Цените на рибата полудяха нагоре. Жегата гони пасажите навътре, морето

Цените на рибата полудяха нагоре. Жегата гони пасажите във вътрешността, морето пустее. Високата температура смъртно рискова за мидите.
Незапомнена горещина на морската вода –
рекордните 29 градуса, гони рибата дълбоко и хладно, а в това време цените на улова на борсата в Бургас хвърчат двойно за някои от най-популярните риби, описаха търговци пред “Труд news ”.
Най-евтино и без смяна от предходната година
на борсата “Краснодар ” върви мидата – 4 лева за кг, на същата цена е хамсията. Белените варени миди ядки са по 12 лв. килото. Но миналогодишните стойности свършат дотук.



“Черноморско прясно попче ” в този момент е по 14 лв. килото – цената му е скочила повече от двойно от пролетта,
когато беше по 6 лв.. Черноморският свеж сафрид
се предлага по 15 лв. кг, а преди бе по 10-12 лева

Котлет див шаран се предлага по 15 лв., перките от ватос са 20 лв., черноморската прясна гарга е 10 лв., акула филе – 12 лв.,
свеж лаврак 16 лв., всичко е за кг.
Има още чистена прясна пъстърва за 14 лв., а сушената цаца е 30 лв. за кило. Това обаче към момента не е най-изненадващото. Сушеният чироз я надминава – 40 лв. килото.
Той към този момент си съперничи с калкана, който е на същата цена.
Норвежката скумрия е 9 лв., 20 лв. е кралската скарида, прясната хамсия на някои сергии я има и по 6 лв., тъй като е по-едра.
13 лв. е пресният барбун, 10 лв.
е черноморският свеж кефал, 18 лв. са пресните калмари, а черноморският свеж паламуд (едър, не циганка) е 15 лв.. Толкова е и когато наесен се появят първите едри риби. Тук под “пресен ” сигурно, както и за всички риби, се има поради изваден от фризер, тъй като
морето в този момент е празно, споделят риболовци.
Те също по този начин се тормозят, че високата температура на водата, значи, че и кислородът е по-малко. Ако продължава да се покачва, това значи, че мидите може да загинат. Имали сме такива случаи преди доста години, спомнят си морските, само че се надяват термометърът да не се качва по-нагоре.
В Поморие уловиха първата циганка
Рибари от Поморие са уловили първата дребна циганка. Така морските назовават дребния паламуд. Мнозина виждат в това добра прокоба, само че други техни сътрудници охлаждат ентусиазма им.
“Циганките не значат нищо.
Сега паламудите пътуват в посока Украйна. Важно е, на връщане, когато екземплярите към този момент са едри, да минат край нашите крайбрежия, да не ни подминат ”, споделят те. През последните години, пасажите трансформирали пътя си. Те стигали до Поморие и оттова заобикаляли залива във вътрешността, като се появявали
още веднъж на плиткото едвам в региона на Царево.
За това дали ще има или не паламуд, се спори преди всяка есен. Рибарите считат, че пътят му няма логичност. Понякога се появява през година. Според други, след “пълна година, следват две празни “. Други сочат, че
пасажите идват през нечетен брой години – 3, 5, 7.
Така или другояче първите уловени циганки към този момент започнаха да изтезават риболовците, като безконечният Хамлетов въпрос: Ще има ли паламуд или няма да има.
Сафрид за 10 лева килото, а калкан без медиатор – за 27 лева
Даниела Фархи,
Труд news, Варна



В Каварна преди малко уловен сафрид се харчи за 10 лева килото, а калкан без медиатор може да се купи за 27 лева В обществените мрежи валят предложения от разнообразни места по Северното Черноморие за пресни миди по 3-4 лева килото.
Фенове на екзотиката нощем ловят
от брега скорпид за лична консумация. Грозната риба с отровни бодли е превъзходна, в случай че се опържи. С нея се подготвя и вкусна чорба. Търпеливи въдичари дебнат на буните край Варна за зарган. Дългата хитра риба се лови мъчно, само че си коства усилието, тъй като е
вкусна и пържена, и печена.
По-непретенциозните залагат примамка за илария в канала море-езеро във Варна. Там се хваща и гюмюш, който е добър за бирено мезе. В езерото риба има доникъде на август, по-късно тя потегля към морето, с цел да си хвърли хайвера, настояват риболовци.
Това лято миграцията може и да подрани,
тъй като от първите дни на август в края на канала стартират строителни действия по вкопаването на фекалната тръба под дъното на Варненското езеро.
Попчетата, наричани по гагаузки кая,
обаче липсват. В горещините те стават мързеливи и търсят хладина на дълбокото, с цел да оцелеят. На борсата във Варна цената им доближи 10 лева, само че предложение рядко има.
Рибари вещаят есенно обилие от паламуд и чернокоп


Риболовните кораби зареждат търговци и ресторантьори с прясна барбуна, трицона и кръстосват морето за калкан.

Дребни паламудчета, наричани “циганки ”, зарадваха и лодкари по Северното Черноморие. В пика на горещото лято подранили пасажчета излизат даже край шабленското с. Тюленово. Уловът размечта част от риболовците,
че следва паламудена есен.
Такава не е имало през последните 3 години, а вкусната едра риба приижда на север през няколко години. В началото на предишния октомври тя подмина региона, защото морето бе окупирано от лефер. Върховият див звяр, който яде всичко, което мърда и бие по цена даже калкана, бе в обилие, само че поради наличието му всички други риби избягаха.
“Преди 2 седмици “циганки ” ловиха
сътрудници край Трабзон, Грузия, в този момент се появиха и на нашите крайбрежия, въпреки и повече на юг. Надяваме се на богат есенен улов ”, сподели пред “Труд news ” ръководителят на съдружие “Черноморски изгрев ” Емил Милев. Според него мигриращите риби очевидно
се приспособяват към климатичните промени.
В момента на плиткото водата доближава 29 градуса, а на огромна дълбочина сонарите регистрират 26 градуса. Там флотилията от кораби, членуващи в сдружението, лови главно барбуна и дребни количества сафрид. През последните дни се появили и пасажи от трицона пред Бяла, откакто преди този момент националната риба бе изчезнала за малко от северното крайбрежие.
Кораби кръстосват морето и за калкан.
След съвсем месец мъртвило и макар нестихващите горещини лодкарите също започнаха да заработват. Който излезе преди изгрев или след залез, се връща със сафрид, уловен на към 20 м във вътрешността в морето. На същата дълбочина се хващат и първите “циганки ”.
“Рибата няма дом, постоянно може да се откри,
стига да имаш метод, познания и умения. Има сафрид и кефал, а в този момент излязоха и “циганки ”, изясни рибарят от Тюленово Радослав Русев, който преди дни се похвали с първа партида уловени дребни паламуди. “Това обаче не вещае безусловно паламудена есен, чакам да има обилие от чернокоп тази есен ”, предвижда Русев.
Майсторите риболовци на сом и бели риби са от село Връв


Снимка: Авторът

Да ловиш сом и е мурафет. Да ловиш риба в язовир и река също. Но да хванеш сом в Дунав си е същинско предизвикателство и най-големият мурафет, споделя Захари Маринов от видинското село Връв.
Селото се е сгушило на най-високото място
на брега на Дунав, в най-западната част на картата на България. Селото е известно със своята антична история, само че най се гордеят със своите майстори риболовци на сом и бели риби в Дунав, в миналото и на дунавски моруни, които от дълго време за предпазен тип и улова им е неразрешен.
Гордеят се и със своя Зари, или както всички го назовават Професорът.
Искаш ли да уловиш сом на бучка би трябвало да имаш кльонк.

Зари е индивидът, който го знаят всички риболовци в България, пък и в прилежаща Сърбия и Румъния. Защото в последните
30 години е направил хиляди кльонкове.
За да стане добър кльонк, първо се избира подобаващ тип дърво, споделя Зари. “Много е значим типът на дървото, тъй като от разположението на жилите зависи кльонкът да не се чупи, а и издаването на звука.
Дърветата, които потъват във водата и са плътни,
са доста хубави за работа – в случай че ги изпуснеш от ръката във водата, потъват ”, въодушевено споделя майсторът. Споделя, че той най-често употребява дърво от чемшир и дрян, тъй като направеният от тях кльонк не потъва.
“За да е прекрасен кльонкът, се прави от цяло дърво,
реже се по образец, и след това се обработва – машинно. Накрая и на ръка, където е майсторлъкът ”, издава част от тайните си Зари. Кльонкът има избрани размери – прави се под избран ъгъл, дължината му пък се дефинира от това какъв брой е висок бордът на лодката, от която ще се лови, къде ще
се работи с него – в Дунав или язовир.
Петата на кльонкът пък има голямо значение за звука, демонстрира своето създание Зари и показва долната част на кльонкът – т. е. това с което се удря по повърхността на водата. По-голяма пета издава по-басов тон,
само че този тон не отива до огромна дълбочина
във водата. Обратното пък – по острия тон доближава по-големи дълбини. Кльонкът за лов на риба в Дунав би трябвало да издава по-басов тон, тъй като дълбочината е по-малка, за разлика от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и там звукът
от кльонкът би трябвало да е по-остър.
“Елипсовидната пета вади по-добър тон, а още по-добър е в случай че има форма на яйце. Изпъкналата пък минава по-бързо през водата, тъй като към нея има по-голяма оптекаемост ”, заключава Зари. “Най най-после решаващата роля за работата с кльонка има индивидът ”, умно споделя Зари, и добавя, че индивидът е този, който контролира звука с ръката си, когато удря с кльонка във водата и той
минава през нея, с цел да създаде тон.
“Правеното на кльонк си е цяло изкуство, желаят се и знания. Кльонкът е друг за другата вода, за другите сезони, тъй като плътността на водата е една напролет при черешовите води, друга в жегите, трета – есен и зима.
Различен е и когато се употребява друга примамка –
лятото попови свине и скакалците, в късна есен – на рибка. Звукът на един и същи кльонк през другите сезони звучи друго и се трансформира ”, продължава описа си Зари.
Цацата се върна в ресторантските менюта
Трицоната, която варненци назовават цаца, се върна в менютата на крайбрежните заведения за хранене това лято. Предни години дребната рибка се оферираше главно в капанчета край плажа, а в по-изисканите
заведения в града и курортите липсваше.
Сега обаче я има на доста места, а цената на порция варира от 9 до 12 лева Ресторантьори настояват, че клиентите всеобщо я поръчват освен поради ниската цена, а тъй като уловът е свеж.
Друго тачено ястие е пърженият сафрид,
който е малко по-скъп – от 12 до 16 лева, само че също обезпечено не е замразен. На борсата кило малък сафрид – граца, коства 8 лева, а едрият – 10 лева Предлагат се прясна барбуна за 8 лева и гюмюш за 6 лева Най-скъпата риба е калканът – 30 лева./кг,
а най-евтино се харчи цацата – по 5 лева
Предлагат се гръцки и турски лаврак и ципура за 17-18 лева./кг. Продавачи разясняват, че те по-рядко се купуват, тъй като прясната черноморска риба е по-вкусна и от най-хубавата охладена.