Нефилимите в мита за Анунаки - Част II
Централна теза в теорията за античните космонавти съгласно Закария Сичин е, че група митични същества, известни като Анунаки. Според него те кръстосали личната си ДНК с тази на хомо еректус с цел да основат човечеството, а по-късно да го употребяват като плебеи за добиването на злато и други минерали. Днес тези Анунаки постоянно са представяни като еквивалент на старозаветния Бог основател. Но какво в действителност споделят античните клинописни текстове за Анунаки? Как хипотезата за Древният астронавт се вписва с това, какви били те съгласно митологията на Древният свят?
Връх Хермон е ситуиран в южния завършек на Антиливанската планинска верига, пресичайки границите на Сирия и Ливан. Най-високият връх на Хермон доближава 2832 метра. Гилгамеш е бил прочут в античния свят с изследванията си за знанията за света преди потопа, както е казано в Угаритския епос за Гилгамеш (редове 5-9): „ Той изследва на всички места местата местата на боговете, знаеше общата мъдрост за всички неща. Онзи, който минал отдалечен път, прекосил океана, необятното море, чак до изгрева на слънцето: той върна новина от предходната ера “. Тези пасажи ни водят до необятен кръг тълкования направени от Липински по отношение на остарялата вавилонска версия на епоса за Гилгамеш, където античният цар пътувал до планината Хермон – обиталището на Анунаки.
Гилгамеш – великанът
Концепцията за античните познания от света преди потопа в действителност е присъща на доста източни култури. Например, има сходна история в апокрифната книга на Каинам, наследник на библейския Арфаксад: „ И синът порасна, и татко му го научи да написа, и той отида да си търси място да остане в град. И откри писмо, което предходните генерации бяха издълбали върху канара, и прочете какво написа там, и го преписа и съгреши заради това, тъй като съдържа учението на Стражите, в сходство с което те са следили поличбите на Слънцето и Луната и звездите във всички небесни знаци. И той го записа и не сподели нищо по въпроса, тъй като се опасяваше да приказва с Ной за това, с цел да не би да се ядоса на него поради това. “ (Юбилеи 8: 1-5)
Интересното е, че има няколко антични източника, които допускат, че самият Гилгамеш е бил полу-бог или полу-божествено създание с великански растеж. Според листата на шумерските царе, Гилгамеш е петият цар на Урук, който царувал някъде сред 2800 година и 2600 година прочие н.е. Въпреки, че съществуват митоде, съгласно които бащата на Гилгамеш е крал Лугалбанда, описът на шумерските царе показва, че същинският му татко е бил „ дух на лилу, първосвещеник на Кулаба “ и той е разказан в епоса като „ две трети господ “.
Смята се, че Гилгамеш е постигнал победа над царете на Киш, централизирайки властта на Урук и правейки от него огромен, мощен и разширяващ се град. В няколко фрагмента от XII в. прочие н.е. откритият в античния Угадир Гилгамешски епос, Гилгамеш е разказан като „ Превъзхождащ всички други царува! Известен с огромния си растеж “ (ред 16) и още веднъж „ Гилгамеш, фамозен с телесния си растеж, воин роден в Урук убиващ див бик! “ (редове 18-19). Редове 34-36 от Угадирският епос за Гилгамеш ни дават съответни детайлности за размера му. Според информацията там Гилгамеш е имал височина сред 4,8 и 5,4 метра. В тази връзка забавно е да кажем, че в някои фрагменти от свитъците от Мъртво море се посочват няколко велики нефилима като Оя, Махуей, Хея и Гилгамеш.
Гиганти, които царуват на планината Хермон
Връщайки се към тематиката за планината Хермон, Гилгамеш не е единственият античен колос, директно обвързван с тази видна околност. Няколко старозаветни книги, които отразяват борбата на Мойсей и израилтяните против васанският цар Ог: „ …и рамките на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи… “ (Исус Навиев 12:4). Във Второзаконие Ог е разказан, като: „ Защото единствено васанският цар Ог беше останал от оживелите от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широчината му – четири лакътя, съгласно лакътя на мъж. “ Това значи, че Ог може би е имал височина към четири метра.
В Исус Навиев 12:5 се споделя за Ог: „ и владееше над планината Хермон и над Салха, и над целия Васан, до границата на гесурците и на маахатците, и над половината Галаад до границата на есевонския цар Сион. “
Субекти от Подземния свят
Още един фактор, свързващ Анунаки с историята на техните потомци, е статута им на подземни същества. В месопотамските писмени сведения Анунаките постоянно са изобразявани като съдии на мъртвите, които отиват в Подземното царство или ще останат, като „ духове на земята “. В плочи открити в Нипур към 2000 година пр.н.е. Анунаките са „ седемте съдии “, които съпровождат Ерешкигал, кралица на подземното царство.
Хвърли се в Ада
Планинското обиталище на ханаанският господ, Ел също постоянно се свързва с секрети или скрити пещери и подземни реки. Липински свързва това пък с изворите на река Йордан, един от който е извора на Бании, започващ своето начало от подножието на планината Хермон. Освен това той прецизира, че в антични времена се считало, че под тази планина се намирал „ един от изворите, от които идват водите на Потопа… изригване на подземния океан, на който се счита, че лежи земята “.
В Книгата на Енох Бог заповядва на архангел Михаил: „ върви, вържи Семяза и неговите сътрудници, коита са се обвързали с жени… вържи ги за седемдесет земни поколения… “, до момента в който на Рафаил се заповядва: „ Завържете Азазел за ръце и крайници и го хвърлете в тъмнината.. “
Също по този начин се загатва ориста на съгрешилите ангели и в новозаветните книги „ … Бог не пощади ангелите, които съгрешиха, а ги хвърли в пъкъла и ги съобщи оковани във вериги на тъмнината… “. Думата преведана като „ Ад “ в този стих, в действителност е за гръцкият Тартар, отнасящ се до най-дълбокия под земята свят в гръцката митология – пандиза на титаните.
Титаните били освен колоси, само че също както Анунаки, те са поколение на земната богина Гея и небесният господ Уран. Някои учени считат за евентуално гръцкият мит значително да се основава на по-старите източни митологии. Същото се споделя още веднъж в Книгата на Юда, стих 6, в която се загатва: „ Ангелите, които не са запазили своето първо обиталище, а са го напуснали те ще бъдат оковани във безконечните вериги в тъмнината. “
Истинската еднаквост на Анунаки
Широко знае се, че архетипните легенди на месопотамските и близкоизточните култури амат общ генезис и, че сюжетите на тези легенди и истории се появяват и в библийските и небиблейските текстове. Целта на тази публикация е да разпознава характерната митична идея зад Анунаките в Древния свят.
Противно на огромна част от известната през днешния ден литература и други източници, данните записани от университетските откриватели и научни служащи, които са проучвали клинописни плочи и други антични текстове, демонстрират, че същинската еднаквост на Анунаки би трябвало да бъде открита в източната традиция и, че те са полубогове родени от кръстосването сред божествени същества и смъртни дами. Тези същества постоянно се свързват със света преди потопа и по-късно им се отрежда роля в подземния свят. Това подсказва че Анунаки не е еквивалент на „ Елохим “, който основал индивида в Книгата Битие, а по-скоро те би трябвало да бъдат сравнявани с Нефилимите и падналите ангели, разказани в Битие, Книгата на Енох и други небиблейски текстове.
Първата част на публикацията може да намерите тук.
Инфо: Ancient-Origins
Още по тематиката може са прочетете в публикациите ни:
Измислица с планетарни мащаби: Нибиру иде след 278 дни
Тайната цивилизация, основана от галактически пришълци
