Централните банки нямат единна позиция по отношение на това как

Централните банки нямат единна позиция във връзка с това по какъв начин да реагират на вероятен скок на цената на енергоносителите при положение на ескалацията на войната сред Израел и ХАМАС. Въпреки че регулаторите пренебрегват волативността на енергийните пазари, шефовете на централните банки на Канада и Англия дадоха да се разбере, че ще им се наложи да реагират на инфлационния риск, обвързван с повишаването на петрола и газа, написа Financial Times (FT). Тиф Маклем, шеф на банката на Канада, съгласно изданието счита, че оправянето с следствията от внезапен скок на цената на енергоносителите може да е по-трудна поради скорошната инфлационна вълна, която беше най-голямата за последното потомство. „ Когато инфлацията в разстояние на две години се намира на най-високото целево равнище, упованията са над него, а бизнесът бързо преразпределя индустриалните разноски, би трябвало да сме по-предпазливи “, споделя той. „ Ако имате увеличени транспортни разноски... които заради по-високите цени на горивата се включват в цените на други артикули и услуги, това е знак, че ни следва да свършим още доста работа. " Тези доводи контрастират с предходни изказвания на някои шефове на централни банки за това, че растежът на цената на енергоносителите, битката против които е сложна посредством повишение на лихвените проценти има единствено краткотраен резултат върху инфлацията, се показва в материала. В прогнозата за инфлацията, оповестена през предходната седмица, Банката на Англия също дефинира Близкият изток и енергийният бранш за едни от „ възходящите опасности “ за ценовата непоклатимост. Шефът й Авдрю Бейли съобщи, че светът е претърпял „ няколко огромни шока от страна на предлагането, един след различен “. Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард обаче се придържа към друга позиция, откакто банката на съвещанието в края на предишния месец резервира лихвата на предходното равнище, се показва в материала. По думите на Лагард, еврозоната през днешния ден „ е изцяло друга стопанска система “ спрямо интервала на растежа на цената на енергоносителите през предходната година, когато страните от Европейски Съюз се оказаха от съветския импорт. Но този път по-високите ставки и по-слабото търсене ще лимитират какъвто и да е ценови напън, обвързван с Близкия изток. Друг член на Управителния съвет на ЕЦБ, отговарящ за определянето на лихвите, е по-предпазлив, заявявайки за FT, че реакцията във връзка с растежа на цените на петрола ще зависи от обстановката. Има разлика сред напрежението на пазара, който може умерено да бъде пренебрегнат, и цялостния потрес при предлагането, в случай че да вземем за пример Иран се опита да затвори Ормузкия проток, през който минава една трета от LNG и една четвърт от петрола, споделя той. Подобно огромно събитие би било сходно на арабското петролно ембарго от 1973 година във връзка с Съединените щати, което докара до учетворяване на цените на петрола. Засега цените са по-ниски от тези на 7 октомври, когато Хамас атакува Израел. Пазарите резервират спокойствие Скокът на цената на енергоносителите води до повишение на общия ритъм на инфлацията съвсем незабавно. В страните с ниско търсене по-високите цени на петрола и газа могат в последна сметка да отслабят ценовия напън, въздействайки върху приходите и размера на произвеждане. В страните с високо търсене обаче, увеличението на разноските за енергоносителите може да се трансферират и обзет други сфери на стопанската система, защото служащите и фирмите покачват разноските за труд и артикули. Независимо от задоволително постоянния стопански растеж в Съединени американски щати, ръководителят на Федералния запас Джером Пауъл изглеждаше умерено през предходната седмица, се споделя в обявата. По думите му, международните цени на петрола към този момент не реагират доста на спора и не е ясно дали това ще докара „ до основни последици за стопанската система “. Значение по принцип ще има допустимо разширение на спора. Други чиновници от Федералния запас са обезпокоени доста повече. Във вторник Мишел Боуман, един от най-твърдо настроените шефове в Централната банка предизвести за риск от това, че повишаването на енергоносителите може „ да обърне известния прогрес в намаляването на общата инфлация “. Боуман счита, че Федералния запас би трябвало да увеличи лихвите „ още повече “, с цел да понижи инфлацията до целевото равнище от 2%. Тя прибавя също по този начин, че ще поддържа такава стъпка, „ в случай че данните демонстрират, че напредъкът при намаляването на инфлацията е спрял или е непълен за битка с инфлацията “ На този стадий пазарите не чакат спорът в Близкия изток да повлияе върху международните лихвени проценти. Марсело Карвальо, началник на световния стопански отдел в BNP Paribas счита, че банката чака Brent да се движи към 100 $ за барел. При такава цена централните банки по този начин или другояче биха пренебрегнали шока. Политиците ще се разтревожат единствено при най-лошия сюжет, когато цените на петрола се повишат до 120 $, се отбелязва в публкацията. „ Ако бяхте говорили за петролен потрес преди година или две, когато нещата вътре в страните бяха в действителност горещи, инфлацията се покачваше, упованията излизаха отвън надзор, цените на храните растяха, а лихвите бяха доста ниски... това би провокирало повече безпокойствие измежду централните банки “, отбелязва той. „ Сега лихвите са доста по-високи, има някои признаци на умерена интензивност и ясни признаци за спад в общата инфлация. “ По Financial Times