Забраняват брашно от насекоми в хляб и баници
Центърът за оценка на риска по хранителната верига откри пропуски в законодателството
Храните на основата на ларви и буболечки могат да са алергенен риск за потребителите
Носят биологични и химически замърсители
Забрана за вложение на инсекти и производни от тях брашна в хляба, сиренето и баницата - като най-често употребяваните и обичайни български храни, упорстват да бъде въведена в българското законодателство от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Анализът съдържа обемни изследвания за риска и неясноти за въздействието в дълготраен аспект от потреблението на инсекти под формата на брашна, паста, замразени или сушени, които към този момент са позволени за продажба и консумация Европейската комисия.
Докладът с изследването за въвеждането на новите храни от буболечки и ларви е показан на земеделския министър доктор Георги Тахов, а в него са дадени образци по какъв начин страни като Италия и Унгария към този момент са въвели национални ограничавания за обичайни храни и условия за специфични етикети.
Затова и специалистите от ЦОРХВ оферират промени в Закона за храните и в подзаконови документи, които след спомагателни проучвания да дефинират оптималните равнища за наличие на допустимите форми на жълтия брашнен червей и другите позволени инсекти в храните.
“Оказа се, че в българското законодателство има доста празнини за новите храни от инсекти. Установили сме и пропуски в условията за фермите за инсекти, които у нас сега създават единствено фураж за животни, само че към този момент има интерес към отварянето на нови ферми за инсекти, а в нашето законодателство към момента няма създадени правила за това ”, съобщи пред “Труд news ”д-р Мадлен Василева от ЦОРХВ, част от екипа, работил по изследването. “Доказано е, да вземем за пример, че хитинът, който се употребява и в добавки за намаляване, извлича всички мазнини от тялото, само че дружно с това и всички мастноразтворими витамини - А, D, E. Тези витамини обаче оказват основна роля, изключително при подрастващите. Една продължителна приложимост на храни с хитин би довела до проблем в развиването на децата ”, означи доктор Василева. Хитинът е полизахарид, съдържащ се във външния скелет (кутикула) на раци, инсекти, както и в някои типове гъби, водорасли, дрожди и други, където извършва структурно-опорни функционалности, показват учените от ЦОРХВ в разбора си.
Експертите предлагат и “допълнителна оценка на бионатрупването на химически замърсители ” от обработката на инсекти, тъй като преработката им може да докара до “потенциално токсични съединения като хетероциклични ароматни амини, полиароматни въглеводороди (PAH), хлоропропаноли, фурани и акриламид заради химични или термични реакции сред инсекти и други съставки ”.
Насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически рискове, които могат да бъдат нездравословни за здравето на потребителите, се показва още в материалите на проучването. Основните опасности за сигурността на храните, а от там и здравето на хората, които би трябвало да се имат поради, са замърсяването на храната от инсекти с разнообразни биологични сътрудници - бактериални, вирусни, гъбични, паразитни.
От Центъра за оценка на риска цитират и медицински проучвания, извършени в медицински университети в Съединени американски щати, за това по какъв начин храните на основата на инсекти могат да съставляват евентуален алергенен риск за потребителите: “Тежките алергични реакции към жълти брашнени червеи при пациенти, които са алергични към черупчести мекотели, са доказани посредством двойно-слепи, плацебоконтролирани изпитвания с хранително предизвикателство ”. Предполага се, че хората с алергии към скариди могат да бъдат изложени на риск от хранителна алергия освен към червеи, само че най-вероятно и към други инсекти.
Анализът на експертите от ЦОРХВ обръща внимание и на химическите замърсители при храната от насекоми- пестициди, токсични метали, забавители на горенето, както и на антимикробната устойчивост, антихранителните субстанции, с изключение на хитина, като и други
И още: “отглеждането на инсекти за храна и фураж към момента не е практикувано във времето задоволително дълго, с цел да се дефинира и оцени рискът от предаване на заболявания ”. Посочено е, че рискът от зоонозни инфекции - предаването на заболявания от хора на животни и назад, може да се увеличи с небрежното потребление на отпадъчни артикули, нехигиеничното боравене и директния контакт сред отглежданите във ферми инсекти и насекомите отвън фермата, заради слаба биосигурност.
Приложение към Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470
Сладки, чипс, бира и пици имат позволен грамаж на жълт брашнен червей
Цели ларви - да, само че в случай че са без храна 24 ч.
От Европейска комисия към този момент съвсем 2 години имаме позволение да ядем замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей.
Новите храни и брашна от инсекти, да вземем за пример от жълти брашнени червеи (ларви на Tenebrio molitor), са позволени да се влагат в голям брой храни, само че в друго процентно наличие. Според Регламента, ларвите на брашнените бръмбари могат да се употребяват в замразени, сушени и прахообразни форми в многозърнестия самун и хлебчетата, крекери и гризини, в “ястия на основата на макаронени произведения, пици и сходни на пици ястия, супи и салати, чипс, питиета, сходни на бира, смеси за алкохолни питиета, шоколадови сладкарски произведения, в суроватка на прахуляк, месни аналози ”, и други В Приложението към Регламента са посочени и точните оптимално възможни количества съгласно типа на храната от ларвите - замразени или изсушени или прахообразни. Количествата варират от 1 до 80 грама на 100 грама.
“Целите брашнени червеи са предопределени за консумация от индивида, без да се отстраняват никакви елементи. Необходимо е насекомите да бъдат оставени без храна за интервал от минимум 24 часа, преди да бъдат умъртвени посредством заледяване, с цел да могат ларвите да изхвърлят наличието на червата си ”, се показва в документа на Европейската комисия.
От 2021 година общо четири типа инсекти са позволени като нова храна, като най-честата форма е сушени или на прахуляк и това са жълтият брашнен червей (Tenebrio molitor), прелетният/мигриращ скакалец (Locusta migratoria), домашният щурец (Acheta domesticus) и ларвата на бръмбара дребен мрачник (Alphitobius diaperinus).
Към януари 2023 година Европейска комисия е валидирала 11 заявки на разнообразни компании за разнообразни типове инсекти като нова храна, при които процесът на оценка и разрешаване към момента не е завършил.
Принцип на предпазливостта
Храните с буболечки - единствено на обособени щандове и със сигнални етикети
От Центъра за оценка на риска по хранителната верига предлагат за потреблението на храни от инсекти или цели инсекти да се вкарат строги условия на основа на правилото на предпазливостта:
• ясно, четливо етикетиране, с задоволително огромен шрифт със предупредителен цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;
• в допълнение на етикета - слагане на картинка на насекомо върху опаковката, задоволително огромни и в ослепителен цвят;
• предлагането им в магазинната мрежа на обособени щандове с ясно обозначение; предлагането в заведения за публично хранене на храни с вложени добавки от инсекти (хляб, макаронени произведения, паста, тесто за пици и др.) - следва категорично в менюто това да е разказано със предупредителен цвят;
• възбрана за вложение на инсекти в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, учебните заведения, обекти за търговия на дребно на територията на учебни заведения и детски заведения и на проведени мероприятия за деца и възпитаници.
• да се вкара възбрана за вложение на инсекти в хляба, сиренето и баницата - като най-често употребяваните и обичайни български храни.
Храните на основата на ларви и буболечки могат да са алергенен риск за потребителите
Носят биологични и химически замърсители
Забрана за вложение на инсекти и производни от тях брашна в хляба, сиренето и баницата - като най-често употребяваните и обичайни български храни, упорстват да бъде въведена в българското законодателство от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Анализът съдържа обемни изследвания за риска и неясноти за въздействието в дълготраен аспект от потреблението на инсекти под формата на брашна, паста, замразени или сушени, които към този момент са позволени за продажба и консумация Европейската комисия.
Докладът с изследването за въвеждането на новите храни от буболечки и ларви е показан на земеделския министър доктор Георги Тахов, а в него са дадени образци по какъв начин страни като Италия и Унгария към този момент са въвели национални ограничавания за обичайни храни и условия за специфични етикети.
Затова и специалистите от ЦОРХВ оферират промени в Закона за храните и в подзаконови документи, които след спомагателни проучвания да дефинират оптималните равнища за наличие на допустимите форми на жълтия брашнен червей и другите позволени инсекти в храните.
“Оказа се, че в българското законодателство има доста празнини за новите храни от инсекти. Установили сме и пропуски в условията за фермите за инсекти, които у нас сега създават единствено фураж за животни, само че към този момент има интерес към отварянето на нови ферми за инсекти, а в нашето законодателство към момента няма създадени правила за това ”, съобщи пред “Труд news ”д-р Мадлен Василева от ЦОРХВ, част от екипа, работил по изследването. “Доказано е, да вземем за пример, че хитинът, който се употребява и в добавки за намаляване, извлича всички мазнини от тялото, само че дружно с това и всички мастноразтворими витамини - А, D, E. Тези витамини обаче оказват основна роля, изключително при подрастващите. Една продължителна приложимост на храни с хитин би довела до проблем в развиването на децата ”, означи доктор Василева. Хитинът е полизахарид, съдържащ се във външния скелет (кутикула) на раци, инсекти, както и в някои типове гъби, водорасли, дрожди и други, където извършва структурно-опорни функционалности, показват учените от ЦОРХВ в разбора си.
Експертите предлагат и “допълнителна оценка на бионатрупването на химически замърсители ” от обработката на инсекти, тъй като преработката им може да докара до “потенциално токсични съединения като хетероциклични ароматни амини, полиароматни въглеводороди (PAH), хлоропропаноли, фурани и акриламид заради химични или термични реакции сред инсекти и други съставки ”.
Насекомите могат да носят биологични и химически замърсители, както и физически рискове, които могат да бъдат нездравословни за здравето на потребителите, се показва още в материалите на проучването. Основните опасности за сигурността на храните, а от там и здравето на хората, които би трябвало да се имат поради, са замърсяването на храната от инсекти с разнообразни биологични сътрудници - бактериални, вирусни, гъбични, паразитни.
От Центъра за оценка на риска цитират и медицински проучвания, извършени в медицински университети в Съединени американски щати, за това по какъв начин храните на основата на инсекти могат да съставляват евентуален алергенен риск за потребителите: “Тежките алергични реакции към жълти брашнени червеи при пациенти, които са алергични към черупчести мекотели, са доказани посредством двойно-слепи, плацебоконтролирани изпитвания с хранително предизвикателство ”. Предполага се, че хората с алергии към скариди могат да бъдат изложени на риск от хранителна алергия освен към червеи, само че най-вероятно и към други инсекти.
Анализът на експертите от ЦОРХВ обръща внимание и на химическите замърсители при храната от насекоми- пестициди, токсични метали, забавители на горенето, както и на антимикробната устойчивост, антихранителните субстанции, с изключение на хитина, като и други
И още: “отглеждането на инсекти за храна и фураж към момента не е практикувано във времето задоволително дълго, с цел да се дефинира и оцени рискът от предаване на заболявания ”. Посочено е, че рискът от зоонозни инфекции - предаването на заболявания от хора на животни и назад, може да се увеличи с небрежното потребление на отпадъчни артикули, нехигиеничното боравене и директния контакт сред отглежданите във ферми инсекти и насекомите отвън фермата, заради слаба биосигурност.
Приложение към Регламент за осъществяване (ЕС) 2017/2470
Сладки, чипс, бира и пици имат позволен грамаж на жълт брашнен червей
Цели ларви - да, само че в случай че са без храна 24 ч.
От Европейска комисия към този момент съвсем 2 години имаме позволение да ядем замразени, сушени и прахообразни форми на жълт брашнен червей.
Новите храни и брашна от инсекти, да вземем за пример от жълти брашнени червеи (ларви на Tenebrio molitor), са позволени да се влагат в голям брой храни, само че в друго процентно наличие. Според Регламента, ларвите на брашнените бръмбари могат да се употребяват в замразени, сушени и прахообразни форми в многозърнестия самун и хлебчетата, крекери и гризини, в “ястия на основата на макаронени произведения, пици и сходни на пици ястия, супи и салати, чипс, питиета, сходни на бира, смеси за алкохолни питиета, шоколадови сладкарски произведения, в суроватка на прахуляк, месни аналози ”, и други В Приложението към Регламента са посочени и точните оптимално възможни количества съгласно типа на храната от ларвите - замразени или изсушени или прахообразни. Количествата варират от 1 до 80 грама на 100 грама.
“Целите брашнени червеи са предопределени за консумация от индивида, без да се отстраняват никакви елементи. Необходимо е насекомите да бъдат оставени без храна за интервал от минимум 24 часа, преди да бъдат умъртвени посредством заледяване, с цел да могат ларвите да изхвърлят наличието на червата си ”, се показва в документа на Европейската комисия.
От 2021 година общо четири типа инсекти са позволени като нова храна, като най-честата форма е сушени или на прахуляк и това са жълтият брашнен червей (Tenebrio molitor), прелетният/мигриращ скакалец (Locusta migratoria), домашният щурец (Acheta domesticus) и ларвата на бръмбара дребен мрачник (Alphitobius diaperinus).
Към януари 2023 година Европейска комисия е валидирала 11 заявки на разнообразни компании за разнообразни типове инсекти като нова храна, при които процесът на оценка и разрешаване към момента не е завършил.
Принцип на предпазливостта
Храните с буболечки - единствено на обособени щандове и със сигнални етикети
От Центъра за оценка на риска по хранителната верига предлагат за потреблението на храни от инсекти или цели инсекти да се вкарат строги условия на основа на правилото на предпазливостта:
• ясно, четливо етикетиране, с задоволително огромен шрифт със предупредителен цвят (например червен цвят) и на български език на всички храни, в които са вложени насекоми;
• в допълнение на етикета - слагане на картинка на насекомо върху опаковката, задоволително огромни и в ослепителен цвят;
• предлагането им в магазинната мрежа на обособени щандове с ясно обозначение; предлагането в заведения за публично хранене на храни с вложени добавки от инсекти (хляб, макаронени произведения, паста, тесто за пици и др.) - следва категорично в менюто това да е разказано със предупредителен цвят;
• възбрана за вложение на инсекти в храни за всички лица под 18 годишна възраст, както и предлагането на такива в детските заведения, учебните заведения, обекти за търговия на дребно на територията на учебни заведения и детски заведения и на проведени мероприятия за деца и възпитаници.
• да се вкара възбрана за вложение на инсекти в хляба, сиренето и баницата - като най-често употребяваните и обичайни български храни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ