Най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало
„ Централен Балкан “, дружно с „ Пирин “ и „ Рила “, е един от трите национални парка в родината ни. Той е присъщ с извънредно разнороден релеф, в който планински върхове се редуват с долини и каньони. Скалните формирания и отвесни каменни масиви заемат към 3% от цялата му повърхност или над 2000 хектара. Сред най-впечатляващите от тези обекти са Скалния мост, Марковата дупка и Калчовите камъни.
Скалният мост Маркова дупка
От територията на планината извират огромен брой от българските реки като по билото на Средната Стара планина минава основният вододел на България. Някои от тези реки са Вит, Осъм, Росица, Тополица, Стряма и Тунджа като общо средногодишният размер вода на територията на парк „ Централен Балкан “ е към 460 млн. куб. м.
В националния парк има и извънредно разнообразна флора с близо 2350 типа и подвида растения, към 170 типа от които имат лечебни свойства (основната част от всички такива в България). Пример за сходни растения са мащерка, жълт кантарион, малина, дива ягода, очанка, лечебно великденче, лечебна иглика и миши уши. 22 от лечебните типа са вписани в Червената книга на България, а 16 са под специфичен режим на прилагане. 55% от територията на парка е покрита от гори – малко над 1% от цялата повърхност на горите в България – като междинната им възраст е над 110 години. Горските масиви, дружно с разнообразният релеф, са главен фактор за хабитата на голям брой редки животни.
260 от общо 2390 типа берзгръбначни животни са оповестени за редки в международен мащаб, 85 могат да населяват единствено Балканския полуостров, към 50 се срещат единствено в България, а близо 30 типа и подвида безгръбначни се срещат само в Средна Стара планина и на никое място другаде на планетата.
От бозайниците има 18 типа прилепи, всички от които са оповестени за застрашени, 17 типа дребни и 16 типа едри бозайници. Хищниците са 12 типа, измежду които вълк, чакал, лисица, мечка, белка, язовец, пума и златка, чиято популация през последните десетилетия доста е намаляла вследствие намесата на индивида.
Златка
В националния парк има много туристически направления и пътеки с защитни уреди, заслони и места за отдих. Освен за пешеходен, има опция и за конен и велосипеден туризъм, както и за наблюдаване на флора и фауна, исторически и културни забележителности и така нататък
На територията на Националния парк „ Централен Балкан “ има 9 резервата с обща повърхност над 20 000 хектара: „ Боатин “, „ Царичина “, „ Козя стена “, „ Стенето “, „ Пеещи скали “, „ Соколна “, „ Стара река “ и изключително красивите със своите скални формирания, отвесни скални стени и вековни горски масиви – „ Северен Джендем “ и „ Джендема “
Резерват „ Джендема “, околност Башмандра
„ Джендема “ е най-големият резерват в Националния парк „ Централен Балкан “ и втори по повърхност в България – 4220,2 хектара (най-голям е Централният рилски резерват – 12393,7 хектара). Името му се превежда като „ ад “, „ пъкъл “ и идва от непристъпния темперамент на планината с доста стръмни скатове, прорязани от дълбоки долини, съвсем отвесни скални стени и зъбери.
Екстремния релеф и гъста фауната се отразяват много добре на спокойствието на скалния орел, който съставлява огромен интерес. Заради въпросният релеф и фауна съществени жители са едрите бозайници и хищните птици: царският и скалният орел, кафявата мечка и вълкът, благородният елен, дивата свиня, дивата котка…
Изглед към връх Ботев от полите на Средна гора над Калофер. Отпред е Райското пръскало
Той е наличен от хижа Рай наоколо (има и други водопади, но те са или труднодостъпни, или изцяло недостъпни). Райското пръскало е разгласен за предпазен естествен обект през 1965 година
От него се спускат водите на Пръскалската река, която се цялостни от безконечните снегове под връх Ботев.
Както водопада и близката хижа – всичко в региона е райско. Пръскалската река тече по тревистия скат на върха, до момента в който не достига ръба на вертикален скален пояс, именуван Райските скали, където пада и образува водопада. Стръмните скали постоянно стават терен за доста фенове на скалното катерене. Освен тях, местността е посещавана и от доста туристи поради красивата си природа, само че макар вниманието на хората, водопадът и местността са запазили чистия си и непокътнат облик.
След като се приземи в подножието на скалите, водата по-късно потегля към „ Южния Джендем “ и най-после се влива в Бяла река.
Райското пръскало има понякога грешно е наричан Калоферско пръскало или Голям Джендемски водопад. Това в действителност са имената на друг огромен водопад – 120 метра – който обаче е в Южния Джендем и е доста мъчнопроходим.
