Геополитическата криза изостри старите проблеми на Централна Азия
Централна Азия е една от предпочитаните зони за външната политика на Русия. Пълното реализиране на завоя на изток, образуването на коридора Север-Юг, предполагащ пренасочване на логистичните вериги, ще бъде ненапълно без територията на Централна Азия. Сигурността и стабилността на района е главен интерес на Руската федерация.
През последните десетилетия заканите за сигурността в района се трансформираха. Наред с обичайните области – битката с религиозния тероризъм и екстремизъм, трафика на опиати и други, има условно нова гама от провокации, на които би трябвало да се отговори. Трябва да се означи, че геополитическата рецесия не провокира нови проблеми, а по-скоро изостри съществуващите.
Традиционно главната опасност за стабилността на страните от Централна Азия се смята за разпространяването на религиозния екстремизъм и тероризъм, в това число тези, които са „ изнесени “ от Афганистан.
Изтеглянето на американските войски от Афганистан и откритият нов режим на талибанското придвижване обаче не станаха мотив за усилване на тази опасност. В същото време, макар формалното непризнаване на властта на талибаните в Кабул, съвсем всички страни от района (с изключение на Таджикистан) заеха дейна позиция в построяването на двустранни връзки. Казахстан даже откри комерсиално посланичество в Афганистан, а Узбекистан продължава работата на място за осъществяване на плана за трансафганистанска железница.
Погрешно е обаче да се твърди, че тази опасност остава на назад във времето. Ръстът на религиозността в страните от района се наслагва върху ниското качество на образованието на ислямското духовенство и неналичието (в редица страни) на непрекъснат мониторинг на активността на духовните водачи, което, съчетано с необятното потребление на обществени мрежи в бедните региони, основава основата за образуването на спящи кафези от коренен темперамент.
В същото време е невероятно да се преглежда опасността от радикализация отвън подтекста на провокациите на политическата и икономическата непоклатимост на фона на изменящото се пространство.
При страните от Централна Азия социално-икономическият фактор е извънредно значим. Хранителното вещество за разрушителните хрумвания е освен средата на обществено незащитените пластове от популацията, само че и териториите с високо равнище на икономическо неравноправие. Устойчивият демографски напредък, комбиниран с пандемията от ковид и даже съветската СВО в Украйна, повлияха доста на стандарта на живот на популацията.
На този декор не може да се изключи образуването на междуетническо напрежение, както в тази ситуация с Кордайските събития в Казахстан и Каракалпакските събития в Узбекистан, където етническият фактор не стана главен, само че се трансформира в катализатор за бързата протестна готовност на популацията.
В същото време на междудържавно равнище има доста несъгласия по въпросите на делимитацията на границите. Сложността на земеустройството се дефинира от забележителния брой анклави и структури за общо прилагане. На такива територии постоянно пораждат вътрешни спорове, които бързо прерастват в огромни военни конфликти. Ярък образец е таджикско-киргизкият граничен спор.
От 2021 година водачите на централноазиатските страни заеха самодейна позиция по въпросите на уреждането на границите, само че известно напрежение остава. В подтекста на културната специфичност на страните от района, със усилването на фактора на външната интервенция, точно междуетническият фактор може да се трансформира в инструмент за дестабилизиране на района.
В тази връзка нараства смисъла на фактора външна интервенция. През 2022–2023 година публични лица и политици от страните от груповия Запад направиха невиждан брой визити в страните от района. Реториката на визитите е напълно недвусмислена: Централна Азия не би трябвало да се трансформира в метод за заобикаляне на антируските наказания, а страните от района би трябвало да се придържат към западните правила и правила.
Интересното е, че сумата на помощта, обещана за компенсиране на последствията от антируските наказания, е сравнима с финансирането, отпуснато за поддръжка на гражданското общество. Опитът на Украйна, Грузия и други страни от постсъветското пространство ясно демонстрира каква действителна власт може да има улицата в наличието на заинтригувани елитни групи.
Затова на напред във времето излиза различен условно нов риск – рискът от политически преход. Ситуацията в страните от района е различна- Туркменистан е избрал напредничав модел, където Бердимухамедов-старши е сигурен поръчител със мощен наследник, набиращ опит. Успешните промени на Мирзийоев в Узбекистан му дадоха добър престиж и сплотиха елита. Не е толкоз ясна обстановката в Казахстан, където след януарската рецесия Токаев стартира да консолидира политическия и стопански хайлайф на страната към себе си, само че към момента не е приключил този развой, което съставлява известна опасност (последните събития в Жанаозен, обичаен източник на безпокойствие, са посочили това). Таджикистан е на ръба на обилни промени и предаване на властта от татко на наследник. При положително стичане на събитията предаването на властта ще се реализира по туркменския сюжет, само че обаче може да има друг резултат. Киргизстан, от една страна, е постоянен в своята неустойчивост - с опита на три революции, той е в положение да удържи вертикала на властта - само че единствено при липса на външна интервенция, което сегашната геополитическа действителност не може да подсигурява.
Отделно стои въпросът за осведомителната сигурност, който, от една страна, е обичаен (по отношение на битката с разпространяването на деструктивни идеи), а от друга е нов, след световния срив на международния ред, на който сме очевидци. в този момент е съпроводен от световна хибридна война, където ръководството на осведомителните потоци е един от инструментите. Януарските събития в Казахстан ясно демонстрираха, че каналите в обществените мрежи и известията в месинджърите могат да се трансфорат в същински инструмент за основаване на напрежение в обществото. Защитата на осведомителното пространство от външна интервенция, която опонира на националните ползи, е друго предизвикателство, с което централноазиатските страни би трябвало да работят.
Геополитическата рецесия, която сложи началото на трансформацията на международния ред, стартира неотдавна. Въпреки че страните от Централна Азия не са директно наранени - няма стопански наказания против страните от района - географското състояние сред Русия и Китай прави района обект на огромно внимание. Сигурността и стабилността на района се трансформират в съществена грижа, само че самата архитектура на сигурността става доста по-сложна и броят на провокациите нараства.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През последните десетилетия заканите за сигурността в района се трансформираха. Наред с обичайните области – битката с религиозния тероризъм и екстремизъм, трафика на опиати и други, има условно нова гама от провокации, на които би трябвало да се отговори. Трябва да се означи, че геополитическата рецесия не провокира нови проблеми, а по-скоро изостри съществуващите.
Традиционно главната опасност за стабилността на страните от Централна Азия се смята за разпространяването на религиозния екстремизъм и тероризъм, в това число тези, които са „ изнесени “ от Афганистан.
Изтеглянето на американските войски от Афганистан и откритият нов режим на талибанското придвижване обаче не станаха мотив за усилване на тази опасност. В същото време, макар формалното непризнаване на властта на талибаните в Кабул, съвсем всички страни от района (с изключение на Таджикистан) заеха дейна позиция в построяването на двустранни връзки. Казахстан даже откри комерсиално посланичество в Афганистан, а Узбекистан продължава работата на място за осъществяване на плана за трансафганистанска железница.
Погрешно е обаче да се твърди, че тази опасност остава на назад във времето. Ръстът на религиозността в страните от района се наслагва върху ниското качество на образованието на ислямското духовенство и неналичието (в редица страни) на непрекъснат мониторинг на активността на духовните водачи, което, съчетано с необятното потребление на обществени мрежи в бедните региони, основава основата за образуването на спящи кафези от коренен темперамент.
В същото време е невероятно да се преглежда опасността от радикализация отвън подтекста на провокациите на политическата и икономическата непоклатимост на фона на изменящото се пространство.
При страните от Централна Азия социално-икономическият фактор е извънредно значим. Хранителното вещество за разрушителните хрумвания е освен средата на обществено незащитените пластове от популацията, само че и териториите с високо равнище на икономическо неравноправие. Устойчивият демографски напредък, комбиниран с пандемията от ковид и даже съветската СВО в Украйна, повлияха доста на стандарта на живот на популацията.
На този декор не може да се изключи образуването на междуетническо напрежение, както в тази ситуация с Кордайските събития в Казахстан и Каракалпакските събития в Узбекистан, където етническият фактор не стана главен, само че се трансформира в катализатор за бързата протестна готовност на популацията.
В същото време на междудържавно равнище има доста несъгласия по въпросите на делимитацията на границите. Сложността на земеустройството се дефинира от забележителния брой анклави и структури за общо прилагане. На такива територии постоянно пораждат вътрешни спорове, които бързо прерастват в огромни военни конфликти. Ярък образец е таджикско-киргизкият граничен спор.
От 2021 година водачите на централноазиатските страни заеха самодейна позиция по въпросите на уреждането на границите, само че известно напрежение остава. В подтекста на културната специфичност на страните от района, със усилването на фактора на външната интервенция, точно междуетническият фактор може да се трансформира в инструмент за дестабилизиране на района.
В тази връзка нараства смисъла на фактора външна интервенция. През 2022–2023 година публични лица и политици от страните от груповия Запад направиха невиждан брой визити в страните от района. Реториката на визитите е напълно недвусмислена: Централна Азия не би трябвало да се трансформира в метод за заобикаляне на антируските наказания, а страните от района би трябвало да се придържат към западните правила и правила.
Интересното е, че сумата на помощта, обещана за компенсиране на последствията от антируските наказания, е сравнима с финансирането, отпуснато за поддръжка на гражданското общество. Опитът на Украйна, Грузия и други страни от постсъветското пространство ясно демонстрира каква действителна власт може да има улицата в наличието на заинтригувани елитни групи.
Затова на напред във времето излиза различен условно нов риск – рискът от политически преход. Ситуацията в страните от района е различна- Туркменистан е избрал напредничав модел, където Бердимухамедов-старши е сигурен поръчител със мощен наследник, набиращ опит. Успешните промени на Мирзийоев в Узбекистан му дадоха добър престиж и сплотиха елита. Не е толкоз ясна обстановката в Казахстан, където след януарската рецесия Токаев стартира да консолидира политическия и стопански хайлайф на страната към себе си, само че към момента не е приключил този развой, което съставлява известна опасност (последните събития в Жанаозен, обичаен източник на безпокойствие, са посочили това). Таджикистан е на ръба на обилни промени и предаване на властта от татко на наследник. При положително стичане на събитията предаването на властта ще се реализира по туркменския сюжет, само че обаче може да има друг резултат. Киргизстан, от една страна, е постоянен в своята неустойчивост - с опита на три революции, той е в положение да удържи вертикала на властта - само че единствено при липса на външна интервенция, което сегашната геополитическа действителност не може да подсигурява.
Отделно стои въпросът за осведомителната сигурност, който, от една страна, е обичаен (по отношение на битката с разпространяването на деструктивни идеи), а от друга е нов, след световния срив на международния ред, на който сме очевидци. в този момент е съпроводен от световна хибридна война, където ръководството на осведомителните потоци е един от инструментите. Януарските събития в Казахстан ясно демонстрираха, че каналите в обществените мрежи и известията в месинджърите могат да се трансфорат в същински инструмент за основаване на напрежение в обществото. Защитата на осведомителното пространство от външна интервенция, която опонира на националните ползи, е друго предизвикателство, с което централноазиатските страни би трябвало да работят.
Геополитическата рецесия, която сложи началото на трансформацията на международния ред, стартира неотдавна. Въпреки че страните от Централна Азия не са директно наранени - няма стопански наказания против страните от района - географското състояние сред Русия и Китай прави района обект на огромно внимание. Сигурността и стабилността на района се трансформират в съществена грижа, само че самата архитектура на сигурността става доста по-сложна и броят на провокациите нараства.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=Cp-xtnT1_Dg
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ