Какво влияе на цената на суровия петрол: Американските бомби или ...
Цените на интернационалния бенчмарк — вид Брент — се сринаха, откакто президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи, че сред Израел и Иран ще влезе в действие „ цялостно и тотално “ помирение, написа Ройтерс.
В понеделник Брент затвори на равнище от 71,48 $ за барел — спад от 7,2% по отношение на предходното затваряне, като изтри предходния растеж, довел цената му до 81,40 $ – най-високото равнище от 17 януари насам.
Цената на суровия нефт скочи внезапно при започване на деня, водена от опасения, че Иран ще отвърне на включването на Съединени американски щати в спора с Израел посредством бомбардировки на три нуклеарни обекта.
Отново медиите бяха залети с паники, че Иран може да се опита да блокира Ормузкия пролив — през който всекидневно минават към 20% от международния експорт на необработен нефт и полутечен природен газ (LNG) — или че Техеран може да нападна американски бази в района.
В последна сметка иранският отговор се ограничи до разгласен удар по американска база в Катар — офанзива, която се оказа по-скоро алегорична, защото множеството ракети бяха прехванати, а нанесените вреди бяха минимални.
Цената на суровия нефт продължи да пада и във вторник сутринта по време на азиатската търговия, достигайки 68,23 $ за барел — спад от 4,4%, като се върна на равнищата от 12 юни, ден преди Израел да стартира бомбардировъчната си акция против Иран.
Няма подозрение, че Тръмп ще припише на себе си заслугата за примирието сред Израел и Иран и евентуално ще уточни бомбардировките на ирански нуклеарни обекти и лимитираната реакция на Техеран като доказателство, че е взел вярното решение.
Със сигурност включването на Съединени американски щати в спора е трансформирало изчисленията на иранските ръководещи.
Но в случай че приемем, че Техеран фактически се е отдръпнал — това ли е резултат от настояването на Тръмп за „ цялостна капитулация “, или от въздействието на тези, които работят безшумно?
Сдържани съдружници
Заслужава си да се означи, че главните съдружници на Иран — Китай, Русия, а може би и Индия — се ограничиха до дежурни изявления с апел за преустановяване на военните дейности след американските бомбардировки.
Израел към този момент твърди, че Иран е нарушил примирието, оповестено от Тръмп през нощта, и израелското държавно управление е наредило нови въздушни удари по Техеран.
Китай евентуално е най-важният съдружник на Иран, защото е единственият огромен покупател на неговия необработен нефт, който е под наказания от страна на Съединени американски щати.
Но най-острата реакция от страна на Китай се изрази в изказване на посланика в Организация на обединените нации, който прикани „ всички страни, изключително Израел, неотложно да прекратят огъня, с цел да не се разрасне спорът и да се избегне преливане на войната “.
Въпреки че постът на непрекъснат представител в Организация на обединените нации е дипломатически висок, значимо е да се подчертае, че Китай не употребява по-високопоставен представител от централната власт, с цел да осъди Съединени американски щати, а поддръжката му към Иран остана минимална.
Това, което Техеран евентуално е осъзнал, е, че китайското другарство е в огромна степен обвързано с условия — а точно с гарантиране на гладко прекосяване на петрола през Ормузкия пролив и бърза деескалация на напрежението, тъй че цените да се върнат на по-ниски равнища, без военна надценка.
Вероятно същото обръщение е било предадено на иранския президент Масуд Пезешкиан от индийския министър председател Нарендра Моди по време на телефонен диалог на 22 юни.
Много други страни от Близкия изток също евентуално са изпратили недвусмислени сигнали: никой няма интерес от офанзиви против петролна инфраструктура, експорт или мореплаване.
Уроците от 12-дневната акция на Израел против Иран
1. Цените на петрола към момента реагират остро на геополитически опасности, само че реакциите постоянно са волатилни, краткотрайни и склонни към преувеличаване.
2. Споделеният интерес към постоянното снабдяване на нефт още веднъж надви — и това прави по този начин, че военната надценка в цените да се стопява бързо.
3. Иран наподобява доста по-слаб през днешния ден, в сравнение с преди две седмици — само че неяснотата остава: какво следва за управниците в Техеран и техните нуклеарни упоритости?
4. Въпреки бомбастичната изразителност на Тръмп, няма съществени учредения да се счита, че Близкият изток е по-безопасен или по-стабилен през днешния ден.
В понеделник Брент затвори на равнище от 71,48 $ за барел — спад от 7,2% по отношение на предходното затваряне, като изтри предходния растеж, довел цената му до 81,40 $ – най-високото равнище от 17 януари насам.
Цената на суровия нефт скочи внезапно при започване на деня, водена от опасения, че Иран ще отвърне на включването на Съединени американски щати в спора с Израел посредством бомбардировки на три нуклеарни обекта.
Отново медиите бяха залети с паники, че Иран може да се опита да блокира Ормузкия пролив — през който всекидневно минават към 20% от международния експорт на необработен нефт и полутечен природен газ (LNG) — или че Техеран може да нападна американски бази в района.
В последна сметка иранският отговор се ограничи до разгласен удар по американска база в Катар — офанзива, която се оказа по-скоро алегорична, защото множеството ракети бяха прехванати, а нанесените вреди бяха минимални.
Цената на суровия нефт продължи да пада и във вторник сутринта по време на азиатската търговия, достигайки 68,23 $ за барел — спад от 4,4%, като се върна на равнищата от 12 юни, ден преди Израел да стартира бомбардировъчната си акция против Иран.
Няма подозрение, че Тръмп ще припише на себе си заслугата за примирието сред Израел и Иран и евентуално ще уточни бомбардировките на ирански нуклеарни обекти и лимитираната реакция на Техеран като доказателство, че е взел вярното решение.
Със сигурност включването на Съединени американски щати в спора е трансформирало изчисленията на иранските ръководещи.
Но в случай че приемем, че Техеран фактически се е отдръпнал — това ли е резултат от настояването на Тръмп за „ цялостна капитулация “, или от въздействието на тези, които работят безшумно?
Сдържани съдружници
Заслужава си да се означи, че главните съдружници на Иран — Китай, Русия, а може би и Индия — се ограничиха до дежурни изявления с апел за преустановяване на военните дейности след американските бомбардировки.
Израел към този момент твърди, че Иран е нарушил примирието, оповестено от Тръмп през нощта, и израелското държавно управление е наредило нови въздушни удари по Техеран.
Китай евентуално е най-важният съдружник на Иран, защото е единственият огромен покупател на неговия необработен нефт, който е под наказания от страна на Съединени американски щати.
Но най-острата реакция от страна на Китай се изрази в изказване на посланика в Организация на обединените нации, който прикани „ всички страни, изключително Израел, неотложно да прекратят огъня, с цел да не се разрасне спорът и да се избегне преливане на войната “.
Въпреки че постът на непрекъснат представител в Организация на обединените нации е дипломатически висок, значимо е да се подчертае, че Китай не употребява по-високопоставен представител от централната власт, с цел да осъди Съединени американски щати, а поддръжката му към Иран остана минимална.
Това, което Техеран евентуално е осъзнал, е, че китайското другарство е в огромна степен обвързано с условия — а точно с гарантиране на гладко прекосяване на петрола през Ормузкия пролив и бърза деескалация на напрежението, тъй че цените да се върнат на по-ниски равнища, без военна надценка.
Вероятно същото обръщение е било предадено на иранския президент Масуд Пезешкиан от индийския министър председател Нарендра Моди по време на телефонен диалог на 22 юни.
Много други страни от Близкия изток също евентуално са изпратили недвусмислени сигнали: никой няма интерес от офанзиви против петролна инфраструктура, експорт или мореплаване.
Уроците от 12-дневната акция на Израел против Иран
1. Цените на петрола към момента реагират остро на геополитически опасности, само че реакциите постоянно са волатилни, краткотрайни и склонни към преувеличаване.
2. Споделеният интерес към постоянното снабдяване на нефт още веднъж надви — и това прави по този начин, че военната надценка в цените да се стопява бързо.
3. Иран наподобява доста по-слаб през днешния ден, в сравнение с преди две седмици — само че неяснотата остава: какво следва за управниците в Техеран и техните нуклеарни упоритости?
4. Въпреки бомбастичната изразителност на Тръмп, няма съществени учредения да се счита, че Близкият изток е по-безопасен или по-стабилен през днешния ден.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ