Атанас Пеканов: Модерната централна банка трябва да е открита институция
Централната банка в днешно време е една извънредно основна институция за всяка една развита стопанска система. Нейният главен актив е доверието - на база на него, тя дейно организира политиките си, употребява регулаторните си принадлежности, алармира и води финансовите пазари и жителите, успокоява ги във времена на рецесии, разяснява във Facebook икономистът Атанас Пеканов, някогашен вицепремиер в служебните държавни управления на президента Румен Радев.
„ Да, може би беше по-добре да се избегнат тези разногласия сега, с цел да не се рискува доверието в институцията. Модерната централна банка обаче би трябвало да е открита институция, да е про-активна в връзката си, тя алармира интензивно към жителите и участниците на финансовите пазари, осведоми ги по водещите стопански тематики ”, споделя Пеканов.
В този смисъл, позитивно е, че всичко това роди интерес към Българска народна банка. А банката стои пред основни задания и процеси в идващите години.
На първо място, тя би трябвало да приготви обществото за декларирания приоритет за приемането на еврото – който да бъде придружен с доста сериозна и задълбочена акция измежду жителите и компаниите, съществени дейности за понижаване на възможните опасности и злоупотреби по време на този развой, ограничение на риска цената по превалутирането да се съобщи на жителите и изключително на най-уязвимите групи. Коментирал съм преди изгодите и рисковете от приемането на еврото, само че и какъв брой са основни тези стъпки да се защитят жителите по време на целия развой. Това е изключително значимо в настоящата среда на нараснала инфлация, в която ще бъдем в идните години.
На второ място, намираме се в една среда на притеснително висока инфлация, която фактически изненада съществено както големите проучвателен отдели на множеството водещи централни банки по света, по този начин и хората, които по-академично се занимаване с емпирични и теоретични модели на паричната политика. Това изисква подробен взор над стопанската система ни, усилване на аналитичния потенциал на банката за схващане на комплицираните процеси в международната стопанска система. Един икономист, употребяващ модерните стопански способи, би трябвало да е подготвен да премисля вижданията си предвид на идващите нови данни. Не инцидентно и както афишира ЕЦБ идните решения във връзка с лихвените проценти - по кое време да бъдат дигани те ще се ориентират по последните данни в една извънредно несигурна конюнктура. Както споделя Кейнс, когато обстоятелствата се трансформират, би трябвало да можем да си променим мнението. Така дълго време, инфлацията в Еврозоната беше много ниска – през десетилетието преди пандемията. В последните месеци обаче това се промени внезапно и сего се намираме точно в противоположната конюнктура, на което институциите би трябвало да реагират съответно, защото високият ценови напън съставлява ерозиране на покупателната дарба на жителите и е главно терзание за тях. По думите на Alan Blinder, в такива случаи паричната политика постоянно е колкото просвета, толкоз и изкуство. Докато част от нарасналата инфлация беше предстояща – тази дължаща се на възобновяване на стопанската система, то огромна част беше подценена съвсем на всички места – тази обвързвана с продължителността на усложненията по доставките и тази обвързвана с енергетиката; а беше и частично непредвидима – дължаща се на спомагателния ценови потрес от войната в Украйна.
Засилената инфлация изисква стъпки за нормализиране на паричната политика и повишение на лихвените проценти, които ще бъдат подхванати в Еврозоната в идните тримесечия. Бъдещият шеф, при положително стичане на събитията - при влизането ни в еврозоната, ще стане член на управителния съвет на ЕЦБ – той ще взе участие на срещите на управителния съвет във Франкфурт на всеки шест седмици и ще взе участие в решенията за паричната политика на паричния съюз. Добре е да знаем неговото схващане за трансмисионния механизъм на паричната политика – това са каналите на деяние на измененията в лихвените проценти - по какъв начин те въздействат на държанието на жителите и компаниите и по този метод способстват за образуването на заплатите и цените. На база на това ще разберем и по какъв начин той прави оценка – кои от тези канали ще отшумят бързо, кои ще останат по-дълго. Защото даже откакто инфлацията, породена от икономическото възобновяване се успокои, наподобява по-дългосрочно ще останат резултатите от нарасналите цени на силата, от проблемите с доставките, свързани със войната, от процеса на деглобализация и връщане на производството в Европа. От началото на годината, на база и на няколко изявления на Isabel Schnabel от изпълнителния ръб на ЕЦБ, приказваме и за така наречен “greenflation ” - спомагателния принос към повишение на цените, който за жалост може да бъде породен в кратковременен проект от зелените политики и ограниченията за промяна на стопанската система, обръща внимание Пеканов.
Не на последно място, Българска народна банка би трябвало доста ясно и деликатно да следи за финансовата непоклатимост и банковия бранш. След настъпването на пандемията, задлъжнялостта и кредитирането се повишиха внезапно, като опит да се даде ликвидност на финансовата система, както и в резултат на нарасналите спестявания, а с това се сътвори и ценови напън върху имотния бранш в доста страни, в това число България. След предходната финансова рецесия, централните банки развиха така наречен макропруденциални принадлежности, с които да управляват и основават буфери, да се грижат за устойчивостта на финансовия бранш в среда на мощно възходящи цени на недвижимите парцели. Решенията за макропруденциалната политика нормално се взимат от специфични комисии, които са част от централната банка. В Австрия през предходната година да вземем за пример същата комисия предложи стягане на критериите за предоставяне на заеми за недвижими парцели, с които се пробва да управлява рисковете пред финансовата непоклатимост. Това са решения изцяло в компетенциите на нашата централна банка и това няма да се промени даже и след приемането на еврото.
По всички тези тематики, основно е централната банка да бъде про-активна, да комуникира повече в сравнение с до момента, ясно и отчетливо позициите си. В рамките на прегледа на тактиката си през предходната година, ЕЦБ също по този начин реши да модернизира връзката си за паричната политика, да се пробва да доближава до по-широка публика и постоянно да събира и да изслушва опасенията и упованията на жителите. Федералния запас прави това от няколко години под формата на така наречен town hall, където събира елементарни и инцидентно определени жители на полемика. В днешно време позициите на централната банка може да има голям резултат върху пазарите и стопанската система. А самите те би трябвало да стъпват на мощен изчерпателен потенциал - във водещите централни банки по света се набират най-обещаващите и мощни млади икономисти, по този метод и самата институция гради доверието и опциите си да реагира на непредвидени обстановки пред стопанската система, каквито се развиват с доста постоянно движение в последните години.
„ Да, може би беше по-добре да се избегнат тези разногласия сега, с цел да не се рискува доверието в институцията. Модерната централна банка обаче би трябвало да е открита институция, да е про-активна в връзката си, тя алармира интензивно към жителите и участниците на финансовите пазари, осведоми ги по водещите стопански тематики ”, споделя Пеканов.
В този смисъл, позитивно е, че всичко това роди интерес към Българска народна банка. А банката стои пред основни задания и процеси в идващите години.
На първо място, тя би трябвало да приготви обществото за декларирания приоритет за приемането на еврото – който да бъде придружен с доста сериозна и задълбочена акция измежду жителите и компаниите, съществени дейности за понижаване на възможните опасности и злоупотреби по време на този развой, ограничение на риска цената по превалутирането да се съобщи на жителите и изключително на най-уязвимите групи. Коментирал съм преди изгодите и рисковете от приемането на еврото, само че и какъв брой са основни тези стъпки да се защитят жителите по време на целия развой. Това е изключително значимо в настоящата среда на нараснала инфлация, в която ще бъдем в идните години.
На второ място, намираме се в една среда на притеснително висока инфлация, която фактически изненада съществено както големите проучвателен отдели на множеството водещи централни банки по света, по този начин и хората, които по-академично се занимаване с емпирични и теоретични модели на паричната политика. Това изисква подробен взор над стопанската система ни, усилване на аналитичния потенциал на банката за схващане на комплицираните процеси в международната стопанска система. Един икономист, употребяващ модерните стопански способи, би трябвало да е подготвен да премисля вижданията си предвид на идващите нови данни. Не инцидентно и както афишира ЕЦБ идните решения във връзка с лихвените проценти - по кое време да бъдат дигани те ще се ориентират по последните данни в една извънредно несигурна конюнктура. Както споделя Кейнс, когато обстоятелствата се трансформират, би трябвало да можем да си променим мнението. Така дълго време, инфлацията в Еврозоната беше много ниска – през десетилетието преди пандемията. В последните месеци обаче това се промени внезапно и сего се намираме точно в противоположната конюнктура, на което институциите би трябвало да реагират съответно, защото високият ценови напън съставлява ерозиране на покупателната дарба на жителите и е главно терзание за тях. По думите на Alan Blinder, в такива случаи паричната политика постоянно е колкото просвета, толкоз и изкуство. Докато част от нарасналата инфлация беше предстояща – тази дължаща се на възобновяване на стопанската система, то огромна част беше подценена съвсем на всички места – тази обвързвана с продължителността на усложненията по доставките и тази обвързвана с енергетиката; а беше и частично непредвидима – дължаща се на спомагателния ценови потрес от войната в Украйна.
Засилената инфлация изисква стъпки за нормализиране на паричната политика и повишение на лихвените проценти, които ще бъдат подхванати в Еврозоната в идните тримесечия. Бъдещият шеф, при положително стичане на събитията - при влизането ни в еврозоната, ще стане член на управителния съвет на ЕЦБ – той ще взе участие на срещите на управителния съвет във Франкфурт на всеки шест седмици и ще взе участие в решенията за паричната политика на паричния съюз. Добре е да знаем неговото схващане за трансмисионния механизъм на паричната политика – това са каналите на деяние на измененията в лихвените проценти - по какъв начин те въздействат на държанието на жителите и компаниите и по този метод способстват за образуването на заплатите и цените. На база на това ще разберем и по какъв начин той прави оценка – кои от тези канали ще отшумят бързо, кои ще останат по-дълго. Защото даже откакто инфлацията, породена от икономическото възобновяване се успокои, наподобява по-дългосрочно ще останат резултатите от нарасналите цени на силата, от проблемите с доставките, свързани със войната, от процеса на деглобализация и връщане на производството в Европа. От началото на годината, на база и на няколко изявления на Isabel Schnabel от изпълнителния ръб на ЕЦБ, приказваме и за така наречен “greenflation ” - спомагателния принос към повишение на цените, който за жалост може да бъде породен в кратковременен проект от зелените политики и ограниченията за промяна на стопанската система, обръща внимание Пеканов.
Не на последно място, Българска народна банка би трябвало доста ясно и деликатно да следи за финансовата непоклатимост и банковия бранш. След настъпването на пандемията, задлъжнялостта и кредитирането се повишиха внезапно, като опит да се даде ликвидност на финансовата система, както и в резултат на нарасналите спестявания, а с това се сътвори и ценови напън върху имотния бранш в доста страни, в това число България. След предходната финансова рецесия, централните банки развиха така наречен макропруденциални принадлежности, с които да управляват и основават буфери, да се грижат за устойчивостта на финансовия бранш в среда на мощно възходящи цени на недвижимите парцели. Решенията за макропруденциалната политика нормално се взимат от специфични комисии, които са част от централната банка. В Австрия през предходната година да вземем за пример същата комисия предложи стягане на критериите за предоставяне на заеми за недвижими парцели, с които се пробва да управлява рисковете пред финансовата непоклатимост. Това са решения изцяло в компетенциите на нашата централна банка и това няма да се промени даже и след приемането на еврото.
По всички тези тематики, основно е централната банка да бъде про-активна, да комуникира повече в сравнение с до момента, ясно и отчетливо позициите си. В рамките на прегледа на тактиката си през предходната година, ЕЦБ също по този начин реши да модернизира връзката си за паричната политика, да се пробва да доближава до по-широка публика и постоянно да събира и да изслушва опасенията и упованията на жителите. Федералния запас прави това от няколко години под формата на така наречен town hall, където събира елементарни и инцидентно определени жители на полемика. В днешно време позициите на централната банка може да има голям резултат върху пазарите и стопанската система. А самите те би трябвало да стъпват на мощен изчерпателен потенциал - във водещите централни банки по света се набират най-обещаващите и мощни млади икономисти, по този метод и самата институция гради доверието и опциите си да реагира на непредвидени обстановки пред стопанската система, каквито се развиват с доста постоянно движение в последните години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ