Вижте кои са най-евтините и най-скъпите страни в ЕС
Цените варират доста сред страните в Европа. Съществуват обилни разлики даже сред прилежащи страни като Австрия и Унгария — или Германия и Полша. Но по какъв начин можем най-добре да съпоставим цените в цяла Европа? И кои са най-скъпите и най-евтините страни на континента?
Индексите на ценовите равнища са добър метод да ни оказват помощ да разберем какъв брой скъпи или евтини са стоките и услугите във всяка страна. Те съпоставят националните ценови равнища със междинните за Европейски Съюз и се пресмятат благодарение на паритети на покупателната дарба (ППС).
Според Евростат, ППС работят като изкуствена обща валута, защото демонстрират какъв брой хора могат да купят с една и съща сума пари в другите страни.
Резултатите се основават на ценови изследвания, обхващащи повече от 2000 потребителски артикули и услуги, извършени в 36 европейски страни.
Как се съпоставят цените в другите страни?
Има няколко показателя на ценовите равнища, които съпоставят цената на разнообразни артикули и услуги — като храни, питиета, облекла, хотели и други. В допълнение към тези самостоятелни или групови показатели, има два съществени индикатора, които демонстрират „ общото “ равнище на цените на потребителските артикули и услуги:
Един от тях е действителното самостоятелно ползване (AIC), което мери всички артикули и услуги, фактически употребявани от семействата. То включва потребителски артикули и услуги, закупени непосредствено от семействата, както и услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел. Индикаторът включва и услуги, предоставяни от държавното управление за самостоятелно ползване, като да вземем за пример здравни и просветителни услуги.
Друг знак са крайните потребителски разноски на семействата (HFCE), които изследват общите разноски за самостоятелни артикули и услуги от резидентните семейства.
С други думи, AIC преглежда какво употребяват семействата – в това число услугите, за които не заплащат непосредствено – а HFCE демонстрира защо харчат пари.
Евростат отбелязва, че AIC постоянно се употребява в интернационалните съпоставения, защото обгръща повече от по-тясната идея за ползване на семействата. Поради това Euronews употребява данни за AIC за съпоставения, макар че данните за потреблението също са включени в графиката.
Швейцария е 3,9 пъти по-скъпа от Турция
Към 2024 година от 36 страни Швейцария е най-скъпата, с цени на 184% от междинните за Европейски Съюз - 84% по-високи от междинните. Турция пък е най-евтината, с цени на 47% от междинните за Европейски Съюз, което значи, че са с 53% по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива внезапния контрастност в ценовите равнища в цяла Европа.
Ценово равнище над 100 значи, че дадена страна е по-скъпа от междинното за ЕС; под 100 значи, че е по-евтина.
Най-евтини и най-скъпи страни: България против Люксембург
В Европейски Съюз Люксембург е най-скъпата страна, с цени с 51% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
България и Румъния са най-евтините страни членки, с 57% от междинните за Европейски Съюз.
Това значи, че Люксембург е към 2,7 пъти по-скъп от България и Румъния, което демонстрира забележителна, само че по-малка разлика спрямо разликата сред Швейцария и Турция.
Десет страни от Европейски Съюз имат цени над междинните за Европейски Съюз. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз, Германия (109%) и Франция (108%) са малко над междинните, до момента в който Италия (98%) и Испания (91%) са под тях.
Географски модели в ценовите равнища
Обикновено страните от Западна и Северна Европа имат по-високи ценови равнища. Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия демонстрират доста над междинните цени. Това нормално са страни с високи приходи със мощни валути и по-високи разноски за живот.
И петте скандинавски страни – Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия – също непрекъснато се класират покрай върха.
За разлика от това, страните от Централна и Източна Европа като цяло имат по-ниски ценови равнища. Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските страни – Латвия, Литва и Естония – са под междинното за Европейски Съюз. Тези райони нормално регистрират по-ниски разноски за труд.
Ценовите равнища са по-ниски и в страните кандидатки за Европейски Съюз. Те включват Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Защо страните от ЕАСТ са толкоз скъпи?
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия - са на първо и второ място през 2024 година, като Норвегия е на шесто място.
В разбор от 2018 година, основан на данни от 2017 година, Ларс Свенбей от Статистическата работа на ЕАСТ изясни, че високата продуктивност на работната мощ и съответните високи заплати са основни фактори за високите ценови равнища в страните от ЕАСТ.
Доходите не са включени в сравненията на цените
Индивидуалните или домакинските приходи не са включени в сравненията на ценовите равнища.
„ Тези числа са чисти съпоставения на цените на артикули и услуги. Те не вземат поради равнището на заплатите, възнагражденията или други индикатори за персоналния приход “, сподели Ларс Свенбей пред Euronews Business.
Това значи, че някой, който живее в страна с високо ценово равнище към момента може да не може да си разреши повече артикули и услуги от някой в страна с по-ниско ценово равнище, според от приходите.
Класацията на цените се трансформира по категории
Ценовите равнища варират доста в другите категории. Например, ценовото равнище на алкохола и тютюна в Европейски Съюз е било съвсем три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, в сравнение с в България (69%), най-евтината.
Ресторантите и хотелите демонстрират втората по величина разлика. Дания има най-високи цени - 148% от междинните за Европейски Съюз, до момента в който България още веднъж записва най-ниските - 53%.
Индексите на ценовите равнища са добър метод да ни оказват помощ да разберем какъв брой скъпи или евтини са стоките и услугите във всяка страна. Те съпоставят националните ценови равнища със междинните за Европейски Съюз и се пресмятат благодарение на паритети на покупателната дарба (ППС).
Според Евростат, ППС работят като изкуствена обща валута, защото демонстрират какъв брой хора могат да купят с една и съща сума пари в другите страни.
Резултатите се основават на ценови изследвания, обхващащи повече от 2000 потребителски артикули и услуги, извършени в 36 европейски страни.
Как се съпоставят цените в другите страни?
Има няколко показателя на ценовите равнища, които съпоставят цената на разнообразни артикули и услуги — като храни, питиета, облекла, хотели и други. В допълнение към тези самостоятелни или групови показатели, има два съществени индикатора, които демонстрират „ общото “ равнище на цените на потребителските артикули и услуги:
Един от тях е действителното самостоятелно ползване (AIC), което мери всички артикули и услуги, фактически употребявани от семействата. То включва потребителски артикули и услуги, закупени непосредствено от семействата, както и услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел. Индикаторът включва и услуги, предоставяни от държавното управление за самостоятелно ползване, като да вземем за пример здравни и просветителни услуги.
Друг знак са крайните потребителски разноски на семействата (HFCE), които изследват общите разноски за самостоятелни артикули и услуги от резидентните семейства.
С други думи, AIC преглежда какво употребяват семействата – в това число услугите, за които не заплащат непосредствено – а HFCE демонстрира защо харчат пари.
Евростат отбелязва, че AIC постоянно се употребява в интернационалните съпоставения, защото обгръща повече от по-тясната идея за ползване на семействата. Поради това Euronews употребява данни за AIC за съпоставения, макар че данните за потреблението също са включени в графиката.
Швейцария е 3,9 пъти по-скъпа от Турция
Към 2024 година от 36 страни Швейцария е най-скъпата, с цени на 184% от междинните за Европейски Съюз - 84% по-високи от междинните. Турция пък е най-евтината, с цени на 47% от междинните за Европейски Съюз, което значи, че са с 53% по-ниски от междинните за Европейски Съюз.
Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива внезапния контрастност в ценовите равнища в цяла Европа.
Ценово равнище над 100 значи, че дадена страна е по-скъпа от междинното за ЕС; под 100 значи, че е по-евтина.
Най-евтини и най-скъпи страни: България против Люксембург
В Европейски Съюз Люксембург е най-скъпата страна, с цени с 51% по-високи от междинните за Европейски Съюз.
България и Румъния са най-евтините страни членки, с 57% от междинните за Европейски Съюз.
Това значи, че Люксембург е към 2,7 пъти по-скъп от България и Румъния, което демонстрира забележителна, само че по-малка разлика спрямо разликата сред Швейцария и Турция.
Десет страни от Европейски Съюз имат цени над междинните за Европейски Съюз. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи.
Сред четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз, Германия (109%) и Франция (108%) са малко над междинните, до момента в който Италия (98%) и Испания (91%) са под тях.
Географски модели в ценовите равнища
Обикновено страните от Западна и Северна Европа имат по-високи ценови равнища. Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия демонстрират доста над междинните цени. Това нормално са страни с високи приходи със мощни валути и по-високи разноски за живот.
И петте скандинавски страни – Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия – също непрекъснато се класират покрай върха.
За разлика от това, страните от Централна и Източна Европа като цяло имат по-ниски ценови равнища. Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските страни – Латвия, Литва и Естония – са под междинното за Европейски Съюз. Тези райони нормално регистрират по-ниски разноски за труд.
Ценовите равнища са по-ниски и в страните кандидатки за Европейски Съюз. Те включват Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Защо страните от ЕАСТ са толкоз скъпи?
Две страни от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия - са на първо и второ място през 2024 година, като Норвегия е на шесто място.
В разбор от 2018 година, основан на данни от 2017 година, Ларс Свенбей от Статистическата работа на ЕАСТ изясни, че високата продуктивност на работната мощ и съответните високи заплати са основни фактори за високите ценови равнища в страните от ЕАСТ.
Доходите не са включени в сравненията на цените
Индивидуалните или домакинските приходи не са включени в сравненията на ценовите равнища.
„ Тези числа са чисти съпоставения на цените на артикули и услуги. Те не вземат поради равнището на заплатите, възнагражденията или други индикатори за персоналния приход “, сподели Ларс Свенбей пред Euronews Business.
Това значи, че някой, който живее в страна с високо ценово равнище към момента може да не може да си разреши повече артикули и услуги от някой в страна с по-ниско ценово равнище, според от приходите.
Класацията на цените се трансформира по категории
Ценовите равнища варират доста в другите категории. Например, ценовото равнище на алкохола и тютюна в Европейски Съюз е било съвсем три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, в сравнение с в България (69%), най-евтината.
Ресторантите и хотелите демонстрират втората по величина разлика. Дания има най-високи цени - 148% от междинните за Европейски Съюз, до момента в който България още веднъж записва най-ниските - 53%.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ