Какво става в Русия - пълзящ преврат или фестивал на репресивната самодейност
Центърът на Москва е цялостен с елементи на някогашните вътрешни войски и на отрядите за битка с вълнения. Докато една група от мъже в черни униформи, маскирани лица и шлемове минава край стресната лелка, тя пита: " Какво е това, какво става? Война? ". Един от мъжете се обръща и троснато отвръща: " Държавен прелом! ".
Не, това не е анекдот, а любителски видео запис на действителна преживелица, който се популяризира в обществените мрежи.
Дори да е било опит на служителя на реда да се пошегува, в Русия е нужно по-особено възприятие за комизъм през август, когато президентът не се е появявал от дни (или малките екрани го демонстрират в сюжети като че ли от друга реалност). В деня на най-многолюдния от години митинг Владимир Путин се оказва на рокерски събор и тъй като той е в Крим за мнозина автоматизирано включва сравнението с августовския пуч против Михаил Горбачов от 1991 година
Разбира се, такива паралели са нелепи, само че е реалност, че нещо се случва в Русия, че силовите структури са се засилили извънредно доста и анализаторите се пробват да схванат какво е то. Подхвърлят се всевъзможни колоритни избрания: пълзящ прелом на " чекистите ", плъзгане към фашизъм, милиционерското репресивно творчество...
Заради едно локално събитие
И всичко това поради недопускането на шепа опозиционни претенденти до изборите за парламент на град Москва - събитие, което официално видяно е значимо, само че е локално и не би трябвало да е съдбоносно за Кремъл и политическата обстановка в страната. Но обстановката не е толкоз безобидна при отчетливия растеж на протестни настроения измежду популацията, намаляването на способността хората да бъдат обработвани от пропагандата (за 10 години с 25% е намаляла телевизионната аудитория) и сполучливи прояви на гражданска опозиция като митинга против строителството на черква в градски парк в Екатеринбург или унизителният за органите на реда неуспех на акцията против проверяващия публицист Иван Голунов.
Това, че Путин и до момента не е коментирал събитията в Москва, не е извънредно - в сериозни обстановки той постоянно е изчезвал за няколко дни, до момента в който се обясни обстановката. Този път казусът му е, че има период - изборите са на 8 септември и до тогава най-малкото всяка събота в столицата ще има митинги и всеобщи арести. От друга страна, към този момент няма нещо изключително - колкото и да се стряскат в чужбина от фрагментите с полицейско принуждение и серийни арести на опозиционни водачи, репресивната машина работи в рамки, които са станали привични за Русия, без да прибягва до нещо ново.
Какво е новото
Но ново има и то е по-скоро равнището на гражданско самоорганизиране с детайли на качествено разнообразни качества и най-много - впечатляващо неизменност и повторяемост на митинга. Такова положение постоянно тормози репресивните управляващи, тъй като е друго от обичайното изригване на страсти и дежурното опрощение " да изчакаме да се успокоят пристрастеностите ". Вижда се дарба на участниците да си оказват помощ, незабавно да основават структури, обменящи информация, издирващи потърпевши, обикалящи арестите за оказване правна помощ на арестуваните, образуване на смени и логистични интервенции... Това са организации като " Организация на Варшавския договор инфо " или " Агора ", " Команда 29 ", " Апология на митинга ", " Медиазона "...
Подобно сцепление на доброволни и съществуващи от дарения структури нямаше в предходните митинги от 2012 година Днес те са несравнимо ефикасни, канализират информация, основават всеобщото ѝ очакване и търсене, а в последна сметка това значи присъединяване на хората, а те се оказват подготвени да се включат в дейности, които изискват рационално обособяване на време и средства без риск от нарушение на закона.
Проблемът е със идната крачка - политическата интензивност. Както се видя и от многохилядния протест предходната събота, имаше прочувствени речи и викания, само че даже и през свои представители опозиционни водачи не оферират някаква формула, идея, апел, общ за всички недоволни. Настояванията за освобождение на задържаните и допускане на претендентите до вота наподобяват по-конкретно, само че и наподобяват на плъзгане в правозащитна посока и проекти за смяна на изборното законодателство. А това е процедурна и релативно консервативна активност, която не е изключително вдъхновяваща и сплотяваща маса хора.
Откъде стартира рецесията
Макар че е правилно, че въпросното изборно законодателство се оказа една от аргументите за настоящия митинг. То изисква събиране на подписи, има забранителна мощ, корумпиращо и субективно е и на процедура е неуместно, разяснява политологът Екатерина Шулман. Тя напомня, че то разрешава за едни претенденти да се вършат работилници за " изобразяване " на подписи, а за други - да се отхвърлят събраните подписи в случайна и непрозрачна процедура, която не предстои на инспекция.
Самото предоставяне на подписи съставлява по принцип предпочитание на хората да има политическа конкуренция, без значение дали ще гласоподават на изборите, а управляващите го трансформират в аршин за недопускане на неуместни претенденти. Оказва се, че изборното законодателство провокира политически спорове и рецесия доста преди да е почнала даже изборната акция, изяснява Шулман.
Изведнъж, измежду лято, всяка седмица хиляди хора излизат да стачкуват, други хиляди ги обкръжават, бият, арестуват, съдят, след това това присъди ще стигне до Европейския съд за правата на индивида, страната ще заплати санкции... и никой действително няма изгода. Управлението не е директно застрашено от това, че хората желаят легално да вземат участие в политическия развой, а влизането на няколко души в изборите и даже избирането им за депутати в Москва няма да докара до някаква трагична промяна на политическата система.
Друга причина е грешката на московските управляващи, поради която не просто изкараха хиляди на улиците, само че и в действителност изгубиха надзор над тях, тъй като той бе стихотворец от федералните силови струтури.
Първоначалната концепция на кметството бе да пусне голям брой свои " самостоятелни " претенденти, с цел да не се асоциират директно с все по-непопулярната ръководеща партия " Единна Русия ". Но се случиха две значими неща. Първото е, че предизборният щаб бе опразнен от уредници на акции и избори и бяха вкарани хора от комерсиалните среди, настоящи по скица " ние ще приберем парите, а изборите ще си се завоюват сами от задействания административен уред ". Само че политическите мениджъри не предвидиха, че акцията ще се трансформира в нещо доста повече от едни елементарни столични избори, че толкоз бързо ще се раздробяване този проект и ще се радикализират недоволните.
Собянин изгуби надзор над града си
Засега не е ясно кой в заплитащата се неразбория е прибягнал до извикването на помощ на федералните силови структури с размахване на " плашила " от вида на " на улицата се заформя държавен прелом ", " има задгранична интервенция, провокираща вълнения " и " обрисува се Майдан ".
Но това е моментът, в който обстановката излезе отвън контрола на управляващите в Москва и столичното Министерство на вътрешните работи. Силовите структури, в това число Втора работа на ФСБ (за отбрана на конституционния строй) ОМОН, Росгвардия (бившите вътрешни войски, директно подчинени на Путин) и Следствения комитет, с възторг се заеха, тъй като с изключение на всичко друго получават късмет да се бележит като бранители на родината от врага, до момента в който се конкурират между тях за повече въздействие в Кремъл. Кметът Сергей Собянин не принадлежи към никоя от тези структури, а се оказа, че те могат да завземат града и всяка седмица да устройват улични побоища над протестиращите. Те нямат съответен проект за деяние, а реагират съгласно функционалните си особености и инстинкти и това, което обичат, могат и са подготвени да вършат. Никой не ги стопира, никой не предлага различен проект.
Режимът е задоволително постоянен, с цел да устои на тиражираната от пропагандата версия, че финансирани и инструктирани от Съединени американски щати и Запада радикални детайли предизвикат властта. Кметството на Москва не печели нищо, уредниците на изборите по цялата вертикала до съветската ЦИК - също. Никоя съответна партия, не получава полза от протичащото се, доверието към никого не пораства. Всички понасят удари по репутацията си, понижава доверието към легалните институти. Един наподобява като сатрап, различен - като подвластен придатък към незнайно какво, за трети се оформя облик на несретник, който не е попаднал в бюлетините за изборите, четвърти основава усещане на радикал, пречещ на държавната власт и изборните комисии да работят... Просто няма ясно различим индивид, който в един миг да излезе на сцената и да оправи цялата каша.
Какво следва наесен
Какво може да се случи, изключително откакто всички страни са понесли вреди и се натрупат въпроси до каква степен елементарно измеримите протестни настроения ще прераснат в турднопредвидима протестна интензивност?
Много от гласоподавателите може да бойкотират вота на 8 септември, а участващите ще са или (предимно) административно принудени, или мощно стимулирани от митингите. Но при " реален " сюжет доста хора ще излязат да гласоподават по правилото " щом вие се отнасяте по този начин с нас, ние пък ще ви покажем по какъв начин ще се нагласуваме ". В този сюжет нищо не се трансформира, опозиционни претенденти не са позволени до изборите, гласоподавателите отиват да гласоподават протестно против прокремълската партия " Единна Русия " и се обрисува столичен парламент от комунистите, либерал-националистите на Жириновски и хора от " аварийна " партия на Кремъл " Справедлива Русия ".
В този миг изборните комисии ще бъдат принудени да прибягнат до фалшификации, с цел да не се окаже кметът с такава Московска Дума, с която съвсем няма да може да ръководи. Но това не е елементарно да се скрие и единствено ще провокира нова протестна вълна - този път против фалшифицираните избори. Но към този момент е есен, руснаците са се прибрали от летни отпуски, не се задава някаква естествена пауза в интензивността, както нормално е при започване на лятото. Оказва се, че сегашните безобразия проправят път за още повече безобразия наесен. Технически видяно няма проблем новите митинги да бъдат разгонени със мощ. Но в композиция с раздразнението от нагласения състав на столичния парламент и потвърждението, че легалните принадлежности не правят работа, това единствено ще способства за радикализиране на митинга.
Има и оптимистичен сюжет. В него управляващите позволяват част от опозиционните претенденти (и по този начин хем малко успокояват недоволството, хем внасят разединение в опозиционните среди) и изолират " неприемливите " за тези във властта, които са се заели със обстановката след неспособността на тези преди тях да я овладеят. Това не е стадий на непоклатимост, тъй като разнообразни силови групи към този момент дърпат към себе си привилегията да взимат главните решения в Русия и да уголемяват контрола си като трансферират на други служби отговорността за грешките.
А къде е Путин?
За " предаване на властта " няма по какъв начин да се приказва, тъй като Русия не се ръководи от обединен център за взимане на решения, макар че съзнателно за аудиторията се основава легендата за властовата вертикала. Често изниква въпросът " А допустимо ли е всичко това да се случва без указания от горната страна? ". Но и съгласно политолога Глеб Павловски това е въпрос, излизащ от неправилната визия, че има някаква строга вертикала на властта. Няма даже някакъв управителен екип на Русия, твърди той, тъй като груповото управление допуска систематизиране на зони на подготвеност и отговорност, а действителността не е такава.
Налагащият се през последните години отговор е, че санкионираните на дейностите " от горната страна " става постфактум. Всеки от центровете работи по този начин, както допуска, че мисли началството, а по-късно то или го утвърждава, или го подлага на критика и поправя. Това е и една от главните аргументи Путин да мълчи - той просто изчаква - само че то е и повода да се основава чувство за неустойчивост и неустановеност. Защото когато ръководещите не оферират политическо решение на обстановката, използването на груба полицейска мощ стартира да акцентира нейната уязвимост и нерешителност.
В последна сметка събитията в Москва от лятото на 2019 година за всички са огромна подготовка за парламентарните избори през 2021 година Както и ненапълно за " Проблем 2024 ". Това е годината, в която изтича вторият мандат на Путин и до тогава би трябвало да се откри формула по какъв начин той да остане на власт без смяна на Конституцията или да се извърши смяна на върха без огромни разтърсвания при преразпределение на благосъстоятелност и активи.
Ако се резервира наклонността от сегашните митинги, този преход евентуално ще се извърши в много друга обстановка. Коментатори споделят, че Кремъл и силовите струтури се отнасят към популацията по правилото от Римската империя Oderint, dum metuant (нека ненавиждат, единствено да се страхуват). Но в Русия това е подло лекомислие, тъй като трупащото се неодобрение може да избухне в протест и непокорство.
Само за 5 години всеобщият ентусиазм от анексирането на Крим се изпари без да съумеят управляващите да го оползотворят изключително. Междувременно в дейна възраст влиза друго по-младо потомство и зад всеки от излезлите по московските улици стоят невидими десетки, а може би и стотици. Алексей Левинсон от социологическия " Левада център " разяснява, че проучванията им демонстрират, че и идейните последователи на ръководството, и опозицията са малобройна част от популацията. Мнозинството са хора, които деликатно и безшумно наблюдават протичащото се и не бързат да заемат страна. Засега.
Не, това не е анекдот, а любителски видео запис на действителна преживелица, който се популяризира в обществените мрежи.
Дори да е било опит на служителя на реда да се пошегува, в Русия е нужно по-особено възприятие за комизъм през август, когато президентът не се е появявал от дни (или малките екрани го демонстрират в сюжети като че ли от друга реалност). В деня на най-многолюдния от години митинг Владимир Путин се оказва на рокерски събор и тъй като той е в Крим за мнозина автоматизирано включва сравнението с августовския пуч против Михаил Горбачов от 1991 година
Разбира се, такива паралели са нелепи, само че е реалност, че нещо се случва в Русия, че силовите структури са се засилили извънредно доста и анализаторите се пробват да схванат какво е то. Подхвърлят се всевъзможни колоритни избрания: пълзящ прелом на " чекистите ", плъзгане към фашизъм, милиционерското репресивно творчество...
Заради едно локално събитие
И всичко това поради недопускането на шепа опозиционни претенденти до изборите за парламент на град Москва - събитие, което официално видяно е значимо, само че е локално и не би трябвало да е съдбоносно за Кремъл и политическата обстановка в страната. Но обстановката не е толкоз безобидна при отчетливия растеж на протестни настроения измежду популацията, намаляването на способността хората да бъдат обработвани от пропагандата (за 10 години с 25% е намаляла телевизионната аудитория) и сполучливи прояви на гражданска опозиция като митинга против строителството на черква в градски парк в Екатеринбург или унизителният за органите на реда неуспех на акцията против проверяващия публицист Иван Голунов.
Това, че Путин и до момента не е коментирал събитията в Москва, не е извънредно - в сериозни обстановки той постоянно е изчезвал за няколко дни, до момента в който се обясни обстановката. Този път казусът му е, че има период - изборите са на 8 септември и до тогава най-малкото всяка събота в столицата ще има митинги и всеобщи арести. От друга страна, към този момент няма нещо изключително - колкото и да се стряскат в чужбина от фрагментите с полицейско принуждение и серийни арести на опозиционни водачи, репресивната машина работи в рамки, които са станали привични за Русия, без да прибягва до нещо ново.
Какво е новото
Но ново има и то е по-скоро равнището на гражданско самоорганизиране с детайли на качествено разнообразни качества и най-много - впечатляващо неизменност и повторяемост на митинга. Такова положение постоянно тормози репресивните управляващи, тъй като е друго от обичайното изригване на страсти и дежурното опрощение " да изчакаме да се успокоят пристрастеностите ". Вижда се дарба на участниците да си оказват помощ, незабавно да основават структури, обменящи информация, издирващи потърпевши, обикалящи арестите за оказване правна помощ на арестуваните, образуване на смени и логистични интервенции... Това са организации като " Организация на Варшавския договор инфо " или " Агора ", " Команда 29 ", " Апология на митинга ", " Медиазона "...
Подобно сцепление на доброволни и съществуващи от дарения структури нямаше в предходните митинги от 2012 година Днес те са несравнимо ефикасни, канализират информация, основават всеобщото ѝ очакване и търсене, а в последна сметка това значи присъединяване на хората, а те се оказват подготвени да се включат в дейности, които изискват рационално обособяване на време и средства без риск от нарушение на закона.
Проблемът е със идната крачка - политическата интензивност. Както се видя и от многохилядния протест предходната събота, имаше прочувствени речи и викания, само че даже и през свои представители опозиционни водачи не оферират някаква формула, идея, апел, общ за всички недоволни. Настояванията за освобождение на задържаните и допускане на претендентите до вота наподобяват по-конкретно, само че и наподобяват на плъзгане в правозащитна посока и проекти за смяна на изборното законодателство. А това е процедурна и релативно консервативна активност, която не е изключително вдъхновяваща и сплотяваща маса хора.
Откъде стартира рецесията
Макар че е правилно, че въпросното изборно законодателство се оказа една от аргументите за настоящия митинг. То изисква събиране на подписи, има забранителна мощ, корумпиращо и субективно е и на процедура е неуместно, разяснява политологът Екатерина Шулман. Тя напомня, че то разрешава за едни претенденти да се вършат работилници за " изобразяване " на подписи, а за други - да се отхвърлят събраните подписи в случайна и непрозрачна процедура, която не предстои на инспекция.
Самото предоставяне на подписи съставлява по принцип предпочитание на хората да има политическа конкуренция, без значение дали ще гласоподават на изборите, а управляващите го трансформират в аршин за недопускане на неуместни претенденти. Оказва се, че изборното законодателство провокира политически спорове и рецесия доста преди да е почнала даже изборната акция, изяснява Шулман.
Изведнъж, измежду лято, всяка седмица хиляди хора излизат да стачкуват, други хиляди ги обкръжават, бият, арестуват, съдят, след това това присъди ще стигне до Европейския съд за правата на индивида, страната ще заплати санкции... и никой действително няма изгода. Управлението не е директно застрашено от това, че хората желаят легално да вземат участие в политическия развой, а влизането на няколко души в изборите и даже избирането им за депутати в Москва няма да докара до някаква трагична промяна на политическата система.
Друга причина е грешката на московските управляващи, поради която не просто изкараха хиляди на улиците, само че и в действителност изгубиха надзор над тях, тъй като той бе стихотворец от федералните силови струтури.
Първоначалната концепция на кметството бе да пусне голям брой свои " самостоятелни " претенденти, с цел да не се асоциират директно с все по-непопулярната ръководеща партия " Единна Русия ". Но се случиха две значими неща. Първото е, че предизборният щаб бе опразнен от уредници на акции и избори и бяха вкарани хора от комерсиалните среди, настоящи по скица " ние ще приберем парите, а изборите ще си се завоюват сами от задействания административен уред ". Само че политическите мениджъри не предвидиха, че акцията ще се трансформира в нещо доста повече от едни елементарни столични избори, че толкоз бързо ще се раздробяване този проект и ще се радикализират недоволните.
Собянин изгуби надзор над града си
Засега не е ясно кой в заплитащата се неразбория е прибягнал до извикването на помощ на федералните силови структури с размахване на " плашила " от вида на " на улицата се заформя държавен прелом ", " има задгранична интервенция, провокираща вълнения " и " обрисува се Майдан ".
Но това е моментът, в който обстановката излезе отвън контрола на управляващите в Москва и столичното Министерство на вътрешните работи. Силовите структури, в това число Втора работа на ФСБ (за отбрана на конституционния строй) ОМОН, Росгвардия (бившите вътрешни войски, директно подчинени на Путин) и Следствения комитет, с възторг се заеха, тъй като с изключение на всичко друго получават късмет да се бележит като бранители на родината от врага, до момента в който се конкурират между тях за повече въздействие в Кремъл. Кметът Сергей Собянин не принадлежи към никоя от тези структури, а се оказа, че те могат да завземат града и всяка седмица да устройват улични побоища над протестиращите. Те нямат съответен проект за деяние, а реагират съгласно функционалните си особености и инстинкти и това, което обичат, могат и са подготвени да вършат. Никой не ги стопира, никой не предлага различен проект.
Режимът е задоволително постоянен, с цел да устои на тиражираната от пропагандата версия, че финансирани и инструктирани от Съединени американски щати и Запада радикални детайли предизвикат властта. Кметството на Москва не печели нищо, уредниците на изборите по цялата вертикала до съветската ЦИК - също. Никоя съответна партия, не получава полза от протичащото се, доверието към никого не пораства. Всички понасят удари по репутацията си, понижава доверието към легалните институти. Един наподобява като сатрап, различен - като подвластен придатък към незнайно какво, за трети се оформя облик на несретник, който не е попаднал в бюлетините за изборите, четвърти основава усещане на радикал, пречещ на държавната власт и изборните комисии да работят... Просто няма ясно различим индивид, който в един миг да излезе на сцената и да оправи цялата каша.
Какво следва наесен
Какво може да се случи, изключително откакто всички страни са понесли вреди и се натрупат въпроси до каква степен елементарно измеримите протестни настроения ще прераснат в турднопредвидима протестна интензивност?
Много от гласоподавателите може да бойкотират вота на 8 септември, а участващите ще са или (предимно) административно принудени, или мощно стимулирани от митингите. Но при " реален " сюжет доста хора ще излязат да гласоподават по правилото " щом вие се отнасяте по този начин с нас, ние пък ще ви покажем по какъв начин ще се нагласуваме ". В този сюжет нищо не се трансформира, опозиционни претенденти не са позволени до изборите, гласоподавателите отиват да гласоподават протестно против прокремълската партия " Единна Русия " и се обрисува столичен парламент от комунистите, либерал-националистите на Жириновски и хора от " аварийна " партия на Кремъл " Справедлива Русия ".
В този миг изборните комисии ще бъдат принудени да прибягнат до фалшификации, с цел да не се окаже кметът с такава Московска Дума, с която съвсем няма да може да ръководи. Но това не е елементарно да се скрие и единствено ще провокира нова протестна вълна - този път против фалшифицираните избори. Но към този момент е есен, руснаците са се прибрали от летни отпуски, не се задава някаква естествена пауза в интензивността, както нормално е при започване на лятото. Оказва се, че сегашните безобразия проправят път за още повече безобразия наесен. Технически видяно няма проблем новите митинги да бъдат разгонени със мощ. Но в композиция с раздразнението от нагласения състав на столичния парламент и потвърждението, че легалните принадлежности не правят работа, това единствено ще способства за радикализиране на митинга.
Има и оптимистичен сюжет. В него управляващите позволяват част от опозиционните претенденти (и по този начин хем малко успокояват недоволството, хем внасят разединение в опозиционните среди) и изолират " неприемливите " за тези във властта, които са се заели със обстановката след неспособността на тези преди тях да я овладеят. Това не е стадий на непоклатимост, тъй като разнообразни силови групи към този момент дърпат към себе си привилегията да взимат главните решения в Русия и да уголемяват контрола си като трансферират на други служби отговорността за грешките.
А къде е Путин?
За " предаване на властта " няма по какъв начин да се приказва, тъй като Русия не се ръководи от обединен център за взимане на решения, макар че съзнателно за аудиторията се основава легендата за властовата вертикала. Често изниква въпросът " А допустимо ли е всичко това да се случва без указания от горната страна? ". Но и съгласно политолога Глеб Павловски това е въпрос, излизащ от неправилната визия, че има някаква строга вертикала на властта. Няма даже някакъв управителен екип на Русия, твърди той, тъй като груповото управление допуска систематизиране на зони на подготвеност и отговорност, а действителността не е такава.
Налагащият се през последните години отговор е, че санкионираните на дейностите " от горната страна " става постфактум. Всеки от центровете работи по този начин, както допуска, че мисли началството, а по-късно то или го утвърждава, или го подлага на критика и поправя. Това е и една от главните аргументи Путин да мълчи - той просто изчаква - само че то е и повода да се основава чувство за неустойчивост и неустановеност. Защото когато ръководещите не оферират политическо решение на обстановката, използването на груба полицейска мощ стартира да акцентира нейната уязвимост и нерешителност.
В последна сметка събитията в Москва от лятото на 2019 година за всички са огромна подготовка за парламентарните избори през 2021 година Както и ненапълно за " Проблем 2024 ". Това е годината, в която изтича вторият мандат на Путин и до тогава би трябвало да се откри формула по какъв начин той да остане на власт без смяна на Конституцията или да се извърши смяна на върха без огромни разтърсвания при преразпределение на благосъстоятелност и активи.
Ако се резервира наклонността от сегашните митинги, този преход евентуално ще се извърши в много друга обстановка. Коментатори споделят, че Кремъл и силовите струтури се отнасят към популацията по правилото от Римската империя Oderint, dum metuant (нека ненавиждат, единствено да се страхуват). Но в Русия това е подло лекомислие, тъй като трупащото се неодобрение може да избухне в протест и непокорство.
Само за 5 години всеобщият ентусиазм от анексирането на Крим се изпари без да съумеят управляващите да го оползотворят изключително. Междувременно в дейна възраст влиза друго по-младо потомство и зад всеки от излезлите по московските улици стоят невидими десетки, а може би и стотици. Алексей Левинсон от социологическия " Левада център " разяснява, че проучванията им демонстрират, че и идейните последователи на ръководството, и опозицията са малобройна част от популацията. Мнозинството са хора, които деликатно и безшумно наблюдават протичащото се и не бързат да заемат страна. Засега.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ