Германски историк: Религията и миналото влияят на нивото на ваксинация във всяка страна
Ценностите, които се образуват в обществата преди епохи са вклинени във всички сфери на живота - от фамилното образование, през управлението до икономическите връзки сред хората и връзките към близките.
Вярата или неналичието на такава в композиция с минали исторически събития оказват и въздействие на вярата на обществото във властта.
Германия, немскоезичната част на Швейцария и Австрия са с най-нисък % имунизирани от страните в Западна Европа. Бившите соцдържави, както и тогавашната Германска демократична република пък са на опашката по равнище на имунизация против COVID-19 в цяла Европа. В същото време Португалия е една от страните с най-голям % хора, предпазени против ковид с новите ваксини, а Южна Европа я догонва.
На какво се дължи тази разлика, която разрушава много от клишетата за дисциплината и обществената отговорност на хората на Север и Юг?
Германският историк Михаел Блуме има забавна доктрина за аргументите за тези изненадващи разлики. Той ги свързва с религията в съответана страна, както и с историческото й минало, съобщи.
Това, че Алпийският район внезапно се разграничава по равнище на имунизация от останалата западна Европа, прави мощно усещане и тези разлики се виждат даже и от неспециалисти. Според него по ниво на имунизация в Европа очевидно се обрисуват две линии – Север-Юг и Изток-Запад. И аргументите за това разделение не се изчерпват единствено с обяснението за благосъстояние и положителни обществени условия. Докато северната, само че източна провинция на Германия Мекленбург Северна-Померания има по-високи равнища на имунизация от източната, само че ситуирана по на юг Саксония, то северната Шлезвиг-Холщайн също е с високи равнища на имунизация, а южната и по-богата от посочените Баден-Вюртемберг е на опашката.
В немскоезична Швейцария също се двоумят прекалено много хора, в Австрия даже се наложи да вкарат наложителна имунизация, до момента в който Дания е на път да реализира всеобщ имунитет. В Италия като спорен се обрисува региона на Южен Тирол.
Алпите се обрисуват като бастион на скептиците по отношение на COVID-ваксините. Дали географията също има значение за това?
Според Михаел Блуме – да, само че освен. Държавите, в които се разгръщат Алпите, имат обичайно мощно федерално управление и са знак на упражняването на демокрацията на най-широк принцип. Референдумите в Швейцария, конституцията от 19-и век в южона Германия, която дава особени пълномощия на кметовете са единствено два от образците за това.
В Алпите живеят 80 милиона души, разпределени в 48 района, кантона или федерални провинции. Никъде другаде в Европа няма толкоз раздробена и разпределена сред разнообразни държавни управляващи територия. Самоуправлението е в основата на демокрацията във всички тези региони.
От друга страна точно в Алпите има и мощна историческа връзка с разнообразни тайни легенди. Такъв първоначално си е и антисемитизмът. Австрофашизмът, италианският фашизъм, баварският фашизъм – всички те пораждат точно в алпийския район. Национал-социалистическата партия на Германия е учредена в Бавария. Антиваксърските придвижвания също са родом от този район. Те се появяват по едно и също време със закона за наложителна имунизация против едрата шарка, въведен в Бавария за първи път в света през 1807 година. Масовата ваксина против едра шарка е открита няколко години по-рано, само че с нея се популяризират и тайни теории – най-упоритатата е, че имунизациите трансформират хората и ги трансформират в крави.
В Тирол също има протести против имунизациите от едра шарка. Пак в този район вкъщи са си най-различни езотерични течения и придвижвания като антропозофията.
Първото учебно заведение по системата „ Валдорф “ е учредено в Щутгарт. Днес пък тъкмо там антиваксърски и плоскоземни придвижвания като това на „ Инакомислещите “ и тяхната партия „ Базата “ имат главозамайви резултати на избори.
Тезата на Михаел Блуме е, че в райони, в които през вековете хората са били съпротива на централната власт и са намирали сигурност и отбрана в самоуправлението, всевъзможни общодържавни начинания, даже и потребните, се посрещат на нож. Независимо дали става дума за имунизация, общо обучение или просвета.
Така стремежът към независимост постоянно се оказва, че върви и със свободата да изповядваш всевъзможни теории, в това число и тайни.
Обикновено конспирациите постоянно се отнасят до някой скришен, само че мощен и общ зложелател. Това е повода популистите постоянно да протягат ръка към тях. Има и още една обща линия сред популизма и конспирациите – езикът. И в двата случая се употребява тезата, че елитите не схващат елементарните хора, не приказват един и същи език с тях. Популистите обаче, могат да им го преведат и да разобличат по този начин зловредните секрети, които укриват елитите. Същата рекламация имат и тайните теории.
Тази алена нишка минава през цялата човешка история, хората постоянно са реагирали по този начин, твърди Блуме. Например за неприятната годишна продукция отговорни са били вещиците. За чумата – евреите.
А през днешния ден за пандемията – фармацевтичните корпорации.
Все отново, до в този момент ни е спасявало това, че по-голямата част от хората разсъждават рационално. Но не всички – нито в Средновековието, нито през 19-и век, нито в този момент. За доста хора и през днешния ден ковид-вирусът, да вземем за пример, е небивалица на евреите и корпорациите. Всъщност те не са измислили нищо ново, а реактивират старите легенди.
Фeдерализмът, битката против централната власт и отвореността за тайни легенди се виждат най-много точно в планински райони.
Но има и политическо пояснение. В тогавашните соцдържави хората не изпитват доверие към централната власт и ограниченията, които в този момент се постановат, им припомнят на тоталитарните режими. Разликата, че ограниченията в този момент са, с цел да им запазят живота, а преди – с цел да го лимитират, не се прави. Това е евентуално основната причина някогашният соцблок да изостава във имунизацията.
Ниска имунизация има и в православните страни. По принцип актуалният напредък идва страните, в които се е наложила западната черква – Ренесансът, Просвещението, са неразривно свързани с нея. Ортодоксалната източна черква се изолира от светските въздействия и това е спънка за развиването и разпространяването на науката.
Но и западната черква има своите проблеми. Пиетизмът, който поражда в Германия, значително е проводник на вижданията, съгласно които животът и здравето на индивида зависят от божията благословия, а не от ваксини и лекуване. Успехът на имунизациите в Португалия, Италия и Испания пък не зависят толкоз от католицизма там, колкото от пагубният конфликт с епидемията, изживян от хората в тези страни още при първата вълна.
За страдание науката, обстоятелствата и рационалните пояснения не постоянно са кралският път към напредъка. Не рядко в човешката история извънредно образовани хора са се отдавали на тайни пояснения за човешките взаимоотношения или естествени явления. Например Мартин Хайдегер, когато става професор по философия във Фрайбург ръководителят на научната му работа е от еврейски генезис, връзките им са другарски и учредени на взаимно почитание, Хайдегер научава доста от него. Това не пречи да схване вижданията на национал-социалистическата партия по еврейския въпрос, а по-късно в живота си, оттегляйки се в усамотена къща в Швейцария, по този начин и не намира път назад, който да го изведе от антисемитизма.
Вярата или неналичието на такава в композиция с минали исторически събития оказват и въздействие на вярата на обществото във властта.
Германия, немскоезичната част на Швейцария и Австрия са с най-нисък % имунизирани от страните в Западна Европа. Бившите соцдържави, както и тогавашната Германска демократична република пък са на опашката по равнище на имунизация против COVID-19 в цяла Европа. В същото време Португалия е една от страните с най-голям % хора, предпазени против ковид с новите ваксини, а Южна Европа я догонва.
На какво се дължи тази разлика, която разрушава много от клишетата за дисциплината и обществената отговорност на хората на Север и Юг?
Германският историк Михаел Блуме има забавна доктрина за аргументите за тези изненадващи разлики. Той ги свързва с религията в съответана страна, както и с историческото й минало, съобщи.
Това, че Алпийският район внезапно се разграничава по равнище на имунизация от останалата западна Европа, прави мощно усещане и тези разлики се виждат даже и от неспециалисти. Според него по ниво на имунизация в Европа очевидно се обрисуват две линии – Север-Юг и Изток-Запад. И аргументите за това разделение не се изчерпват единствено с обяснението за благосъстояние и положителни обществени условия. Докато северната, само че източна провинция на Германия Мекленбург Северна-Померания има по-високи равнища на имунизация от източната, само че ситуирана по на юг Саксония, то северната Шлезвиг-Холщайн също е с високи равнища на имунизация, а южната и по-богата от посочените Баден-Вюртемберг е на опашката.
В немскоезична Швейцария също се двоумят прекалено много хора, в Австрия даже се наложи да вкарат наложителна имунизация, до момента в който Дания е на път да реализира всеобщ имунитет. В Италия като спорен се обрисува региона на Южен Тирол.
Алпите се обрисуват като бастион на скептиците по отношение на COVID-ваксините. Дали географията също има значение за това?
Според Михаел Блуме – да, само че освен. Държавите, в които се разгръщат Алпите, имат обичайно мощно федерално управление и са знак на упражняването на демокрацията на най-широк принцип. Референдумите в Швейцария, конституцията от 19-и век в южона Германия, която дава особени пълномощия на кметовете са единствено два от образците за това.
В Алпите живеят 80 милиона души, разпределени в 48 района, кантона или федерални провинции. Никъде другаде в Европа няма толкоз раздробена и разпределена сред разнообразни държавни управляващи територия. Самоуправлението е в основата на демокрацията във всички тези региони.
От друга страна точно в Алпите има и мощна историческа връзка с разнообразни тайни легенди. Такъв първоначално си е и антисемитизмът. Австрофашизмът, италианският фашизъм, баварският фашизъм – всички те пораждат точно в алпийския район. Национал-социалистическата партия на Германия е учредена в Бавария. Антиваксърските придвижвания също са родом от този район. Те се появяват по едно и също време със закона за наложителна имунизация против едрата шарка, въведен в Бавария за първи път в света през 1807 година. Масовата ваксина против едра шарка е открита няколко години по-рано, само че с нея се популяризират и тайни теории – най-упоритатата е, че имунизациите трансформират хората и ги трансформират в крави.
В Тирол също има протести против имунизациите от едра шарка. Пак в този район вкъщи са си най-различни езотерични течения и придвижвания като антропозофията.
Първото учебно заведение по системата „ Валдорф “ е учредено в Щутгарт. Днес пък тъкмо там антиваксърски и плоскоземни придвижвания като това на „ Инакомислещите “ и тяхната партия „ Базата “ имат главозамайви резултати на избори.
Тезата на Михаел Блуме е, че в райони, в които през вековете хората са били съпротива на централната власт и са намирали сигурност и отбрана в самоуправлението, всевъзможни общодържавни начинания, даже и потребните, се посрещат на нож. Независимо дали става дума за имунизация, общо обучение или просвета.
Така стремежът към независимост постоянно се оказва, че върви и със свободата да изповядваш всевъзможни теории, в това число и тайни.
Обикновено конспирациите постоянно се отнасят до някой скришен, само че мощен и общ зложелател. Това е повода популистите постоянно да протягат ръка към тях. Има и още една обща линия сред популизма и конспирациите – езикът. И в двата случая се употребява тезата, че елитите не схващат елементарните хора, не приказват един и същи език с тях. Популистите обаче, могат да им го преведат и да разобличат по този начин зловредните секрети, които укриват елитите. Същата рекламация имат и тайните теории.
Тази алена нишка минава през цялата човешка история, хората постоянно са реагирали по този начин, твърди Блуме. Например за неприятната годишна продукция отговорни са били вещиците. За чумата – евреите.
А през днешния ден за пандемията – фармацевтичните корпорации.
Все отново, до в този момент ни е спасявало това, че по-голямата част от хората разсъждават рационално. Но не всички – нито в Средновековието, нито през 19-и век, нито в този момент. За доста хора и през днешния ден ковид-вирусът, да вземем за пример, е небивалица на евреите и корпорациите. Всъщност те не са измислили нищо ново, а реактивират старите легенди.
Фeдерализмът, битката против централната власт и отвореността за тайни легенди се виждат най-много точно в планински райони.
Но има и политическо пояснение. В тогавашните соцдържави хората не изпитват доверие към централната власт и ограниченията, които в този момент се постановат, им припомнят на тоталитарните режими. Разликата, че ограниченията в този момент са, с цел да им запазят живота, а преди – с цел да го лимитират, не се прави. Това е евентуално основната причина някогашният соцблок да изостава във имунизацията.
Ниска имунизация има и в православните страни. По принцип актуалният напредък идва страните, в които се е наложила западната черква – Ренесансът, Просвещението, са неразривно свързани с нея. Ортодоксалната източна черква се изолира от светските въздействия и това е спънка за развиването и разпространяването на науката.
Но и западната черква има своите проблеми. Пиетизмът, който поражда в Германия, значително е проводник на вижданията, съгласно които животът и здравето на индивида зависят от божията благословия, а не от ваксини и лекуване. Успехът на имунизациите в Португалия, Италия и Испания пък не зависят толкоз от католицизма там, колкото от пагубният конфликт с епидемията, изживян от хората в тези страни още при първата вълна.
За страдание науката, обстоятелствата и рационалните пояснения не постоянно са кралският път към напредъка. Не рядко в човешката история извънредно образовани хора са се отдавали на тайни пояснения за човешките взаимоотношения или естествени явления. Например Мартин Хайдегер, когато става професор по философия във Фрайбург ръководителят на научната му работа е от еврейски генезис, връзките им са другарски и учредени на взаимно почитание, Хайдегер научава доста от него. Това не пречи да схване вижданията на национал-социалистическата партия по еврейския въпрос, а по-късно в живота си, оттегляйки се в усамотена къща в Швейцария, по този начин и не намира път назад, който да го изведе от антисемитизма.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ