Церера е най-големият обект в астероидния пояс между Марс и

Церера е най-големият обект в астероидния пояс сред Марс и Юпитер, който бе проучен от галактическия уред Dawn на НАСА. Едно от най-изненадващите открития на тази задача е, че на Церера има комплицирана органична материя. Това изобретение на алифатни молекули, формирани от въглеродни и водородни вериги, в комбиниране с доказателствата, че Церера има обилие от лед и би могла да бъде океански свят, значи, че тази планета джудже в миналото може да е съдържала главните съставки, свързани с живота, какъвто го познаваме.

Как алифатните органични съединения са се появили на Церера е обект на интензивни проучвания след откриването им през 2017 година Някои изследвания стигат до заключението, че комета или различен богат на органични субстанции галактически обект ги е доставил на Церера; други допускат, че молекулите са се образували на планетата джудже, откакто първичните ѝ материали са били изменени от солена вода. Но без значение от произхода им, органичните субстанции на Церера са били изложени на многочислените удари, които са раздробили повърхността ѝ. Сега ново изследване, показано на срещата GSA Connects 2023 на Геологическото сдружение на Америка, уголемява разбирането на учените за това по какъв начин ударите са повлияли на алифатните молекули на Церера – какво значи това за установяване на техния генезис, както и за оценка на пригодността на планетата джудже за живот.

„ Първоначално органичните субстанции бяха открити наоколо до огромен ударен кратер, което ни накара да проучим по какъв начин ударите въздействат на тези органични субстанции “, споделя Тарик Дали, планетолог от Лабораторията по приложна физика „ Джон Хопкинс “, който управлява проучването. „ Установихме, че органичните субстанции може да са по-често срещани, в сравнение с в началото бе обявено, и че наподобява са устойчиви на удари при условия, сходни на тези на Церера “.

Влиянието на метеоритите

От данните на задачата Dawn Дейли знае, че Церера е покрита с разнообразни по величина кратери, формирани от конфликти с други метеорити. Но той към момента не знае по какъв начин тези удари са се отразили на алифатните съединения – информация, която е нужна, с цел да се дефинира произходът на органичните субстанции и по какъв начин са се трансформирали техните характерности след излагането им на многочислените удари в продължение на милиарди години.

„ Въпреки че в предишното откривателите са провеждали опити с удари и разтърсвания върху разнообразни типове органични субстанции – споделя Дейли, – това, което липсваше, беше проучване на типа органични субстанции, открити на Церера, благодарение на същия тип изчерпателен способ, който галактическият уред Dawn употребява за откриването им “.

Това, съгласно него, би разрешило непосредствено съпоставяне сред пробните и галактическите данни.

Дейли работи с екип, включващ Джесика Съншайн, астроном в Университета на Мериленд, и Хуан Ризос, докторант в Университета на Мериленд, който в този момент е астрофизик в Института по астрофизика на Андалусия в Испания, за осъществяване на серия от опити на отвесния стрелкови полигон на НАСА „ Еймс “. Експериментите симулираха условия на удар, присъщи за Церера, със скорости на удара от 2 до 6 km/s (4400-13000 mph) и ъгли на удара от 15 до 90 градуса по отношение на хоризонталната низина.

Анализът на резултатите от ударите

За опитите Дали и сътрудниците му са употребявали проби от алифатни органични съединения от налични в комерсиалната мрежа източници. Използвали са и инфрачервена отражателна спектроскопия (IRS) – същата техника за разбор на данни, употребена от галактическия уред Dawn за разкриване на органичните субстанции на Церера. IRS мери спектъра на отразената светлина от повърхността на даден обект и може да дефинира химическия състав на тази повърхнина.

„ Установихме, че при изискванията на влияние върху Церера органичните субстанции не са унищожени, а единствено леко изменени “, споделя Дейли Говец. „ Това значи, че те са задоволително постоянни, с цел да се запазят дълго време на повърхността на Церера, даже в случай че са подложени на многократни удари “.

Той прибавя, че това значи също, че органични субстанции могат да бъдат открити освен наоколо до огромните ударни кратери, само че и на други места на Церера.

Произход на органичните субстанции на Церера

Дейли и сътрудниците му също по този начин са сравнили спектрите на органичните субстанции преди и след ударите с данните от задачата Dawn. Те откриват, че спектрите на пробните проби са сходни с тези, открити на Церера, само че не съответстват изцяло. Това може да се дължи на обстоятелството, че органичните субстанции на Церера имат друг състав или конструкция от тези, употребявани в опитите.

„ Това подсказва, че органичните субстанции на Церера имат по-сложен генезис, в сравнение с просто да са доставени от комета или различен импактор “, споделя Дали. „ Възможно е те да са били синтезирани на Церера или модифицирани от хидротермалната активност или радиацията “.

Той прибавя, че са нужни спомагателни опити с разнообразни типове органични субстанции и разнообразни условия на влияние, с цел да се дефинира по-добре произходът на тези органични субстанции.

Доколко тази планета джудже е подобаваща за живот

Дейли и сътрудниците му разискват и по какъв начин резултатите им биха могли да повлияят на оценката на пригодността на Церера за живот. Те означават, че алифатните органични субстанции, открити на Церера, са елементарни и не съдържат азот и/или О2, които са значими детайли за живота, какъвто го познаваме. Въпреки това те показват също, че на Церера може да има други типове органични субстанции, които към момента не са открити, и че органичните субстанции могат да са пренесени в по-дълбоките пластове на Церера, където могат да съществуват по-благоприятни условия за живот.

„ Церера е доста забавен обект за проучване на произхода и еволюцията на органичната материя в Слънчевата система “, споделя Дали Говец. „ Тя също по този начин може да бъде евентуален обект за търсене на живот отвън Земята, макар че това изисква спомагателни проучвания “.

Той се надява, че работата му ще бъде потребна за бъдещи задачи до Церера, като да вземем за пример препоръчаната от НАСА задача DESTINY+, чийто старт е плануван за 2024 година