Турция е похарчила 12 млрд. долара в защита на лирата след ареста на кмета на Истанбул
Централната банка на Турция е хвърлила на пазара 11.5 милиарда щ. $, с цел да отбрани лирата – рекордна по мярка намеса, откакто турският президент Реджеп Ердоган разпореди ареста на главния си политически съперник Екрем Имамоглу, провокирал всеобщи демонстрации в негова отбрана и политическа неустойчивост, подплашила вложителите. Пазарната интервенция на турските централни банкери е съвсем четири пъти по-голяма от която и да било друга сходна акция. Тя беше извършена откакто в средата на седмицата турската лира загуби 11% от пазарната си оценка към зелените пари и слезе до рекордно ниските 42 лири за един щ. $.
По оценка на турски банкер, офиицалните управляващи „ са изгубили контрола “ върху пазара още в ранните часове на 19 март, което е „ оставило белег “ на доверието на вложителите. „ Джей Пи Морган Чейз “, който е деен състезател на разрастващите се пазари, също отбелязва, че „ ликвидността на лирата е била нарушена поради големия отлив на капитали “.
Турските парични стратези започнаха и други стъпки за усмиряване на пазарите, сред които беше и изключителното заседание на Турската централна банка на 20 март. На него беше взето решение за анулация на едноседмичната репооперация и за повишение на еднодневната кредитна рента (overnight) до 46%, което, по оценка на икономисти, съставлява стягане на паричната политика с 350-400 базови пункта. Тези дейности се чака да усилят цената на финансиране, което може да натовари банковите салда и да тласне нагоре кредитните лихви, като в същото време понижи размера на отпусканите заеми.
Турският министър на финансите Мехмет Шимшек дефинира на 21 март пазарните съмнения като „ краткотрайни “ и сподели, че са взети всички нужни ограничения. Шимшек, който се срещна с членовете на борда на Турската банкова асоциация на незабавно проведена вечеря, увери, че икономическата стратегия на страната ще продължи да се извършва уверено и че държавното управление разполага с нужните принадлежности за задачата. Централните банкери пък дават обещание да затегнат паричната политика „ в случай че се обрисува доста и трайно утежняване на инфлацията “.
Предприетите ограничения стопираха внезапния спад на турската валута и тя завърши седмичната си търговия с котировка 37.7298 лири за един щ. $ – 3% седмичен спад и поевтиняване с 6.5% от началото на годината.
Базовият турски борсов показател BIST-100 загуби съвсем 8% по време на търговията си на 21 март и завърши седмицата със срив от близо 15 %. Разходите за обезпечаване на турския дълг от прекъсване на обслужването му се покачиха с 18 пункта – до 322 базови точки – най-широкият марж от март 2024-а насам, по данни на S&P Global Market Intelligence.
Случващото се попари очакванията за лихвена редукция на идващото публично заседание на Турската централна банка на 17 април. Откакто инфлацията в Турция потегли надолу, институцията оряза лихвите със 750 базови пункта от декември 2024-а – до 42.5%, а преди събитията на 19 март вложителите чакаха този низходящ лихвен цикъл да продължи и през 2025-а. След нарастването на лихвата overnight на 20 март обаче „ Джей Пи Морган “ не предвижда смяна през април и планува лихвените редукции да се възобновят от 19 юни нататък.
Програмата на министър Шимшек – някогашен банкер на „ Мерил Линч “, цели да приключи дългата инфлационна рецесия на страната и да върне вложителите на турска земя, които през последното десетилетие избягаха поради неортодоксалната парична политика и едноличното ръководство на Ердоган. Плановете на Шимшек включваха съществено покачване на лихвените проценти и на налозите. Те имаха прочут триумф откакто смъкнаха инфлацията до 39% годишно от над 85% в края на 2022-а.
Турция съумя също бързо да попълни валутните си запаси, чийто брутен размер доближи съвсем 100 млн. щ. $ преди тазседмичните интервенции против близо 57 милиарда $ в средата на 2023-а. Дългосрочните вложители обаче продължиха да странят от турските активи поради опасения, че Ердоган може да възвърне ексцентричните си стопански политики.
Но, по информация на „ Джей Пи Морган “, хеджингови фондове и други рискови играчи са се възползвали от надхвърлящите 40% лихви и са вложили жестоко 35 милиарда щ. $ в така наречен покупко-продажби carry trades, при които търговците вземат заеми във валути с ниска рентабилност и вкарват средствата във високодоходни активи.
