ЕЦБ прогнозира инфлация от 2,1 на сто в еврозоната за 2025 година
Централната банка на еврозоната чака по-висок растеж на Брутният вътрешен продукт през 2025 година, само че с повишен инфлационен напън
Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи прогнозата си за икономическия напредък в еврозоната за идната година, само че в същото време поправя нагоре и упованията си за инфлацията. Актуализираните данни бяха оповестени след двудневното септемврийско съвещание на институцията.
Според новите оценки брутният вътрешен артикул в еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2025 година, което е значително нарастване по отношение на предходната прогноза от 0,9%, оповестена през юни. Същевременно ЕЦБ намали упованието си за стопански напредък през 2026 година до 1,0% при предходна прогноза от 1,1%.
Причините за по-високия предстоящ напредък следващата година включват увеличени приходи на семействата и засилени разноски за защита и инфраструктурни планове, показват от финансовата институция.
По отношение на инфлацията, ЕЦБ поправя нагоре упованията си за ценовия растеж през 2025 година до 2,1% по отношение на предходните 2,0%. За 2026 година прогнозата също е увеличена – до 1,7% от по-рано предстоящите 1,6%. За 2027 година се планува леко намаляване на инфлацията до 1,9% по отношение на предходните 2,0%.
Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на силата и храните, се чака да бъде 2,4% през 2025 година, преди да спадне до 1,9% през 2026 година и до 1,8% през 2027 година
" С течение на времето това би трябвало да подтиква потребителските разноски, изключително в случай че, както се планува в прогнозите, жителите икономисват по-малка част от приходите си ", съобщи Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, на конференция след оповестяването на решението.
Според централната банка на еврозоната рисковете за икономическото развиване остават обилни. Те включват търговски напрежения, световна икономическа неустановеност, по-високи разноски за енергийни първични материали и неустойчивост на веригите за доставки.
Ръководството на ЕЦБ акцентира смисъла на фискалните и структурните политики, които би трябвало да създадат стопанската система на еврозоната по-продуктивна и конкурентоспособна в актуалната геополитическа конюнктура. Централната банка предлага държавните управления да дадат приоритет на структурните промени и стратегическите вложения, насърчаващи растежа, като в същото време обезпечават устойчиви обществени финанси.
Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи прогнозата си за икономическия напредък в еврозоната за идната година, само че в същото време поправя нагоре и упованията си за инфлацията. Актуализираните данни бяха оповестени след двудневното септемврийско съвещание на институцията.
Според новите оценки брутният вътрешен артикул в еврозоната ще нарасне с 1,2% през 2025 година, което е значително нарастване по отношение на предходната прогноза от 0,9%, оповестена през юни. Същевременно ЕЦБ намали упованието си за стопански напредък през 2026 година до 1,0% при предходна прогноза от 1,1%.
Причините за по-високия предстоящ напредък следващата година включват увеличени приходи на семействата и засилени разноски за защита и инфраструктурни планове, показват от финансовата институция.
По отношение на инфлацията, ЕЦБ поправя нагоре упованията си за ценовия растеж през 2025 година до 2,1% по отношение на предходните 2,0%. За 2026 година прогнозата също е увеличена – до 1,7% от по-рано предстоящите 1,6%. За 2027 година се планува леко намаляване на инфлацията до 1,9% по отношение на предходните 2,0%.
Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на силата и храните, се чака да бъде 2,4% през 2025 година, преди да спадне до 1,9% през 2026 година и до 1,8% през 2027 година
" С течение на времето това би трябвало да подтиква потребителските разноски, изключително в случай че, както се планува в прогнозите, жителите икономисват по-малка част от приходите си ", съобщи Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, на конференция след оповестяването на решението.
Според централната банка на еврозоната рисковете за икономическото развиване остават обилни. Те включват търговски напрежения, световна икономическа неустановеност, по-високи разноски за енергийни първични материали и неустойчивост на веригите за доставки.
Ръководството на ЕЦБ акцентира смисъла на фискалните и структурните политики, които би трябвало да създадат стопанската система на еврозоната по-продуктивна и конкурентоспособна в актуалната геополитическа конюнктура. Централната банка предлага държавните управления да дадат приоритет на структурните промени и стратегическите вложения, насърчаващи растежа, като в същото време обезпечават устойчиви обществени финанси.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ