Цейба Филипс, на 11 години, не можеше да повярва на

Цейба Филипс, на 11 години, не можеше да повярва на очите си, когато се върна в своя квартал в Южна Калифорния месец откакто пожарът го трансформира в руина.

Разрушената къща на най-хубавия му другар и обичаното му учебно заведение. Неговата къща оцеля, само че задният дом , в който живееха неговите баба и дядо, които му приготвяха обяд всеки ден, беше изпепелен . Любимото му уютно заведение, Fox’s, беше унищожено. Когато го видя онлайн — откакто го беше виждал през фотоси — беше шокиран и изпълнен с горест .

„ Няма даже дума за това “, сподели Цейба, добавяйки: „ Тъжно е, тежко е. Защо трябваше това да се случи? “

Пожарът „ Итън “, който опустоши на 7 януари, остави родителите и децата да се оправят с контузията от един от най-разрушителните пожари в историята на Калифорния. Когато хората се връщат в кварталите си, доста деца се оправят с тъгата от загубата на всичко, което им е било познато. Родителите им, от своя страна, се учат по какъв начин да им оказват помощ да се оправят.

Децата процъфтяват в рутината , и възобновяване на такава допустимо най-бързо е основно за оправянето с контузията , съобщи Лори Пийк, професор по социология в Университета на Колорадо в Болдър, който учи въздействието на естествените бедствия. Важно е децата да останат свързани с приятелите си, а родителите би трябвало да водят открити диалози с тях за компликациите, които изпитват.

„ Да бъдеш почтен за личните си страсти, с цел да могат децата да споделят какво усещат, какво скърбят, какво претърпяват, може да бъде метод да стартират тези значими диалози, “ сподели Пийк.

Точно това се опитваше да сътвори Киара Анджеликола, която работи в областта на ранното детско обучение, когато провежда събитие за децата от потърпевшите фамилии , наречено „ Kids Town Hall „. Децата имаха опция да споделят по какъв начин се усещат и да вземат участие в арт и соматични лечебни извършения, които се концентрират върху това по какъв начин контузията може да повлияе на тялото. Четиригодишната сестра на Цейба, Коя, беше с майка им, Алисън Граналедрос, дружно с повече от 100 други деца и родители.

„ Много от тези деца имаха какво да кажат … и някои от тях накараха възрастните да се почувстват неловко, “ сподели Анджеликола. „ Мисля, че упражнението да се научим по какъв начин да ни е неловко при прекарването на избрани усеща е доста належащо за децата, тъй като им демонстрираме, че възприятията няма да ни наранят. “

Хиляди терапевти и неправителствени организации също предложиха своите услуги за психологично здраве гратис за жертвите на пожарите.

Последният естествен ден

Къщата на Цейба беше една от към шест на улицата му, които не бяха унищожени, само че понесе толкоз доста повреди от дима, че сега не е обитаема. Един ден неотдавна фамилията влезе деликатно , носейки респираторни защитни маски и защитно съоръжение. Цейба погледна през прозореца на стаята си и сподели, че не му пука, че къщата му е оживяла.

„ Предпочитам да имам цяла Алтадина , “ сподели той.

Цейба си спомня всеки подробност от последния си естествен ден. Училището завършило по-рано поради мощните ветрове Санта Ана , които разгоряха пожарите. Той и сестра му отидоха в къщата на най-хубавия му другар. Играха на батут, рисуваха комикси и хвърляха фигурки на LEGO от балкона.

„ Може би съм бил в къщата му повече от 2000 пъти , “ сподели Цейба.

Тази вечер фамилията получи текстово известие от бабата на Цейба, която ги попита дали са видели пожара , който се е разгорял наоколо. Те бързо отидоха до прозореца си и видяха целия скат на планината в пламъци.

„ Бях на пода, молейки се, апелирам те, отбрани къщата ми и фамилията ми. И знаете ли, мама сподели: „ Хайде, ставай, събирай си нещата “. “,  каза Цейба.

11-годишният стартира да работи, като изсипа облеклата си и монети в чантата си и опакова нещата за по-малката си сестра. Те се подслониха в офис на татко му в Пасадена. Цейба едвам съумя да спи. На сутринта огромна част от квартала му беше погубен.

Той показа занимателен факт, който беше научил този ден: През 1846 година бъдещият президент Ейбрахам Линкълн съвсем се включил към злощастната партия Донър , когато тя тръгнала от Спрингфийлд, Илинойс, на известното си пътешестване на запад, само че била хваната в капан в Сиера Невада в Калифорния.

Цейба реши да свири на саксофон в учебния оркестър, а планът му за щата ще бъде за Мичиган, откъдето е майка му. Граналедрос сподели, че синът й към този момент наподобява се приспособява . Но диалозите му с другари в този момент се отклоняват към необикновени тематики за 11-годишни.

„ Застраховката не ни покрива вредите и по какъв начин е твоята къща? Как е къщата на този човек? “ – показа Цейба какво разискват той и приятелите му. Той се чуди какво ще стане с неговото общество. Въпреки това, той е оптимист .

„ Познавам Алтадена и знам , че тя ще остане дружно . “ сподели Цейба.

Красота, горест и опустошение

Цейба настояваше незабавно да се върне вкъщи след пожара, само че Граналедрос беше неуверена . След като прахът се утаи, тя осъзна, че позволяването на децата й да видят и преживеят това, което се случи, е част от процеса на възобновяване .

„ Вие сте изправени пред това осъзнаване на избрани диалози , които би трябвало да започнете да водите с детето си , нали ? “ сподели Граналедрос. „ Има хубост в света, само че има и доста горест и опустошение. “

Коя избухна в сълзи, когато фамилията мина около останките от Музея на зайците в Пасадена, отдаден на зайци. Тя обичаше да вижда гигантските надуваеми зайци, които се издигаха над ъгъла на улицата съвсем всеки ден. Цейба също плака с нея.

„ Просто не можех да го понеса, “ сподели той.

Но не всичко е изгубено . Граналедрос назова и двете си деца на имена на дървета — Цейба, дървото на живота, и Коя, на името на Секвоята. Тя засади младо дърво от иконичната Секвоя — която е извънредно устойчива на огън, инсекти и заболявания — в двора на дома, когато Коя беше бебе. След пожара, дървото към момента стои .

За още вести вижте

Присъединете се към нашия 

Евгений Кънев не има вяра, че е допустима договорка сред Русия и Украйна