Цените на хранителните продукти в България продължават да растат главоломно,

Цените на питателните артикули в България не престават да порастват стремглаво, като това визира и артикули, които се създават у нас. Това разяснява в ефира на Дарик радио ръководителят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Според нея на фона на рецесиите с горивата и торовете, ескалацията на цените не демонстрира признаци на прекъсване, а предстоящото нарастване на приходите ще бъде прекомерно постепенно, с цел да компенсира инфлацията.

Жекова уточни като главен минус в България неналичието на работещи кооперативи в секторите на плодовете, зеленчуците и отглеждането на животни, за разлика от страни като Испания, където кооперативните вериги (като " Меркадона " ) съумяват да поддържат конкурентни цени в интерес на локалните производители.

„ В България нямаме закон за кооперативите заради липса на политическа воля. Политическата класа през последните 33 години дължи доста на бранш земеделие “, акцентира тя.

Според нея в Европейския съюз задачата на дотациите е не просто комфорт за фермера, а обезпечаване на налична последна цена за потребителя – нещо, което у нас не се усеща заради неналичието на задоволително вътрешно бюджетно дофинансиране.

Като член на контактната група, направила взаимни инспекции с Министерството на земеделието и БАБХ на пристанище Варна, Жекова удостовери, че в 12 от общо 14 кораба с вносен аржентински слънчоглед са открити повишени равнища на остатъчни пестициди, неразрешени в Европейски Съюз. Към момента у нас са импортирани над 480 000 тона от тази продукция, която към този момент е разпределена в силожните стопанства в страната.

Тя изрази безпокойствие от неналичието на ясна пътна карта за следене на тази стока.

Защо първичната декларация за преправка в биодизел се е трансформирала в произвеждане на олио за трети страни?

Какво се случва с остатъчния шрот, който също съдържа рискови субстанции и не би трябвало да остава на пазара в Европейски Съюз?

Новият шеф на БАБХ, проф. Янчева, е показала проект за 24-часов надзор, само че съгласно Жекова страната би трябвало да поеме цялостната отговорност, вместо тази задача да се вменява на самите оператори.

Жекова развенча мита, че зърнопроизводството у нас е непоклатимо. По публични данни на Областните дирекции „ Земеделие “, събрани от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), за последните 5-6 години секторът е изгубил 40% от фермерите си, което значи банкрут на огромна част от него.

„ Когато нямаш напояване, да правиш плодове и зеленчуци е повече от неуместно. Когато страната в ролята си на търговски аташета не е свършила работата да откри пазари и да каже кои сортове и хибриди се търсят, нищо не сме свършили. “

Въпреки че премахването на Данък добавена стойност ставката в зърнопроизводството е довело до изсветляване на бранша, Жекова е скептична, че вероятно понижаване на налога за плодовете и зеленчуците ще смъкна крайните цени за потребителите. Като образец тя уточни опита с хляба, където цените не паднаха. По-ниското Данък добавена стойност по-скоро би помогнало на самите фермери да оцелеят и да посрещнат инфлационния напън.

По мотив провелия се конгрес „ Ден на полето “ край Бургас, Жекова сигнализира, че водната инфраструктура у нас, построена преди 40 години, е тотално унищожена. Докато прилежащи страни като Румъния, Гърция и Турция интензивно развиват поливно земеделие (Румъния даже изпомпва съществени количества от р. Дунав, което визира равнищата на българските помпени станции), в България тематиката се трансферира сред пет разнообразни министерства.

Зърнопроизводителите упорстват за незабавни законодателни промени и основаването на единна конструкция, която да дава отговор за водите за напояване, като дълготрайна държавна политика за десетилетия напред.