Цените на храните вървят надолу за трети пореден месец в световен мащаб
Цените на питателните артикули в международен мащаб падат за трети следващ месец през април, наранени от икономическото и логистичното влияние на пандемията, оповестиха от организацията за храните на Организация на обединените нации, представени от Ройтерс.
Индексът на храните на Организацията на храните и земеделието (FAO), която мери месечните ценови промени за зърнени култури, маслодайни семена, млечни артикули, месо и захар, е достигнал 165,5 пункта предишния месец, което е спад от 3,4% по отношение на март.
Индексът на цените на захарта на FAO е паднал до 13-годишно дъно, като се е намалил с 14,6% от март. Кризата, провокирана от ковид Covid-19 засегна търсенето, а понижаването на цените на суровия нефт също понижи потребността от захарна тръстика за произвеждане на етанол.
Индексът на цените на растителното масло е понижен с 5,2%, поради понижаващите се цени на палмово, соево и рапично масло. Млечният показател също върви надолу с 3,6%, като цените на маслото и млякото на прахуляк означиха двуцифрено намаляване.
Индексът на цените на месото се е намалил с 2,7%, като частичното възобновяване на търсенето на импорт от Китай не съумя да балансира спадовете във вноса на други места.
„ Пандемията удря както търсенето, по този начин и предлагането на месо, защото затварянето на заведенията за хранене и понижените приходи на семействата водят до по-ниско ползване и дефицит на работна ръка “, съобщи старши икономист от FAO.
За разлика от останалите показатели, показателят на цените на зърнените култури на FAO e с съвсем неосезаем спад, най-много поради внезапно поевтиняване на царевицата, обезщетено от доста повишение на интернационалните цени на пшеницата и ориза. Цените на ориза са се повишили със 7,2% от март, в огромна степен заради краткотрайните ограничавания на износа от Виетнам, които след това бяха анулирани. Цените на пшеницата са нарастнали с 2,5% на фона на известията за бързо осъществяване на експортната квота от Русия.
Въпреки това цените на едрзърнестите културе, в това число царевицата, са паднали с 10%, наранени от пониженото търсене както на фуражи, по този начин и на произвеждане на биогорива.
FAO също разкри първите си прогнози за световното предложение на пшеница през сезон 2020/21, като очаква световно произвеждане на 762,6 милиона тона, съответсващо на равнището от 2019 година Очакват се по-малки реколти в Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и Съединените щати. Това ще бъде значително обезщетено от по-големите реколти в Австралия, Казахстан, Русия и Индия.
Индексът на храните на Организацията на храните и земеделието (FAO), която мери месечните ценови промени за зърнени култури, маслодайни семена, млечни артикули, месо и захар, е достигнал 165,5 пункта предишния месец, което е спад от 3,4% по отношение на март.
Индексът на цените на захарта на FAO е паднал до 13-годишно дъно, като се е намалил с 14,6% от март. Кризата, провокирана от ковид Covid-19 засегна търсенето, а понижаването на цените на суровия нефт също понижи потребността от захарна тръстика за произвеждане на етанол.
Индексът на цените на растителното масло е понижен с 5,2%, поради понижаващите се цени на палмово, соево и рапично масло. Млечният показател също върви надолу с 3,6%, като цените на маслото и млякото на прахуляк означиха двуцифрено намаляване.
Индексът на цените на месото се е намалил с 2,7%, като частичното възобновяване на търсенето на импорт от Китай не съумя да балансира спадовете във вноса на други места.
„ Пандемията удря както търсенето, по този начин и предлагането на месо, защото затварянето на заведенията за хранене и понижените приходи на семействата водят до по-ниско ползване и дефицит на работна ръка “, съобщи старши икономист от FAO.
За разлика от останалите показатели, показателят на цените на зърнените култури на FAO e с съвсем неосезаем спад, най-много поради внезапно поевтиняване на царевицата, обезщетено от доста повишение на интернационалните цени на пшеницата и ориза. Цените на ориза са се повишили със 7,2% от март, в огромна степен заради краткотрайните ограничавания на износа от Виетнам, които след това бяха анулирани. Цените на пшеницата са нарастнали с 2,5% на фона на известията за бързо осъществяване на експортната квота от Русия.
Въпреки това цените на едрзърнестите културе, в това число царевицата, са паднали с 10%, наранени от пониженото търсене както на фуражи, по този начин и на произвеждане на биогорива.
FAO също разкри първите си прогнози за световното предложение на пшеница през сезон 2020/21, като очаква световно произвеждане на 762,6 милиона тона, съответсващо на равнището от 2019 година Очакват се по-малки реколти в Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и Съединените щати. Това ще бъде значително обезщетено от по-големите реколти в Австралия, Казахстан, Русия и Индия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ