Politico: Макрон победи, но вотът показа, че Франция е разделена
Центристът Макрон реализира победа с комфортна разлика, като към 58,5 % от електората го поддържаха против 41,5 % за Льо Пен, съгласно предварителни данни. Това значи втори президентски мандат за сегашния държавен глава на Франция. Но успеха на президента е помрачена от обстоятелството, че неговият противник – десен, антиимиграционен претендент в лицето на Льо Пен, която се застъпва за възбрана на ислямската кърпа обществено, ухажва съветския президент Владимир Путин и желае да трансформира Европейския съюз в " съюз на европейските народи “ — завоюва повече гласове от всеки извънредно десен претендент в историята на Френската република.
Повече от 12 милиона души избраха Льо Пен - към 5 милиона повече в сравнение с по време на последният й опит да стане президент през 2017 година Ръстът на доверието допуска, че нейната тактика да се опита да вкара партията си в политическия дневен ред е значително сполучлива.
Резултатите от изборите във Франция не са единствено облекчение за Европейски Съюз и НАТО, само че и огромна алена лампа.
В разгара на войната на Русия против Украйна, с фрагменти от бомбардирани градове, показвани всекидневно в телевизионните вести, голяма част от френския електорат поддържа претендент, който прикани за съставяне на съюз с Москва и сподели, че ще изтегли Франция от НАТО, в случай че бъде определена.
Франция е една от държавите-основателки на Европейския съюз. И все пак милиони гласоподаваха за претендент, чиято акция стъпва върху концепцията за разглобяване на блока от вътрешната страна посредством ограничението на свободното пътешестване и намаление на върховенството на правото на Европейски Съюз - фундаментални правила за съюза.
Силното й показване ще се преглежда като предизвестие в Брюксел, който към момента е разтресен от вота на Англия и решението на Острова да излезе от блока. Освен това Брюксел е в хватката на правосъдна борба с Полша и Унгария поради разногласията за върховенството на правото.
Резултатите на Льо Пен ще се окажат предизвикателство и за самия Макрон, който ще стартира втория си мандат в една надълбоко разединена страна, в която политическият яд елементарно може да прерасне в улични митинги и принуждение. Президентът призна тези разделения в победната си тирада.
Опасностите дебнат зад ъгъла
Вотът демонстрира, че раздялите, които изтезават френската политика от десетилетия, не понижават, а в противен случай - усилват се с всеки идващ избор. Льо Пен е в третата си президентска акция и не изключва присъединяване си в последваща такава. В никакъв случай не е завършила политическата си кариера. Тя се възвърне от провалянето си през 2017 година и доста разшири базата на партията си. В пораженческата си тирада изрази борбен звук и загатна, че ще поведе електоралната си войска към борбата за френския парламент през юни.
Намеквайки за евентуални съюзи, които биха могли да укрепят още повече партията на Льо Пен, крайнодесният претендент за президент Ерик Земур, който беше нокаутиран в първия тур на изборите, прикани за сформирането на " родолюбив блок “, сплотяващ неговите и поддръжниците на Льо Пен.
Макрон осакати главните левоцентристки и дясноцентристки сили по време на възхода си на власт и гласуването в неделя сподели, че в миналото мощните социалистически партии и партиите Les Républicains не могат да бъдат избавени. Нито една от партиите не съумя да събере повече от пет % от гласовете на първия тур, което значи, че няма да имат право на възобновяване на разноските за акцията им от страната.
Техният колапс форсира преформатирането на политическия пейзаж на Франция, надалеч от разделянето на дясно-ляво, към разединение сред националистически анти-истаблишмент популисти и центристки проевропейски настроени прогресивни обединения.
Макрон встъпва във втория си мандат след две години ръководство на Коронавирус рецесия, на фона на висока инфлация и войната в Украйна. Едва ли има " меден месец " за президента. Вече се появиха апели за пускане на това, което във Франция е известно като " обществен трети тур “ на президентските избори – този, който се организира на улиците, под формата на митинги. Последваха и конфликти, при които има починали.
Служител от партията La République en Marche на Макрон съобщи пред " Politico ", че надали ще има огромна вълна на митинги.
Демонстрации към този момент започнаха във френските университети, а протестиращите са ядосани поради неналичието на претенденти, в които да се припознаят - изборът е бил сред представител на крайната десница и про-бизнес претендент. Някои водачи на придвижването на Жълтите жилетки, които раздрусаха Франция от митинги през 2018-2019 година към този момент приканват жителите да излязат на улицата.
Недоволството се популяризира и измежду левите гласоподаватели, чиито претенденти бяха отстранени от първия тур на гласуването на 10 април. 22% от електората гласоподаваха за крайнолевия водач Жан-Люк Меланшон на първия тур и бяха изключително недоволни от вариантите на втори тур.
Докато Макрон влиза във втория си мандат, ще има доста благоприятни условия за митинг. Президентът беше определен въз основа на платформа за реформиране на държавните пенсии и отместване на пенсионната възраст от 62 на 64 или 65 години. Той също по този начин желае да реформира и да вкара повече автономност във френските учебни заведения - упоритост, която ще го сложи в конфликт с мощните френски синдикати на учителите.
Първият мандат на Макрон надали беше елементарен, засенчен от пандемията COVID-19 и митингите на жълтите жилетки, които започнаха поради налога за зелено гориво. Този път той се заклева, че се е поучил от грешките, и дава обещание нов способ, ориентиран към създаване на консенсус за пробутване на промени.
Но с повишаването на инфлацията и цените на силата доста наблюдаващи считат, че в страната ще има реакции.
В кратковременен проект съперниците на Макрон към този момент се приготвят за борба преди парламентарните избори през юни. Президентът се нуждае от болшинство в Народното събрание, с цел да може да прокара промените си и акцията не се чака да бъде лесна.
По традиция френските гласоподаватели са склонни да гласоподават по един и същи метод на президентски и парламентарни избори, тъй че определеният президент и неговото държавно управление да не се карат, когато стартират своя мандат.
Но за левицата във Франция парламентарните избори оферират опция за възмездие. Меланшон зае съвсем трето място в първия тур от президентските избори и лагерът му се надява да се възползва от триумфа му и да осуети проектите за промени на Макрон. Голямо внимание ще бъде отделено и на Националния фронт на Льо Пен, което ще се изправи против конкуренция или съдействие на парламентарните избори със Земур, който събра 7 % от гласовете на първия тур на президентските избори.
Льо Пен се показа като представител на потиснатите, забравените французи против градските елити. Френският президент даде обещание да сплоти страната, само че въпросите по какъв начин се чуват тези гласове в никакъв случай не са били по-остри...
превод и редакция: Джесика Вълчева
Повече от 12 милиона души избраха Льо Пен - към 5 милиона повече в сравнение с по време на последният й опит да стане президент през 2017 година Ръстът на доверието допуска, че нейната тактика да се опита да вкара партията си в политическия дневен ред е значително сполучлива.
Резултатите от изборите във Франция не са единствено облекчение за Европейски Съюз и НАТО, само че и огромна алена лампа.
В разгара на войната на Русия против Украйна, с фрагменти от бомбардирани градове, показвани всекидневно в телевизионните вести, голяма част от френския електорат поддържа претендент, който прикани за съставяне на съюз с Москва и сподели, че ще изтегли Франция от НАТО, в случай че бъде определена.
Франция е една от държавите-основателки на Европейския съюз. И все пак милиони гласоподаваха за претендент, чиято акция стъпва върху концепцията за разглобяване на блока от вътрешната страна посредством ограничението на свободното пътешестване и намаление на върховенството на правото на Европейски Съюз - фундаментални правила за съюза.
Силното й показване ще се преглежда като предизвестие в Брюксел, който към момента е разтресен от вота на Англия и решението на Острова да излезе от блока. Освен това Брюксел е в хватката на правосъдна борба с Полша и Унгария поради разногласията за върховенството на правото.
Резултатите на Льо Пен ще се окажат предизвикателство и за самия Макрон, който ще стартира втория си мандат в една надълбоко разединена страна, в която политическият яд елементарно може да прерасне в улични митинги и принуждение. Президентът призна тези разделения в победната си тирада.
Опасностите дебнат зад ъгъла
Вотът демонстрира, че раздялите, които изтезават френската политика от десетилетия, не понижават, а в противен случай - усилват се с всеки идващ избор. Льо Пен е в третата си президентска акция и не изключва присъединяване си в последваща такава. В никакъв случай не е завършила политическата си кариера. Тя се възвърне от провалянето си през 2017 година и доста разшири базата на партията си. В пораженческата си тирада изрази борбен звук и загатна, че ще поведе електоралната си войска към борбата за френския парламент през юни.
Намеквайки за евентуални съюзи, които биха могли да укрепят още повече партията на Льо Пен, крайнодесният претендент за президент Ерик Земур, който беше нокаутиран в първия тур на изборите, прикани за сформирането на " родолюбив блок “, сплотяващ неговите и поддръжниците на Льо Пен.
Макрон осакати главните левоцентристки и дясноцентристки сили по време на възхода си на власт и гласуването в неделя сподели, че в миналото мощните социалистически партии и партиите Les Républicains не могат да бъдат избавени. Нито една от партиите не съумя да събере повече от пет % от гласовете на първия тур, което значи, че няма да имат право на възобновяване на разноските за акцията им от страната.
Техният колапс форсира преформатирането на политическия пейзаж на Франция, надалеч от разделянето на дясно-ляво, към разединение сред националистически анти-истаблишмент популисти и центристки проевропейски настроени прогресивни обединения.
Макрон встъпва във втория си мандат след две години ръководство на Коронавирус рецесия, на фона на висока инфлация и войната в Украйна. Едва ли има " меден месец " за президента. Вече се появиха апели за пускане на това, което във Франция е известно като " обществен трети тур “ на президентските избори – този, който се организира на улиците, под формата на митинги. Последваха и конфликти, при които има починали.
Служител от партията La République en Marche на Макрон съобщи пред " Politico ", че надали ще има огромна вълна на митинги.
Демонстрации към този момент започнаха във френските университети, а протестиращите са ядосани поради неналичието на претенденти, в които да се припознаят - изборът е бил сред представител на крайната десница и про-бизнес претендент. Някои водачи на придвижването на Жълтите жилетки, които раздрусаха Франция от митинги през 2018-2019 година към този момент приканват жителите да излязат на улицата.
Недоволството се популяризира и измежду левите гласоподаватели, чиито претенденти бяха отстранени от първия тур на гласуването на 10 април. 22% от електората гласоподаваха за крайнолевия водач Жан-Люк Меланшон на първия тур и бяха изключително недоволни от вариантите на втори тур.
Докато Макрон влиза във втория си мандат, ще има доста благоприятни условия за митинг. Президентът беше определен въз основа на платформа за реформиране на държавните пенсии и отместване на пенсионната възраст от 62 на 64 или 65 години. Той също по този начин желае да реформира и да вкара повече автономност във френските учебни заведения - упоритост, която ще го сложи в конфликт с мощните френски синдикати на учителите.
Първият мандат на Макрон надали беше елементарен, засенчен от пандемията COVID-19 и митингите на жълтите жилетки, които започнаха поради налога за зелено гориво. Този път той се заклева, че се е поучил от грешките, и дава обещание нов способ, ориентиран към създаване на консенсус за пробутване на промени.
Но с повишаването на инфлацията и цените на силата доста наблюдаващи считат, че в страната ще има реакции.
В кратковременен проект съперниците на Макрон към този момент се приготвят за борба преди парламентарните избори през юни. Президентът се нуждае от болшинство в Народното събрание, с цел да може да прокара промените си и акцията не се чака да бъде лесна.
По традиция френските гласоподаватели са склонни да гласоподават по един и същи метод на президентски и парламентарни избори, тъй че определеният президент и неговото държавно управление да не се карат, когато стартират своя мандат.
Но за левицата във Франция парламентарните избори оферират опция за възмездие. Меланшон зае съвсем трето място в първия тур от президентските избори и лагерът му се надява да се възползва от триумфа му и да осуети проектите за промени на Макрон. Голямо внимание ще бъде отделено и на Националния фронт на Льо Пен, което ще се изправи против конкуренция или съдействие на парламентарните избори със Земур, който събра 7 % от гласовете на първия тур на президентските избори.
Льо Пен се показа като представител на потиснатите, забравените французи против градските елити. Френският президент даде обещание да сплоти страната, само че въпросите по какъв начин се чуват тези гласове в никакъв случай не са били по-остри...
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ