Център за подкрепа в Пловдив даде сили на майка да продължи да се грижи за детето си
Център за социална поддръжка " За деца и родители " на фондация " За Нашите Деца " оказа помощ на майка на дете с увреждане да продължи да се грижи за него.
За нелеката орис на дребния Архангел описа майка му Елица. Споделя за здравословните проблеми на Архангел, които стартират още от раждането му. Сърчицето му стопира на няколко пъти, лекарите съумяват да спасят живота му, само че мозъкът на Архангел остава повреден. Често му е мъчно да диша и не може да се оправи без помощта на специфичен уред.
В Центъра се срещат с Архангел, когато той е на годинка и 7 месеца, само че развиването му дава отговор на 5-6-месечно бебе. През множеството време той лежи, не може да стои седнал, не издава звуци, не може да държи играчки в дребните си ръчички. Не може и да се храни независимо, не познава усета на храната, не знае по какъв начин да я сдъвче и да я глътне.
Архангел не отделя взор от майка си и й се усмихва. Момченцето е силно привързано към нея, тъй като тя непрекъснато е до него и му оказва помощ.
Елица приказва с тъга, до момента в който споделя за тестванията, пред които е изправена като майка, само че в погледа й ясно личат борбеност и мощна майчина воля. Когато й споделят, че е извънредно смела, тя отговаря „ Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете! “. В тези думи Елица се крие целият смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш напълно, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш абсолютно и да се бориш ежедневно то да живее по-добър живот.
Въпреки лимитираните финансови средства, с които разполага фамилията й, макар обстоятелството, че тя няма наставнически опит, майката нито за момент не се замисля да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, макар тежкото му здравословно положение, е естествено толкоз, колкото дишането.
Причината Елица да се обърне към Центъра ни за социална поддръжка (ЦОП) в Пловдив беше, че макар напъните, които непрекъснато полагаше, майката към момента се нуждаеше от материална и прочувствена поддръжка. Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се прави от експерт в дома на фамилията, тъй като дребният не можеше да бъде превозен до болничното заведение. Майката имаше потребност да показа с някого своите страхове и подозрения, да опише за метода, по който всекидневно се усеща. Осигурихме експерти, с които тя свободно да може да беседва и да се усеща прочувствено подкрепена, описват от Центъра.
След упоритата ни взаимна работа Архангел към този момент може да стои седнал, да издава звуци, самичък да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе паниките й и да я поддържа, както и някой, който да се радва на триумфите на детето дружно с нея.
Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в компликациите и болките си. Благодарение на нашата поддръжка, Елица към този момент знае, че не е нужно да върви по сложния път сама. Ние сме неразделно до нея и фамилията й. Това я успокоява, разрешава й в някои моменти да бъде уязвима и нежна, да смъква тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител, допълват оттова.
От ЦОП вършим всичко допустимо оптимално да подкрепим Архангел и фамилията му. Предстои ни да бъдем покровители пред другите институции, с цел да може дребното момченце да има достъп до нужните за неговото здравословно положение услуги. Ние ще продължим обезпечаването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална поддръжка, тъй като грижата за детето изисква доста средства, с които фамилията не разполага, допълват от Центъра.
Елица към момента от време на време се усеща разколебана и изплашена: „ Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде единствено. Все се надявам да се случи, само че като се разболее, се тормозя да не стане най-лошото “. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и поддръжката, която ЦОП й оказва и се усеща обнадеждена. „ Цяла България бди над детето ми, “ споделя тя с нежна майчина усмивка.
За нелеката орис на дребния Архангел описа майка му Елица. Споделя за здравословните проблеми на Архангел, които стартират още от раждането му. Сърчицето му стопира на няколко пъти, лекарите съумяват да спасят живота му, само че мозъкът на Архангел остава повреден. Често му е мъчно да диша и не може да се оправи без помощта на специфичен уред.
В Центъра се срещат с Архангел, когато той е на годинка и 7 месеца, само че развиването му дава отговор на 5-6-месечно бебе. През множеството време той лежи, не може да стои седнал, не издава звуци, не може да държи играчки в дребните си ръчички. Не може и да се храни независимо, не познава усета на храната, не знае по какъв начин да я сдъвче и да я глътне.
Архангел не отделя взор от майка си и й се усмихва. Момченцето е силно привързано към нея, тъй като тя непрекъснато е до него и му оказва помощ.
Елица приказва с тъга, до момента в който споделя за тестванията, пред които е изправена като майка, само че в погледа й ясно личат борбеност и мощна майчина воля. Когато й споделят, че е извънредно смела, тя отговаря „ Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете! “. В тези думи Елица се крие целият смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш напълно, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш абсолютно и да се бориш ежедневно то да живее по-добър живот.
Въпреки лимитираните финансови средства, с които разполага фамилията й, макар обстоятелството, че тя няма наставнически опит, майката нито за момент не се замисля да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, макар тежкото му здравословно положение, е естествено толкоз, колкото дишането.
Причината Елица да се обърне към Центъра ни за социална поддръжка (ЦОП) в Пловдив беше, че макар напъните, които непрекъснато полагаше, майката към момента се нуждаеше от материална и прочувствена поддръжка. Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се прави от експерт в дома на фамилията, тъй като дребният не можеше да бъде превозен до болничното заведение. Майката имаше потребност да показа с някого своите страхове и подозрения, да опише за метода, по който всекидневно се усеща. Осигурихме експерти, с които тя свободно да може да беседва и да се усеща прочувствено подкрепена, описват от Центъра.
След упоритата ни взаимна работа Архангел към този момент може да стои седнал, да издава звуци, самичък да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе паниките й и да я поддържа, както и някой, който да се радва на триумфите на детето дружно с нея.
Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в компликациите и болките си. Благодарение на нашата поддръжка, Елица към този момент знае, че не е нужно да върви по сложния път сама. Ние сме неразделно до нея и фамилията й. Това я успокоява, разрешава й в някои моменти да бъде уязвима и нежна, да смъква тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител, допълват оттова.
От ЦОП вършим всичко допустимо оптимално да подкрепим Архангел и фамилията му. Предстои ни да бъдем покровители пред другите институции, с цел да може дребното момченце да има достъп до нужните за неговото здравословно положение услуги. Ние ще продължим обезпечаването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална поддръжка, тъй като грижата за детето изисква доста средства, с които фамилията не разполага, допълват от Центъра.
Елица към момента от време на време се усеща разколебана и изплашена: „ Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде единствено. Все се надявам да се случи, само че като се разболее, се тормозя да не стане най-лошото “. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и поддръжката, която ЦОП й оказва и се усеща обнадеждена. „ Цяла България бди над детето ми, “ споделя тя с нежна майчина усмивка.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ