Икономист: Еврото носи ползи, а поскъпването идва от други проблеми в икономиката
Цените у нас могат да бъдат контролирани с използването на стопански ограничения, а не посредством наказателни и административни ограничения. Това разяснява в ефира на Дарик икономистът Румен Гълъбинов. По думите му през последните месеци у нас се основава обстановка, в която производители и търговци бързат да се презастраховат, като подвигат цените, защото не знаят какво ще се случи след няколко месеца. Според него е належащо използването на чисто стопански ограничения за напън на цените.
Държавата е подхванала вярна стъпка с новия закон за въвеждане на еврото и засилен надзор върху цените, само че провокациите пред българската стопанска система остават, сподели Румен Гълъбинов, като очерта основните проблеми и опциите, които стоят пред страната.
Дългата верига на доставките оскъпява храните
По думите на Гълъбинов новите пълномощия на страната за надзор на цените би трябвало да се ползват деликатно и аргументирано.
„ В България имаме една доста дълга верига на доставки, изключително в бранш храни. Често стоките нарастват с 30-50% не поради добавена стойност, а тъй като минават през прекалено много ръце – купувачи, прекупвачи, преопаковачи. “
Той прикани за оптимизация на процеса и по-балансирани цени. Освен това Гълъбинов акцентира, че локалното произвеждане на храни не е задоволително конкурентоспособно, което усилва зависимостта от импорт.
Намалено Данък добавена стойност за храни и медикаменти – неизбежна стъпка?
Икономистът уточни и друга значима промяна – въвеждането на по-ниска ставка Данък добавена стойност за храните и медикаментите.
„ България е единствената страна в Европейски Съюз, в която храни, медикаменти, цигари и алкохол се таксуват с еднообразно Данък добавена стойност. Това по никакъв метод не стимулира обществото да живее по-здравословно. “
Той прикани понижението да бъде включено в бюджета за идната година, наблягайки, че във всички страни от еврозоната съществува сходна процедура.
Еврото няма да е отговорно за инфлацията
Относно страховете за повишаване на цените при промяната на лв. с евро, Гълъбинов е безапелационен:
„ До сегашният опит демонстрира, че и без еврото имаме повишаване на стоките. “
Като съществени аргументи той уточни проблемите във вътрешната стопанска система – дългите вериги на доставки, високото Данък добавена стойност и незадоволителното локално произвеждане – както и външни фактори като мита, интернационалната търговия и военни спорове.
По думите му въвеждането на еврото ще донесе бързи и осезаеми изгоди:
„ Още в първите месеци ще усетим резултата на спестени транзакционни разноски, улеснени парични преводи и по-добър достъп на българския бизнес до европейския финансов пазар. “
Външни фактори – мита и спорове
Икономистът предизвести, че новите мита на Съединени американски щати върху европейски артикули ще доведат до световно повишаване на търговията.
„ Увеличението на разноските в интернационалната търговия постоянно се придвижва към крайния консуматор. “
Той добави, че и непредсказуемите военни спорове оказват директно въздействие върху цените на борсовите артикули.
Бюджетът остава под надзор, само че разноските би трябвало да се пазят
Гълъбинов успокои, че дефицитът към този момент не е проблем:
„ Все още е под 2% на полугодието при предел от 3% – умерено, да не преувеличаваме. “
Той обаче предизвести, че главното предизвикателство е да се удържат разноските до края на годината и да не се прибягва до непотребна актуализация.
В плана за идващия бюджет икономистът вижда потребност от три основни неща:
Намаление на Данък добавена стойност за храни и лекарства;
Реформа и преструктуриране на стопанската система за привличане на инвестиции;
Максимално асимилиране на европейски средства, в това число по Плана за възобновяване и новите стратегии за превъоръжаване.
