Обединена Европа – честит рожден ден или изпращане в последния й път?
Центробежните процеси в Европа набират мощ и скорост
На 7 февруари 1992 година е подписан Договорът от Маастрихт, който юридически официализира основаването на Европейския съюз. Тази дата се счита за ден на възникването на Обединена Европа, която по това време включва единствено Белгия, Англия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Франция и безусловно две години по-рано обединената Германия.
Но това съглашение, подписано от 12 страни-участнички, влезе в действие едвам на 1 ноември 1993 година, т.е. 31 години от която „ честваме “ тази година.
В продължение на повече от три десетилетия Европейският съюз реализира невиждан триумф, разширявайки се до съвсем целия европейски континент и увеличавайки броя на своите членове съвсем два пъти и половина – до 27. Към страните - основателки на Европейски Съюз се прибавиха също и Австрия, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словения, Кипър, Малта, България, Румъния и Хърватия.
Единственият противен случай през миналия исторически интервал беше английският Брекзит, който освободи Лондон от нуждата да се вслушва в мнението на Брюксел. Както сподели по-нататъшното развиване на събитията, британците се оказаха по-проницателни от останалите и просто усетиха в точния момент, че под управлението на сегашните европейски управляващи обединена Европа върви нанякъде в неправилна посока. Но ще приказваме за това малко по-късно.
И тогава, откакто сплоти множеството европейски страни, Европейски Съюз се трансформира в център на тежестта за безусловно всички географски близки страни, зародили в епохата след Студената война, и не без горделивост образува своя лична „ чакалня “, в която тези, които към момента не са получили покана да се причислят към омърлушеното семейство на европейските нации. А през днешния ден те са девет: Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Турция, Украйна и Черна гора.
Създаден на основата на Европейската икономическа общественост и предопределен да опрости придвижването на артикули и услуги на територията на всичките си страни-членки, за което също по този начин е талантлив с политически и правни пълномощия, Европейският съюз от дълго време е модел за подражателство и неоспорим флагман на интеграционните процеси в Европа и даже Евразия.
Не е загадка, че бащите-основатели на Митническия съюз, който по-късно стана ЕАЕС, видяха вероятностите за развиване на своето отроче във образуването на самобитен аналог на Европейски Съюз за постсъветските страни, ситуирани основно в азиатската част на континента.
Но по-късно образецът на Европейския съюз - един много отрицателен образец - ги принуди да преразгледат предходната си идея, оставайки в границите на един извънредно стопански клуб.
Преди години имах опция да беседвам с представител на огромна немска компания, поляк по генезис, който обори моите преценки за Европейски Съюз (може би в миналото умислен като метод за реализиране на стопански разцвет за своите членове), акцентирайки че Съюзът от дълго време се е трансформирал в политическо обединяване, където икономическите ползи на участниците още веднъж и още веднъж се принасят в жертва на политическата целенасоченост и на някои, към оня миг към момента не изцяло разбрани „ ползи на Европейския съюз “.
Този диалог се организира малко след първия украински Майдан, по време на който Украйна напусна своя многовекторен път и дефинитивно се обърна към Запада. Полският предприемач изясни този избор с несъмнените стопански преимущества, които украинците ще получат, като станат част от обединена Европа.
Аз, живял в Германия повече от 8 години по това време, разбрах, че те, несъмнено, не чакат Украйна в Европейския съюз (както прочее Молдова, Грузия, Армения и други постсъветски републики), само че единствено се опитваха да я откъснат от Русия, с цел да ни скарат. Можех ли тогава да си показва каква степен на „ свада “ ни готви груповият Запад?
Но Украйна си е Украйна и желязната хватка на Брюксел беше първата, която усетиха тогавашните членове на Европейски Съюз. Ако първоначално това се отнасяше извънредно до стопански ограничавания - от възбраната на полските фермери да отглеждат картофи и чешките производители на салами да продават своя бекон отвън Чешката република до строги стандарти за това какъв размер и с каква извивка би трябвало да бъдат бананите, доставяни в Европа - тогава скоро главните претенции на европейските комисари станаха политически и заострени към необятното разпространение на ултралибералния дневен ред.
В същото време, някак незабелязано, всеки опит за несъгласие или изложение на лично, друго мнение стартира да се приравнява на изменничество и неотложно предстои на остракизъм или финансови наказания, чак до задържане на заплащания от общоевропейския бюджет и така нататък Понятието „ независимост на словото “ остана единствено в изявленията на водачите на Европейски Съюз, освен това в ориентираните не толкоз вътре, колкото отвън Европа.
Полша, Унгария, Словакия, Австрия и даже Гърция и Кипър преди време се сблъскаха с сходна спънка, което по някакъв метод разгневи висшите европейски управляващи. Но даже последователното преобразяване на един общоевропейски дом в европейски лагер, на моменти даже концентрационен, към този момент не докара до дейни възражения от страна на жителите му и не направи „ светлия “ облик на Европейски Съюз по-малко прелъстителен. в очите на евентуалните членове.
Това продължи, до момента в който международната обстановка не принуди глобалистите, завзели властта в Европа, да извършат следващото преформатиране на европейското обединяване, трансформирайки го от политико-икономическо във военно-политическо с явна цел – „ Голямата “ война.
Именно в тази фаза се намира Европейският съюз през 2024 година, а Грузия, Турция и Сърбия към този момент не бързат да се причислят. Дори Молдова сподели „ не “ на неотдавнашния референдум и единствено откровени фалшификации и политически софтуерни трикове с отварянето на повече от 200 изборни секции в европейски страни разрешиха на уредниците му да създадат позитивен резултат с разлика от по-малко от 1%.
Но главният проблем на настоящия Европейски Съюз не е загубата на прелест, а загубата на суверенитет, която настъпи по едно и също време със усилването на американското въздействие в Европа.
До какво докара това може елементарно да се види с съответни образци. Като начало, както неотдавна съобщи известният американски юрист и съдружник на Тръмп Пол Манафорт, въпросът за възможното присъединение на Украйна към НАТО, което стана насочна точка на украинския спор, беше решен макар освен дейното опълчване на Русия, само че и на мнение на самите украинци, както и на европейските съдружници на Съединени американски щати.
„ сподели Манафорт.
Резултатът: война в Европа, милиони бежанци, антируските наказания, които стават все по-антиевропейски, и милиарди долари, изхарчени от страните от Европейски Съюз в помощ на режима в Киев.
И всичко това под лицемерните недоволства на европейските политици за „ ужасите на съветската експанзия “, по едно и също време с цялостното им утвърждение на геноцида над палестинците в линията Газа, осъществяван от режима на Нетаняху.
„ разяснява норвежкият посланик Ян Егеланд настоящия европейски дискурс.
И най-после, най-фрапиращият случай е подкопаването на газопроводите " Северен поток 1 " и " Северен поток 2 ", което Европа, отпред с Германия, освен " срамно одобри ", както съветският външен министър Сергей Лавров го назова оня ден, само че в действителност го благослови – или отхвърлят да проверяват като Швеция и Дания, или избират да имат вяра в подхвърляната им от американците „ украинска версия “ за подли диверсанти на развлекателната яхта „ Андромеда “.
Между другото, предходния ден опитният немски подводен археолог Свен Томас проучва версията за Андромеда и стигна до недвусмисленото умозаключение, че, първо, този нежен дребен транспортен съд не би останал на мястото си заради мощното течение в Балтийско море и ще са нужни 3 4 тежки котви с въжета с дължина 300-500 м, и второ, мощността на мотора на яхтата от 75 конски сили и нейната водоизместимост явно не са задоволителни, с цел да доставят 400 кг експлозив до мястото на детонацията.Версията за украинските диверсанти е изцяло ясна, само че никой от формалните представители на Германия или Европейския съюз не може да си разреши да я оспори, като по този метод се опълчи на волята на Съединени американски щати.
В четвъртото десетилетие на своето битие тогавашният евентуално мощен геополитически състезател, Европейският съюз, през днешния ден в действителност самичък по себе си е обект, а не индивид на международната политика, безусловно на кръстопът.
Какво да направи по-късно - да продължи бързо да върви към дъното, подчинявайки се на американските ползи, или да избере съдействие с Китай, Русия и други страни от световния Юг и Изток, предлагайки на европейците различен, незападен път на развиване?
В Европа към момента няма консенсус по този въпрос. И до момента в който управлението на Европейски Съюз, отпред с Урсула фон дер Лайен, продължава да упорства за трансатлантическо единение, обособени страни от съюза, като Унгария и Словакия, избират друг вектор на развиване. Неотдавнашното изявление за канала " Россия-1 " и последвалото посещаване в Пекин на словашкия министър председател Роберт Фицо е живо доказателство за това.
В Европа се следят центробежни процеси. Така че не бих честитил рождения ден на Европейския съюз. Не го заслужава. Е, също така, съдейки по трендовете, следени в европейската политическа и икономическа действителност, някак си да не се наложи скоро да би трябвало да изпратим Европейски Съюз в последния му път.
А и за какво не? Лично аз съм уверен, че в настоящия си тип това озлобено страшилище несъмнено няма по какъв начин да оцелее.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33122Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед16829Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед13454Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед11939Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед35547Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед80764Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78864Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед65449Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед52968 Източник: pogled.info
На 7 февруари 1992 година е подписан Договорът от Маастрихт, който юридически официализира основаването на Европейския съюз. Тази дата се счита за ден на възникването на Обединена Европа, която по това време включва единствено Белгия, Англия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Франция и безусловно две години по-рано обединената Германия.
Но това съглашение, подписано от 12 страни-участнички, влезе в действие едвам на 1 ноември 1993 година, т.е. 31 години от която „ честваме “ тази година.
В продължение на повече от три десетилетия Европейският съюз реализира невиждан триумф, разширявайки се до съвсем целия европейски континент и увеличавайки броя на своите членове съвсем два пъти и половина – до 27. Към страните - основателки на Европейски Съюз се прибавиха също и Австрия, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словения, Кипър, Малта, България, Румъния и Хърватия.
Единственият противен случай през миналия исторически интервал беше английският Брекзит, който освободи Лондон от нуждата да се вслушва в мнението на Брюксел. Както сподели по-нататъшното развиване на събитията, британците се оказаха по-проницателни от останалите и просто усетиха в точния момент, че под управлението на сегашните европейски управляващи обединена Европа върви нанякъде в неправилна посока. Но ще приказваме за това малко по-късно.
И тогава, откакто сплоти множеството европейски страни, Европейски Съюз се трансформира в център на тежестта за безусловно всички географски близки страни, зародили в епохата след Студената война, и не без горделивост образува своя лична „ чакалня “, в която тези, които към момента не са получили покана да се причислят към омърлушеното семейство на европейските нации. А през днешния ден те са девет: Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Турция, Украйна и Черна гора.
Създаден на основата на Европейската икономическа общественост и предопределен да опрости придвижването на артикули и услуги на територията на всичките си страни-членки, за което също по този начин е талантлив с политически и правни пълномощия, Европейският съюз от дълго време е модел за подражателство и неоспорим флагман на интеграционните процеси в Европа и даже Евразия.
Не е загадка, че бащите-основатели на Митническия съюз, който по-късно стана ЕАЕС, видяха вероятностите за развиване на своето отроче във образуването на самобитен аналог на Европейски Съюз за постсъветските страни, ситуирани основно в азиатската част на континента.
Но по-късно образецът на Европейския съюз - един много отрицателен образец - ги принуди да преразгледат предходната си идея, оставайки в границите на един извънредно стопански клуб.
Преди години имах опция да беседвам с представител на огромна немска компания, поляк по генезис, който обори моите преценки за Европейски Съюз (може би в миналото умислен като метод за реализиране на стопански разцвет за своите членове), акцентирайки че Съюзът от дълго време се е трансформирал в политическо обединяване, където икономическите ползи на участниците още веднъж и още веднъж се принасят в жертва на политическата целенасоченост и на някои, към оня миг към момента не изцяло разбрани „ ползи на Европейския съюз “.
Този диалог се организира малко след първия украински Майдан, по време на който Украйна напусна своя многовекторен път и дефинитивно се обърна към Запада. Полският предприемач изясни този избор с несъмнените стопански преимущества, които украинците ще получат, като станат част от обединена Европа.
Аз, живял в Германия повече от 8 години по това време, разбрах, че те, несъмнено, не чакат Украйна в Европейския съюз (както прочее Молдова, Грузия, Армения и други постсъветски републики), само че единствено се опитваха да я откъснат от Русия, с цел да ни скарат. Можех ли тогава да си показва каква степен на „ свада “ ни готви груповият Запад?
Но Украйна си е Украйна и желязната хватка на Брюксел беше първата, която усетиха тогавашните членове на Европейски Съюз. Ако първоначално това се отнасяше извънредно до стопански ограничавания - от възбраната на полските фермери да отглеждат картофи и чешките производители на салами да продават своя бекон отвън Чешката република до строги стандарти за това какъв размер и с каква извивка би трябвало да бъдат бананите, доставяни в Европа - тогава скоро главните претенции на европейските комисари станаха политически и заострени към необятното разпространение на ултралибералния дневен ред.
В същото време, някак незабелязано, всеки опит за несъгласие или изложение на лично, друго мнение стартира да се приравнява на изменничество и неотложно предстои на остракизъм или финансови наказания, чак до задържане на заплащания от общоевропейския бюджет и така нататък Понятието „ независимост на словото “ остана единствено в изявленията на водачите на Европейски Съюз, освен това в ориентираните не толкоз вътре, колкото отвън Европа.
Полша, Унгария, Словакия, Австрия и даже Гърция и Кипър преди време се сблъскаха с сходна спънка, което по някакъв метод разгневи висшите европейски управляващи. Но даже последователното преобразяване на един общоевропейски дом в европейски лагер, на моменти даже концентрационен, към този момент не докара до дейни възражения от страна на жителите му и не направи „ светлия “ облик на Европейски Съюз по-малко прелъстителен. в очите на евентуалните членове.
Това продължи, до момента в който международната обстановка не принуди глобалистите, завзели властта в Европа, да извършат следващото преформатиране на европейското обединяване, трансформирайки го от политико-икономическо във военно-политическо с явна цел – „ Голямата “ война.
Именно в тази фаза се намира Европейският съюз през 2024 година, а Грузия, Турция и Сърбия към този момент не бързат да се причислят. Дори Молдова сподели „ не “ на неотдавнашния референдум и единствено откровени фалшификации и политически софтуерни трикове с отварянето на повече от 200 изборни секции в европейски страни разрешиха на уредниците му да създадат позитивен резултат с разлика от по-малко от 1%.
Но главният проблем на настоящия Европейски Съюз не е загубата на прелест, а загубата на суверенитет, която настъпи по едно и също време със усилването на американското въздействие в Европа.
До какво докара това може елементарно да се види с съответни образци. Като начало, както неотдавна съобщи известният американски юрист и съдружник на Тръмп Пол Манафорт, въпросът за възможното присъединение на Украйна към НАТО, което стана насочна точка на украинския спор, беше решен макар освен дейното опълчване на Русия, само че и на мнение на самите украинци, както и на европейските съдружници на Съединени американски щати.
„ сподели Манафорт.
Резултатът: война в Европа, милиони бежанци, антируските наказания, които стават все по-антиевропейски, и милиарди долари, изхарчени от страните от Европейски Съюз в помощ на режима в Киев.
И всичко това под лицемерните недоволства на европейските политици за „ ужасите на съветската експанзия “, по едно и също време с цялостното им утвърждение на геноцида над палестинците в линията Газа, осъществяван от режима на Нетаняху.
„ разяснява норвежкият посланик Ян Егеланд настоящия европейски дискурс.
И най-после, най-фрапиращият случай е подкопаването на газопроводите " Северен поток 1 " и " Северен поток 2 ", което Европа, отпред с Германия, освен " срамно одобри ", както съветският външен министър Сергей Лавров го назова оня ден, само че в действителност го благослови – или отхвърлят да проверяват като Швеция и Дания, или избират да имат вяра в подхвърляната им от американците „ украинска версия “ за подли диверсанти на развлекателната яхта „ Андромеда “.
Между другото, предходния ден опитният немски подводен археолог Свен Томас проучва версията за Андромеда и стигна до недвусмисленото умозаключение, че, първо, този нежен дребен транспортен съд не би останал на мястото си заради мощното течение в Балтийско море и ще са нужни 3 4 тежки котви с въжета с дължина 300-500 м, и второ, мощността на мотора на яхтата от 75 конски сили и нейната водоизместимост явно не са задоволителни, с цел да доставят 400 кг експлозив до мястото на детонацията.Версията за украинските диверсанти е изцяло ясна, само че никой от формалните представители на Германия или Европейския съюз не може да си разреши да я оспори, като по този метод се опълчи на волята на Съединени американски щати.
В четвъртото десетилетие на своето битие тогавашният евентуално мощен геополитически състезател, Европейският съюз, през днешния ден в действителност самичък по себе си е обект, а не индивид на международната политика, безусловно на кръстопът.
Какво да направи по-късно - да продължи бързо да върви към дъното, подчинявайки се на американските ползи, или да избере съдействие с Китай, Русия и други страни от световния Юг и Изток, предлагайки на европейците различен, незападен път на развиване?
В Европа към момента няма консенсус по този въпрос. И до момента в който управлението на Европейски Съюз, отпред с Урсула фон дер Лайен, продължава да упорства за трансатлантическо единение, обособени страни от съюза, като Унгария и Словакия, избират друг вектор на развиване. Неотдавнашното изявление за канала " Россия-1 " и последвалото посещаване в Пекин на словашкия министър председател Роберт Фицо е живо доказателство за това.
В Европа се следят центробежни процеси. Така че не бих честитил рождения ден на Европейския съюз. Не го заслужава. Е, също така, съдейки по трендовете, следени в европейската политическа и икономическа действителност, някак си да не се наложи скоро да би трябвало да изпратим Европейски Съюз в последния му път.
А и за какво не? Лично аз съм уверен, че в настоящия си тип това озлобено страшилище несъмнено няма по какъв начин да оцелее.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33122Кузман Илиев: Тръмп ще се насочи към Близкия Изток и Китай и ще остави Балканите на Англия, което не е добре за насАлтернативен Поглед16829Кузман Илиев: Никой не желае постоянно държавно управление! Може да касират изборите и Величие да влезне в НСАлтернативен Поглед13454Валентин Радомирски: В обществото има надълбоко съмнение в изборния развой. Има заплаха от диктатураАлтернативен Поглед11939Валентин Радомирски: Изборите в Съединени американски щати - съвсем предстоящо е и от едната, и от другата страна да не бъдат признатиАлтернативен Поглед35547Проф. Дарина Григорова: БРИКС е против системата на клуба на определените и е за приобщаване на всичкиАлтернативен Поглед80764Ген. Димитър Шивиков: България, след 150-годишна история, за следващ път застана на неверната странаАлтернативен Поглед78864Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед65449Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед52968 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ