по-дълбока експресивност, която ме насочи към пътя на музиката.
- Вие сте освен осъществен музикант, само че и сполучлива жена – майка на 4 деца. Как се съчетават кариера и семейство и то многодетно?
- Въпросът по какъв начин човек съумява да съчетае четири деца – в това число тризнаци – и интернационална кариера като музикант, постоянно ме кара да се усмихвам. Истината е, че не го планираш, животът самичък написа най-красивите и от време на време най-хаотичните истории.
Първородната ми щерка ми сподели по какъв начин любовта и отговорността могат да разширят хоризонта ти. А когато се появиха тризнаците, животът мина на идващото равнище. Всеки ден стана майсторски клас по организация и импровизация. Научих, че триумфът не е в това да се справяш сама, а в умеенето да изграждаш мощна мрежа от поддръжка. На това място би трябвало да отбележа, че помощта на моя татко като един изключително безрезервен дядо, беше и към момента е извънредно скъпа. Той до ден сегашен поставя грижи за моите деца, когато аз съм на път.
Музиката също ми сподели, че хармонията поражда посредством взаимоотношението на разнообразни гласове.
Успешната кариера и огромното семейство не са солистично осъществяване – те са оркестрово произведение. Кръгът ми от семейство и другари е най-силната ми основа. Те са до мен, изключително в моментите, когато условията се припокриват.
- Някое от децата ви потеглиха ли по пътя на музиката?
- Въпреки че животът ми е надълбоко обвързван с музиката, този път при децата ми се разви в напълно друга посока. Те не са музикално ориентирани, само че са развили своя лична пристрастеност – спорта.
Най-голямата ми щерка откри сцената за себе си, само че не музикалната, а танцовата. Тя сполучливо танцува общоприети и латиноамерикански танци и взе участие в национални и интернационалните състезания.Нейната дисциплинираност, тренировки и насладата от изразяването ми припомнят на моите лични осъществявания, единствено че в друга креативна сфера.
Двамата ми синове са цялостни с сила и откриха пристрастеността си във футбола, карате и плуване. Те обичат надпреварите, динамичността и – несъмнено – колите! Тази пристрастеност към техниката и скоростта демонстрира, че техните гении са по-скоро в региона на физическите и техническите умения.
Дъщеря ми от тризнаците е нашата изобретателна душа. Тя обожава да създава неща от разнообразни материали и опитва с огромно наслаждение в кухнята. Тя демонстрира, че творчеството може да има доста форми – било то в изкуството, занаятите или кулинарните изобретения.
Изпълва ме с горделивост, че децата ми са намерили своя личен път. Музиката може би не ги е повлияла директно, само че пристрастеността, с която се обричам на специалността си, им е посочила, че всяко предопределение – било то на сцената, в спорта или в кухнята – може да докара до триумф, в случай че е изпълнено с отдаденост и наслада.
- Успявате ли в целия този претрупан темп на живот да отделите време за себе си и по какъв начин се зареждате, с цел да издържите?
-Животът на концерт-майстор, майка на четири деца и сътрудник е непрекъснат баланс сред театрални изяви, пътувания и фамилно всекидневие. Но с цел да остана сполучлива и уравновесена в този придирчив свят, е от значително значение да отстранявам умишлено време за личното си възобновяване. Тези моменти са необичайност, само че въпреки всичко съществуват.
Моята градина е място на мира и заземяване. Връзката с природата, грижата за растенията и елементарното наслаждение от чистия въздух ми подаряват вътрешен баланс. Едно кулинарно прекарване също играе значима роля. Независимо дали става дума за вечеря с моите деца и сътрудник, или уютно събиране с другари – такива моменти ми зареждат батериите и ми дават нови сили.
Истинската отмора обаче намирам на плажа, изключително когато имам опция да посетя Черно море в родната ми България. Нежният звук на вълните, ароматът на солената вода и слънцето върху кожата ми работят като медитация.
Когато не мога да отида на море, намирам успокоение в спокоен и комфортен СПА център. Тези моменти, споделени с моя сътрудник или близка другарка, ми оказват помощ да регенерирам тялото и мозъка си. В тези мигове изключвам всичко останало и зареждам сила, с цел да се върна на сцената с нова пристрастеност и креативност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ